Обичате ли някого, не му говорете за своята любов. Този,

Обичате ли някого, не му говорете за своята обич. Този, който обичате, не би трябвало да знае какви усеща имате към него.

Любовта е най-важният въпрос на живота. Разрешите ли него, ще разрешите всички останали въпроси, от какъвто и темперамент да са те – персонален, публичен, фамилен или всемирен.

Ако искаш да обичаш, не би трябвало да се страхуваш. Ако искаш да те обичат, не би трябвало да се съмняваш. Когато желае да обсеби нещо с възприятията си, човек си основава карма. Когато дава независимост на хората, той се освобождава от своята карма.

Не може да мислиш за някого, в случай че и той не мисли за тебе.

Ако прекомерно мощно обичате един човек, ще му аргументите щета. Като мислите единствено за него, вие го вършиме разтревожен, тъй като с мислите си го контролирате. Да обичаш човек значи да му желаеш положителното и да го оставиш свободен.

Физическата обич носи огромни промени. Който желае да я опита, би трябвало да знае, че ще се движи от едно положение в друго, от наслада в тъга, и от тъга в наслада.

Божествената обич прави чудеса. Където мине, твори и пресъздава. Тази обич би трябвало да се учи. Но в случай че не сте приложили човешката обич, която е с най-малки жертви, по какъв начин ще приложите Божествената, за която се изискват огромни жертви?

Любовта е глуха за всички неприятни, обидни думи. Ти не можеш да огорчиш сърцето на любящия човек, нито можеш да помрачиш мозъка му, нито можеш да смутиш душата му. На всички обиди и огорчения той ще се усмихне. Любовта е непобедима мощ. Който има Любов, той е мощен човек.

Любов, която не може да издържи на всички тествания в живота, не е същинска обич.

Когато светлината и любовта идват от един източник, грях няма. Но когато светлината и любовта идват от разнообразни източници, там е прегрешението.

Някой желае да прояви обичта си към някого, само че се опасява да не го излъжат. Може ли любовта да се опасява от лъжата? Слънцето огрява и топли всички същества, въпреки някои от тях да правят закононарушения.

Когато влязат в любовта, хората се натъкват на една ужасна гама, от която всички страдат. Който се влюбва, той би трябвало да знае, че ще мине през тази гама на гибелта. Ако съзнанието му е будно, той ще мине през нея, ще научи нещо и ще излезе, само че в случай че не е будно, ще го сполетят най-големи несгоди, каквито не е сънувал.

Любовта не е в жертвата. Любовта изисква освен това от жертва. Жертвата е единствено закон за изкупване на нашите грехове.

В любовта няма никакъв грях. Любовта е от Бога. Всяка обич, която повдига индивида, иде от Бога.

Любовта изключва всякакво принуждение. Тя работи сред хората единствено тогава, когато те правят всичко непринудено. Всеки човек има предпочитание да бъде свободен, самичък да пожелае да направи нещо за своя близък. Заставите ли го принудително да направи положително на някого, той незабавно ще ви се опълчи.

Първото качество на същинската обич се показва в желанието на индивида да сложи своя обичан на същото равнище, на което той самичък се намира.

Любовта се демонстрира в живота отвън времето и пространството. Тя не зависи от времето, нито от външните условия. Любовта идва от контакта на човек с Бога и се предава посредством вътрешен подтик, посредством вътрешен подтик.

Хората на любовта носят в себе си мир, наслада и забавление. Където и да отидат, всички ги одобряват с отворени сърца.

Любов, в която има боязън, не е същинска. Единствената мощ в света, която не познава страха, е любовта.

Заради любовта хората са подготвени на такива жертви, каквито без обич в никакъв случай не биха създали.

Любовта е безконечният блян на две души.