Норвегия очаквано завърши на върха на класирането по медали на

...
Норвегия очаквано завърши на върха на класирането по медали на
Коментари Харесай

Пекин 2022 - медалите, мерките, условията

Норвегия предстоящо приключи на върха на класирането по медали на приключилите през вчерашния ден Олимпийски игри в Пекин. Ариана Фонтана от Италия бе в най-успешната състезателка на зимна Олимпиада, а Йоханес Тингес Бьо (Норвегия) стана най-титулуван в Пекин.

Но форумът в китайската столица ще остане в историята и с невижданите си ограничения за сигурност против пандемията от COVID-19.

Скандинавците завоюваха 37 оценки - 16 златни, 8 сребърни и 13 бронзови, а общо състезатели от 29 страни се качиха най-малко по един път на подиума в 119-те дисциплини в 15-те типа спорт.

За България най-хубаво показване направи алпиецът Алберт Попов с девето място в слалома, само че страната ни остана без орден на четвърти следващи Зимни игри след среброто на Евгения Раданова в шоттрека от " Торино 2006 ".

От самостоятелните спортисти в историята влезе 31-годишната Фонтана, която сграбчи злато и две сребърни оценки в шорттрека и към този момент има 11 медала от Зимни олимпийски игри - 2 златни, 4 сребърни и 5 бронзови.

https://www.clubz.bg/uploads/2022/02/медали олимпиада Пекин 2022 АП.jpg " border= " 0 " alt= " " width= " 459 " height= " 1368 " />

Тингес Бьо пък имаше сериозна конкуренция в мъжкия биатлон в лицето на Кентен Фийон-Мейе от Франция. Двамата се качиха по пет пъти на подиума, само че норвежецът изпъкна измежду всички спортисти на Игрите с 4 златни и 1 бронзов орден, до момента в който Фийон-Мейе заслужи 2 златни и 3 сребърни.

С пет медала се окичи и съветският ски бегач Александър Болшунов - 3 златни, 1 сребърен и 1 бронзов.

При дамите с най-вече оценки приключи Марте Олсбу Рьойзеланд, също от Норвегия, в биатлона с 3 златни и 2 бронзови.
COVID-19
Протоколите за сигурност поради COVID-19 обаче, изнервиха всички чужденци, написа пратеникът на Българска телеграфна агенция. Организаторите бяха сложили спортистите, щабовете им, членовете на олимпийските делегации, формалните лица и личен състав в три затворени балона, в които се организираха надпреварите. Единият от тях беше в Пекин, вторият - на стотина километра в Янцин, а третият на към 180 километра в Чжанцзякоу, където беше настанена българската група публицисти, защото 10 от 15 наши спортисти участваха в надпреварите там в биатлона, ски скока и сноуборда.

Акредитираните за Олимпиадата бяха неприятно сюрпризирани, че към хотелите за настаняване и оборудванията бяха сложени контролно-пропускателни пунктове и от тях можеше да пътува единствено с обезпечен от уредниците превоз. Обектите непрекъснато се охраняваха от полиция и военни и никой нямаше опция да направи даже няколко крачки отвън обозначените пътища в балона, който мнозина дефинираха и като „ аквариум “.

Транспортната система беше дребен безпорядък, рейсовете постоянно закъсняваха, а в някои случаи изобщо не пристигаха в избрания час. За да се стигне до основния пресцентър в Пекин от Чжанцзякоу, да вземем за пример, по бързия 2-часов маршрут трябваше да се сменят два автнобуса и да се употребява влак-стрела. Имаше обезпечени и рейсове от транспортния хъб в зоната, само че те пътуваха до столицата за към четири часа.

Не по-малко комплицирано беше и напредването от Чжанцзякоу до Янцин, където бяха се организираха надпреварите от алпийските ски и улеите за бобслей, скелетон и шейнички. До там трябваше да се сменят два рейса и две или три прекачвания на лифтове според от пистата за избраната дисциплинираност, като при огромен шанс с връзките пътуването траеше към три часа.

Липсата на разнообразна храна, както и огромният мраз, също затрудняваха спортисти, публицисти и упълномощени лица. Температурите в планината бяха много под нулата, а по здрач и заран всекидневно падаха под -22 градуса, само че поради вятъра и влажността чувството беше за -30 до -35 градуса. Само няколко минути на открито бяха задоволителни миглите и веждите ти да замръзнат.

Предпазните маски, покриващи устата и носа, бяха наложителни когато и да е като се изключи интервалите на хранене и престой в хотелските стаи. Всекидневно всички упълномощени бяха задължени да преминат проби за COVID-19, а за влизане в Пекин трябваха два негативни теста 96 и 72 часа преди отпътуването, както и още един при идване. Факт е, че всички ограничения дадоха резултат и от направените 1,8 милиона теста за ковид за четири седмици към и по време на Игрите едвам 437 дадоха позитивен резултат.

Сериозен проблем беше и връзката с локалния личен състав, защото доста дребна част от тях разбираха британски език и постоянно се постановяваше да се употребяват приложения за превод, който не всеки път беше прецизен.

Атмосферата на спортните уреди също главно беше минорна. Домакините позволиха на локални почитатели да гледат онлайн на надпреварите, само че билети не се продаваха свободно, а уредниците избираха по лични критерии кой може да участва. Хората идваха под строй минути преди стартовете и приветстваха по сигнал, което направи всичко доста изкуствено.

Организаторите въпреки всичко се бяха погрижили доста добре с даването на отлични условия в най-модерни уреди за участвалите в обособените съревнования съвсем 2900 спортисти.

Направи усещане и потреблението на напълно екологичен превоз, като рейсовете бяха с водородно гориво, а колите и такситата, обслужващи Олимпиадата - с електрическо задвижване.
Източник: clubz.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР