Няма как някои от нас да не помнят онези времена,

Няма по какъв начин някои от нас да не помнят тези времена, когато почивката на море беше право и даже обвързване на всеки българин. Тя даже продължаваше за две седмици, а не както в този момент от понеделник до петък, за колкото сме успяли да си вземем отпуск от работата. Е, тогава избор нямаше и всички пътуваха за родното Черноморие. Багажниците, естествено, бяха цялостни с домати и дини от село. Средната класа пътуваше с рейса, а пролетариатът с нощния трен, написа вестник Марица.

По предписание северняците и огромна част от столичани избираха Варна, а пловдивчани гравитираха към Бургас и южния бряг. От обвързаност към годините на детството на доста от нас и до през днешния ден онази отмора от времето на соца все ни се коства по-хубава от сегашната. Да си спомним за летата от 70-те и 80-те на 20. век по родните плажове с 10 неща, които изчезнаха от Българското Черноморие в годините на прехода:

1. Малките риболовен кейове

Тези красиви и несравними пристани оцеляват по знамение и до през днешния ден в някой към момента оживели под напора на туристическите колоси места. В обичайните ни курорти като Несебър, Созопол и Поморие обаче дървените лодки са по-скоро атракция, на която летовниците си вършат селфи. В момента целият рибарски флот на България се състои от 3000 плавателни съда, като 90 % от тях са дребни лодки с дължина до 10 метра. Разпределени са сред Дунав и Черноморието, където обаче стоят на котва в очакване да свърши туристическият сезон и да стартира риболовният. На мода в модерните комплекси са пристанищата за яхтите на богатите туристи.

2. Прясната цаца в пликовете от кафява хартия

Заедно със старите риболовен лодки от морето по време на сезона изчезнаха и дървените капанчета, които продаваха прясна цаца в кафяви хартиени пликове. И бира, несъмнено. Подобни търговски бараки към момента съществуват край няколко оживели места за феновете на палатката до морския бряг. Цаца, естествено, има и през днешния ден, само че идва по обектите замразена и нормално я вършат доста солена.

Digital StillCamera

3. Сергията за вестници

Не намерихме нито една такава в Слънчев бряг това лято. Доставчиците закрили линията, тъй като е нерентабилна. Повечето посетители на апартаментните комплекси тук са чужденци, а българите към този момент не си търсят вестника. Получават новините непосредствено в личния си Facebook. Преди години фамилиите се зареждаха за плажа най-малко с 3 вестника – един всекидневник, един състезателен за брачна половинка и нещо по-шарено и леко за благоверната. Отделно от това комикс или някое списание за детето.

4. Книжарницата

Ако желаете да си купите книга по време на почивката на море, ще би трябвало да пътувате особено до Варна, Бургас или най-малко до някое градче от ранга на Созопол. По другите места за отмора в книжарницата продават единствено писалки, флумастери и най-вече някоя детска оцветявка.

5. Компактдискът

Отиде си броени години, откакто самият той прати в историята магнитната касета /тя пък от своя страна бе погребала ролката с магнитната лента и грамофонната плоча/. Вече никой не се натрупа по сергиите, с цел да си купи Жан-Мишел Жар, Джордж Майкъл или Марая Кери, тъй като в нета има всичко. През 90-те години сергиите с компактдискове на морето въртяха големи обороти, а на опашката се чуваха мнения за заглавията на половин дузина езици. Всичко, естествено, бе контрабанда. Албумите на топ изпълнителите излизаха в Лондон или Ню Йорк, а специфични сътрудници купуваха диска от магазина и още същия ден го изпращаха за България. На идващия ден се печатаха обложките, линиите в Ботевград и Стара Загора тиражираха ментетата и по този начин два дни след излизането му на английския пазар новият албум на Стинг към този момент се продаваше по сергиите у нас. Сега линиите ги няма, тъй като музика е на всички места в нета. Повечето – отново пиратска.

6. Стъклената риба, корабчета, картички

Някога ги имаше във всеки български дом като декорация и доказателство, че фамилията е било на морето. Бяха измежду най-търсените сувенири от почивката на море дружно с дървените корабчета с термометър и елементарната хартиена картичка. Сега всички те са под опасността на магнитчетата от китайското карго с изображения на всяко кътче от Българското Черноморие.

7. Пясъчните дюни и пейзажът без кран и екскаватор

Онези възвишения с бездънен, парещ пясък, идеални за морски свалки и вечерно усамотяване на влюбените двойки. Заради реституцията, застрояването на брега и измененията в климата сивите нормализирани северни дюни към този момент се срещат само край Дуранкулашкото езеро. Южните черноморски дюни към момента оцеляват под напора на строителството, като се срещат край Камчия, до с. Шкорпиловци, Слънчев бряг, Несебър, сред Приморско и Китен, както и до къмпингите „ Градина “, „ Златна рибка “, „ Каваците “, блатата Алепу, Аркутино и Стамополу. Рядкост по Черноморието е и пейзаж, на който да не се вижда кран, екскаватор или заградено с ламаринени платна място за предстоящ хотел.

8. Плажният фотограф

Онзи, който правеше моментални фотоси и ги копираше с неприятно качество на място за клиентите си. Преди него имаше и такива, които изпращаха фотографиите по пощата на адреса на летуващите. Пратката, естествено, се заплащаше настрана. Днес смарт телефонът изяде бизнеса на положителния остарял фотограф.

9. Пионерският лагер

Някога почивката на море за децата беше проведена по 3 пъти в годината – един зимен лагер и два летни – на море и на балкан. Сега старите станции със лични плажни линии и вечерните лагерни огньове ги няма, завзети от модерните хотелски комплекси с аниматорите и новите занимания за децата.

10. Старият гларус прихващач

Онзи популярен сваляч от времето на соца, който покоряваше чехкините с едно голо тяло и няколко вълшебни думи на интернационалния език на любовта, които отключваха всяко сърце и други неща. Днес на мода са Аlexandro, който кара мерцедеса си с 300 км в час, Фики, Криско или просто Чичко Паричко, натрупал капитали в годините на касовата и всеобщата приватизация.

11. Корабите – комети

Пътническите кораби-комети свързваха всички по-големи градове по Черноморието с постоянни линии всеки ден. Можеше да се пътува по море от Каварна на север до Созопол на юг.

Ако се сетите за още нещо, може да споделите в коментарите