Откъс от Приключенята на Пирата Кет
ЕДИНАДЕСЕТА ГЛАВА
Гигантският охлюв
Нашите дребни читатели допускат към този момент какви бяха благородните планове на Кет - да извади топчовците от създалото се неприятно състояние, това беше и смисълът на неговия пиратски живот: да надделява с доста кураж компликациите, изпречващи се на пътя му, като оставя приятни мемоари на островите, до които го откарваха попътният вятър, морските талази и шансът.
Следователно ориста на гигантския охлюв беше предрешена. В борба с сходен великан на сушата имаш все някакъв късмет да го победиш, само че във водата и дума да не става, че ще му надвиеш: в случай че реши да се скрие, няма по какъв начин да го извадиш из пукнатините на подводните скали. Има една приказка: „ Гигантските охлюви не се майтапят. “ Хапят извънредно и имат невъобразимо голяма мощност, черупката им е цялостна с отровни шипове и в случай че се набодеш на тях, цялостен месец ще лежиш болен и ще се гърчиш от мраз.
Кет си даваше сметка за всичко това, до момента в който се мъчеше да се отърве от неприятните слузести следи, оставени от охлюва. Това му изглеждаше доста по-лесно, в сравнение с топчовците, тъй като те най-вече се излежаваха, без да вършат каквото и да било друго. Затова пиратът беше целият в слух, с цел да не бъде сюрпризиран от появяването на охлюва.
- Виж къде стъпваш, Кет - обърна се към него Дит.
- Видях, че има мъчително захапване - предизвести го Наб.
Двамата топчовци придружаваха Кет по цялата плажна линия, без да се напъват много-много.
Старата слуз, оставена от охлюва, се беше втвърдила, само че по-новата се лепеше по крачолите и чорапите и се разтягаше в дълги, еластични, жълти влакна. На някои места тя покафеняваше и се сливаше с цвета на пясъка. По простъпка Кет влезе в една такава следа и когато отскочи, кракът му залепна крепко в слузта дружно с обувката. С огромен напън той съумя да я извади и да я обуе още веднъж, като се опита да я почисти с пясък.
С приближаването до морето топчовците нормално подвигаха доста олелия, в този момент обаче изглеждаха сякаш доста нерадостни и безмълвни, като че ли им бяха потънали гемиите. От време на време зъбите им тракаха от боязън. Кет се притесняваше, че охлювът може да не се появи, което би лишило великия корсар от следващото велико премеждие.
Страховете му обаче се разсеяха, когато Дит и Неб ненадейно се стопираха и показаха с разтреперани пръсти към водната повърхнина. Там се беше образувало необичайно леке, което се приближаваше с клокочене към брега.
Двамата топчовци се опулиха и си плюха на петите, викайки:
- Виж го! Виж го! Да се избавя кой по какъв начин може!...
И тогава Кет го видя.
Всички на борда на новата детска книга „ Приключенията на пирата Кет “!
„ Когато бях дребна, един път ме попитаха какво най-вече бих желала да взема със себе си, в случай че отида на далечна планета. Отговорих, б...
Прочети повече
Ужасно противен, издут и слузест, с влажна кожа и трепкащи рога, охлювът се появи от водата със заплашителния си тип, на гърба си носеше тежка черупка, която бе окичена с бодили с черни и отровни връхчета. Той запълзя постепенно по плажната линия, като оставяше след себе си слузеста следа.
Кет се нахвърли върху него, сграбчи го с две ръце и го пъхна в джоба си.
„ Това е невероятно - ще възкликнат читателите. - Как по този начин великански охлюв ще се озове в джоба на Кет? Що за приказки са това? “
Обяснението е доста просто: охлювът в действителност бе страховито страшилище, само че единствено за жителите на острова, които бяха доста ниски на растеж и се движеха доста постепенно, та по тази причина нямаха никакъв късмет пред една такава гад. Кет обаче съумя да се оправи за един момент със слузестото творение, взело страха на всички.
Радостта на топчовците бе голяма. Този, който им беше взел страха, беше към този момент хванат, натъпкан, свил се от боязън в черупката си в джоба на дребния корсар. Ушит от доста здрав и еластичен плат, джобът беше очакван да побере даже едно такова голямо творение, грозновато и слузесто, с бодли, без да пречи по никакъв метод на носещия го.
Една невероятна история за едно необикновено другарство идва от Португалия – „ Томаш и носорогчето “ от Давид Машаду
Не са доста историите, идващи от другата страна на Европа, от страната, противоположна на нашата България върху картата на континента,...
Прочети повече
Най-много крещяха от наслада Неб и Дит, над останалите съостровитяни, които се бяха скрили в земните хралупи от боязън. След като излязоха от укритията си, те се затичаха към плажа и се натъркаляха в пясъка, викайки и ритайки с крайници, като че ли си бяха извадили потъналите гемии от дъното на океана.
- Какво става с вашите жилища? - попита ги Кет.
- Какво приказваш? – учуди се Ета. Ще живеем още веднъж в гората. Казах ти, че ни харесва да се клатим от повея напразно.
- Ти си най-хубавият другар - промълви Тила. - Нито за момент не се усъмнихме, че ще се оправиш доста по-добре от нас.
- Винаги си добре пристигнал на нашия остров! - изрекоха всички в един глас на разлъка, тъй като Кет трябваше да потегля. Не в търсене на нови завършения, както биха предположили всички, а за у дома - дребният корсар беше получил депеша, подписана от Тибериус Тонг: „ Върни се незабавно. Рожденият ден на госпожа Матилда. “
Още от ЛИТСПОТ:
Гигантският охлюв
Нашите дребни читатели допускат към този момент какви бяха благородните планове на Кет - да извади топчовците от създалото се неприятно състояние, това беше и смисълът на неговия пиратски живот: да надделява с доста кураж компликациите, изпречващи се на пътя му, като оставя приятни мемоари на островите, до които го откарваха попътният вятър, морските талази и шансът.
Следователно ориста на гигантския охлюв беше предрешена. В борба с сходен великан на сушата имаш все някакъв късмет да го победиш, само че във водата и дума да не става, че ще му надвиеш: в случай че реши да се скрие, няма по какъв начин да го извадиш из пукнатините на подводните скали. Има една приказка: „ Гигантските охлюви не се майтапят. “ Хапят извънредно и имат невъобразимо голяма мощност, черупката им е цялостна с отровни шипове и в случай че се набодеш на тях, цялостен месец ще лежиш болен и ще се гърчиш от мраз.
Кет си даваше сметка за всичко това, до момента в който се мъчеше да се отърве от неприятните слузести следи, оставени от охлюва. Това му изглеждаше доста по-лесно, в сравнение с топчовците, тъй като те най-вече се излежаваха, без да вършат каквото и да било друго. Затова пиратът беше целият в слух, с цел да не бъде сюрпризиран от появяването на охлюва.
- Виж къде стъпваш, Кет - обърна се към него Дит.
- Видях, че има мъчително захапване - предизвести го Наб.
Двамата топчовци придружаваха Кет по цялата плажна линия, без да се напъват много-много.
Старата слуз, оставена от охлюва, се беше втвърдила, само че по-новата се лепеше по крачолите и чорапите и се разтягаше в дълги, еластични, жълти влакна. На някои места тя покафеняваше и се сливаше с цвета на пясъка. По простъпка Кет влезе в една такава следа и когато отскочи, кракът му залепна крепко в слузта дружно с обувката. С огромен напън той съумя да я извади и да я обуе още веднъж, като се опита да я почисти с пясък.
С приближаването до морето топчовците нормално подвигаха доста олелия, в този момент обаче изглеждаха сякаш доста нерадостни и безмълвни, като че ли им бяха потънали гемиите. От време на време зъбите им тракаха от боязън. Кет се притесняваше, че охлювът може да не се появи, което би лишило великия корсар от следващото велико премеждие.
Страховете му обаче се разсеяха, когато Дит и Неб ненадейно се стопираха и показаха с разтреперани пръсти към водната повърхнина. Там се беше образувало необичайно леке, което се приближаваше с клокочене към брега.
Двамата топчовци се опулиха и си плюха на петите, викайки:
- Виж го! Виж го! Да се избавя кой по какъв начин може!...
И тогава Кет го видя.
Всички на борда на новата детска книга „ Приключенията на пирата Кет “!
„ Когато бях дребна, един път ме попитаха какво най-вече бих желала да взема със себе си, в случай че отида на далечна планета. Отговорих, б...
Прочети повече
Ужасно противен, издут и слузест, с влажна кожа и трепкащи рога, охлювът се появи от водата със заплашителния си тип, на гърба си носеше тежка черупка, която бе окичена с бодили с черни и отровни връхчета. Той запълзя постепенно по плажната линия, като оставяше след себе си слузеста следа.
Кет се нахвърли върху него, сграбчи го с две ръце и го пъхна в джоба си.
„ Това е невероятно - ще възкликнат читателите. - Как по този начин великански охлюв ще се озове в джоба на Кет? Що за приказки са това? “
Обяснението е доста просто: охлювът в действителност бе страховито страшилище, само че единствено за жителите на острова, които бяха доста ниски на растеж и се движеха доста постепенно, та по тази причина нямаха никакъв късмет пред една такава гад. Кет обаче съумя да се оправи за един момент със слузестото творение, взело страха на всички.
Радостта на топчовците бе голяма. Този, който им беше взел страха, беше към този момент хванат, натъпкан, свил се от боязън в черупката си в джоба на дребния корсар. Ушит от доста здрав и еластичен плат, джобът беше очакван да побере даже едно такова голямо творение, грозновато и слузесто, с бодли, без да пречи по никакъв метод на носещия го.
Една невероятна история за едно необикновено другарство идва от Португалия – „ Томаш и носорогчето “ от Давид Машаду
Не са доста историите, идващи от другата страна на Европа, от страната, противоположна на нашата България върху картата на континента,...
Прочети повече
Най-много крещяха от наслада Неб и Дит, над останалите съостровитяни, които се бяха скрили в земните хралупи от боязън. След като излязоха от укритията си, те се затичаха към плажа и се натъркаляха в пясъка, викайки и ритайки с крайници, като че ли си бяха извадили потъналите гемии от дъното на океана.
- Какво става с вашите жилища? - попита ги Кет.
- Какво приказваш? – учуди се Ета. Ще живеем още веднъж в гората. Казах ти, че ни харесва да се клатим от повея напразно.
- Ти си най-хубавият другар - промълви Тила. - Нито за момент не се усъмнихме, че ще се оправиш доста по-добре от нас.
- Винаги си добре пристигнал на нашия остров! - изрекоха всички в един глас на разлъка, тъй като Кет трябваше да потегля. Не в търсене на нови завършения, както биха предположили всички, а за у дома - дребният корсар беше получил депеша, подписана от Тибериус Тонг: „ Върни се незабавно. Рожденият ден на госпожа Матилда. “
Още от ЛИТСПОТ:
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ