Смисълът на човешкия живот – възможни сюжети
Няма по какъв начин да не сте се замисляли за това какъв е смисълът на човешкия живот. Този екзистенциален въпрос в някакъв миг от битието си задава съвсем всеки един от нас. И има за какво – крайната цел на съществуването и животът като цяло са толкоз загадъчни, в случай че започнеш да разсъждаваш върху тях, че размислите единствено те карат да си задаваш още повече въпроси.
Същите питанки са хрумвали и на античните хора – от както свят светува. Кой ни е основал? Има ли Господ в действителност? Какво е имало преди да се родим? Как по този начин въобще сме се появили и къде ще отидем, когато умрем? Каква е цялата концепция на това битие? Виждате, безчет въпроси, които имат отговори единствено от света на философията, религията и окултизма. И нито един теоретичен отговор, тестван с методите на науката и техниката.
Може би най-ясните и близки за разбирането ни на човешки същества отговори могат да бъдат открити в религиозните учения. Но и те не са безапелационни за това какъв тъкмо е смисълът на човешкия живот. Все отново дано разгледаме няколко хрумвания, които са свързани с разнообразни религиозни и метафизичен течения.
Първи сюжет: Тук сме, с цел да изкупваме грехове
Това е доста постоянно спряган сюжет за смисъла на човешкия живот. Родени сме в грях, с виновност, насъбрана както от настоящия живот, по този начин и от минали животи. И сме пристигнали на бял свят, с цел да се мъчим и да си изкупим греховете. Затова би трябвало да сме смирени, подчиняващи се, да молим за амнистия и в случай че ни ударят по едната буза, да подадем и другата. И най-после, когато успеем да изкупим всичко, ще отидем в Рая. А също – колкото повече се мъчим в този живот, толкоз повече грехове изкупваме. Мнозина имат вяра в тази доктрина и се придържат към нея. Така всички страдания и проблеми, с които човек се сблъсква в живота си, някак биват оправдани и се открива логичност за тяхното битие.
Втори сюжет: Да научим уроците си
Това е различен сюжет, който също доста постоянно се счита за основа на човешкия живот. Той е непосредствен до този за греховете, само че съгласно него не се чувстваш толкоз отговорен. Този сюжет преглежда човешкия живот като едно учебно заведение за душата, през което тя минава, трупайки познания и отработвайки карма. И когато научиш всичките си уроци, просто излизаш от Самсара – колелото на живота, съгласно източните философии. Тогава попадаш в Нирвана – положение на събуждане, прояснение и постоянно самодоволство, към което всяка душа се стреми.
Трети сюжет: Човешкият живот няма смисъл
Този депресивен сюжет постоянно се прокрадва в мислите ни, само че той е толкоз безперспективен и не дава отговор на нито един от другите въпроси, че просто би трябвало да отпадне на мига. Освен това той обезсмисля живота като цяло и го обрича на неуспех. Пречи на човек да се възползва от всички богатства, до които може да се допре, пребивавайки в човешкото тяло. Затова е много празен и извънредно песимист сюжет.
Четвърти сюжет: Експеримент на извънземни
Преминавайки в областта на фантастиката или напълно крайните теории, няма по какъв начин да пропуснем концепцията за това, че човешкото битие в действителност е опит на извънземна цивилизация. Тази доктрина счита, че извънземните са ни е основали и сложили в тези земни условия, с цел да ревизират какво ще се случи с нас в хода на еволюцията. От тази позиция ние сме доста значими – както за Човечеството, по този начин и за извънземните същества.
Пети сюжет: Животът не съществува, това е холограма
Една много отвлечена доктрина, преплитаща се с концепцията за квантовата физика. Според тези направления на мислене човешкият живот в действителност е една недействителност, която основава у нас чувство за действителност. Сюжетът е толкоз комплициран за схващане, че лимитираният ни човешкия мозък не може елементарно да го изтълкува. Затова бива пренебрегнат и отхвърлян, а мозъкът избира да се спре на първия и втория сюжет, изброени в нашия къс лист с благоприятни условия.
Шести сюжет: Човешкият живот е стадий в еволюцията на душата
Близък до концепцията за Самсара, този сюжет преглежда съществуването на душата като един дълъг път, преминаващ през разнообразни стадии и измерения. Смята се, че пребиваването в човешкия свят е един от тези интервали. Той е веществен и сложен, само че дава благоприятни условия за приемане на забавни чувства. Само преминавайки през него, можем да отидем на по-висшите стъпала, където съществуването се случва на енергийно равнище и има напълно други измерения.
