90 години Григор Вачков: Как смуглото селянче от Трънчовица стана икона на сцената и екрана
Образът на виталния мъж с изсечени черти на лицето и хвърлящи светкавици очи, струяща сила и чисто сърце не може да бъде заличен от времето. Григор Вачков, или обичания на цялостен народ Митко Бомбата, както го знаят всички, е събитие на сцената. Най-хубавото е, че цялостен живот печели без старания любовта на хората. „ Гришата беше знамение - на сцената, в киното, в живота. Не знам колцина знаят какво знамение, какъв човек беше той. Мъжкар! А каква душа, беше – то нежно, благо, добро…” - по този начин актрисата Ани Бакалова, която бе една от неговите любимки, разказа приятеля си от сцената приживе.
Най-големият комплимент посмъртно му прави огромната Татяна Лолова, също към този момент покойница. „ Дори нищо друго да не бях направила като актриса, единствено по тази причина, че бях негова състудентка и бях покрай него, е достатъчно”, признава тя без капка злоба. „ Той е в мен, пред и зад мен. Гришата е пред всички нас, с цел да ни пази”, уверена е огромната актриса. Определя го с две думи - лъчезарен и яростен.
Колкото и необичайно злокобно да звучи, само че Вачков самичък предсказал личната си ранна гибел. Това предусещане даже го възпирало да се дами, като знаел, че не му остава доста. „ Преди да се оженим, той ме предизвести, че му остават 4-5 години живот”, доверява Силвия Вачкова. „ А аз се смеех, като го гледах, че пращи от здраве и сила. Гришата не беше веселяк, а печален и изтощен човек. Щом се върнеше вкъщи, обличаше пижамата и лягаше в леглото. През 1977 година претърпя доста тежка интервенция. Всички чакаха, че ще почине, само че Господ му даде живот още три години...”, спомня си с болежка вдовицата.
Първичният на пръв взор всеобщ любим Григор Вачков е горделив с родното си село Трънчовица, Плевенско. Роденото на 26 май 1932 година - точнйо преди 90 година момче пораства в доста оскъдно семейство. Баща му го записва в лозаро-винарското учебно заведение в Плевен с концепцията да става агроном. Както самият Гриша споделя „ Бях станал доста добър дегустатор, само че стопирах, тъй като ми се повредиха бъбреците”.
Вместо да се отдаде на лозарство и агрономство, момчето, наподобяващо на циганче, със смолисто черни коси и рошави вежди, се влюбва в театъра. „ Всяка събота ходехме с моя другар Сашо в театъра в Плевен с един билет и по една филия самун. Лелите, които отговаряха за салона, ни оставяха да преспим там. Когато не ни виждаха, се криехме под столовете. На другия ден гледахме утринното зрелище за възпитаници, следобяд за бойци и формалното вечерта”, разказваше Вачков.
Така излиза наяве, че от него агроном няма да стане, както баща му е възнамерявал. Актьорът с искри в очите разказваше през смях по какъв начин в селото му преди време, когато дошъл католически духовник и почнал да покръства локалните, дал име на татко му Бонифаций. Като пораснал обаче се прекръстил на Вачко, само че пък доста харесвал името Наполеон и желал по този начин да кръсти сина си. „ Хубаво, че е размислил, тъй като представяте ли си по какъв начин щеше да звучи: огромният български артист Наполеон Бонифациев”, заливаше се от смях на занимателната история щерка му Марта Вачкова.
Йордан Радичков сред Младен Киселов и Григор Вачков
Талантът на Григор за киното в действителност открива бащата на Светлин Русев – негов преподавател във Винаро-лозарския колеж в Плевен. „ Ей, момче, в София има театрално учебно заведение, ти си там”, подхвърлил му той. „ И по този начин, с един сандък, цялостен с самун, дойдох в столицата. И започнах да диря къде е ВИТИЗ. Тогава две момчета от горните курсове му споделили: „ А, не, момче, сбъркал си адреса! Ти си за „ Толбухин” 13”, обяснили му старите кучета. На въпросния адрес обаче Гришата намерил единствено Зоологическата градина. Просълзил се от засегнатост. До края артистът по този начин и не разкри кои са били актьорите, които се изгаврили с него – били фамозни.
На изпита бъдещият национален любим се явява с фейлетоните на Чудомир, които обожавал и знаел наизуст. Приели го, само че ректорът му споделил: „ Григоре, не си мисли, че си кой знае какво. Но те взимаме да забележим какво ще излезе. Ти с тая шуба и мустаци… Трябва да се научиш да целуваш ръце на артистките”, връщаше се към далечния спомен момчето от Трънчовица.
Във ВИТИЗ се сприятелил с Никола Анастасов и други звездни артисти. Жестоката бедност по това време минимум смущава обръгналото на несгоди и тежък живот момче. „ Ядяхме солена вода с самун. Най-обичах като получех в колет дребни рибки със сол. Ако имаше и лук, ставаше лукс”, обясняваше с типичния си звучен акцент Гришата. Но най-обичал сладичкото – локумът бил обичаното му лакомство, което му доставяло висшо наслаждение. Вачков излиза от ВИТИЗ през 1955-та, след което попада за къс интервал във Врачанския, а след него в новооснования Държавен язвителен спектакъл. Но киното го влече неистово, даже Татяна Лолова си спомня по какъв начин предсказал след една прожекция в кино „ Славейков”: „ Сега идва нашето време. Ние ще покорим киното”.
„ Главно той го покори. Камерата го обичаше, кинорежисьорите го обичаха. Но най-вече зрителите”, с екстаз си спомня Лолова. Вачков прави дебют в киното с „ Дом на две улици” през 1960 година Самородният му гений свети в „ Тютюн” две години по-късно, в „ Смърт няма” (1963), „ Веригата” (1964), „ Старинната монета” (1965), „ Горещо пладне” (1966), „ Бялата стая” (1968). Звездният му момент обаче си остава в неповторимата роля на Митко Бомбата в сериала „ На всеки километър”, поради по улиците в София през 70-те не оставяше и един човек, тръгнеха ли стартовите надписи на екрана. Вачков играе и в „ Последно лято” (1974) и „ Мъжки времена” (1977). Последният филм, в който се снима, е „ Мера съгласно мера”, само че гибелта не му разрешава да довърши ролята на Постол челник.
Последната фотография на татко и щерка. На нея двамата са в костюмите си от кино лентата „ Мера съгласно мера”, където играят дружно. Григор Вачков е Постол челник, а щерка му - Лимбийка.
Тогава Гришата към този момент е доста болен, тежкото бъбречно заболяване, което има още от казармата, съществено се е обострило, а по време на фотосите утежнява в допълнение положението си. Докато работели, стоял на мощно течение и това го довършва. „ Стоял е на такова течение, че Мартина, която го беше видяла по какъв начин стои на студа, до момента в който чака масовките, като се върна, ми сподели: „ Майко, ти не знаеш, вика - баща е анормален. Той, вика, стои четири дни на едно течение, в една остаряла къща - седи и не помръдва, до момента в който вършат масовките със селяните и децата! Ако оживее, вика, ще бъде знамение!” Георги Дюлгеров инцидентно избира Григор за ролята – когато взема решение да снима „ Мера съгласно мера” през 80-та и търси артист за Постол челник.
Един ден Вачков вози Едуард Захариев и Дюлеров с колата си. И внезапно в огледалото Дюлгеров се заглежда в очите на Гришата - блестящи, умни и магнетични. Вече е наясно, че е разкрил Постол челник. От 20 епизода обаче съумява да снима едвам два. Единият е на чардака, когато Постол челник раздава правораздаване, другият когато с четата си дебнат да гръмнат Вели Пехливан. И в двата артистът играе толкоз гениално, че не се постанова втори дубъл.
Вачков го кара, само че той не се съгласява, а след това съжалява, че не го е направил, тъй като е можело да ги употребява в другите серии. Случват се съдбоносни неща. Намерението е да се снима живота на Дилбер Танас като чобанин със сцена по какъв начин изражда агне. Един ден овчарят споделя, че една овца ще ражда, само че агнето ще е мъртво. А една коза ляга самичка в краката на Григор Вачков, след което се раждат две красиви яренца.
С Георги Георгиев-Гец, във кино лентата " Осмият " на режисьора Зако Хеския
„ За мен раждането на тази коза в краката на Гришата също е прокоба, а двата случая са по някакъв метод свързани”, уверен е Дюлгеров. Тогава Гришата го пита удовлетворен ли е, добре ли играе. „ Страхотно играеш, напряко спираш дъха ми”, откровено отвръща режисьорът. Вачков целият светва, хваща доста крепко ръката му и споделя: „ Оттук нататък да видиш по какъв начин ще играя! Ако знаеш какъв ми е меракът да направя тази роля, нямал съм такава досега”.
Режисьорът си изяснява мощната игра на Гришата с това, че целият му организъм, може би предчувствайки съдбовния край, е мобилизирал до краен лимит останалата сила. Докато снима, Григор носи със себе си хапчета за сърце. Моли Дюлгеров да му ги даде в случай че го заболи. Така и не се постанова. Аутопсията демонстрира, че сърцето е било общо-взето най-здравият орган на артиста.
В персонален проект Григор Вачков бил прелестен брачен партньор и татко – добър и безрезервен. „ Като жена бях носена на ръце, с толкоз деликатност съм била обградена. Той нямаше някакво светско образование, само че носеше една голяма топлина в себе си. И като вървяхме дружно, като че ли ме носеше по този начин, с едната си ръка. Излъчваше сигурност и успокоение. И подобен беше и с приятелките ми”, споделя брачната половинка му Силвия.
И през днешния ден тя твърди, че непрекъснато усеща Гришата до себе си поради всичките прелестни години, в които той подарява цялата си обич на нея и щерка си Марта. Силвия не пропуща нито едно зрелище на брачна половинка си. Разказва и многото радостни случки около артистичния Григор. „ Когато рецитира стих във ВИТИЗ на приемния изпит, ректорът Д. Б. Митов му споделя: „ Григорчо, пушка да ти насочат, недей да рецитираш, това не е за теб!” Оттам нататък случката става шлагер измежду околните и приятелите на Григор. В барчето на театъра той разсмивал всички, когато комично започвал да рецитира. „ Като кажеше тържествено „ Родина”, от Младен Исаев и наставаше вманиачен смях. Пък Кольо Анастасов обявяваш: „ Юноша” от Христо Смирненски”, споделя Лолова.
С Пепа Николова във кино лентата на Иван Андонов " Покрив "
Веселякът обаче не близвал алкохол поради болните бъбреци, само че пък черпел наред сътрудници. Радвал им се, като си пийвали вино и ги виждал радостни. Жените пък пазели мъжете си да не сядат до Гришата, тъй като той, непиещият, упорствал те самите да обръщат чашите докрай.
Ролите на Григор Вачков в пиесите на гения Йордан Радичков остават легенда. Там геният му е като гръмотевица, салоните са цялостни с цвета на интелигенцията. Всички онемяват пред виртуозното преобразяване на артиста с магическите очи. В „ Суматоха” играе Араламби, а в „ Лазарица” на бедняк Лазар. Самият публицист, който е доста сериозен и придирчив, обожава Гришата. Затова и му поверява основните функции в спектаклите.
„ С Григор Вачков сме доста сме близки, дотам, че не сме в положение да си кажем дума косо. А би трябвало, когато се работи в театъра, в областта на изкуството, да пада малко мазилка от тавана. Иначе при близки хора има известна тактичност в връзките, което пролича и при подготовките. Но Вачков най-плътно е покривал визията ми за избрани облици и характери”, признаваше създателят от Калиманица.
С питона Мери в тв сериала " На всеки километър "
Татяна Лолова с същински екстаз си спомняше за големия успех на сътрудника си в „ Лазарица”. „ Едно от най-хубавите неща, които направи Гришата, бе да работи с Младен Киселов в страховит синхрон. Страхотен облик направи. Самата премиера беше огромен празник, толкоз изискана аудитория не е имало на нито едно зрелище.
„ И в действителност – на премиерата, а и на последвалите представления се появяват митове като Дора Габе и Елисавета Багряна. И всички се захласват по играта на момчето от село Трънчовица. В залата е и самият Радичков, както и Младен Киселов, който „ лае като куче”, спомня си Лолова. Всичките сътрудници на Григор признават, че пиесата е доста тежка и сложна, само че Гришата демонстрира недодялан пилотаж. Радичков беше там, Младен лаеше като куче отдолу”, спомня си Татяна Лолова.
Гришата обаче все спори с Радичков за облика на Лазар, който два часа виси на дървото и по този начин и не слиза оттова. „ Спореше с Радичков и го пита: „ Защо той остава горе на дървото? Искам да сляза. А Йордан му споделя: „ Не, не може, там ще останеш. Това е отчуждение, самотност и край”, спомня си Лолова. Но въпреки всичко слизал, когато гръмвали огромните аплодисменти от публиката. „ Слизаше, целуваше земята и се спускаше към публиката”, споделя и брачната половинка Силвия.
В " Мъжки времена " на режисьора Едуард Захариев по сюжет на Николай Хайтов
И не без печал си спомня по какъв начин при всеки театър Гришата отслабвал с по 3 кг и половина. Зад сцената даже го чака лекарка, която му мерела кръвното. Когато из София се разнася, че на артиста следва интервенция, залата се цялостни догоре, идват безусловно всички театрали. „ Ако си злорад, да се пръснеш от злоба – каква обич получаваше от всички, какво удивление. Защо тъкмо той, по какъв начин в пък толкова късмет”, не крие Татяна Лолова. Но по този начин и нищо не съумява да помрачи откровената любов на хората, докоснали се до гения на артиста. Самият той раздава обич с цялостни шепи – обичал Силвия и щерка си до полуда, както и татко си. Раздава се обаче и за приятелите. Обожава Невена Коканова и мъжът й Любо Шарлето, естествено, обича и Татяна. Щедър до неблагоразумие, по този начин го помнят всички.
„ Много обичаше да подарява. Веднъж ме хвана за ръкава да ме води към една витрина на „ Раковски”, където имаше доста хубави женски неща. Та там беше изложен един страховит черен копринен шал на цветя. „ Ела да влезем вътре, че би трябвало да купя една патица”, замъкнал я натам Гришата. Купил дървената патица за Радичков, а Таня получила за подарък, без мотив, превъзходния шал. В добавка купил и страховит туристически нож с ръкохватка от еленови рога за сина на Лолова. А тогава момчето било единствено на 5 години.
На оправданията на Таня, че детето е малко и не смее да му даде острието, Григор споделил: „ Не, това е за Савата. Едно момче би трябвало да умее да борави с ножа, да е ловко”, убеждавал я артистът. Пък и мечтаел да има момче, въпреки да обожавал до полуда щерка си Мартина. Когато Силвия била бременна, той все се надявал бебето да е момче. Това си спомня и актрисата Ани Бакалова, брачната половинка на Иван Стоянович. „ Когато забременях с втория ми наследник, Гришата беше толкоз благополучен, че ми галеше и целуваше корема”, връща лентата актрисата.
Тя помни и различен миг, в който приятелят се вълнувал като дете до дребния й наследник. Понеже били доста огромни другари, постоянно си ходели на посетители. Та един път, когато със Силвия пристигнали у тях, а новороденото лежало в креватчето, той застанал до креватчето безгласен. „ Застана до креватчето на бебето, не приказва, гледа го, на лицето му няма нищо. А ти четеш неговото неспокойствие, неговата наслада. Какво знамение беше този Гриша!”, вълнуваше се майката на Петър Стоянович. На Петьо също се радвал доста. Все му викал: „ Ех, на чичо буйното момче!”
Със брачната половинка си Силвия Вачкова
Съпругата на Григор Вачков си спомня кончината на гения. Всичко стартира първата седмица на март 1980 година, когато другари са у тях на софра. „ През цялото време на вечерята Гришата беше многолюден, разказваше за ролята си в „ Мера съгласно мера” и се оплакваше от невероятна жадност. Изпи няколко студени бири, като непрестанно досипваше в чашата си лед от хладилника. Това ме изненада, защото по принцип не пиеше никакъв алкохол. Някъде към среднощ почнах да разчиствам, да мия чиниите. Гришата се оплака от мощно главоболие. Помоли ме да му дам някакво лекарство. После си легна, а аз останах да си довърша работата. На сутринта, преди да изляза за работа, влязох в спалнята, с цел да внеса телефона. Но Гришата към този момент беше в безсъзнание”, приключва тъжният роман вдовицата.
Няколко години преди този момент бил при Ванга, която му споделила да не прекалява със студени питиета. „ Григоре, стига с тоя лед, с това студено и газирано! Яж си, пий си, носи си новите облекла, само че не пий студено и газирано!”
Сърцето на огромния актьор стопира на 18 март 1980 година в Правителствена болница. Приет е в безсъзнание с солиден инсулт. Преживява в клиниката 8 дни в кома и по този начин и не се разсънва, до момента в който лекарите се борят с всички сили да го спасят. След аутопсията лекарите споделят, че все едно е починал от злополука, толкоз тежки били провалите в организма му.
Като Лазар в " Лазарица " от Йордан Радичков на сцената на Сатиричния спектакъл
Актьорите ще го запомнят с неподражаемата му роля в последния филм-с спонтанния танц, с който тъпче земята. „ Мисля, че пред Гришата имаше толкоз доста да се отварят още земи, пространства и висини. Той по този начин удряше този крайник, като че ли да се отпечата в земята за поколенията”, споделя поетично Лолова.
Цяла България заживява с облика на Митко Бомбата, който Гришата изиграва по този начин, както никой различен не може в именития „ На всеки километър”. Сериалът приковава безусловно всеки българин пред екрана при започване на 70-те. Първоначално ролята на Григор била замислена да е незначителна, единствено с две-три реплики. Но когато на подготовки го чуват по какъв начин играе и прибавя от себе си по някоя смешка, всички се хващат за корема от смях, а Свобода Бъчварова без съмнение уголемява ролята и по този начин се извайва неподражаемият облик на Митко Бомбата. Много от неговите паметни реплики си остават. Като да вземем за пример: „ Петелът е женски и се споделя Мария”.
Митко Бомбата му става прякор след „ На всеки километър”. Там си партнира със Стефан Данаилов
От този сериал потегля и огромното му другарство със Стефан Данаилов, който също е в съществена роля – тази на майор Деянов. Във кино лентата Вачков и вторият режисьор Атанас Киряков, който е френски ученик, вървят по ул. „ Сен Дени”, по която дефилират проститутки. Актьорът от любознание пита каква е цената и е объркан от високата цена. Със 100 франка повече е цената на друга жрица на любовта, която освен това е джудже. „ Гриша, това е Париж! Скъпо е, а всичко необичайно коства още повече”. Актьорът клати глава в негов жанр и най-галантно споделя на проститутката джудже: „ Довиждане, другарке!”
Ролята на Митко Бомбата по този начин пленява всички, че Вачков получава купища писма от деца, които го назовават „ Чичо Бомба” и мечтаят да го видят онлайн.
Дъщерята на Григор и Силвия Вачкови – Мартина, още като ученичка мечтае да стане актриса. Баща й бил срещу тя да следва актьорско майсторство, само че в последна сметка склонил и подкрепил дъщеря си да поеме по неговия път. Преди това Марта учи оперно пеене и за малко снимка. Баща й я предизвестил, че актьорството е доста тежка специалност. Самата Марта пък не крие, че обожава баща си, че той е бил образец за мъж и че във всяко свое гадже е търсела бащата и покровителя.
Семейна почивка през зимата - Гришата с жена си и щерка си
„ Той е недопечен мъж, селско момче, при започване на връзката с майка ми не е казвал, че я обича. Дървар. С годините се научи, евентуално, тъй като е знаел, че ще почине млад. Лекарите са й споделили, че е бил доста болен от бъбреци. Накрая по един милион пъти й споделяше, че я обича. А на мен не спираше да го повтаря”, разкри преди време Марта в свое изявление.
Когато влиза във ВИТИЗ, дъщерята на Григор Вачков се залюбва със своя сътрудник Владимир Пенев и въпреки двамата след време да се разделят като любовници, остават другари за цялостен живот. Григор Вачков се радвал на връзката на Марта с Владо и я насърчавал двамата да сключат брак. „ Татко виждаше във Владо идеалния шурей, той го обожаваше. Не се омъжих за него, тъй като бях луда. Той е моногамен, страховит домошар, къщовник”, не стопира да хвали приятеля си и екс ухажор.
Мартина свири на акордеон, в епизод с татко си във кино лентата " Гибелта на Александър Велики "
Баща и щерка се снимат дружно във кино лентата на Владислав Икономов „ Гибелта на Александър Велики” в края на 60-те години и 10 години по-късно в „ Мера съгласно мера” на Георги Дюлгеров. Филмът за Илинденско-Преображенското въстание е лебедовата ария на Григор Вачков. Той играе Постол челник, а Марта – Лимбийка. „ Снимах „ Мера съгласно мера” в Ковачевица и ни предстоеше доста тежка сцена. Сутринта рано звънях по телефона и майка ми сподели, че татко ми е зле. Беше в безсъзнание. Цял ден снимах, а не знаех дали татко ми е жив. На 18 март умря. Не си казахме даже довиждане. Страшно ми се скара преди този момент. Знам, че съм му тъга с моя си живот. Знам, че желае за мен най-хубавото. Искам да му кажа, да е спокоен за мен, че се оправям. Искам да знам дали ме поддържа, дали се гордее с мен”, показа дъщерята.
Най-голямата й болежка е, че не е съумяла да се сбогува с любящия си татко. „ Знам, че даже и там горе, баща мисли за мен и ме закриля. И доста ми се желае да знам дали още се гордее с мен. Защото той постоянно ми е казвал: „ Ти си моята гордост”, споделя още Марта Вачкова.
Най-големият комплимент посмъртно му прави огромната Татяна Лолова, също към този момент покойница. „ Дори нищо друго да не бях направила като актриса, единствено по тази причина, че бях негова състудентка и бях покрай него, е достатъчно”, признава тя без капка злоба. „ Той е в мен, пред и зад мен. Гришата е пред всички нас, с цел да ни пази”, уверена е огромната актриса. Определя го с две думи - лъчезарен и яростен.
Колкото и необичайно злокобно да звучи, само че Вачков самичък предсказал личната си ранна гибел. Това предусещане даже го възпирало да се дами, като знаел, че не му остава доста. „ Преди да се оженим, той ме предизвести, че му остават 4-5 години живот”, доверява Силвия Вачкова. „ А аз се смеех, като го гледах, че пращи от здраве и сила. Гришата не беше веселяк, а печален и изтощен човек. Щом се върнеше вкъщи, обличаше пижамата и лягаше в леглото. През 1977 година претърпя доста тежка интервенция. Всички чакаха, че ще почине, само че Господ му даде живот още три години...”, спомня си с болежка вдовицата.
Първичният на пръв взор всеобщ любим Григор Вачков е горделив с родното си село Трънчовица, Плевенско. Роденото на 26 май 1932 година - точнйо преди 90 година момче пораства в доста оскъдно семейство. Баща му го записва в лозаро-винарското учебно заведение в Плевен с концепцията да става агроном. Както самият Гриша споделя „ Бях станал доста добър дегустатор, само че стопирах, тъй като ми се повредиха бъбреците”.
Вместо да се отдаде на лозарство и агрономство, момчето, наподобяващо на циганче, със смолисто черни коси и рошави вежди, се влюбва в театъра. „ Всяка събота ходехме с моя другар Сашо в театъра в Плевен с един билет и по една филия самун. Лелите, които отговаряха за салона, ни оставяха да преспим там. Когато не ни виждаха, се криехме под столовете. На другия ден гледахме утринното зрелище за възпитаници, следобяд за бойци и формалното вечерта”, разказваше Вачков.
Така излиза наяве, че от него агроном няма да стане, както баща му е възнамерявал. Актьорът с искри в очите разказваше през смях по какъв начин в селото му преди време, когато дошъл католически духовник и почнал да покръства локалните, дал име на татко му Бонифаций. Като пораснал обаче се прекръстил на Вачко, само че пък доста харесвал името Наполеон и желал по този начин да кръсти сина си. „ Хубаво, че е размислил, тъй като представяте ли си по какъв начин щеше да звучи: огромният български артист Наполеон Бонифациев”, заливаше се от смях на занимателната история щерка му Марта Вачкова.
Йордан Радичков сред Младен Киселов и Григор Вачков
Талантът на Григор за киното в действителност открива бащата на Светлин Русев – негов преподавател във Винаро-лозарския колеж в Плевен. „ Ей, момче, в София има театрално учебно заведение, ти си там”, подхвърлил му той. „ И по този начин, с един сандък, цялостен с самун, дойдох в столицата. И започнах да диря къде е ВИТИЗ. Тогава две момчета от горните курсове му споделили: „ А, не, момче, сбъркал си адреса! Ти си за „ Толбухин” 13”, обяснили му старите кучета. На въпросния адрес обаче Гришата намерил единствено Зоологическата градина. Просълзил се от засегнатост. До края артистът по този начин и не разкри кои са били актьорите, които се изгаврили с него – били фамозни.
На изпита бъдещият национален любим се явява с фейлетоните на Чудомир, които обожавал и знаел наизуст. Приели го, само че ректорът му споделил: „ Григоре, не си мисли, че си кой знае какво. Но те взимаме да забележим какво ще излезе. Ти с тая шуба и мустаци… Трябва да се научиш да целуваш ръце на артистките”, връщаше се към далечния спомен момчето от Трънчовица.
Във ВИТИЗ се сприятелил с Никола Анастасов и други звездни артисти. Жестоката бедност по това време минимум смущава обръгналото на несгоди и тежък живот момче. „ Ядяхме солена вода с самун. Най-обичах като получех в колет дребни рибки със сол. Ако имаше и лук, ставаше лукс”, обясняваше с типичния си звучен акцент Гришата. Но най-обичал сладичкото – локумът бил обичаното му лакомство, което му доставяло висшо наслаждение. Вачков излиза от ВИТИЗ през 1955-та, след което попада за къс интервал във Врачанския, а след него в новооснования Държавен язвителен спектакъл. Но киното го влече неистово, даже Татяна Лолова си спомня по какъв начин предсказал след една прожекция в кино „ Славейков”: „ Сега идва нашето време. Ние ще покорим киното”.
„ Главно той го покори. Камерата го обичаше, кинорежисьорите го обичаха. Но най-вече зрителите”, с екстаз си спомня Лолова. Вачков прави дебют в киното с „ Дом на две улици” през 1960 година Самородният му гений свети в „ Тютюн” две години по-късно, в „ Смърт няма” (1963), „ Веригата” (1964), „ Старинната монета” (1965), „ Горещо пладне” (1966), „ Бялата стая” (1968). Звездният му момент обаче си остава в неповторимата роля на Митко Бомбата в сериала „ На всеки километър”, поради по улиците в София през 70-те не оставяше и един човек, тръгнеха ли стартовите надписи на екрана. Вачков играе и в „ Последно лято” (1974) и „ Мъжки времена” (1977). Последният филм, в който се снима, е „ Мера съгласно мера”, само че гибелта не му разрешава да довърши ролята на Постол челник.
Последната фотография на татко и щерка. На нея двамата са в костюмите си от кино лентата „ Мера съгласно мера”, където играят дружно. Григор Вачков е Постол челник, а щерка му - Лимбийка.
Тогава Гришата към този момент е доста болен, тежкото бъбречно заболяване, което има още от казармата, съществено се е обострило, а по време на фотосите утежнява в допълнение положението си. Докато работели, стоял на мощно течение и това го довършва. „ Стоял е на такова течение, че Мартина, която го беше видяла по какъв начин стои на студа, до момента в който чака масовките, като се върна, ми сподели: „ Майко, ти не знаеш, вика - баща е анормален. Той, вика, стои четири дни на едно течение, в една остаряла къща - седи и не помръдва, до момента в който вършат масовките със селяните и децата! Ако оживее, вика, ще бъде знамение!” Георги Дюлгеров инцидентно избира Григор за ролята – когато взема решение да снима „ Мера съгласно мера” през 80-та и търси артист за Постол челник.
Един ден Вачков вози Едуард Захариев и Дюлеров с колата си. И внезапно в огледалото Дюлгеров се заглежда в очите на Гришата - блестящи, умни и магнетични. Вече е наясно, че е разкрил Постол челник. От 20 епизода обаче съумява да снима едвам два. Единият е на чардака, когато Постол челник раздава правораздаване, другият когато с четата си дебнат да гръмнат Вели Пехливан. И в двата артистът играе толкоз гениално, че не се постанова втори дубъл.
Вачков го кара, само че той не се съгласява, а след това съжалява, че не го е направил, тъй като е можело да ги употребява в другите серии. Случват се съдбоносни неща. Намерението е да се снима живота на Дилбер Танас като чобанин със сцена по какъв начин изражда агне. Един ден овчарят споделя, че една овца ще ражда, само че агнето ще е мъртво. А една коза ляга самичка в краката на Григор Вачков, след което се раждат две красиви яренца.
С Георги Георгиев-Гец, във кино лентата " Осмият " на режисьора Зако Хеския
„ За мен раждането на тази коза в краката на Гришата също е прокоба, а двата случая са по някакъв метод свързани”, уверен е Дюлгеров. Тогава Гришата го пита удовлетворен ли е, добре ли играе. „ Страхотно играеш, напряко спираш дъха ми”, откровено отвръща режисьорът. Вачков целият светва, хваща доста крепко ръката му и споделя: „ Оттук нататък да видиш по какъв начин ще играя! Ако знаеш какъв ми е меракът да направя тази роля, нямал съм такава досега”.
Режисьорът си изяснява мощната игра на Гришата с това, че целият му организъм, може би предчувствайки съдбовния край, е мобилизирал до краен лимит останалата сила. Докато снима, Григор носи със себе си хапчета за сърце. Моли Дюлгеров да му ги даде в случай че го заболи. Така и не се постанова. Аутопсията демонстрира, че сърцето е било общо-взето най-здравият орган на артиста.
В персонален проект Григор Вачков бил прелестен брачен партньор и татко – добър и безрезервен. „ Като жена бях носена на ръце, с толкоз деликатност съм била обградена. Той нямаше някакво светско образование, само че носеше една голяма топлина в себе си. И като вървяхме дружно, като че ли ме носеше по този начин, с едната си ръка. Излъчваше сигурност и успокоение. И подобен беше и с приятелките ми”, споделя брачната половинка му Силвия.
И през днешния ден тя твърди, че непрекъснато усеща Гришата до себе си поради всичките прелестни години, в които той подарява цялата си обич на нея и щерка си Марта. Силвия не пропуща нито едно зрелище на брачна половинка си. Разказва и многото радостни случки около артистичния Григор. „ Когато рецитира стих във ВИТИЗ на приемния изпит, ректорът Д. Б. Митов му споделя: „ Григорчо, пушка да ти насочат, недей да рецитираш, това не е за теб!” Оттам нататък случката става шлагер измежду околните и приятелите на Григор. В барчето на театъра той разсмивал всички, когато комично започвал да рецитира. „ Като кажеше тържествено „ Родина”, от Младен Исаев и наставаше вманиачен смях. Пък Кольо Анастасов обявяваш: „ Юноша” от Христо Смирненски”, споделя Лолова.
С Пепа Николова във кино лентата на Иван Андонов " Покрив "
Веселякът обаче не близвал алкохол поради болните бъбреци, само че пък черпел наред сътрудници. Радвал им се, като си пийвали вино и ги виждал радостни. Жените пък пазели мъжете си да не сядат до Гришата, тъй като той, непиещият, упорствал те самите да обръщат чашите докрай.
Ролите на Григор Вачков в пиесите на гения Йордан Радичков остават легенда. Там геният му е като гръмотевица, салоните са цялостни с цвета на интелигенцията. Всички онемяват пред виртуозното преобразяване на артиста с магическите очи. В „ Суматоха” играе Араламби, а в „ Лазарица” на бедняк Лазар. Самият публицист, който е доста сериозен и придирчив, обожава Гришата. Затова и му поверява основните функции в спектаклите.
„ С Григор Вачков сме доста сме близки, дотам, че не сме в положение да си кажем дума косо. А би трябвало, когато се работи в театъра, в областта на изкуството, да пада малко мазилка от тавана. Иначе при близки хора има известна тактичност в връзките, което пролича и при подготовките. Но Вачков най-плътно е покривал визията ми за избрани облици и характери”, признаваше създателят от Калиманица.
С питона Мери в тв сериала " На всеки километър "
Татяна Лолова с същински екстаз си спомняше за големия успех на сътрудника си в „ Лазарица”. „ Едно от най-хубавите неща, които направи Гришата, бе да работи с Младен Киселов в страховит синхрон. Страхотен облик направи. Самата премиера беше огромен празник, толкоз изискана аудитория не е имало на нито едно зрелище.
„ И в действителност – на премиерата, а и на последвалите представления се появяват митове като Дора Габе и Елисавета Багряна. И всички се захласват по играта на момчето от село Трънчовица. В залата е и самият Радичков, както и Младен Киселов, който „ лае като куче”, спомня си Лолова. Всичките сътрудници на Григор признават, че пиесата е доста тежка и сложна, само че Гришата демонстрира недодялан пилотаж. Радичков беше там, Младен лаеше като куче отдолу”, спомня си Татяна Лолова.
Гришата обаче все спори с Радичков за облика на Лазар, който два часа виси на дървото и по този начин и не слиза оттова. „ Спореше с Радичков и го пита: „ Защо той остава горе на дървото? Искам да сляза. А Йордан му споделя: „ Не, не може, там ще останеш. Това е отчуждение, самотност и край”, спомня си Лолова. Но въпреки всичко слизал, когато гръмвали огромните аплодисменти от публиката. „ Слизаше, целуваше земята и се спускаше към публиката”, споделя и брачната половинка Силвия.
В " Мъжки времена " на режисьора Едуард Захариев по сюжет на Николай Хайтов
И не без печал си спомня по какъв начин при всеки театър Гришата отслабвал с по 3 кг и половина. Зад сцената даже го чака лекарка, която му мерела кръвното. Когато из София се разнася, че на артиста следва интервенция, залата се цялостни догоре, идват безусловно всички театрали. „ Ако си злорад, да се пръснеш от злоба – каква обич получаваше от всички, какво удивление. Защо тъкмо той, по какъв начин в пък толкова късмет”, не крие Татяна Лолова. Но по този начин и нищо не съумява да помрачи откровената любов на хората, докоснали се до гения на артиста. Самият той раздава обич с цялостни шепи – обичал Силвия и щерка си до полуда, както и татко си. Раздава се обаче и за приятелите. Обожава Невена Коканова и мъжът й Любо Шарлето, естествено, обича и Татяна. Щедър до неблагоразумие, по този начин го помнят всички.
„ Много обичаше да подарява. Веднъж ме хвана за ръкава да ме води към една витрина на „ Раковски”, където имаше доста хубави женски неща. Та там беше изложен един страховит черен копринен шал на цветя. „ Ела да влезем вътре, че би трябвало да купя една патица”, замъкнал я натам Гришата. Купил дървената патица за Радичков, а Таня получила за подарък, без мотив, превъзходния шал. В добавка купил и страховит туристически нож с ръкохватка от еленови рога за сина на Лолова. А тогава момчето било единствено на 5 години.
На оправданията на Таня, че детето е малко и не смее да му даде острието, Григор споделил: „ Не, това е за Савата. Едно момче би трябвало да умее да борави с ножа, да е ловко”, убеждавал я артистът. Пък и мечтаел да има момче, въпреки да обожавал до полуда щерка си Мартина. Когато Силвия била бременна, той все се надявал бебето да е момче. Това си спомня и актрисата Ани Бакалова, брачната половинка на Иван Стоянович. „ Когато забременях с втория ми наследник, Гришата беше толкоз благополучен, че ми галеше и целуваше корема”, връща лентата актрисата.
Тя помни и различен миг, в който приятелят се вълнувал като дете до дребния й наследник. Понеже били доста огромни другари, постоянно си ходели на посетители. Та един път, когато със Силвия пристигнали у тях, а новороденото лежало в креватчето, той застанал до креватчето безгласен. „ Застана до креватчето на бебето, не приказва, гледа го, на лицето му няма нищо. А ти четеш неговото неспокойствие, неговата наслада. Какво знамение беше този Гриша!”, вълнуваше се майката на Петър Стоянович. На Петьо също се радвал доста. Все му викал: „ Ех, на чичо буйното момче!”
Със брачната половинка си Силвия Вачкова
Съпругата на Григор Вачков си спомня кончината на гения. Всичко стартира първата седмица на март 1980 година, когато другари са у тях на софра. „ През цялото време на вечерята Гришата беше многолюден, разказваше за ролята си в „ Мера съгласно мера” и се оплакваше от невероятна жадност. Изпи няколко студени бири, като непрестанно досипваше в чашата си лед от хладилника. Това ме изненада, защото по принцип не пиеше никакъв алкохол. Някъде към среднощ почнах да разчиствам, да мия чиниите. Гришата се оплака от мощно главоболие. Помоли ме да му дам някакво лекарство. После си легна, а аз останах да си довърша работата. На сутринта, преди да изляза за работа, влязох в спалнята, с цел да внеса телефона. Но Гришата към този момент беше в безсъзнание”, приключва тъжният роман вдовицата.
Няколко години преди този момент бил при Ванга, която му споделила да не прекалява със студени питиета. „ Григоре, стига с тоя лед, с това студено и газирано! Яж си, пий си, носи си новите облекла, само че не пий студено и газирано!”
Сърцето на огромния актьор стопира на 18 март 1980 година в Правителствена болница. Приет е в безсъзнание с солиден инсулт. Преживява в клиниката 8 дни в кома и по този начин и не се разсънва, до момента в който лекарите се борят с всички сили да го спасят. След аутопсията лекарите споделят, че все едно е починал от злополука, толкоз тежки били провалите в организма му.
Като Лазар в " Лазарица " от Йордан Радичков на сцената на Сатиричния спектакъл
Актьорите ще го запомнят с неподражаемата му роля в последния филм-с спонтанния танц, с който тъпче земята. „ Мисля, че пред Гришата имаше толкоз доста да се отварят още земи, пространства и висини. Той по този начин удряше този крайник, като че ли да се отпечата в земята за поколенията”, споделя поетично Лолова.
Цяла България заживява с облика на Митко Бомбата, който Гришата изиграва по този начин, както никой различен не може в именития „ На всеки километър”. Сериалът приковава безусловно всеки българин пред екрана при започване на 70-те. Първоначално ролята на Григор била замислена да е незначителна, единствено с две-три реплики. Но когато на подготовки го чуват по какъв начин играе и прибавя от себе си по някоя смешка, всички се хващат за корема от смях, а Свобода Бъчварова без съмнение уголемява ролята и по този начин се извайва неподражаемият облик на Митко Бомбата. Много от неговите паметни реплики си остават. Като да вземем за пример: „ Петелът е женски и се споделя Мария”.
Митко Бомбата му става прякор след „ На всеки километър”. Там си партнира със Стефан Данаилов
От този сериал потегля и огромното му другарство със Стефан Данаилов, който също е в съществена роля – тази на майор Деянов. Във кино лентата Вачков и вторият режисьор Атанас Киряков, който е френски ученик, вървят по ул. „ Сен Дени”, по която дефилират проститутки. Актьорът от любознание пита каква е цената и е объркан от високата цена. Със 100 франка повече е цената на друга жрица на любовта, която освен това е джудже. „ Гриша, това е Париж! Скъпо е, а всичко необичайно коства още повече”. Актьорът клати глава в негов жанр и най-галантно споделя на проститутката джудже: „ Довиждане, другарке!”
Ролята на Митко Бомбата по този начин пленява всички, че Вачков получава купища писма от деца, които го назовават „ Чичо Бомба” и мечтаят да го видят онлайн.
Дъщерята на Григор и Силвия Вачкови – Мартина, още като ученичка мечтае да стане актриса. Баща й бил срещу тя да следва актьорско майсторство, само че в последна сметка склонил и подкрепил дъщеря си да поеме по неговия път. Преди това Марта учи оперно пеене и за малко снимка. Баща й я предизвестил, че актьорството е доста тежка специалност. Самата Марта пък не крие, че обожава баща си, че той е бил образец за мъж и че във всяко свое гадже е търсела бащата и покровителя.
Семейна почивка през зимата - Гришата с жена си и щерка си
„ Той е недопечен мъж, селско момче, при започване на връзката с майка ми не е казвал, че я обича. Дървар. С годините се научи, евентуално, тъй като е знаел, че ще почине млад. Лекарите са й споделили, че е бил доста болен от бъбреци. Накрая по един милион пъти й споделяше, че я обича. А на мен не спираше да го повтаря”, разкри преди време Марта в свое изявление.
Когато влиза във ВИТИЗ, дъщерята на Григор Вачков се залюбва със своя сътрудник Владимир Пенев и въпреки двамата след време да се разделят като любовници, остават другари за цялостен живот. Григор Вачков се радвал на връзката на Марта с Владо и я насърчавал двамата да сключат брак. „ Татко виждаше във Владо идеалния шурей, той го обожаваше. Не се омъжих за него, тъй като бях луда. Той е моногамен, страховит домошар, къщовник”, не стопира да хвали приятеля си и екс ухажор.
Мартина свири на акордеон, в епизод с татко си във кино лентата " Гибелта на Александър Велики "
Баща и щерка се снимат дружно във кино лентата на Владислав Икономов „ Гибелта на Александър Велики” в края на 60-те години и 10 години по-късно в „ Мера съгласно мера” на Георги Дюлгеров. Филмът за Илинденско-Преображенското въстание е лебедовата ария на Григор Вачков. Той играе Постол челник, а Марта – Лимбийка. „ Снимах „ Мера съгласно мера” в Ковачевица и ни предстоеше доста тежка сцена. Сутринта рано звънях по телефона и майка ми сподели, че татко ми е зле. Беше в безсъзнание. Цял ден снимах, а не знаех дали татко ми е жив. На 18 март умря. Не си казахме даже довиждане. Страшно ми се скара преди този момент. Знам, че съм му тъга с моя си живот. Знам, че желае за мен най-хубавото. Искам да му кажа, да е спокоен за мен, че се оправям. Искам да знам дали ме поддържа, дали се гордее с мен”, показа дъщерята.
Най-голямата й болежка е, че не е съумяла да се сбогува с любящия си татко. „ Знам, че даже и там горе, баща мисли за мен и ме закриля. И доста ми се желае да знам дали още се гордее с мен. Защото той постоянно ми е казвал: „ Ти си моята гордост”, споделя още Марта Вачкова.
Източник: lupa.bg
КОМЕНТАРИ