Проучване разкрива с какво са се хранили хората в миналото преди появата на земеделието
Ново изследване разкрива с какво са се хранили хората, преди да се появи земеделието преди към 11 500 години в Близкия изток, съобщи Ройтерс.
Земеделието е крайъгълен камък за човечеството, защото води до гражданска война в храненето и метода на живот, излизаща отвън рамките на модела на битие на ловците-събирачи, откакто видът Хомо сапиенс се появява преди повече от 300 000 години в Африка.
Заради неналичието на добре непокътнати човешки остатъци от интервала, предшестващ тази повратна точка, питателните привички на предземеделските хора остават мистерия, само че нови проучвания хвърлят светлина по въпроса.
Учените съумяха да възстановят диетата на една такава просвета от Северна Африка, като изненадващо откриха, че тя се е хранила най-вече с растения.
Специалистите проучват кости и зъби от останките на седем души, както и разнообразни зъби отпреди към 15 000 години, открити в пещера в североизточната част на Мароко. Хората са били част от така наречен иберо-мавританска просвета.
Анализът на формите или изотопите на детайли, в това число въглерод, азот, цинк, сяра и стронций в тези остатъци, демонстрира типа и количеството на растенията и месото, които са консумирали, отбелязва Ройтерс. На мястото са открити остатъци от разнообразни ядливи диви растения, в това число сладки жълъди, кедрови ядки, шамфъстък, овес и бобови растения. Основната плячка, съгласно откритите в пещерата кости, е била така наречен гривест козирог.
" Преобладава мнението е, че диетата на ловците-събирачи се е състояла най-вече от скотски протеини. Данните обаче демонстрират, че растенията са представлявали огромна част от менюто им ", споделя Зинеб Мубтахидж, докторант по археология в Института " Макс Планк " за еволюционна антропология в Германия и водещ създател на проучването. То са оповестено в изданието Nature Ecology & Evolution.
" Това е значимо, защото се допуска, че евентуално няколко популации в света към този момент са почнали да включват доста количество растения в хранителния си режим " в интервала преди развиването на земеделието, добавя съавторът на изследването Клервия Жау от Националния център за научни проучвания на Франция
Иберо-мавританците са били ловци-събирачи, обитавали елементи от Мароко и Либия преди към 25 000 до 11 000 години. Доказателствата сочат, че пещерата е била място за живеене, както и за погребения, отбелязва Ройтерс.
Тези хора са я употребявали през забележителен интервал от всяка година, което демонстрира по-уседнал метод на живот, в сравнение с циркулиране на региона в търсене на запаси, означават учените.
Те са употребявали диворастящи растения, които са зреели през другите сезони на годината, а зъбите им демонстрират взаимозависимост от нишестени растителни типове.
Ядливите растения може да са били съхранявани от ловците-събирачи целогодишно, с цел да се предпазят от сезонния дефицит на плячка и да си обезпечат постоянни доставки на храна, споделят откривателите.
Според учените тези хора са се хранили единствено с диви растения.
Иберо-мавританците в никакъв случай не са развивали земеделие, което се е появило относително късно в Северна Африка.
" Интересно е, че нашите открития показват минимални доказателства за консумация на морски блага или сладководни храни измежду тези антични родове. Освен това наподобява, че тези хора може да са присъединили дивите растения в храненето на своите деца на по-ранен стадий, в сравнение с се смяташе до момента ", споделя Мубтахидж.
" По-специално, ние се съсредоточихме върху прехода от кърмене към твърда храна при бебетата. Кърмата има неповторим изотопен автограф, друг от този на твърдите храни, които нормално се употребяват от възрастните ", отбелязва тя.
Сред седемте души, чиито остатъци са изследвани, има две бебета. Учените съпоставят химичния състав на зъб на дете, формиран по време на интервала на кърмене, с този на костната тъкан, отразяващ храненето малко преди гибелта. Оказва се, че има промени в диетата на бебето с течение на времето. Доказателствата демонстрират, че твърда храна се включва към 12-месечна възраст и кърменето на бебетата завършва по-рано, в сравнение с се чака за предземеделско общество, споделят откривателите.
Северна Африка е основен район за проучване на еволюцията на вида Хомо сапиенс и разселването му отвън Африка, напомня Ройтерс.
" Разбирането на аргументите, заради които някои групи ловци-събирачи са минали към земеделие, а други - не, може да даде скъпа информация за движещите сили на земеделските нововъведения и факторите, повлияли решенията на човешките общества да одобряват нови тактики за прехранване ", споделя Мубтахидж.
Всеки миг е значим! Последвайте ни в и, с цел да сте в крайник с тематиките на деня
Земеделието е крайъгълен камък за човечеството, защото води до гражданска война в храненето и метода на живот, излизаща отвън рамките на модела на битие на ловците-събирачи, откакто видът Хомо сапиенс се появява преди повече от 300 000 години в Африка.
Заради неналичието на добре непокътнати човешки остатъци от интервала, предшестващ тази повратна точка, питателните привички на предземеделските хора остават мистерия, само че нови проучвания хвърлят светлина по въпроса.
Учените съумяха да възстановят диетата на една такава просвета от Северна Африка, като изненадващо откриха, че тя се е хранила най-вече с растения.
Специалистите проучват кости и зъби от останките на седем души, както и разнообразни зъби отпреди към 15 000 години, открити в пещера в североизточната част на Мароко. Хората са били част от така наречен иберо-мавританска просвета.
Анализът на формите или изотопите на детайли, в това число въглерод, азот, цинк, сяра и стронций в тези остатъци, демонстрира типа и количеството на растенията и месото, които са консумирали, отбелязва Ройтерс. На мястото са открити остатъци от разнообразни ядливи диви растения, в това число сладки жълъди, кедрови ядки, шамфъстък, овес и бобови растения. Основната плячка, съгласно откритите в пещерата кости, е била така наречен гривест козирог.
" Преобладава мнението е, че диетата на ловците-събирачи се е състояла най-вече от скотски протеини. Данните обаче демонстрират, че растенията са представлявали огромна част от менюто им ", споделя Зинеб Мубтахидж, докторант по археология в Института " Макс Планк " за еволюционна антропология в Германия и водещ създател на проучването. То са оповестено в изданието Nature Ecology & Evolution.
" Това е значимо, защото се допуска, че евентуално няколко популации в света към този момент са почнали да включват доста количество растения в хранителния си режим " в интервала преди развиването на земеделието, добавя съавторът на изследването Клервия Жау от Националния център за научни проучвания на Франция
Иберо-мавританците са били ловци-събирачи, обитавали елементи от Мароко и Либия преди към 25 000 до 11 000 години. Доказателствата сочат, че пещерата е била място за живеене, както и за погребения, отбелязва Ройтерс.
Тези хора са я употребявали през забележителен интервал от всяка година, което демонстрира по-уседнал метод на живот, в сравнение с циркулиране на региона в търсене на запаси, означават учените.
Те са употребявали диворастящи растения, които са зреели през другите сезони на годината, а зъбите им демонстрират взаимозависимост от нишестени растителни типове.
Ядливите растения може да са били съхранявани от ловците-събирачи целогодишно, с цел да се предпазят от сезонния дефицит на плячка и да си обезпечат постоянни доставки на храна, споделят откривателите.
Според учените тези хора са се хранили единствено с диви растения.
Иберо-мавританците в никакъв случай не са развивали земеделие, което се е появило относително късно в Северна Африка.
" Интересно е, че нашите открития показват минимални доказателства за консумация на морски блага или сладководни храни измежду тези антични родове. Освен това наподобява, че тези хора може да са присъединили дивите растения в храненето на своите деца на по-ранен стадий, в сравнение с се смяташе до момента ", споделя Мубтахидж.
" По-специално, ние се съсредоточихме върху прехода от кърмене към твърда храна при бебетата. Кърмата има неповторим изотопен автограф, друг от този на твърдите храни, които нормално се употребяват от възрастните ", отбелязва тя.
Сред седемте души, чиито остатъци са изследвани, има две бебета. Учените съпоставят химичния състав на зъб на дете, формиран по време на интервала на кърмене, с този на костната тъкан, отразяващ храненето малко преди гибелта. Оказва се, че има промени в диетата на бебето с течение на времето. Доказателствата демонстрират, че твърда храна се включва към 12-месечна възраст и кърменето на бебетата завършва по-рано, в сравнение с се чака за предземеделско общество, споделят откривателите.
Северна Африка е основен район за проучване на еволюцията на вида Хомо сапиенс и разселването му отвън Африка, напомня Ройтерс.
" Разбирането на аргументите, заради които някои групи ловци-събирачи са минали към земеделие, а други - не, може да даде скъпа информация за движещите сили на земеделските нововъведения и факторите, повлияли решенията на човешките общества да одобряват нови тактики за прехранване ", споделя Мубтахидж.
Всеки миг е значим! Последвайте ни в и, с цел да сте в крайник с тематиките на деня
Източник: dariknews.bg
КОМЕНТАРИ