В Анкара отново заговориха за единна армия на тюркските народи |
Обсъжданото по време на визитата в Казахстан на турския боен министър Хулуси Акар съглашение за военно съдействие е значим стадий за основаване на единна войска на тюркските нации. Такъв извод прави от средноазиатското турне на Акар тази седмица вестник Türkiye (Турция).
На 26 октомври Хулуси Акар публично посети Казахстан, където е обсъждано укрепването и разширението на съдействието на страните във военната област, да вземем за пример капиталови планове в отбранително-промишления комплекс на турски компании.
В Узбекистан беше подписано съглашение за развиване на военното съдействие.
Именно на този декор изданието Türkiye решило да оживи концепцията за „ Туранската войска ”, като е обсъждана опцията за основаване на единна пантюркска войска в състав Турция, Азербайджан, Казахстан, Узбекистан, Туркменистан, Киргизия и Таджикистан.
Привлечените от изданието за полемика турски специалисти са уверени, че тази значима цел може да бъде осъществена. Дори тази войска под управлението на Турция ще има право на глас във всички световни и районни въпроси.
Руски анализатори обаче смятат обиколката на Хулуси Акар единствено за сондажна. И въпреки всичко войнствената хиперактивност на Анкара в азиатското постсъветско пространство не може да не безпокои Москва.
Всъщност активизацията на турската политика в Централна Азия не е нова, отбелязва в „ Свободная пресса ” политологът Аждар Куртов. Подобни воаяжи са правени още след разпадането на Съветския съюз. Тогава Турция възприема формирания вакуум като исторически късмет за възсъздаване на Велик Туран.
Постоянно са провеждани саммити на тюркските страни, където се експлоатира концепцията и за военно единение. В началото на 90-те години на такава среща турците демонстративно устроили обред, пресъздаващ тюркска легенда, когато всички водачи на новите суверени страни удряли алегорично по наковалня – ковали оръжие на единството на тюркските страни.
Тогава обаче пълномащабното военнотехническо съдействие не беше допустимо заради икономическата уязвимост, както на Турция, по този начин и на новите суверенни страни. Освен това новите страни разполагали с големи ресурси руско оръжие, а и различията сред някогашните руски републики към момента не били значими.
Сега Турция, съгласно политолога Аждар Куртов, образно показва какво става с една страна (напр. Армения), която не се е снабдила със модерно оръжие (БПЛА). Намекът е явен.
Турското военно управление си слага за цел основаването на някакво пълноценно тюркско наддържавно обединяване. Едно от трудностите е, че постсъветските републики в Централна Азия и до момента се намират в зоната на съветското въздействие, в това число във военно и военнотехническо отношение. Някои страни членуват в ОДБК, други получават военна помощ във тип на въоръжение на по преференциални цени. Затова на Турция й е належащо да изтика Русия като съперник. Всъщност с това е обвързвана интензивността на турската политика в това направление.
Аждар Куртов в обозримо време не вижда реализация на мита за единна тюркска войска. Първо, тя би трябвало да е под единно командване, с цел да може да води война, само че за това е нужно основаване на близки връзки сред страните.
След опита за прелом в Турция през 2016 година, в този момент армията в действителност я командва президентът. Ердоган ли ще командва еднолично и безотговорно обединената тюркска войска? Това би била прекомерно смела и безразсъдна концепция.
В добавка в Таджикистан да вземем за пример има забележителен не тюркски етнически съставен елемент, там съществува узбекско малцинство. При това таджиките са от ираноезичен етнос, за който концепциите на пантюркизма са напълно непознати.
Каквото и да приказват турските специалисти в Türkiye, прекомерно рано е да се разисква основаване на обединена войска на тюркските нации в Централна Азия.
На 26 октомври Хулуси Акар публично посети Казахстан, където е обсъждано укрепването и разширението на съдействието на страните във военната област, да вземем за пример капиталови планове в отбранително-промишления комплекс на турски компании.
В Узбекистан беше подписано съглашение за развиване на военното съдействие.
Именно на този декор изданието Türkiye решило да оживи концепцията за „ Туранската войска ”, като е обсъждана опцията за основаване на единна пантюркска войска в състав Турция, Азербайджан, Казахстан, Узбекистан, Туркменистан, Киргизия и Таджикистан.
Привлечените от изданието за полемика турски специалисти са уверени, че тази значима цел може да бъде осъществена. Дори тази войска под управлението на Турция ще има право на глас във всички световни и районни въпроси.
Руски анализатори обаче смятат обиколката на Хулуси Акар единствено за сондажна. И въпреки всичко войнствената хиперактивност на Анкара в азиатското постсъветско пространство не може да не безпокои Москва.
Всъщност активизацията на турската политика в Централна Азия не е нова, отбелязва в „ Свободная пресса ” политологът Аждар Куртов. Подобни воаяжи са правени още след разпадането на Съветския съюз. Тогава Турция възприема формирания вакуум като исторически късмет за възсъздаване на Велик Туран.
Постоянно са провеждани саммити на тюркските страни, където се експлоатира концепцията и за военно единение. В началото на 90-те години на такава среща турците демонстративно устроили обред, пресъздаващ тюркска легенда, когато всички водачи на новите суверени страни удряли алегорично по наковалня – ковали оръжие на единството на тюркските страни.
Тогава обаче пълномащабното военнотехническо съдействие не беше допустимо заради икономическата уязвимост, както на Турция, по този начин и на новите суверенни страни. Освен това новите страни разполагали с големи ресурси руско оръжие, а и различията сред някогашните руски републики към момента не били значими.
Сега Турция, съгласно политолога Аждар Куртов, образно показва какво става с една страна (напр. Армения), която не се е снабдила със модерно оръжие (БПЛА). Намекът е явен.
Турското военно управление си слага за цел основаването на някакво пълноценно тюркско наддържавно обединяване. Едно от трудностите е, че постсъветските републики в Централна Азия и до момента се намират в зоната на съветското въздействие, в това число във военно и военнотехническо отношение. Някои страни членуват в ОДБК, други получават военна помощ във тип на въоръжение на по преференциални цени. Затова на Турция й е належащо да изтика Русия като съперник. Всъщност с това е обвързвана интензивността на турската политика в това направление.
Аждар Куртов в обозримо време не вижда реализация на мита за единна тюркска войска. Първо, тя би трябвало да е под единно командване, с цел да може да води война, само че за това е нужно основаване на близки връзки сред страните.
След опита за прелом в Турция през 2016 година, в този момент армията в действителност я командва президентът. Ердоган ли ще командва еднолично и безотговорно обединената тюркска войска? Това би била прекомерно смела и безразсъдна концепция.
В добавка в Таджикистан да вземем за пример има забележителен не тюркски етнически съставен елемент, там съществува узбекско малцинство. При това таджиките са от ираноезичен етнос, за който концепциите на пантюркизма са напълно непознати.
Каквото и да приказват турските специалисти в Türkiye, прекомерно рано е да се разисква основаване на обединена войска на тюркските нации в Централна Азия.
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ