В Египет бе открит нов вид четириног кит
Някога по Земята са бродили антични чудовища.
Палеонтолозите в Египет преди малко се натъкнаха на едно такова създание – четириног кит, който очевидно е толкоз плашещ за тях, че го кръщават Phiomicetus anubis, на името на египетския господ на гибелта Анубис.
„ Това е един деен и много сполучлив див звяр “, сподели Абдула Гохар. Завършил студент в Центъра по палеонтология на гръбначните животни в Мансура, Гохар е водещ създател на скорошно проучване, което разказва откритието.
Вдъхновени от главата на кита, която наподобява на тази на чакал, и от способността му да убива, палеонтолозите го кръщават Phiomicetus anubis. Анубис, несъмнено, е египетският господ на гибелта, а „ Phiomicetus “ слага кита в една категория с други сходни вкаменелости на животни, които могат да съществуват както във водата, по този начин и на сушата.
„ Phiomicetus anubis е основен нов тип китове и сериозно значимо изобретение за египетската и африканската палеонтология “, изясни Гохар.
Екипът от палеонтолози за първи път се натъква на Phiomicetus anubis през 2008 година След това, до момента в който претърсват египетската меланхолия Фаюм – област, гъмжаща от вкаменелости на морски същества – те откриват остатъци от страшилище на 43 милиона години в скалите от междинния еоцен.
С дължина на тялото от съвсем 3 метра и тегло близо 600 кг, палеонтолозите са уверени, че четириногият кит в миналото е доминирал в животинското царство.
„ Открихме, че неговите свирепи, смъртоносни и мощни челюсти са способни да раздерат необятен набор от плячка “, сподели Гохар. Неговото изследване дефинира стила на хранене на кита като „ хищнически “.
Проучването разказва и по какъв начин китът употребява своите резци и кучешки зъби, с цел да „ улови, изтощи и задържи по-бърза и по-неуловима плячка (например някаква дребна риба), преди да бъде преместена към бузните зъби, с цел да бъде сдъвкана на по-малки части и погълната “.
Тъй като четириногият кит ловува както на сушата, по този начин и под водата, той евентуално хваща и убива крокодили, чифтокопитни, както и други типове китове.
Откриването на това животно е трогателен миг по повече от една аргументи. Като начало, не се знае доста за прехода на античните китове от суша към море. Въпреки че днешните са строго водни, техните антични предшественици са били земноводни.
Pakicetus attocki
Най-ранният прочут кит, Pakicetus attocki, е живял в плиткия океан покрай сегашен Пакистан преди към 50 милиона години. Подобно на Phiomicetus anubis, той също има четири крайници.
Въпреки това, палеонтолозите има какво да научат за това по какъв начин античните китове се популяризират по света.
„ Тази вкаменелост в действителност стартира да ни дава визия за това по кое време китовете са се преместили от Индо-Пакистанския океански район и са почнали да се разпръскват по света “, отбелязва Джонатан Гайслер, доцент по анатомия в Нюйоркския софтуерен институт.
Но откритието е значимо и по друга причина. Това е първият път, когато арабски екип открива, разказва и наименува вкаменелост от този тип. „ Този документ съставлява пробив за арабските палеонтолози “, споделя Гоер. „ Този отрасъл на науката остава непокътната за задгранични учени към този момент дълъг интервал от време, макар благосъстоянието на египетското естествено завещание на значими вкаменелости на предците на китовете. “
Засега палеонтолози като Госар ще продължат да изследват депресията Фаюм като се надяват да схванат по-добре по какъв начин античните китове са еволюирали и са се движили по света.
А депресията Фаюм сигурно съдържа още ключове към предишното. Някога морето е було тази част от египетската пустиня. Но в този момент неговите милиони години скали – богати на вкаменелости – са изложени на слънце.
Разред Китоподобни (Cetacea) е формиран от едри и приблизително огромни водни плацентни бозайницим които могат да са хищни или планктоноядни. Те са много разнообразни на външен тип от всички останали бозайници.
Днес има към 90 типа, които са разграничени в два подразреда – зъбати китове (Odontoceti) и беззъби китове (Mysticeti). Зъбатите са към 70 типа – включително делфини и косатки, морски прасета, клюномуцунести китове, нарвали, кашалоти и белуги. Беззъбите са 15 типа, измежду които сините, южните, гренландските, ивичестите и сивите китове. Всички те вместо зъби имат филтриращи водата балени.
