Очаквал ли е някой приказки за кръв и други такива

Очаквал ли е някой приказки за кръв и други такива ексцеси от сякаш божем представителния ни държавен глава – надпартийния президент, определен не от всички, само че за всички български жители? Вероятно не. Но Радев заприказва като Шивиков и Коп… Костадинов. Явно влошаващата се за съветските господари интернационална конюнктура кара техните представители тук да се изнервят.

 

Скандалите в България в последно време стават прекомерно доста даже по нашите мощно безформени стандарти. Евроатлантиците от ГЕРБ не желаят евроатлантическо държавно управление и всячески торпилират договарянията за такова. Тоест работят за Радев и съветското пололство. Главният прокурор се преструва на взривен и плаче безшумно, тъй като е мощен. Цитира стихове и класическата „ Приказка за стълбата “ вместо да упрекна някого в нещо – да вземем за пример Борисов в корупция. Но това беше единствено началото.

 

Президентът заприказва като Манол Глишев

Шегувам се, само че и не се майтапя. Не укривам, че през десетте години, в които се интересувам от българския публичен живот, постоянно съм заявявал, че съгласно мен оправѝя с нелустрираните мутри, ченгета и други червени наследници минава единствено през площадите. Че изборите са опорочени, че няма към този момент късмет за народна власт и правда в пленената ни страна. Тоест – че ни остават единствено радикални средства да защитим свободата. Ius resistendi, правото на опозиция. Мечтаният от мен полет на паветата. Националната, буржоазна, проевропейска контрареволюция против окопалия се и все по-опасно безконтролен путински шумкариат. Но това съм си аз. Едно частно лице. И изведнъж- гледай ти! Най-агресивните тонове от моята изразителност бяха подети от Радев. Той тъкмо през днешния ден, навръх Първи юни, тъкмо в Деня на детето се сети най-накрая намерено да подражава на видния си сътрудник, фатмакисимуса на постсоциалистическата военщина Шивиков. Кръв, апелирам ви се. Един български държавен глава още веднъж приказва за кръв. Сякаш сме 1948 година и Сталин стои зад властта у нас. Внимателно, другарю ръководител на Републиката. Президентството е до време, а срамът – до гроб. Че и след него. Вие не сте частно лице, с цел да можете да си позволите да говорите като мен. Импийчмънтът ви чака.

 

Плюнки и плесници в Народното събрание

Е, най-накрая може да се каже, че имаме същински парламентарен живот. Най-сетне там има съвещания, наличие, кворум, та чак и някакъв живец. Откак моят уважаван адаш, националният представител господин Пейков съобщи, че можем да назоваваме другаря Къ… Костадинов с всякакви къси прозвища, равнището ни на парламентарна ангажираност внезапно скочи. Манастирът Шаолин е нищо, същинската школа по кунг-фу се реалокира в пленарната зала. Това е занимателно и става като материал за вицове, само че е и рисково. Когато попът извърши нещо малко, селото дава отговор с по-сериозни каузи, нали по този начин беше поговорката? Да не стане по този начин, че заради известната първоюнска хиперактивност на Копей… Костадиновите сътрудници откъм улицата да последва повтаряне на Белия рейс, но тоя път с повече триумф? Идва лято, а ние сме лятна народна власт, както е доказвано нееднократно в историята. Лично аз си припомням по какъв начин камъните хвърчаха по автобуса с уплашени национални хрантутници и дръзвам да кажа, че споменът не е от неприятните. Внимателно, другарю народен представител. Депутатството също е до време, само че любовта на нацията е нещо ужасяващо.

 

Изслушване на шефовете на службите

Нима в България най-накрая има опит за надзор от страна на цивилната, в тази ситуация – законодателна власт над органите за сигурност? Нима в действителност ще станем не президентска и не фатмашка, не милиционерска, ами парламентарна република? О, нека! Дано, че от властнически приказки и уонаби-референдуми нещо беше почнал да става напълно вмирисан въздухът. Само че тези чувания се вършат малко по-другояче и до момента извънредно неефективните ни шефове на служби нямат право да дават политически оценки. Напротив, те би трябвало да дават отговор на въпросите за какво до момента в България дейно не е направено нищо за прекъсване активността на проруските паравоенни групировки, както и за концентрацията на съветски млади военни пенсионери по Черноморието.

 

Утре е Втори юни

Денят на Ботев. Радев ще направи всичко допустимо да провали тържествената, сериозна атмосфера към поменаването на нашия постоянно млад воин и неговите юнаци. Той ще злободневства и ще злобства. Ще си разреши следващата доза отрова в ушите на българите. Ще ни лъже. Да, президентът на Републиката ще лъже и путинистките балалайки ще му припяват в хор. Ние, естествените хора, ние, същинският народ на България, ние, които знаем за какво България е в Европейския съюз и НАТО – ще бъдем упреквани в изменничество и президентът евентуално още веднъж ще си разреши да ни приказва за кръв.

 

И към този момент е време да му се отговори с евангелските думи: който нож вади, от нож умира.

 

За ФрогНюз Манол Глишев