Ноел премина внимателно по заледената калдъръмена улица и влезе в

Ноел мина деликатно по заледената калдъръмена улица и влезе в топлото кафене.
- Ще ми вземеш ли едно лате? Без нищо в допълнение – сподели Джо. Карамелено кестенявата й коса се спускаше на талази върху вълненото й палто. Тя се обърна и огледа клиентите в заведението, а вратата се затвори зад тях и заглуши коледната музика, идваща от улицата. - Аз ще намеря свободна маса.
Тя подаде на Ноел банкнота от 10 $ и изчезна зад група шумни дами. Масата им беше отрупана със сладкиши, а в средата й имаше купчина коледни книги.
Обикновено коледното раздвижване и тълпите от хора радваха Ноел, само че тази година всичко бе друго. Малкият бар гъмжеше от клиенти с торби в най-различни нюанси на аленото и зеленото. Тяхната веселба беше в цялостна диаметралност с нейното въодушевление. Когато Джо й сподели, че има намерение да прекара целия ден в извършване на покупки, Ноел видя в това идеалната опция да опише всичко на приятелката си. Пропътува двайсетте минути до града, с цел да поговори със здравомислещата Джо, сигурна, че ще получи най-хубавите препоръки.
Ноел смъкна плетения си шал в шоколадов цвят. Беше подарък от сътрудниците й за Коледа, преди всеки от тях да поеме по своя път, останал без работа. Някаква компания от Ню Йорк бе купила компанията, в която работеше Ноел. Новият притежател уволни съвсем всички и нае други чиновници. Изобщо не си беше представяла, че годината й ще свърши по този метод.
Тя се подреди на опашката на бара. За да прогони страховете, които още веднъж нахлуха в главата й, Ноел стартира да преглежда витрината със сладкиши.
В дребен поднос имаше останали бисквити, които явно не бяха приготвени на място, а украсата им като че ли бе правена по образец. Около подноса бяха пръснати няколко типа дребни кексчета – ванилови с бяла глазура и пластмасова елха, забодена в средата, и шоколадови, украсени със захарни пръчици. Асортиментът не можеше да се мери с предлаганото в „ Захарни очаквания “ – пекарната на фамилията й.
„ Захарни очаквания “ беше в остаряла каменна къща, сгушена в мъничък двор, посипан с лютичета, които всяко лято покриваха със златен килим пространството сред улицата и калдъръмения вход. Пекарната бе в действителност очарователна: издигната през седемнадесети век, къщата имаше непретенциозна стъклена врата и двойни еркерни прозорци от едно време,които използваха за витрина. Преди години баба й подреди маси към камината, комфортен диван и няколко меки стола, на които клиентите се разполагаха, с цел да изпият чаша кафе, да похапнат сладкиши и да се стоплят, когато валеше сняг. Пекарната заемаше особено място в сърцето на Ноел.
Тя пристъпи зад индивида, който даваше поръчката си, и насочи вниманието си към менюто. Най-сетне си избра напитка и бръкна в портмонето си за пари. Все още стискаше в ръката си десетдоларовата банкнота на Джо. Помисли си, че не би трябвало да харчи толкоз безгрижно. Но бързо прогони тази мисъл - всичко щеше да бъде наред, тъй като Ноел имаше проект. Веднъж баба й беше споделила, че фантазиите се трансформират в действителност в мига, в който имаш проект. Винаги когато някой преживяваше сложен миг, баба имаше проект, с който да помогне. Ноел, която приличаше на нея, бе усвоила доста добре това умеене.
Поръча кафетата, подаде парите на бариста, даде името си за поръчката, а след това занесе рестото на Джо и го остави на масата дружно с касовата записка. Една монета от 10 цента се търкулна и спря до телефона на Джо. Приятелката й не обърна внимание на нищо от това, на лицето й бе изписана угриженост.
- Ноел? – извика баристата и размаха две картонени чаши с червени капаци, украсени с дребни танцуващи коледни елхи.
- Аз ще ги взема – сподели Джо и стана от стола. Палтото й беше преметнато на облегалката.
Ноел огледа лампичките по прозорците, коледната елха в ъгъла, изкуствените венци на всяка маса и си даде сметка, че ситуацията, в което се намираше, беше напълно същинско. Тогава си спомни думите на баба си: „ Горе главата, скъпа. Дори всичко да се обърка, постоянно ще имаме Коледа, която да оправи нещата “.