Приказката за Синдбад мореплавателя
Няма човек, който да не е чел приказките на Шехерезада от 1001 нощ. Това са може би най-известните и обичани истории освен измежду арабските вълшебни приказки, само че и измежду разказите от международната литература, принадлежащи към приказните сюжети.
Значително наличие в приказките на Шехерезада заемат тези за Синдбад. Изпълнени с доста вълнуващи завършения и екзотика, с разкази за несметни съкровища и страшни зверове, Седемте пътешествия на Синдбад мореплавателя вълнуват както децата и юношите, по този начин и всички, които обичат приказките.
Приключенията в седемте плавания на Синдбад са изпълнени с драматизъм, тъй като героят се сблъсква с непознати страни, култури и чудновати животни и те дават поле на буйното въображение на всеки четец да изживее своя трогателен момент.
Всяко от приключенията се чете на един мирис, само че и се препрочита неведнъж поради удоволствието да се мечтае за случки измежду бурните морски талази. Но това е единствено външният слой на приказните истории.
Всяка от вълшебните приказки за Синдбад оказва помощ на читателя да разбере по-добре себе си, идентифицирайки се с някои от персонажите в тези истории и да разбере на чия страна е в житейската приказка, която живее.
Плувайки в морето от приказки, Синдбад учи децата, които са главният консуматор на тези текстове, по какъв начин да мечтаят, по какъв начин да бъдат смели в това начинание, тъй като това не просто уголемява вътрешните им хоризонти, само че и открива пред тях една от неговите истини - този небосвод не е лимит, а единствено врата към вълшебни завършения, в които всеки може да откри своето рационално зърно, както и своето място.
Всяка приказка, в оптималната степен и седемте истории за Синдбад мореплавателя, е род с повсеместен темперамент и съставлява есенцията на човешкия опит с израстването, взаимоотношенията сред хората, човешките пристрастености.
И защото историите за Синдбад омагьосват децата от доста генерации, може да се каже, че те са разкрили в тях своята история. Богатството не от поучения, а от действителен живот дават цел и смисъл на фантазиите и стремежите на изграждащата се персона, без да постановат назидания и поуки.
Само по този начин човек се учи още от детството, че на провокациите би трябвало да се дава отговор, а не да се заобикалят.
