Нови изследвания разкриват, че процесът на запомняне на нещо в

Нови проучвания разкриват, че процесът на запомняне на нещо в дълготраен проект има своята цена, а точно - инфектиране в мозъка и увреждане на ДНК в нервните кафези, защото спомените се " сливат " в невроните и се съхраняват.

Международният екип от откриватели допуска, че образуването на паметта не е по-различно от приготвянето на омлет посредством строшаване на няколко яйца: належащо е деликатно разрушение, преди да се образува нов модел на паметта.

Тестовете върху мишки, извършени за задачите на проучването, демонстрират, че това се случва в хипокампуса - част от мозъка, за която към този момент е известно, че е главното вместилище за нашите мемоари и е от решаващо значение за процеса на запомняне.

" Възпалението на мозъчните неврони нормално се счита за нещо неприятно, защото може да докара до неврологични проблеми като заболяването на Алцхаймер и Паркинсон ", споделя неврологът Йелена Радулович от Медицинския лицей " Алберт Айнщайн " в Ню Йорк.

" Но нашите открития демонстрират, че възпалението на някои неврони в хипокампалната област на мозъка е от значително значение за основаването на дълготрайни мемоари. "

Фрагменти, освободени от ядрата на мозъчните кафези по време на учене. ДНК (бяла точка в центъра), структурни протеини (лилаво) и протеини, които управляват генната експресия (червено и зелено). (The Radulovic Lab)

Екипът задейства епизодичната памет при мишки с къси, леки електрически шокове. Внимателният разбор на хипокампалните неврони разкрива активирането на гени в пътя на Toll-Like Receptor 9 (TLR9), който е значим за възпалителните сигнали. Нещо повече, този път се задейства единствено в клъстери от неврони, при които се следи и увреждане на ДНК.

Въпреки че нарушаванията на ДНК-то в мозъка се случват постоянно, те нормално се поправят доста бързо. Тук измененията наподобяват по-значителни, като биологичните процеси, нормално свързани с клетъчното разделяне, явно се употребяват за образуване на невроните в клъстери, формиращи памет, без да се разделят клетките.

Възпалителните механизми за редактиране при мишките не престават една седмица, след което се оказва, че невроните, съхраняващи спомените, стават по-устойчиви на външни сили. Това допуска, че спомените са „ сложени “ на несъмнено място и са предпазени от външна интервенция в дълготраен проект. Нещо сходно евентуално се случва и в човешкия мозък.

" Това е удивително, защото ние непрекъснато сме заливани от информация, а невроните, които кодират спомените, би трябвало да запазят към този момент добитата информация и да не бъдат разсейвани от нови постъпващи данни ", споделя Радулович.

Когато същият инфекциозен път TLR9 е блокиран при мишките, те към този момент не могат да бъдат подготвени да запомнят електрошоковете. Липсата на TLR9 води и до по-сериозни увреждания на ДНК, не по-различни от тези, които се следят при невродегенеративните болести.

Блокирането на пътя на TLR9 е препоръчано за лекуване или попречване на дълъг COVID-19, само че това изследване демонстрира, че тази концепция евентуално ще би трябвало да бъде преосмислена. Преди всичко обаче това е завладяващ нов взор върху метода, по който се съхраняват спомените в мозъка.

" Клетъчното разделяне и имунният отговор са извънредно добре непокътнати при животните в продължение на милиони години. Това от своя страна разрешава на живота да продължи, като в същото време обезпечава отбрана от непознати патогени ", споделя Радулович.

" Изглежда евентуално в хода на еволюцията хипокампалните неврони да са възприели този механизъм за памет, основан на имунната система, като са комбинирали пътя TLR9 на имунния отговор, отчитащ ДНК, с функционалността на центрозома за възобновяване на ДНК, с цел да образуват мемоари, без да се стига до клетъчно разделяне. "

Изследването е оповестено в Nature.

Източник: Science Alert