Скопие ни мотае с преговорите за историята
Няма даже и сигнал от сътрудниците от Скопие за среща на Смесената комисия по историческите въпроси. За страдание, би трябвало да отбележим, че няма прогрес и по нито една точка от Договора за другарство, който бе подписан преди три години, оплака се пред Bulgaria ON AIR съпредседателят на Смесената българо-македонска комисия по историческите въпроси проф. Ангел Димитров.
Той уточни, че досега нямат сигнал от своите македонски сътрудници, по кое време ще се състои десетото подред съвещание на Комисията, която не е заседавала от ноември 2019 година
„ Станаха три години от подписването на Договора, а в действителност няма никакъв забележим прогрес, в която и да било сфера, освен в работата на историческата комисия. Казвам това със страдание “, съобщи проф. Димитров
Той уточни, че след приемането на районен съд Македония в НАТО и промяната на президента македонските историци са втвърдили своите позиции. „ Очевидно там има избрани среди, за които самото сключване на Договора е билет за НАТО и Европейски Съюз, а действителното му реализиране може да бъде оставено за едно далечно бъдеще “, сподели българският академик.
Той съобщи, че в Комисията е реализирано единодушие единствено за Старата история, която всъщност не визира двустранните ни връзки и общата ни история. Все още не са приключили прегледа на Средновековната история. Петте персони, за които е реализирано единодушие са светите братя Кирил и Методий, техните възпитаници св. Наум и св. Климент, както и българският цар Самуил. Но, съгласно проф. Димитров, това надали и известно на необятната македонска общност. По отношение на учебниците по история се върви доста постепенно напред, добави той.
„ Ние не вършим обзор и инвентаризация на историческите персони. Спираме се единствено на някои фигури, които са обект на публичното внимание и се празнуват. За тях търсим един общ метод, който да бъде показан на двете държавни управления, с цел да се вземе решение за взаимно честване “, изясни проф. Димитров.
Той уточни, че за Гоце Делчев не може да се стигне до никакво единодушие по следната причина: македонската страна го възприема като персона формираща тяхната нация.
„ Те не желаят да загатват обстоятелствата свързани с България, само че не ние с тях решаваме какъв е Гоце Делчев, а самият той с написаното от него. Когато се преглежда една персона въз основа на един текст, той не би трябвало да се откъсва от масива и не би трябвало да се опълчва на преобладаващите оценки “, сподели Ангел Димитров.
Българската страна предлага доста ясна дефиниция: да бъде изяснена неговата еднаквост и по-късно да се върви към показване на неговите хрумвания. Там е връзката сред двете страни.
„ В Македония се стартира неправилно тезата, че Гоце се е борил за самостоятелна македонска страна. През целия този интервал битката е за автономност. По това време даже Княжество България не е самостоятелна, а самостоятелна страна. Вътрешна македонска революционна организация е било обвързвано с България и нейната външна политика и да се приказва, че организацията по това време е била за самостоятелност е неточно “, добави проф. Димитров.
Той уточни, че досега нямат сигнал от своите македонски сътрудници, по кое време ще се състои десетото подред съвещание на Комисията, която не е заседавала от ноември 2019 година
„ Станаха три години от подписването на Договора, а в действителност няма никакъв забележим прогрес, в която и да било сфера, освен в работата на историческата комисия. Казвам това със страдание “, съобщи проф. Димитров
Той уточни, че след приемането на районен съд Македония в НАТО и промяната на президента македонските историци са втвърдили своите позиции. „ Очевидно там има избрани среди, за които самото сключване на Договора е билет за НАТО и Европейски Съюз, а действителното му реализиране може да бъде оставено за едно далечно бъдеще “, сподели българският академик.
Той съобщи, че в Комисията е реализирано единодушие единствено за Старата история, която всъщност не визира двустранните ни връзки и общата ни история. Все още не са приключили прегледа на Средновековната история. Петте персони, за които е реализирано единодушие са светите братя Кирил и Методий, техните възпитаници св. Наум и св. Климент, както и българският цар Самуил. Но, съгласно проф. Димитров, това надали и известно на необятната македонска общност. По отношение на учебниците по история се върви доста постепенно напред, добави той.
„ Ние не вършим обзор и инвентаризация на историческите персони. Спираме се единствено на някои фигури, които са обект на публичното внимание и се празнуват. За тях търсим един общ метод, който да бъде показан на двете държавни управления, с цел да се вземе решение за взаимно честване “, изясни проф. Димитров.
Той уточни, че за Гоце Делчев не може да се стигне до никакво единодушие по следната причина: македонската страна го възприема като персона формираща тяхната нация.
„ Те не желаят да загатват обстоятелствата свързани с България, само че не ние с тях решаваме какъв е Гоце Делчев, а самият той с написаното от него. Когато се преглежда една персона въз основа на един текст, той не би трябвало да се откъсва от масива и не би трябвало да се опълчва на преобладаващите оценки “, сподели Ангел Димитров.
Българската страна предлага доста ясна дефиниция: да бъде изяснена неговата еднаквост и по-късно да се върви към показване на неговите хрумвания. Там е връзката сред двете страни.
„ В Македония се стартира неправилно тезата, че Гоце се е борил за самостоятелна македонска страна. През целия този интервал битката е за автономност. По това време даже Княжество България не е самостоятелна, а самостоятелна страна. Вътрешна македонска революционна организация е било обвързвано с България и нейната външна политика и да се приказва, че организацията по това време е била за самостоятелност е неточно “, добави проф. Димитров.
Източник: standartnews.com
КОМЕНТАРИ