Трето обвинение в плагиатство към Владко Мурдаров
Ново обвиняване в плагиатство на превод бе отправено по адрес на проф. Владко Мурдаров. Драматургът Константин Илиев алармира за случая с писмо до Съюза на преводачите, оповестено във в. „ Култура “.
Илиев споделя, че е разкрил „ неподлежащо на подозрение плагиатство от страна на проф. Владко Мурдаров “ на негов превод — „ само че по този начин и не бях съумял да преодолея нежеланието си да се занимавам с изложби, експертизи и съдилища “. Но край оповестените два случая — с превода на германистката проф. Ана Димова на творби на австрийския публицист Йозеф Рот и с преводи на Никола Толчев, Панайот Чинков и Недялка Попова на произведения на Артур Шницлер, той решил да оповести и своя опит с Мурдаров.
Творбата, която Илиев дава за образец, че е заимствана в превод на езиковеда, е пиесата „ Сватбата на дребния буржоа “ от Бертолд Брехт, част от „ Избрани произведения на Бертолт Брехт “ (1985), чийто съставител и редактор е драматургът. През 2009 година в алманах с произведения на Брехт, озаглавен „ Едноактни и пиеси уроци “, пиесата се появява като „ Сватбата “ в превод на Владко Мурдаров.
В писмото до Съюза на преводачите Константин Илиев написа следното:
„ Става дума за една и съща творба, на която Брехт през два интервала от живота си е дал разнообразни заглавия. Изпращам ви първите дванадесет страници (нататък до края е същото), с цел да се уверите, че над 80% от превода на проф. Владко Мурдаров безусловно повтарят този, който аз съм издал преди 24 години. Това, което се е получило, е редакция на моя превод, от каквато аз нямам потребност.
Количеството на идентичните реплики е недвусмислено доказателство, само че съществуват и задоволително други указатели за същността на осъщественото. Два образеца:
Пиесата стартира по този начин:
DIE MUTTER trägt auf: Das ist der Kabeljau.
При мен:
МАЙКАТА (сервира). Ето го и калкана.
При Мурдаров:
МАЙКАТА (сервира): Това е калкан.
Преводът на Kabeljau на български не е калкан, а тресчица. В нашия език обаче думата, изписана като тресчица, има цели три смисли: 1. Болестно положение. 2. Малко парченце дърво, което се отделя при сечене. 3. Северна морска риба. Реших се на несъответстващото на оригинала, по-познато, недвусмислено, звучно и по тази причина по-удобно за изговаряне от сцената калкан. И въпреки всичко не съм удовлетворен от превода си, тъй като на всички места, където е прочут, калканът се счита за деликатес, а главната трагична обстановка в „ Сватбата” се свежда до това, че домакините са скъперници. (Този прийом Брехт употребява и в другите си пиеси, които съдържат подиуми със женитба — „ Кавказкият тебеширен кръг” и „ Добрият човек от Сечуан”.)
Каква ли е повода от десетките типове риба, които би могла да предложи една немска стопанка, и в подписания от господин Мурдаров превод да се сервира точно този деликатес? “
Драматургът отбелязва още, че „ количеството на преводите на проф. Владко Мурдаров, за един релативно къс интервал от време, е смайващо “:
„ Ако някой има самообладание да преброи създателите и заглавията, ще остане най-малкото мощно заинтригуван “, споделя той.
Пълният текст на писмото, оповестено във вестник "Култура "
Илиев споделя, че е разкрил „ неподлежащо на подозрение плагиатство от страна на проф. Владко Мурдаров “ на негов превод — „ само че по този начин и не бях съумял да преодолея нежеланието си да се занимавам с изложби, експертизи и съдилища “. Но край оповестените два случая — с превода на германистката проф. Ана Димова на творби на австрийския публицист Йозеф Рот и с преводи на Никола Толчев, Панайот Чинков и Недялка Попова на произведения на Артур Шницлер, той решил да оповести и своя опит с Мурдаров.
Творбата, която Илиев дава за образец, че е заимствана в превод на езиковеда, е пиесата „ Сватбата на дребния буржоа “ от Бертолд Брехт, част от „ Избрани произведения на Бертолт Брехт “ (1985), чийто съставител и редактор е драматургът. През 2009 година в алманах с произведения на Брехт, озаглавен „ Едноактни и пиеси уроци “, пиесата се появява като „ Сватбата “ в превод на Владко Мурдаров.
В писмото до Съюза на преводачите Константин Илиев написа следното:
„ Става дума за една и съща творба, на която Брехт през два интервала от живота си е дал разнообразни заглавия. Изпращам ви първите дванадесет страници (нататък до края е същото), с цел да се уверите, че над 80% от превода на проф. Владко Мурдаров безусловно повтарят този, който аз съм издал преди 24 години. Това, което се е получило, е редакция на моя превод, от каквато аз нямам потребност.
Количеството на идентичните реплики е недвусмислено доказателство, само че съществуват и задоволително други указатели за същността на осъщественото. Два образеца:
Пиесата стартира по този начин:
DIE MUTTER trägt auf: Das ist der Kabeljau.
При мен:
МАЙКАТА (сервира). Ето го и калкана.
При Мурдаров:
МАЙКАТА (сервира): Това е калкан.
Преводът на Kabeljau на български не е калкан, а тресчица. В нашия език обаче думата, изписана като тресчица, има цели три смисли: 1. Болестно положение. 2. Малко парченце дърво, което се отделя при сечене. 3. Северна морска риба. Реших се на несъответстващото на оригинала, по-познато, недвусмислено, звучно и по тази причина по-удобно за изговаряне от сцената калкан. И въпреки всичко не съм удовлетворен от превода си, тъй като на всички места, където е прочут, калканът се счита за деликатес, а главната трагична обстановка в „ Сватбата” се свежда до това, че домакините са скъперници. (Този прийом Брехт употребява и в другите си пиеси, които съдържат подиуми със женитба — „ Кавказкият тебеширен кръг” и „ Добрият човек от Сечуан”.)
Каква ли е повода от десетките типове риба, които би могла да предложи една немска стопанка, и в подписания от господин Мурдаров превод да се сервира точно този деликатес? “
Драматургът отбелязва още, че „ количеството на преводите на проф. Владко Мурдаров, за един релативно къс интервал от време, е смайващо “:
„ Ако някой има самообладание да преброи създателите и заглавията, ще остане най-малкото мощно заинтригуван “, споделя той.
Пълният текст на писмото, оповестено във вестник "Култура "
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ