Радичковото „Свирепо настроение“ с ново издание по повод 92 години от рождението на писателя
Ново издание на книгата, трансформирала вечно българската литература и второ издание на Националния книжовен конкурс „ Йордан Радичков “
Определян от рецензията и читателите като най-емблематичния алманах за творчеството на Йордан Радичков, „ Свирепо въодушевление “ (Изд. НИКЕ) се появява в ново издание с оформлението на художника Кирил Златков във връзка 92 години от рождението на създателя, които се навършват на 24 октомври.
Още с издаването си през 1965 година „ Свирепо въодушевление “ провокира ужас измежду българската литературна рецензия, която не може да откри думите, с цел да дефинира какво съставлява сборникът. В текстовете се преплитат неуместни истории, притчи, небивалици, съчетани с един необикновен взор към дълбините на човешката душа. През цялото време читателят усеща ироничната усмивка на писателя, скрита грижливо във всеки текст, изпълнен с комизъм и дълбочина.
Героите в сборника са най-разнообразни – от мистични същества, през изгубени в българското село скандинавци, една високомерна патица, безконечната лисица, която се преструва на умряла, изгубени свине, небеизвестният Гоца Герасков и още доста, доста облици, населяващи света на Радичков.
Голяма част от критиците по това време заплюват книгата и дефинират „ Свирепо въодушевление “ като цялостен неуспех за още младия създател, който досега са сравнявали с Йовков и Елин Пелин. Има обаче и такива, които обръщат внимание, че това може би е един от най-важните сборници с разкази в българската литература.
Минават десетилетия преди рецензията да дефинира „ Свирепо въодушевление “ като книгата, която трансформира вечно нашата литература.
Със „ Свирепо въодушевление “ Йордан Радичков декларира едно изцяло ново литературно наличие. Историите, разграничени на две елементи в книгата си печелят място в литературния канон с едно неизмеримо и неподражаемо наличие и дълбочина. Сякаш и до през днешния ден никой не съумява да даде тъкмо определение на този незабравим свят. Сред разказите читателите ще намерят мистичния Верблюд на Радичков, безконечната история „ Лебеди мои “, първия вид на пиесата „ Януари “ като роман, както и едно от най-устойчивите словосъчетания в актуалния български език, запомнено и обикнато от редица генерации – „ Мамка му и прасе! “
Наред с това на 23 октомври в Берковица ще бъдат оповестени носителите на Националната литературна премия за алманах с разкази „ Йордан Радичков “. Тази година Община Берковица предложения за ръководител на журито проф. Георги Каприев и за членове – писателя Деян Енев и персоналния другар на Йордан Радичков, поетът Румен Леонидов.
♥
„ Зеленото дърво “ (Откъс от разказа)
Баща ми е чудноват човек – щом си науми нещо, и незабавно го прави. Едва дочака стоплянето на времето, отиде в планините и донесе оттова ново зелено дърво. То бе така диво и така доста настръхнало, че ние стояхме на уважително разстояние от боязън да не скочи върху някого. „ Туй зелено дърво на желязо да го посадя, отново ще пусне корени! – каза татко ми. – Над главата му ще мътят орли! “
Вълкът смени козината си, костенурките насядаха пред къщите на припек, нашите гори измъкнаха соковете от корените и се покриха със зелени облаци. И когато всичко стана зелено, същинското зелено дърво, донесено от огромните планини, изсъхна. Ученият селяндур, за който загатнах първоначално и който в действителност знаеше доста освен за лъвовете, ами и за зеленото дърво, сподели, че ние в никакъв случай няма да го опитомим, тъй като е диво.
Но татко ми не беше обезверен човек, той в никакъв случай не се отчайваше и всяка пролет засаждаше в нашите гори по едно зелено дърво, донесено от планините. „ Та ти не знаеш ли – питаха го селяните, – че няма да успееш да засадиш зелено дърво? “ „ Знам “ – казваше татко ми. „ Ами тогава за какво всяка година садиш зелено дърво? “ „ Ами какво друго да върша? “ – питаше на собствен ред татко ми. И ви споделям самата истина, че те нищо не можеха да му отговорят. Можеш ли да кажеш някому да не засажда зеленото дърво, когато то е неговата вяра!
И така в този момент аз сея всяка година по едно зелено дърво в нашите гори, въпреки че то всяка година изсъхва. Аз си зная, че един ден в нашите гори в действителност ще има зелено дърво в най-късната есен и в най-лютата зима и че щом се затопли, костенурките ще излязат пред къщите и ще си прехапят езиците от изненада.
Вижте повече на: Издателство НИКЕ
