Обобщавайки наличните генетични и археологически доказателства, антрополози от Германия и

Обобщавайки наличните генетични и археологически доказателства, антрополози от Германия и Съединени американски щати стигнаха до извода, че концепцията за едно пренасяне на сапиенси от Африка, преди към 60 000 години, следвано от преместването на всички други евроазиатски популации, към този момент не може да се смята за годна. По това време в действителност почнала мощна вълна на миграция на африкански сапиенси, въоръжени с  съвременна технология, която им разрешила в релативно къс интервал от време да заселят големи площи, в това число и студени за тях места, като Европа и Сибир. Някои групи африкански сапиенси обаче почнали да проникват в Азия преди 130-120 хиляди години. Тези ранни мигранти са пътували, освен до Левант, само че и до Южна и Югоизточна Азия и даже до Австралия. Някои от ранните миграции оставили генетична диря, въпреки и дребна, в актуалните човешки популации. Ранните и късните мигранти неведнъж се хибридизират с евразийски туземци – неандерталци и денисийци.

През последните години данните за миграции на Homo sapiens стремглаво порастват. На тези от нас, които се интересуват от антична история, необикновено им е провървяло, тъй като живеем в ера, когато най-старите страници на историята на нашия тип внезапно стават налични за проучване. Това се случва, най-много поради триумфа на сравнителната геномика и палеогенетика, както и археология, въоръжени с най-новите способи за датиране на находки.

Както нормално се случва в интервали на бързо развиване на научно направление, до момента в който новите данни са малко, те относително елементарно се вместват в елементарна и поредна скица (златно време за феновете на науката!). Но по-нататъшни проучвания скоро ще доведат до пагубни затруднения на картината. В резултат на това, обстановката може да стане толкоз объркваща и спорна, че никой, като се изключи няколко експерти, няма да бъде в положение изцяло да се ориентира.

Фактът, че нашият тип е бил образуван в Африка, буди малко подозрения през днешния ден. За африканския генезис на Homo sapiens свидетелстват, както генетичните, по този начин и археологическите доказателства. От този континент пораждат най-древните находки на „ анатомично съвременни “ хора и форми, близки до тях. Въпреки това, даже и тук имаше някои значими уточнения, направени през последните години. Доскоро се смяташе, че люлката на актуалното човечество е Източна Африка. Въпреки това, нови доказателства сочат, че региона на античните представители на сапиенсната еволюционна линия може да бъде доста по-широка. Характерните морфологични особености на Homo sapiens се образуват през десетки и стотици хилядолетия. Например, предната част на черепа на нашите предшественици явно е придобила актуалните черти доста по-рано от останалите елементи на черепа.

За културния „ гърмеж “, прочут като късно палеолитна гражданска война, нашият тип се е движел прекомерно постепенно и последователно. В един миг някои групи Homo sapiens почнали да напущат своята африканска прародина и да се насочат към Азия, откъдето проникват в Австралия, Европа и Америка. Но хронологията на азиатските миграции на плейстоценовите сапиенси остава противоречива.

Данните на сравнителната геномика решително сочат един епизод на преселване от Африка, настъпил преди към 60 000 години. Преселниците получили забележителен (около 2-3%) комбинация от неандерталски гени в хибридизацията, която се провела в Близкия изток скоро след излизането им от Африка, преди към 55 (60-50) хиляди години. Тогава те са били разграничени на няколко клона, и в последна сметка, дали началото на китайски и австралийски туземци, както и на французите и американските индианци.

Въпреки това, наличните обстоятелства не могат да бъдат сведени до елементарен модел на едно преселване от Африка. Твърде доста насъбрани данни демонстрират съществуването на сапиенси в разнообразни точки на Азия, доста преди 60 000 години.

Според археологическите данни, някои групи сапиенси почнали да проникват от Африка в Азия най-рано в края на Плейстоцена, преди към 130-120 000 години, и стигнали освен до Леванта, само че също по този начин и до Южна и Източна Азия. Тези групи от Северна Африка минавали през Синай и през Баб ел-Мандеб.

В актуалните неафрикански популации има доста малко генетични следи от тези ранни миграции. Но нещо към момента остава.

Като цяло, наличните все още данни са единомислещи по въпроса за миграциите на сапиенсите отвън Африка.

Алтернативните разновидности не намират огромна поддръжка, нито измежду генетиците, нито измежду археолозите. Въпреки скромния генетичния принос на античните мигранти в актуалния генетичен фонд, не е изключено сапиенсите да са достигнали най-отдалечените кътчета на Югоизточна Азия, а даже и да са проникнали в Австралия.

Сапиенсите са се открили на територии в Азия, които към този момент са били обитаеми с други типове хора – неандерталци, денисовци и може би по-късно еректуси или хайделберски хора – потомци на старите талази на миграция от Африка. Фактът, че тези форми са към този момент разнообразни типове, а освен една раса или родове, се удостоверяват от генетиката. За съпоставяне, няма ни минимален симптом на репродуктивна изолираност сред расите на актуалните хора.

Различни типове хора в доста региони на Азия живели по едно и също време, тъй че сигурно са се срещали. Понякога срещите водят до появяването на хибридно поколение. Постепенно излиза наяве, че междувидовата хибридизация в късните плейстоценски нации е била нормална. Било открито, че денисовци са получили генетично разбъркване от неандерталец и някой остарял Хомо (вероятно по-късен еректус или хайделбергски човек). У алтайските неандерталци са открити гени на архаични сапиенси, а у денисовците – гени на хайделберски хора.

Как всички тези миграции и чифтосване са свързани с разпространяването на софтуерни нововъведения и  развиването на човешката просвета, остава значително незнайно. Фактът, че генофондът на актуалното човечество се състои, като се изключи дребни примеси, от гени единствено на една вълна мигранти, излезли от Африка преди 60 000 години, е сериозен мотив в интерес на това, че представителите на тази вълна са имали някакво коренно предимство, разрешило им безусловно да изместят всички останали човешки популации /смесвайки се малко с тях/, попаднали им на пътя, включително и други сапиенси, по-рано напуснали Африка. Какво е това тяхно предимство, било ли е то чисто културно или частично и генетично – ще покажат последващите проучвания. И това ще стане доста скоро, в случай че новите данни за човешкия жанр през Плейстоцена продължат да се натрупват толкоз бързо.