“Честит Разпети петък”: безбожност пълзи из мрежата
Няма по-тъжен ден за християните, по тази причина си пожелаваме светли, а не радостни празници
Отдавна диря да срещна човек, който прави анимирани поздравления във фейсбук. Сещате се, тези трептящи, мигащи, шарени, блестящи картички, дето си ги поставят по стените или ги изпращат на почтените си другари с мощен позитивно-агресивен възторг.
Например букет рози и кафе в чашка от рисуван костен порцелан, патенце с плетено палтенце, сред крачетата му парче мраморен кейк, пеперудка, проблясващи искри, а най-отгоре надпис: “Спорна нова седмица. ” Без удивителна.
Или женско лице с тежка диамантена тиара на челото, цветенца, ухилен емотикон и написа: “Вълшебна вечер! Вечер на сбъдната фантазия. От мен вълшебството… от вас… мечтите… ”
Много бих желала да схвана какъв брой време лишава направата на такова чудовищно безсрамие, какво работят въпросните майстори на труфя, кое в този живот ги подвига и смъква. Както и къде се корени удовлетворението им от префинения труд във фейсбук, тъй като шерването е изцяло гратис. Запява ли креативното сърце, озарява ли се душата от безименната популярност на “Лек, спокоен следобяд ” с котенце, навряно в чаша за коняк?
Мрежата прелива от каталози с ужаси, украсени с бузести бебенца и всевъзможни муценца-цуценца. Положението внезапно се утежнява по време на огромни църковни празници, когато въображението на незнайните създатели се разпростира и изплисква като тенджера с шкембе супа, забравена върху включен котлон. Тежката безбожност, която показват, буди сериозна паника за религиозното образование на миряните. Повдига въпроса имат ли въобще някаква визия тези жители за какво се влиза в черква, на кого служи свещеникът и за какво се пали восъчна свещ.
Смут и шок се лее навсякъде с цялостна мощ от колажи, отдадени на Разпети петък, най-тъжния ден в християнския свят. Имаме: “Честит ПраZник! ” на фона на откъс от фреска на Микеланджело от Сикст.
Или: “Благословени да сте! Добро утро на Разпети петък ”, гарнирано с изображение на Исус Христос на кръста с трънния венец, а откъм гърба сe мярка неразбираем контур
Вероятно е отпратка към апостолите, а може да е просто замазан кадър от “Страстите Христови ” на Мел Гибсън, подплатен с Библия и цъфнали лилии.
Не е за подминаване също картичката “Спорен петък – 14 април ”, грееща с червени лалета и неразбираеми бели цветчета, два гълъба, понесли в клюновете си златно колие във формата на сърце с елмаз по средата и две червени чашки на напред във времето с лъжички.
Както и “Щастлив петък! Добро утро! ”, изписано над курабийка във формата на зайче, кошница със сини яйца и две сини чаши. Също не е неприятно: “Добро петъчно утро! Желая ви да бъде през днешния ден прекрасен, безоблачен, необикновен и сполучлив ден... ”.
Ако напълно няма какво да се прави, целия “24 часа ” ще изпълня с сходни неуместни послания, край нямат. Със същия триумф могат да честитят на японците 6 август, годишнината от атомната бомба над Хирошима, умъртвила ненадейно 80 хиляди души. Или да поздравят турците и сирийците следващата година на 6 февруари – деня, в който земята злокобно се разтресе и броят на жертвите доближи 41 хиляди. За християнските нации няма по-голяма покруса от разпването на Христос, по тази причина си пожелаваме светли, а не радостни празници.
Вярата е на първо място персонално прекарване. Човек може да не е отварял Библия, визия да няма от грехопадение и възмездие, да боядисва яйца на Велики четвъртък по вътрешен глас, без да знае кое му е великото, да не прави връзка с Тайната вечеря, че и за измяната да не е чувал.
Днешните християни в България, оживели след всеобхватната половинвековна комунистическа агитация, не са имали, а евентуално няма и да имат часове по вероучение в учебно заведение. Вярата на множеството от нас ни е завещана със фамилното завещание дружно с уважението, което изискуем на възрастните, и доброто домашно възпитание
Понякога и толкоз стига, само че различен път е извънредно незадоволително.
Един човек написа: “Забелязал съм, че каквото и да се случва с Христос, ние единствено ядем и пием ”. Страшното е, че ямата на осъзнатата безбожност става все по-голяма. С парниковия резултат може и да се преборим, само че нея не знам по какъв начин ще затворим.
Диляна Ценова,
Отдавна диря да срещна човек, който прави анимирани поздравления във фейсбук. Сещате се, тези трептящи, мигащи, шарени, блестящи картички, дето си ги поставят по стените или ги изпращат на почтените си другари с мощен позитивно-агресивен възторг.
Например букет рози и кафе в чашка от рисуван костен порцелан, патенце с плетено палтенце, сред крачетата му парче мраморен кейк, пеперудка, проблясващи искри, а най-отгоре надпис: “Спорна нова седмица. ” Без удивителна.
Или женско лице с тежка диамантена тиара на челото, цветенца, ухилен емотикон и написа: “Вълшебна вечер! Вечер на сбъдната фантазия. От мен вълшебството… от вас… мечтите… ”
Много бих желала да схвана какъв брой време лишава направата на такова чудовищно безсрамие, какво работят въпросните майстори на труфя, кое в този живот ги подвига и смъква. Както и къде се корени удовлетворението им от префинения труд във фейсбук, тъй като шерването е изцяло гратис. Запява ли креативното сърце, озарява ли се душата от безименната популярност на “Лек, спокоен следобяд ” с котенце, навряно в чаша за коняк?
Мрежата прелива от каталози с ужаси, украсени с бузести бебенца и всевъзможни муценца-цуценца. Положението внезапно се утежнява по време на огромни църковни празници, когато въображението на незнайните създатели се разпростира и изплисква като тенджера с шкембе супа, забравена върху включен котлон. Тежката безбожност, която показват, буди сериозна паника за религиозното образование на миряните. Повдига въпроса имат ли въобще някаква визия тези жители за какво се влиза в черква, на кого служи свещеникът и за какво се пали восъчна свещ.
Смут и шок се лее навсякъде с цялостна мощ от колажи, отдадени на Разпети петък, най-тъжния ден в християнския свят. Имаме: “Честит ПраZник! ” на фона на откъс от фреска на Микеланджело от Сикст.
Или: “Благословени да сте! Добро утро на Разпети петък ”, гарнирано с изображение на Исус Христос на кръста с трънния венец, а откъм гърба сe мярка неразбираем контур
Вероятно е отпратка към апостолите, а може да е просто замазан кадър от “Страстите Христови ” на Мел Гибсън, подплатен с Библия и цъфнали лилии.
Не е за подминаване също картичката “Спорен петък – 14 април ”, грееща с червени лалета и неразбираеми бели цветчета, два гълъба, понесли в клюновете си златно колие във формата на сърце с елмаз по средата и две червени чашки на напред във времето с лъжички.
Както и “Щастлив петък! Добро утро! ”, изписано над курабийка във формата на зайче, кошница със сини яйца и две сини чаши. Също не е неприятно: “Добро петъчно утро! Желая ви да бъде през днешния ден прекрасен, безоблачен, необикновен и сполучлив ден... ”.
Ако напълно няма какво да се прави, целия “24 часа ” ще изпълня с сходни неуместни послания, край нямат. Със същия триумф могат да честитят на японците 6 август, годишнината от атомната бомба над Хирошима, умъртвила ненадейно 80 хиляди души. Или да поздравят турците и сирийците следващата година на 6 февруари – деня, в който земята злокобно се разтресе и броят на жертвите доближи 41 хиляди. За християнските нации няма по-голяма покруса от разпването на Христос, по тази причина си пожелаваме светли, а не радостни празници.
Вярата е на първо място персонално прекарване. Човек може да не е отварял Библия, визия да няма от грехопадение и възмездие, да боядисва яйца на Велики четвъртък по вътрешен глас, без да знае кое му е великото, да не прави връзка с Тайната вечеря, че и за измяната да не е чувал.
Днешните християни в България, оживели след всеобхватната половинвековна комунистическа агитация, не са имали, а евентуално няма и да имат часове по вероучение в учебно заведение. Вярата на множеството от нас ни е завещана със фамилното завещание дружно с уважението, което изискуем на възрастните, и доброто домашно възпитание
Понякога и толкоз стига, само че различен път е извънредно незадоволително.
Един човек написа: “Забелязал съм, че каквото и да се случва с Христос, ние единствено ядем и пием ”. Страшното е, че ямата на осъзнатата безбожност става все по-голяма. С парниковия резултат може и да се преборим, само че нея не знам по какъв начин ще затворим.
Диляна Ценова,
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ