Древните легенди оживяват: Мистичният Нос Емине
Нос Емине е скален нос на Черноморското крайбрежие на България. Той е измежду нашите най-живописни естествени забележителности. Представлява съвсем отвесна 60-метрова стена. При ясно и слънчево време обаче носът е удивително хубав и възвишен.
От темето му се вижда цялото ни крайбрежие, осеяно със заливчета и скални носове, а на север се откроява нос Галата. При стихия мощните талази, високи 4-5м, връхлитат върху отвесната стена, обливат я с разнообразни по величина скални парчета.
iStock
Морето към носа е плитко, със стотици подводни и стърчащи над водата скали, пръснати във вътрешността на повече от 250м в морето. Точно по тази причина брегът е извънредно рисков и моряците го заобикалят отдалече.
За нос Емине и през днешния ден се споделя една красива легенда . Някога надзирател на фара бил остарял моряк, който живеел тук с единствената си и необикновено красива щерка. Тя расла на воля - плувала, карала лодка, ловяла риба. Суровото море я направило мощна и смела.
iStock
Веднъж, в страшна стихия, тя избавила давещ се моряк-корабокрушенец. Момъкът се влюбил в девойката. На разлъка заречен да се върне, само че не запомнил дадената дума. От заран до вечер, застанала на носа, девойката чакала своя обичан. Накрая, обезумяла от тъга и обезсърчение, се хвърлила в морската пропаст и вълните станали пурпурно червени.
И през днешния ден, когато слънцето изгрее, морските води към носа се обагрят в алено и припомнят за излъганата обич на девойката.
От темето му се вижда цялото ни крайбрежие, осеяно със заливчета и скални носове, а на север се откроява нос Галата. При стихия мощните талази, високи 4-5м, връхлитат върху отвесната стена, обливат я с разнообразни по величина скални парчета.
iStock
Морето към носа е плитко, със стотици подводни и стърчащи над водата скали, пръснати във вътрешността на повече от 250м в морето. Точно по тази причина брегът е извънредно рисков и моряците го заобикалят отдалече.
За нос Емине и през днешния ден се споделя една красива легенда . Някога надзирател на фара бил остарял моряк, който живеел тук с единствената си и необикновено красива щерка. Тя расла на воля - плувала, карала лодка, ловяла риба. Суровото море я направило мощна и смела.
iStock
Веднъж, в страшна стихия, тя избавила давещ се моряк-корабокрушенец. Момъкът се влюбил в девойката. На разлъка заречен да се върне, само че не запомнил дадената дума. От заран до вечер, застанала на носа, девойката чакала своя обичан. Накрая, обезумяла от тъга и обезсърчение, се хвърлила в морската пропаст и вълните станали пурпурно червени.
И през днешния ден, когато слънцето изгрее, морските води към носа се обагрят в алено и припомнят за излъганата обич на девойката.
Източник: edna.bg
КОМЕНТАРИ