Новата стихосбирка на Маргарита Петкова Още бели нощи“ ще има

Новата стихосбирка на Маргарита Петкова „ Още бели нощи “ ще има своя премиера на 14.12. 23 година от 18.30 ч., в Националната библиотека „ Св. св. Кирил и Методий “. Стихове от книгата ще прочете артистът Мариус Донкин, а творбата ще бъде показана от проф. Боян Биолчев.

Любовта е главната тематика в „ Още бели нощи ".

В текст на корицата на новата си книга Маргарита Петкова написа:

„ Искате бели нощи? Как да ви кажа – единственият метод е да си издрапате до тях през черните дни. И не, не съм черногледа или цялата в бяло – животът е подобен, редуват се нещата, както денят и нощта се редуват, почти поравно.Даром даденото също би трябвало да се заплати. Всичко, което искаш в този живот, би трябвало да си го изработиш. Има ли, питате, такава обич? Има, несъмнено. Всяка обич е такава. Когато две любови се срещнат и се познаят, тогава са белите нощи. Дори измежду бял ден. Адски е просто, по тази причина не можете да го разберете, все усложнявате. Отвътре на открито, не противоположното. Малко като в приказката за златната вода е. Седиш на брега на реката, около теб минават разноцветните води на живота, стига да не си далтонист, не е комплицирано. Ако имаш самообладание, ще дочакаш бялата вода. Бялото съдържа в себе си всички цветове, но това нормално го забравяме. На бялото не можеш да кажеш, че е черно. Черното се преодолява, бялото се живее. "

Маргарита Петкова е от поетесите, чиито стихове се съпреживяват от всеки докоснал се до словото й. Наричат я феята на любовната поезия. Най-страстната дама в българската лирика, която до болежка познава стихията на женската природа. Стихотворенията й са като огледало за всяка жена, в което тя вижда отразения си облик.

" В момента, в който схванеш по какъв начин става това нещо с писането, вярвайте ми, към този момент свършва, взимат си я, към този момент не става, стихотворението не идва, описа в " Нощен Хоризонт " Маргарита Петкова.

Маргарита Петкова не се опасява да бъде откровена в живота и в творчеството си, с убедеността, че любовта е на първо място отговорност. С обичта към думите и към тези, които позволява до себе си, с цел да ги назова свои другари.

Нощите й са бели, като дните, изпълнени със светлина, в които изрича житейски истини и съкровени секрети.

" Аз просто протоколирам, аз съм един добър стенограф. Писането на белия стих, свободния стих не е някаква модерност, както си мислят младежите през днешния ден и се написа за това в обществените мрежи. Според мен всичко е темп, а не толкоз куплетите, темп би трябвало да има, а дали - рима - стихотворението единствено си го взема решение.

Аз имам един сносно овладян типичен стих, дръзвам да настоявам, не могат да ме обвинят, че не мога да пиша в рими и по тази причина пиша " съвременно ", просто по този начин потеглиха при мен - свободни стихотворения, те започнаха да се изсипват и аз не им поставям юзди, нямам това право, показа още за БНР Петкова.

По думите на поетесата, сега, в който написа, тя не мисли нито за читателя, нито за себе си, а тя просто тича след думите, те са си тръгнали по този начин и тя не се бърка в това.

Като всяка поетеса и Петкова се е припознавала в Ахматова, Ахмадулина, Емили Дикинсън. Което не значи, че въобще мога да се доближа до подгъва на полата на Ахматова..., сподели тя още.

" Да мислиш и да чувстваш е най-важното нещо, а светът е подобен какъвто е, дано не се мислим за Богове, и че би трябвало да го създадем по наше сходство, дано всеки " да обработва градината си ", пожела на слушателите Маргарита Петкова.

Изданието е осъществено с поддръжката на Министерството на културата.

Маргарита Петкова е родена през 1956 година в София. Завършва българска лингвистика във Великотърновския университет „ Св. св. Кирил и Методий “ (1979). Работи като коректор в издателство „ Медицина и физкултура “ (1980–1981) и като редактор в книжовен сборник „ Мизия “ (1983–1988) и издателствата „ Христо Ботев “ (1996–1999) и „ Захари Стоянов “ (2008–2011).

Първата обява на Маргарита Петкова е стихотворението „ Върви си “ във в. „ Средношколско знаме “ (1973). Публикува във в. „ Пулс “, „ Литературен фронт “, сп. „ Пламък “, „ Септември “, сп. „ Факел “ и други Автор е на повече от 13 стихосбирки. Композиторите Стефан Димитров, Вили Казасян, Асен Масларски и други пишат музика по текстове й. Преводач е от съветски на стихове на Марина Цветаева, Анна Ахматова, Андрей Вознесенски и други Нейни творби са превеждани на съвсем всички европейски езици.