Адела Пеева, документалист: Зад националистите сме всъщност ние - родители, учители, интелектуалци
Новият филм на Адела Пеева " Да живее България! " потегли си на " Киномания ". Известната кинодокументалистка постоянно се е интересувала от крайностите, до които стигаме в името на националното - от неразрешеният й през 80-те филм " В името на спорта " за българските щанги, до " Чия е тази ария " - една от двете й номинации за Европейските кино награди. Този път тя наблюдава живота на група младежи на прага на пълнолетието които членуват в крайнодесни, националистически организации от Стара Загора, София и други градове.
Те вършат факелни шествия, кълнат се във честност на родината и желаят да я спасят от " еврейската " и други закани, до момента в който мечтаят, да вземем за пример, за кариера в театъра. Срещите с тях са стряскащи - само че още по-смайващи са реакциите на възрастните към тях. Тази вечер в Дома на киното е последната прожекция на кино лентата на " Киномания ", след което " Да живее България! " потегля по кината (вж. карето).
Кино " Одеон "
събота, 2 декември – 17:15ч.
вторник, 5. декември – 17:15ч.
сряда, 6 декември - 20.30ч.
четвъртък, 7 декември - 15.00ч.
Кино " Люмиер Lidl "
петък, 1 декември - 19:30ч.
четвъртък, 7 декември - 18:15ч.
Дом на киното
четвъртък, 30 ноември - 19:00ч.
събота, 2 декември - 17.55ч.
неделя, 3 декември - 17.55ч.
сряда, 6 декември - 14.30ч.
G8
петък, 1 декември – 20.45ч.
събота, 2 декември – 16.30ч.
неделя, 3 декември – 14.00ч.
вторник, 5 декември – 20.15ч.
четвъртък, 7 декември – 19.00ч.
Прожекции в Пловдив
четвъртък, 7 декември – 17:00ч.
Прожекции във Варна - Фестивален комплекс
петък, 1 декември - 20:00ч.
Премиерната прожекция на " Да живее България! " на 24 ноември беше необикновена - тя събра на едно място и героите на кино лентата, правозащитни организации, представители на разнообразни етнически общности у нас. Каква противоположна връзка получихте - преди всичко от участниците във кино лентата?
- Всъщност не успяхме да приказваме след самата премиера, където имаше доста хора. Но те дадоха изявленията. А по-късно се чухме. Бяха сдържани - нито във екстаз, нито афектирани, че сме създали нещо неприятно. Казаха, че това не е най-хубавият ми филм, че " Чия е тази ария " е по-хубав. (Усмихва се.)
Явно епизодът, в който се виждат непознатите националисти (представители навън нацистки организации от Германия и Швеция, които идват да поддържат " Луков марш " - бел. ред.) ги е впечатлил, тъй като говореха за него. В него се демонстрира съответната интернационална връзка сред националистите. Така че аз не съм учудена от тази реакция.
Но колкото и да звучи необичайно, и някои хора, които обичат всичко да им е ясно и да посочиш с пръст " този е доста неприятен " да чакат заклеймяване от кино лентата, в него няма такова нещо. Вече го споделих в едно изявление - аз действам към всички герои на филмите си безусловно правилно и без предрешение. Никога не подобавам към някого като към позитивния или негативния воин. В интерес на истината в този филм няма доста позитивни герои.
При всяко състояние към националистите - аз ги назовавам момчета - постъпих по същия метод. Имахме професионална спогодба. Ние се познавахме отпреди това, от кино лентата ми " В търсене на Списаревски " - поради който някои ме прогласиха за покровител на национализма - и можех да приказвам с тях. Казах им, че желая да направя филм, в който да им дам думата да кажат какво мислят и да видя какво вършат. Аз изпълних това. Аз в никакъв случай не неистина героите си.
От мнения във " Facebook ", а и от хората, които бяха на прожекцията, остава усещане, че те са доста удовлетворени от кино лентата, че вървят с огромно самочувствие. Те по този начин си вървят, това е техният имидж.
© Адела Пеева, Да живе е България
Срещнахте ли още веднъж сходни обвинявания, като при " В търсене на Списаревски " - че представяте националисти в позитивна светлина?
- Не в такава степен. На прожекцията в Г8 нощес (интервюто е взето във вторник - бел. ред.), където нямаше посетители, а редова аудитория, всички прочетоха кино лентата доста тъкмо. Той ги хвана за гушата. Има известно делене на мненията - съгласно някои е трябвало да съм по-хард, до момента в който други виждат в отстранеността изключителното му достолепие. Защото в един миг чувстваш опасността, страстта.
Да разбирам ли, че не заклеймявате героите си, само че заклеймявате явлението?
- Аз не жигосвам никого. Да заклеймяваш значи да удариш щемпел. Ние знаем, че това е една друга част от нашето общество. Но какво ще получим от един щемпел? Целта е да забележим защо става дума, да проучваме и да преценим накъде вървят нещата.
Имате ли визия каква част са тези групи по отношение на младежите на тази възраст, или какъв брой са огромни по отношение на други организации?
- Не, нямам. Но след премиерата чух коментар: " Боже мой, доста са! " А различен отвърна: " Не са доста, само че ще станат! "
А наблюдения през трите години, в които сте работили над кино лентата, дали се усилват?
- Забелязах, че възрастовата граница е паднала доста. Това значи, че се усилват.
Ще ви кажа какво видях аз: без да участва коментар, камерата ви наблюдава едно вътрешно несъгласие в думите и делата на вашите герои: те се кълнат, че България е тяхната добра идея, само че най-после се оказват част от един " международен шовинизъм ", който не е единен от любовта към съответна страна, а от общата си ненавист към евреи, бежанци и други, от концепцията за превъзходството на бялата раса.
- Да, добре сте видели. Но има и друго: във кино лентата има хора, които не са на възрастта на националистите. Една доста удобна среда, която не е коректив на младежите, привлечени от тези хрумвания. Има учебни заведения, учители, шефове на театри - всички ние, които би трябвало да знаем за тези неща и да имаме отношение, да следим да не се стига до крайности.
© Адела Пеева, Да живе е България
Така че филмът не е единствено за националистите от Българския народен съюз и техните съидейници от Пловдив, от Стара Загора, които се събират на " Луков марш ". Зад тези деца и младежи стоят, да ме простят, и родители, и учители, и аз - и интелектуалци. Всички се вършим на ампе, както споделят на улицата, вършим се, че ги няма. Дори не знаем това, което аз демонстрирах - това е различен, успореден свят, който виждаме в репортаж по малкия екран и отминаваме.
Така че филмът не може да се къса на части. В момента приказваме само за националистите, които вървят с надути перки. Там има извънредно интелигентни младежи - никога не лумпени, които схващат кино лентата доста добре. Но избират да бележит друго от него - че са част от нещо огромно, много заплашително даже. Единият юноша повтори в изявлението си откъс от кино лентата: " Бъдещето ни принадлежи! " Но какво е това бъдеще? Отговорът е много размит.
Аз мисля, че на всички, които гледат кино лентата, всичко им е ясно. Но употребяват моментната обстановка за политика и пиар.
При състояние, че царува такава удобна среда за развиване на националистически усеща, каквато филмът ви демонстрира - има ли заплаха един ден, когато бъде излъчен в народен ефир, публиката да припознае в него позитивно събитие?
- Не би трябвало да подценяваме хората. Онези, които възприемат това като позитивно събитие, не са наясно с него. Хората би трябвало да си признаят, че за първи път го виждат в цялата му компактност и измерение, а не еднопластово. Нима се счита, че в случай че си дал малко повече място на един воин, той е безусловно позитивният? И какво да вършим, да не приказваме за това? Ами в един миг тези деца - тъй като те са 11, 12, 13- годишни, ще се извърнат против нас - против родителите си.
© Адела Пеева, Да живе е България
Да, това което те вършат, не е положително и е рисково. Но непознаването му, или декларативното му отказване какво ще реши? Аз не съм давала нито позитивна, нито негативна оценка, а съм оставила филмът да провокира размисъл у фена. Това, че има такава полемика, значи, че си прави работата доста добре.
С едно нещо съм съгласна с пищещите във " Facebook " - филмът би трябвало да се гледа. Тогава ще е правилно да се разисква. Според мен той дори би трябвало да се демонстрира по площадите. Не тъй като аз съм режисьорът, а поради самия него и това, което демонстрира. Дай боже да стигне до хората, които могат да преценяват какво може да се направи.
Доколко са представителни настроенията на учителите, които насърчават удобната среда, за която приказваме - и къде, съгласно вас се коренят? Някои от героите ви във кино лентата, да вземем за пример първият, са много възрастни и приказват с необикновен възторг.
- Да, той е шеф на читалище. Ами ха де - да се запитаме от кое място идва! Това е въпрос на сериозен разбор, не с цел да се сочим с пръст, а за разберем по какъв начин да спрем това въздействие. По площадите, от мегафони, непрестанно се лее език на омразата, който не прави усещане. Освен когато го покажеш на екран. Когато видиш по какъв начин хора вървят по площадите в провинцията и приказват същите неща пред деца - и виждаш в очите на децата неистова ненавист - мисля, че това е наказуемо. Някъде би трябвало да има закон, че не можеш да тровиш сърцете и мозъците на децата по сходен метод.
Има една сцена - участва и в филмовия откъс, доста тежка, само че къса. В нея учениците разискват в час 3 март и се постанова мнението, че националният празник " не е за ромите и чужденците ". А вашата камера демонстрира страстта по лицата на учениците от ромски генезис. Защитават ги една-две съученички. Искаше ми се да схвана повече за тях, да ги чуя да приказват.
- Тях ги е боязън. Те не желаят дума да проговорят. Наблюдението върху тяхната реакция е доста скъпо, тъй като те другояче са безмълвни. И аз да бях на тяхно място, нямаше да приказвам. Те оцеляват.
Вие изпитвахте ли боязън?
- В " Чия е тази ария " - филмът за една ария, която всички на Балканите считаме за наша, и най-после, несъмнено, се сбиваме, щяха да ме набият в сръбската кафана. И тук имаше подобен миг, само че по-страшен. Исках да фотографирам футболни почитатели, тъй като връзката сред почитателите и националистите е доста тясна. Отидох на мач на " Берое ", естествено с позволение да фотографирам на стадиона. По едно време взех решение да се приближа до първите редове, да застана до служителите на реда. Вече бях позната персона в Стара Загора и три много едри момчета слязоха от трибуните и застанаха очи в очи в нас, много заплашително, желаеха да пробият. А служителят на реда ми сподели: " Госпожо, махнете се, вършиме ми проблеми. "
Те вършат факелни шествия, кълнат се във честност на родината и желаят да я спасят от " еврейската " и други закани, до момента в който мечтаят, да вземем за пример, за кариера в театъра. Срещите с тях са стряскащи - само че още по-смайващи са реакциите на възрастните към тях. Тази вечер в Дома на киното е последната прожекция на кино лентата на " Киномания ", след което " Да живее България! " потегля по кината (вж. карето).
Кино " Одеон "
събота, 2 декември – 17:15ч.
вторник, 5. декември – 17:15ч.
сряда, 6 декември - 20.30ч.
четвъртък, 7 декември - 15.00ч.
Кино " Люмиер Lidl "
петък, 1 декември - 19:30ч.
четвъртък, 7 декември - 18:15ч.
Дом на киното
четвъртък, 30 ноември - 19:00ч.
събота, 2 декември - 17.55ч.
неделя, 3 декември - 17.55ч.
сряда, 6 декември - 14.30ч.
G8
петък, 1 декември – 20.45ч.
събота, 2 декември – 16.30ч.
неделя, 3 декември – 14.00ч.
вторник, 5 декември – 20.15ч.
четвъртък, 7 декември – 19.00ч.
Прожекции в Пловдив
четвъртък, 7 декември – 17:00ч.
Прожекции във Варна - Фестивален комплекс
петък, 1 декември - 20:00ч.
Премиерната прожекция на " Да живее България! " на 24 ноември беше необикновена - тя събра на едно място и героите на кино лентата, правозащитни организации, представители на разнообразни етнически общности у нас. Каква противоположна връзка получихте - преди всичко от участниците във кино лентата?
- Всъщност не успяхме да приказваме след самата премиера, където имаше доста хора. Но те дадоха изявленията. А по-късно се чухме. Бяха сдържани - нито във екстаз, нито афектирани, че сме създали нещо неприятно. Казаха, че това не е най-хубавият ми филм, че " Чия е тази ария " е по-хубав. (Усмихва се.)
Явно епизодът, в който се виждат непознатите националисти (представители навън нацистки организации от Германия и Швеция, които идват да поддържат " Луков марш " - бел. ред.) ги е впечатлил, тъй като говореха за него. В него се демонстрира съответната интернационална връзка сред националистите. Така че аз не съм учудена от тази реакция.
Но колкото и да звучи необичайно, и някои хора, които обичат всичко да им е ясно и да посочиш с пръст " този е доста неприятен " да чакат заклеймяване от кино лентата, в него няма такова нещо. Вече го споделих в едно изявление - аз действам към всички герои на филмите си безусловно правилно и без предрешение. Никога не подобавам към някого като към позитивния или негативния воин. В интерес на истината в този филм няма доста позитивни герои.
При всяко състояние към националистите - аз ги назовавам момчета - постъпих по същия метод. Имахме професионална спогодба. Ние се познавахме отпреди това, от кино лентата ми " В търсене на Списаревски " - поради който някои ме прогласиха за покровител на национализма - и можех да приказвам с тях. Казах им, че желая да направя филм, в който да им дам думата да кажат какво мислят и да видя какво вършат. Аз изпълних това. Аз в никакъв случай не неистина героите си.
От мнения във " Facebook ", а и от хората, които бяха на прожекцията, остава усещане, че те са доста удовлетворени от кино лентата, че вървят с огромно самочувствие. Те по този начин си вървят, това е техният имидж.
© Адела Пеева, Да живе е България
Срещнахте ли още веднъж сходни обвинявания, като при " В търсене на Списаревски " - че представяте националисти в позитивна светлина?
- Не в такава степен. На прожекцията в Г8 нощес (интервюто е взето във вторник - бел. ред.), където нямаше посетители, а редова аудитория, всички прочетоха кино лентата доста тъкмо. Той ги хвана за гушата. Има известно делене на мненията - съгласно някои е трябвало да съм по-хард, до момента в който други виждат в отстранеността изключителното му достолепие. Защото в един миг чувстваш опасността, страстта.
Да разбирам ли, че не заклеймявате героите си, само че заклеймявате явлението?
- Аз не жигосвам никого. Да заклеймяваш значи да удариш щемпел. Ние знаем, че това е една друга част от нашето общество. Но какво ще получим от един щемпел? Целта е да забележим защо става дума, да проучваме и да преценим накъде вървят нещата.
Имате ли визия каква част са тези групи по отношение на младежите на тази възраст, или какъв брой са огромни по отношение на други организации?
- Не, нямам. Но след премиерата чух коментар: " Боже мой, доста са! " А различен отвърна: " Не са доста, само че ще станат! "
А наблюдения през трите години, в които сте работили над кино лентата, дали се усилват?
- Забелязах, че възрастовата граница е паднала доста. Това значи, че се усилват.
Ще ви кажа какво видях аз: без да участва коментар, камерата ви наблюдава едно вътрешно несъгласие в думите и делата на вашите герои: те се кълнат, че България е тяхната добра идея, само че най-после се оказват част от един " международен шовинизъм ", който не е единен от любовта към съответна страна, а от общата си ненавист към евреи, бежанци и други, от концепцията за превъзходството на бялата раса.
- Да, добре сте видели. Но има и друго: във кино лентата има хора, които не са на възрастта на националистите. Една доста удобна среда, която не е коректив на младежите, привлечени от тези хрумвания. Има учебни заведения, учители, шефове на театри - всички ние, които би трябвало да знаем за тези неща и да имаме отношение, да следим да не се стига до крайности.
© Адела Пеева, Да живе е България
Така че филмът не е единствено за националистите от Българския народен съюз и техните съидейници от Пловдив, от Стара Загора, които се събират на " Луков марш ". Зад тези деца и младежи стоят, да ме простят, и родители, и учители, и аз - и интелектуалци. Всички се вършим на ампе, както споделят на улицата, вършим се, че ги няма. Дори не знаем това, което аз демонстрирах - това е различен, успореден свят, който виждаме в репортаж по малкия екран и отминаваме.
Така че филмът не може да се къса на части. В момента приказваме само за националистите, които вървят с надути перки. Там има извънредно интелигентни младежи - никога не лумпени, които схващат кино лентата доста добре. Но избират да бележит друго от него - че са част от нещо огромно, много заплашително даже. Единият юноша повтори в изявлението си откъс от кино лентата: " Бъдещето ни принадлежи! " Но какво е това бъдеще? Отговорът е много размит.
Аз мисля, че на всички, които гледат кино лентата, всичко им е ясно. Но употребяват моментната обстановка за политика и пиар.
При състояние, че царува такава удобна среда за развиване на националистически усеща, каквато филмът ви демонстрира - има ли заплаха един ден, когато бъде излъчен в народен ефир, публиката да припознае в него позитивно събитие?
- Не би трябвало да подценяваме хората. Онези, които възприемат това като позитивно събитие, не са наясно с него. Хората би трябвало да си признаят, че за първи път го виждат в цялата му компактност и измерение, а не еднопластово. Нима се счита, че в случай че си дал малко повече място на един воин, той е безусловно позитивният? И какво да вършим, да не приказваме за това? Ами в един миг тези деца - тъй като те са 11, 12, 13- годишни, ще се извърнат против нас - против родителите си.
© Адела Пеева, Да живе е България
Да, това което те вършат, не е положително и е рисково. Но непознаването му, или декларативното му отказване какво ще реши? Аз не съм давала нито позитивна, нито негативна оценка, а съм оставила филмът да провокира размисъл у фена. Това, че има такава полемика, значи, че си прави работата доста добре.
С едно нещо съм съгласна с пищещите във " Facebook " - филмът би трябвало да се гледа. Тогава ще е правилно да се разисква. Според мен той дори би трябвало да се демонстрира по площадите. Не тъй като аз съм режисьорът, а поради самия него и това, което демонстрира. Дай боже да стигне до хората, които могат да преценяват какво може да се направи.
Доколко са представителни настроенията на учителите, които насърчават удобната среда, за която приказваме - и къде, съгласно вас се коренят? Някои от героите ви във кино лентата, да вземем за пример първият, са много възрастни и приказват с необикновен възторг.
- Да, той е шеф на читалище. Ами ха де - да се запитаме от кое място идва! Това е въпрос на сериозен разбор, не с цел да се сочим с пръст, а за разберем по какъв начин да спрем това въздействие. По площадите, от мегафони, непрестанно се лее език на омразата, който не прави усещане. Освен когато го покажеш на екран. Когато видиш по какъв начин хора вървят по площадите в провинцията и приказват същите неща пред деца - и виждаш в очите на децата неистова ненавист - мисля, че това е наказуемо. Някъде би трябвало да има закон, че не можеш да тровиш сърцете и мозъците на децата по сходен метод.
Има една сцена - участва и в филмовия откъс, доста тежка, само че къса. В нея учениците разискват в час 3 март и се постанова мнението, че националният празник " не е за ромите и чужденците ". А вашата камера демонстрира страстта по лицата на учениците от ромски генезис. Защитават ги една-две съученички. Искаше ми се да схвана повече за тях, да ги чуя да приказват.
- Тях ги е боязън. Те не желаят дума да проговорят. Наблюдението върху тяхната реакция е доста скъпо, тъй като те другояче са безмълвни. И аз да бях на тяхно място, нямаше да приказвам. Те оцеляват.
Вие изпитвахте ли боязън?
- В " Чия е тази ария " - филмът за една ария, която всички на Балканите считаме за наша, и най-после, несъмнено, се сбиваме, щяха да ме набият в сръбската кафана. И тук имаше подобен миг, само че по-страшен. Исках да фотографирам футболни почитатели, тъй като връзката сред почитателите и националистите е доста тясна. Отидох на мач на " Берое ", естествено с позволение да фотографирам на стадиона. По едно време взех решение да се приближа до първите редове, да застана до служителите на реда. Вече бях позната персона в Стара Загора и три много едри момчета слязоха от трибуните и застанаха очи в очи в нас, много заплашително, желаеха да пробият. А служителят на реда ми сподели: " Госпожо, махнете се, вършиме ми проблеми. "
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ