Притча за майката и смъртта
Веднъж смутена майка отишла при Буда. Тя скърбяла неутешимо, защото била изгубила рожбата си. Не можела към този момент да има и други рожби. Със сълзи на очи смутената жена се примолила на Буда да вдъхне живот на детето ѝ.
Буда не отхвърлил молбата на майката, само че ѝ заръчал преди този момент да се върне в своето село и да вземе по едно синапено зрънце от всяко семейство, в което до момента не е имало мъртвец.
Изстрадалата жена си тръгнала с вяра в сърцето. Тя обиколила всички къщи в селото, само че по този начин и не съумяла да откри дом, в който никой да не е умирал до момента. Навсякъде тя чувала:
- Синап можем да ти дадем, само че повелята няма да бъде изпълнена, защото гибелта към този момент е минавала отсам.
Жената обаче не губела кураж. Тя обикаляла и все питала. На мръкване обаче тя получила прояснение. Дошло ѝ мислено, че гибелта е натурален развой, с който хората няма по какъв начин да не се сблъскат, защото е неминуем.
Заедно с прозрението си дамата още веднъж отишла при Буда. Като я зърнал, той попитал за какво не му носи синапени зърна.
С едвам доловима усмивка дамата рекла:
- Вече не апелирам да вдъхнеш живот на рожбата ми, защото знам, че тя един ден отново ще почине. Умолявам те, дано позная това, що няма да почине.
