Луната е по-стара отколкото се вярваше досега
Ново изследване, ръководено от учени от Института по геология и минералогия на Кьолнския университет, дефинира възрастта на Луната до почти 50 милиона години след образуването на Слънчевата система.
След образуването на Слънчевата система преди 4,56 милиарда години, значи, че Луната се е образувала преди почти 4,51 милиарда години. По този метод новото изследване е определило, че Луната е доста по-стара, в сравнение с се смяташе до момента – по-ранни проучвания бяха пресметнали, че Луната се е образувала почти 150 милиона години след образуването на Слънчевата система.
За да реализират тези резултати, учените са анализирали химичния състав на разнообразна гама проби, събрани по време на задачите на Аполо на Луната. Изследването „ Раннолунна групировка, направено въз основата на хафниево-волфрамова систематика “ е оповестено в Nature Geoscience.
На 21 юли 1969 година човечеството прави първите си стъпки върху друго небесно тяло. За няколкото си часа на лунната повърхнина, екипажът на Аполо 11 събира и връща на Земята 21,55 кг проби от лунната повърхнина. 50 години по-късно тези проби към момента дават информация за основни събития от ранната Слънчева система и историята на системата Земя-Луна. Определянето на възрастта на Луната също е значимо, с цел да се разбере по какъв начин и кога се е образувала Земята и по какъв начин тя се е развила в самото начало на Слънчевата система.
Това изследване се концентрира върху химичните подписи на разнообразни типове лунни проби, събрани от другите задачи на Аполо.
„ Сравнявайки относителните количества разнообразни детайли в скалите, които са се образували в друго време, е допустимо да научим по какъв начин всяка проба е обвързвана с лунната сърцевина и втвърдяването на магматичния океан “, споделя доктор Раул Фонсека от Университета в Кьолн, който учи процеси, зародили навътре в Луната в лабораторни опити дружно с сътрудника си доктор Фелипе Лайцке.
Луната евентуално се е образувала в резултат на великански конфликт сред планетарно тяло с размер на Марс и ранната Земя. С течение на времето Луната се отделя от облака от материал, взривен в земната орбита. Новородената Луна е била покрита в магмен океан, който образува разнообразни типове скали, до момента в който изстива.
„ Тези скали са записали първичната информация за образуването на Луната и към момента могат да бъдат открити през днешния ден на лунната повърхнина “, споделя доктор Максуел Тийменс, откривател от университета в Кьолн и водещ създател на проучването.
Д-р Питър Спрунг, съавтор на проучването, прибавя: „ Такива наблюдения към този момент не са вероятни на Земята, защото нашата планета е била геологично дейна във времето. По този метод Луната дава неповторима опция за проучване на планетарната еволюция. „
Учените от Кьолн употребяват връзката сред редките детайли хафний, уран и волфрам като сонда, с цел да схванат количеството на размразяване, зародило при генерирането на базалтите, т.е. черните сектори на лунната повърхнина. Благодарение на невижданата акуратност на премерване, изследването би могло да разпознава разнообразни трендове измежду другите скални групи, което разрешава по-добро схващане на държанието на тези основни редки детайли.
Изучаването на хафний и волфрам на Луната е изключително значимо, тъй като съставляват натурален радиоактивен часовник на изотопа хафний-182, разпадащ се във волфрам-182. Този радиоактивен разпад е траял единствено през първите 70 милиона години на Слънчевата система. Чрез съчетание на информацията за хафния и волфрама, измерена в пробите от Аполо, с информация от лабораторни опити, изследването открива, че Луната към този момент е почнала да се втвърдява още на 50 милиона години след образуването на Слънчевата система. „ Тази информация за възрастта значи, че преди този момент време е трябвало да се случи всяко гигантско влияние, което дава отговор на това, по кое време се е образувала Луната “, прибавя проф. Д-р Карстен Мюнкер от Института по геология и минералогия на университета в Кьолн.
Максуел Тийменс заключава: „ Първите стъпки на човечеството в различен свят преди тъкмо 50 години доставиха проби, които ни дават опция да разберем времето на формиране и идната еволюция на Луната. Тъй като образуването на Луната е било последното огромно планетарно събитие след образуването на Земята, възрастта на Луната обезпечава информация и за минималната възраст на Земята “, разяснява ученият.
