Вечният 1 април на зевзеците в балканския фолклор - Итар Пейо, Карагьозис и Пъкала
Обичаят на 1 април да се вършат номера и да се отбелязва като Ден на шегата може и да не е антична балканска традиция, само че шегобийци въобще не липсват във фолклора на народите от района ни, съобщи Българска телеграфна агенция.
Всеки българин познава историите за Хитър Петър, остроумния и находчив селяндур от османския интервал, който съумява да се измъкне от всякаква обстановка, да излъже богатите или мощните на деня, само че с номерата, които скроява, да възвърне справедливостта, а не да аргументи зло на почтените. Често ориста го изправя против неговия натурален антагонист, турчина Настрадин Ходжа, като този спор носи насладата от успеха на бедния над богатия и на слабия над овластения.
В днешната Република Северна Македония Хитър Петър е прочут като Итар Пейо . Образът му се появява през 16-17 век, по време на османското господство. Итар Пейо е елементарен безпаричен селяндур, съгласно локалната легенда - от Мариово, талантлив с ловкост, мъдрост и съобразителност. В историите за него той постоянно се оправя ловко с тези, които желаят да му навредят, нормално турските големци или поповете. В Република Северна Македония има поверие, че той в действителност е съществувал и е от мариовското село Градешница. Вероятно Итар Пейо се е появил в отговор на османския шмекер Настрадин Ходжа като един тип фолклорен отпор на османското владичество. В Прилеп от 2008 година има монумент на Итар Пейо, дело на скулптора Жарко Башески. Пред паметника, подложен на площад със същото име, всяка година се провеждат " Вечери на шегата ". За Итар Пейо в Република Северна Македония има записани към 30 истории, събрани първо от писателя Стале Попов.
Срещата на облиците на двамата хитреци, Хитър Петър (Итар Пейо) и Настрадин Ходжа, разкрива обаче и преплитането на традициите на Балканите, даже и в региона на шегобийството.
Безспорно Настрадин Ходжа е най-популярният комичен воин в Турция . Той е обвързван с фолклора освен на Турция, а и на доста други страни от Балканите, Близкия изток, Кавказ, Централна Азия и даже на Китай.
В анекдотите за Настрадин Ходжа нормално се осмиват пороците на хората - както на богати, по този начин и на небогати. Той може да иронизира всекиго, в това число и себе си. Остроумията и радостните истории за героя разсмиват хората епохи наред.
Литературният персонаж на Настрадин Ходжа съчетава по едно и също време облика на влъхва и на простодушен човек. Героят му може да излиза от безусловно всяка обстановка благодарение на словото. Неделима част от неговия персонаж е магаренцето му. Много постоянно в анекдотите участва и героят Тимур или Тамерлан.
Кратките притчи за Настрадин Ходжа са свързани с школата на суфизма. Според някои източни нации този, който чуе името Настрадин, би трябвало да опише седем забавни истории.
Смята се, че Настрадин Ходжа е бил автентичен облик. Хумористът бил роден през 1208 година в Хорту (на територията на окръг Ескишехир в днешна Централна Турция) и е починал през 1284 година в Акшехир (Коня). Според данните от открити документи по това време в действителност е живял човек на име Настрадин, който имал наследник и две дъщери. Той е получил обучение в Коня. Починал е в Акшехир, където до ден сегашен се пази гробът и мавзолеят му (Nasreddin Hoca turbesi).
Арабското мюсюлманско име Настрадин (Nasreddin на турски) се превежда като " победа на вярата ", а ходжа (hoca) значи преподавател. Като го наричали " ходжа " хората показали уважението си към видния влъхва и мъдрец.
Образът на хумористичния воин е рисуван от художници по целия свят. Има и доста филми за него. Интересен факт е, че първият филм за Настрадин Ходжа е на българския режисьор Александър Вазов (от 1939 година - " Настрадин Ходжа и Хитър Петър " ).
1996 година е оповестена от ЮНЕСКО за година на Настрадин Ходжа.
В родината на Настрадин Ходжа, Турция, очевидно има вековни обичаи в областта на шегата. Притегателен център за локалните и задгранични туристи е Музеят на карикатурите и хумора в Истанбул. В него се намира и единствената хумористична библиотека в Турция. Колекцията в музея, включваща занимателни карикатури, рисунки, фотоси, датира от 1870 година
Музеят е бил открит през 1975 година, а през 1980 година е закрит. През 1989 година още веднъж е открит в комплекса Газанферага, а през 2010 година е изместен в квартал Бейоглу.
Преплитането на традициите проличава и при известния обичаен комичен воин в Гърция - Карагьозис . Той е персонаж от така наречен " спектакъл на сенките " - антична форма на спектакъл, при която действието се разиграва с фигури, облиците на които се прожектират върху екран от полупрозрачен материал.
Разбира се, както подсказва и името му, Карагьозис не е единствено гръцки воин - на турски " карагьоз " значи " черноок ", а началото на историите за този шмекер се губи надалеч обратно във вековете. Това се отнася и въобще до театъра на сенките - този тип театрално изкуство е публикувано на Балканите, в Мала Азия и из Леванта от епохи.
Макар че произходът на Карагьозис най-вероятно не е гръцки, представленията на театъра на сенките са изключително известни в Гърция през 19 век. Постепенно персонажът е приспособен към гръцката реалност и стартира да въплъщава бедния, само че остроумен грък по време на османската власт. Той е противен и прегърбен и живее в барака против сарая на Везира. Като темперамент е с положително сърце, само че е по-скоро подъл, на моменти изкусен, а различен път - непринудено изрича мнението си пред лицето на нелепостта. Винаги съумява обаче да се отърве от неприятностите с помощта на хитростта си и на провидението.
Друг известен персонаж от тези представления е Хадзиаватис (Хадживат), другар на Карагьозис, само че по-слаба натура и постоянно извършва поръчки на Везира. В представленията се появяват търпеливата жена на Карагьозис Аглая, която е постоянно бременна, грубоватият му чичо Барба-Йоргос, а също Везирът и щерка му - обект на пристрастеността на Карагьозис и постоянно премия за осъществяването на избрани подвизи.
Представленията за Карагьозис в никакъв случай не са преставали, тъй че е мъчно да бъдат отделени " достоверните " от " модерните " сюжети. Според един от по-традиционните сюжети Карагьозис дължал доста пари, по тази причина против него пашата издал 82 заповеди за арест и разпоредил да се яви пред везира. За да се отърве, Карагьозис се престорил на починал и предиздвикал жена си и децата си да го оплакват. Така пашата освен не го вкарал в пандиза, само че и дал пари на " вдовицата " му за погребението.
Карагьозис и през днешния ден е воин на представления за деца и за възрастни, на детски книги и анимационни филми. Образът му резервира главните си черти, само че приключенията му са минали и в актуалната ера, както се вижда от заглавия като " Карагьозис - непринуден кръводарител " или " Когато Карагьозис срещна Меркел ".
Разбира се, както постоянно се случва, този общ персонаж на Балканите става и мотив за разделяне. През 2010 година по предложение на Турция Карагьозис (Карагьоз) е вписан в листата на ЮНЕСКО за нематериалното културно завещание. Това провокира реакции в гръцките медии, които оповестиха, че ЮНЕСКО е дала " турско гражданство " на Карагьозис. В последна сметка гръцкото министерство на културата успокои обществото, като сподели, че е внесло отчет, в който прецизира, че театърът на сенките е културна реалия, която се отнася до района до Балканите, Източното Средиземноморие и Близкия изток и която е доста по-стара от националните страни.
Румънците назовават шегобиеца от националните приказки Пъкала (от глагола " a pacali ", който значи " надхитрявам, измамвам " ). Пъкала е прочут с хумора и хитростта си, скрити под маската на доверчивост и чистосърдечие. Той се отнася към престижите в селото (попа, чорбаджията, съдията) с смелост и пиперлива подигравка.
Пъкала постоянно е съпроводен в приключенията си от различен фолклорен персонаж - Тъндала (неговото име идва от глагола " a tandali ", който значи " смотавам се, изгубвам си времето " ). За разлика от Пъкала, който се слави с остроумието и съобразителността си, Тъндала е показан по-скоро като лентяй и пройдоха, който не прави нищо свястно.
Двамата другари и " върли братя " постоянно съумяват с ловкост да измъкнат кесията с жълтици от някой богат сребролюбец или даже от цяла тайфа крадци, а различен път си вършат номера един на различен и след това заедно се смеят на шегите си.
Фолклорният персонаж Пъкала участва в произведения на двама от класиците на румънската художествена литература: Йон Крянга (1837-1889) и Йоан Славич (1848-1925), на него е кръстено и сатирично списание, издавано през 60-те години на 19 век. През 1974 година режисьорът Джео Сайзеску основава комедийния филм " Пъкала ", който се радва на огромна известност години наред, а през 2006 година същият режисьор прави и нова версия, озаглавена " Пъкала се завръща ".
Освен общите обичаи, зевзеците в балканския фолклор имат и още едно общо нещо между тях. Наред с другите си безобидни смешки те удостоверяват остарялата максима, приписвана на кого ли не, че сатирата е предопределена да осмива властта, а не слабите . Независимо дали против тях ще е везирът, попът, чорбаджията, съдията, завоевателят, те употребяват хумора и хитростта, с цел да възстановят справедливостта и равновесието в света, а не да придобият превъзходство.
Всеки българин познава историите за Хитър Петър, остроумния и находчив селяндур от османския интервал, който съумява да се измъкне от всякаква обстановка, да излъже богатите или мощните на деня, само че с номерата, които скроява, да възвърне справедливостта, а не да аргументи зло на почтените. Често ориста го изправя против неговия натурален антагонист, турчина Настрадин Ходжа, като този спор носи насладата от успеха на бедния над богатия и на слабия над овластения.
В днешната Република Северна Македония Хитър Петър е прочут като Итар Пейо . Образът му се появява през 16-17 век, по време на османското господство. Итар Пейо е елементарен безпаричен селяндур, съгласно локалната легенда - от Мариово, талантлив с ловкост, мъдрост и съобразителност. В историите за него той постоянно се оправя ловко с тези, които желаят да му навредят, нормално турските големци или поповете. В Република Северна Македония има поверие, че той в действителност е съществувал и е от мариовското село Градешница. Вероятно Итар Пейо се е появил в отговор на османския шмекер Настрадин Ходжа като един тип фолклорен отпор на османското владичество. В Прилеп от 2008 година има монумент на Итар Пейо, дело на скулптора Жарко Башески. Пред паметника, подложен на площад със същото име, всяка година се провеждат " Вечери на шегата ". За Итар Пейо в Република Северна Македония има записани към 30 истории, събрани първо от писателя Стале Попов.
Срещата на облиците на двамата хитреци, Хитър Петър (Итар Пейо) и Настрадин Ходжа, разкрива обаче и преплитането на традициите на Балканите, даже и в региона на шегобийството.
Безспорно Настрадин Ходжа е най-популярният комичен воин в Турция . Той е обвързван с фолклора освен на Турция, а и на доста други страни от Балканите, Близкия изток, Кавказ, Централна Азия и даже на Китай.
В анекдотите за Настрадин Ходжа нормално се осмиват пороците на хората - както на богати, по този начин и на небогати. Той може да иронизира всекиго, в това число и себе си. Остроумията и радостните истории за героя разсмиват хората епохи наред.
Литературният персонаж на Настрадин Ходжа съчетава по едно и също време облика на влъхва и на простодушен човек. Героят му може да излиза от безусловно всяка обстановка благодарение на словото. Неделима част от неговия персонаж е магаренцето му. Много постоянно в анекдотите участва и героят Тимур или Тамерлан.
Кратките притчи за Настрадин Ходжа са свързани с школата на суфизма. Според някои източни нации този, който чуе името Настрадин, би трябвало да опише седем забавни истории.
Смята се, че Настрадин Ходжа е бил автентичен облик. Хумористът бил роден през 1208 година в Хорту (на територията на окръг Ескишехир в днешна Централна Турция) и е починал през 1284 година в Акшехир (Коня). Според данните от открити документи по това време в действителност е живял човек на име Настрадин, който имал наследник и две дъщери. Той е получил обучение в Коня. Починал е в Акшехир, където до ден сегашен се пази гробът и мавзолеят му (Nasreddin Hoca turbesi).
Арабското мюсюлманско име Настрадин (Nasreddin на турски) се превежда като " победа на вярата ", а ходжа (hoca) значи преподавател. Като го наричали " ходжа " хората показали уважението си към видния влъхва и мъдрец.
Образът на хумористичния воин е рисуван от художници по целия свят. Има и доста филми за него. Интересен факт е, че първият филм за Настрадин Ходжа е на българския режисьор Александър Вазов (от 1939 година - " Настрадин Ходжа и Хитър Петър " ).
1996 година е оповестена от ЮНЕСКО за година на Настрадин Ходжа.
В родината на Настрадин Ходжа, Турция, очевидно има вековни обичаи в областта на шегата. Притегателен център за локалните и задгранични туристи е Музеят на карикатурите и хумора в Истанбул. В него се намира и единствената хумористична библиотека в Турция. Колекцията в музея, включваща занимателни карикатури, рисунки, фотоси, датира от 1870 година
Музеят е бил открит през 1975 година, а през 1980 година е закрит. През 1989 година още веднъж е открит в комплекса Газанферага, а през 2010 година е изместен в квартал Бейоглу.
Преплитането на традициите проличава и при известния обичаен комичен воин в Гърция - Карагьозис . Той е персонаж от така наречен " спектакъл на сенките " - антична форма на спектакъл, при която действието се разиграва с фигури, облиците на които се прожектират върху екран от полупрозрачен материал.
Разбира се, както подсказва и името му, Карагьозис не е единствено гръцки воин - на турски " карагьоз " значи " черноок ", а началото на историите за този шмекер се губи надалеч обратно във вековете. Това се отнася и въобще до театъра на сенките - този тип театрално изкуство е публикувано на Балканите, в Мала Азия и из Леванта от епохи.
Макар че произходът на Карагьозис най-вероятно не е гръцки, представленията на театъра на сенките са изключително известни в Гърция през 19 век. Постепенно персонажът е приспособен към гръцката реалност и стартира да въплъщава бедния, само че остроумен грък по време на османската власт. Той е противен и прегърбен и живее в барака против сарая на Везира. Като темперамент е с положително сърце, само че е по-скоро подъл, на моменти изкусен, а различен път - непринудено изрича мнението си пред лицето на нелепостта. Винаги съумява обаче да се отърве от неприятностите с помощта на хитростта си и на провидението.
Друг известен персонаж от тези представления е Хадзиаватис (Хадживат), другар на Карагьозис, само че по-слаба натура и постоянно извършва поръчки на Везира. В представленията се появяват търпеливата жена на Карагьозис Аглая, която е постоянно бременна, грубоватият му чичо Барба-Йоргос, а също Везирът и щерка му - обект на пристрастеността на Карагьозис и постоянно премия за осъществяването на избрани подвизи.
Представленията за Карагьозис в никакъв случай не са преставали, тъй че е мъчно да бъдат отделени " достоверните " от " модерните " сюжети. Според един от по-традиционните сюжети Карагьозис дължал доста пари, по тази причина против него пашата издал 82 заповеди за арест и разпоредил да се яви пред везира. За да се отърве, Карагьозис се престорил на починал и предиздвикал жена си и децата си да го оплакват. Така пашата освен не го вкарал в пандиза, само че и дал пари на " вдовицата " му за погребението.
Карагьозис и през днешния ден е воин на представления за деца и за възрастни, на детски книги и анимационни филми. Образът му резервира главните си черти, само че приключенията му са минали и в актуалната ера, както се вижда от заглавия като " Карагьозис - непринуден кръводарител " или " Когато Карагьозис срещна Меркел ".
Разбира се, както постоянно се случва, този общ персонаж на Балканите става и мотив за разделяне. През 2010 година по предложение на Турция Карагьозис (Карагьоз) е вписан в листата на ЮНЕСКО за нематериалното културно завещание. Това провокира реакции в гръцките медии, които оповестиха, че ЮНЕСКО е дала " турско гражданство " на Карагьозис. В последна сметка гръцкото министерство на културата успокои обществото, като сподели, че е внесло отчет, в който прецизира, че театърът на сенките е културна реалия, която се отнася до района до Балканите, Източното Средиземноморие и Близкия изток и която е доста по-стара от националните страни.
Румънците назовават шегобиеца от националните приказки Пъкала (от глагола " a pacali ", който значи " надхитрявам, измамвам " ). Пъкала е прочут с хумора и хитростта си, скрити под маската на доверчивост и чистосърдечие. Той се отнася към престижите в селото (попа, чорбаджията, съдията) с смелост и пиперлива подигравка.
Пъкала постоянно е съпроводен в приключенията си от различен фолклорен персонаж - Тъндала (неговото име идва от глагола " a tandali ", който значи " смотавам се, изгубвам си времето " ). За разлика от Пъкала, който се слави с остроумието и съобразителността си, Тъндала е показан по-скоро като лентяй и пройдоха, който не прави нищо свястно.
Двамата другари и " върли братя " постоянно съумяват с ловкост да измъкнат кесията с жълтици от някой богат сребролюбец или даже от цяла тайфа крадци, а различен път си вършат номера един на различен и след това заедно се смеят на шегите си.
Фолклорният персонаж Пъкала участва в произведения на двама от класиците на румънската художествена литература: Йон Крянга (1837-1889) и Йоан Славич (1848-1925), на него е кръстено и сатирично списание, издавано през 60-те години на 19 век. През 1974 година режисьорът Джео Сайзеску основава комедийния филм " Пъкала ", който се радва на огромна известност години наред, а през 2006 година същият режисьор прави и нова версия, озаглавена " Пъкала се завръща ".
Освен общите обичаи, зевзеците в балканския фолклор имат и още едно общо нещо между тях. Наред с другите си безобидни смешки те удостоверяват остарялата максима, приписвана на кого ли не, че сатирата е предопределена да осмива властта, а не слабите . Независимо дали против тях ще е везирът, попът, чорбаджията, съдията, завоевателят, те употребяват хумора и хитростта, с цел да възстановят справедливостта и равновесието в света, а не да придобият превъзходство.
Източник: dir.bg
КОМЕНТАРИ