Проф. Кънева: Вече имаме много млади лекари, които поемат по пътя на детската кардиология
Новороденото момченце, на което лекари от Националната кардиологична болница сложиха стент в аортата, се възвръща сполучливо. Това заяви пред Българска национална телевизия проф. Анна Кънева – шеф на Клиниката по детска кардиология в Националната кардиологична болница (НКБ). На 21 септември – 32 дни след раждането, екип на болничното заведение извърши комплицираната намеса, с която беше избавен дребният Матей, роден прибързано в болница „ Надежда “. Когато той доближи тегло сред 2,5 и 4 кг., ще му бъде направена още една интервенция.
От думите на проф. Кънева стана ясно, че малформацията е открита доста скоро след раждането. Детето е родено от двуплодна бременност с рисково ниско тегло при раждането – под 900 грама. Лекарите от НКБ са били в доста непосредствен контакт с сътрудниците си от болница „ Надежда “ и със експертите, които са диагностицирали порока. Изчаквали са то да се стабилизира в първите седмици след раждането и да наддаде малко тегло, с цел да създадат опит да разрешат кардиологичния проблем. Когато са пристъпили към интервенцията, Матей е тежал 1300 грама и е бил с тежка дихателна и сърдечна непълнота, както и с нарушена бъбречна функционалност в резултат на нарушеното кръвоснабдяване.
Единственият излаз е било слагането на стент в аортата, с цел да бъде възобновено кръвоснабдяването в долната част на тялото. Според проф. Кънева провеждането на открита интервенция при толкоз ниско тегло е било невероятно, а по-нататъшното изчакване също е криело опасности за живота на детето. Така екипът е взел решение да приложи интервенционално лекуване, с цел да се реализира разширение на аортата. По-късно, когато стентът се отстрани по действен път, последствия за детето няма да има и лекарите са уверени, че то ще живее естествен живот.
Проф. Кънева посочи, че откакто детето бъде оперирано, ще се възстановява и артериалното налягане, само че все пак то, както всички деца с вродени сърдечни малформации, ще бъде следено от експерти през целия си живот.
„ Вродените сърдечни малформации са чести и по този начин е в целия свят – 1% от новородените се раждат с вродени сърдечни малформации. Спектърът на вродените сърдечни малформации е доста разнороден, има такива, които са сериозни. Те са към една четвърт от всички и при тях още в първите дни на живота би трябвало да се одобри някакво държание. Благодарение на напредъка в медицината може да се реализира добър резултат. При останалите деца диагнозата би трябвало да се сложи в точния момент, би трябвало да се предприеме лекуване и следващо наблюдаване ”, сподели тя и акцентира: „ Детската кардиология не е едноактна пиеса, това е едно зрелище, в което вземат участие извънредно доста хора, които би трябвало да работят в доста тясна колаборация – това са диагностиците, интервенционалистите, детските кардиолози, анестезиолозите “.
Проф. Кънева добави, че напредъкът на феталната медицина към този момент разрешава благодарение на ехография диагнозата да се сложи още по време на вътреутробното развиване на детето, вродените сърдечни малформации да бъдат потвърдени още преди раждането на детето и дружно със фамилията да се реши какво да бъде по-нататъшното държание. Голяма част от тези малформации са лечими, само че е от голяма важност детето да се роди в лечебно заведение, което се намира наоколо с единствения център в България, в който се лекуват тези положения – Националната кардиологична болница.
Проф. Кънева изясни, че у нас към този момент има задоволително доста добре готови и въодушевени млади лекари, които поемат по пътя на детската кардиология. Недостиг има при анестезиолозите и най-много при експертите по здравни грижи, като медицинските сестри сериозно понижават.
„ Няма искащи сестри да работят в детското кардиологично и детското интензивно кардиологично поделение и това основава големи проблеми. Прекъсването на профила „ детска здравна сестра “ в образованието обезглави детските отделения “, сигнализира проф. Кънева.
От думите на проф. Кънева стана ясно, че малформацията е открита доста скоро след раждането. Детето е родено от двуплодна бременност с рисково ниско тегло при раждането – под 900 грама. Лекарите от НКБ са били в доста непосредствен контакт с сътрудниците си от болница „ Надежда “ и със експертите, които са диагностицирали порока. Изчаквали са то да се стабилизира в първите седмици след раждането и да наддаде малко тегло, с цел да създадат опит да разрешат кардиологичния проблем. Когато са пристъпили към интервенцията, Матей е тежал 1300 грама и е бил с тежка дихателна и сърдечна непълнота, както и с нарушена бъбречна функционалност в резултат на нарушеното кръвоснабдяване.
Единственият излаз е било слагането на стент в аортата, с цел да бъде възобновено кръвоснабдяването в долната част на тялото. Според проф. Кънева провеждането на открита интервенция при толкоз ниско тегло е било невероятно, а по-нататъшното изчакване също е криело опасности за живота на детето. Така екипът е взел решение да приложи интервенционално лекуване, с цел да се реализира разширение на аортата. По-късно, когато стентът се отстрани по действен път, последствия за детето няма да има и лекарите са уверени, че то ще живее естествен живот.
Проф. Кънева посочи, че откакто детето бъде оперирано, ще се възстановява и артериалното налягане, само че все пак то, както всички деца с вродени сърдечни малформации, ще бъде следено от експерти през целия си живот.
„ Вродените сърдечни малформации са чести и по този начин е в целия свят – 1% от новородените се раждат с вродени сърдечни малформации. Спектърът на вродените сърдечни малформации е доста разнороден, има такива, които са сериозни. Те са към една четвърт от всички и при тях още в първите дни на живота би трябвало да се одобри някакво държание. Благодарение на напредъка в медицината може да се реализира добър резултат. При останалите деца диагнозата би трябвало да се сложи в точния момент, би трябвало да се предприеме лекуване и следващо наблюдаване ”, сподели тя и акцентира: „ Детската кардиология не е едноактна пиеса, това е едно зрелище, в което вземат участие извънредно доста хора, които би трябвало да работят в доста тясна колаборация – това са диагностиците, интервенционалистите, детските кардиолози, анестезиолозите “.
Проф. Кънева добави, че напредъкът на феталната медицина към този момент разрешава благодарение на ехография диагнозата да се сложи още по време на вътреутробното развиване на детето, вродените сърдечни малформации да бъдат потвърдени още преди раждането на детето и дружно със фамилията да се реши какво да бъде по-нататъшното държание. Голяма част от тези малформации са лечими, само че е от голяма важност детето да се роди в лечебно заведение, което се намира наоколо с единствения център в България, в който се лекуват тези положения – Националната кардиологична болница.
Проф. Кънева изясни, че у нас към този момент има задоволително доста добре готови и въодушевени млади лекари, които поемат по пътя на детската кардиология. Недостиг има при анестезиолозите и най-много при експертите по здравни грижи, като медицинските сестри сериозно понижават.
„ Няма искащи сестри да работят в детското кардиологично и детското интензивно кардиологично поделение и това основава големи проблеми. Прекъсването на профила „ детска здравна сестра “ в образованието обезглави детските отделения “, сигнализира проф. Кънева.
Източник: zdrave.net
КОМЕНТАРИ