Настаниха го в бунгало до реката. В обрасъл с бор

Настаниха го в бунгало до реката. В обраснал с бор и смърч каньон със скално било и каменисти скатове, стъпили във водата.

Джак пусна раницата си на верандата. Беше про­хладен следобяд с високи облаци, влачещи дълги сенки през каньона. Огледа се. Бунгалото беше на ръба на стръмния бряг, в сянката на боровете; откъм реката долу долиташе приглушен звук, който поривите напразно отнасяха към дърветата. Реката беше в действителност избухлив бързей – от тези, по които той най-вече си падаше: задоволително стеснен, с цел да метне камък на отсрещния бряг, и задоволително плитък тук-там, с цел да го прегази.

Загледа се в ритъма на водата. Тя се плъзгаше стремително през левия завой, запенваше се до бяло в лабиринта от едри камъни и се вливаше в издължен вир, посипан с гладки скали. Над вира минаваше мостче, от другата страна на което тръгваше рибарска пътека. Рай за лов на пъстърва.

Бунгалото беше спартански обзаведено. Върху тясната покрита веранда имаше купчина дърва за огрев и два ратанови клатещи стола. Джак не се интересуваше изключително какво има вътре; беше подготвен да се­ди на тази веранда и да гледа реката до края на живота си.

 

От 20 август нататък курортът „ Кингфишър “ беше запазен напълно, или най-малко по този начин му сподели шефът. Щели да затворят на 31 октомври или когато паднел пълен сняг – зависело кое от двете ще пристигна по-рано. Джак трябваше да съпровожда по един риболовец или една фамилна двойка дневно, не повече. Бутиков лов на риба от най-висша класа. Двеста $ на ден плюс бакшишите и по един почивен ден на всеки 10, в случай че не предпочиташе и тогава да работи. Добри пари. Вярно, по-малко, в сравнение с щеше да изкара, в случай че возеше туристи с лодка по Колорадо, само че тук храната и нощувките бяха безвъзмездни и...

– Две бири или два шота на вечер. След това Джини ти реже квитанцията. Поощряваме нашите инструктори по лов на риба да идват в бара преди вечеря и да си приказват с гостите, само че няма нищо по-жалко от постоянно пийнал инструктор, не съм ли прав?

Това беше шефът, Кърт Дженсън, застанал на верандата, до момента в който му подаваше картонче с кода за тежката врата от ковано желязо при започване на алеята за коли – две големи украсени с гравирани изображения на подскачащи пъстърви крила, които се отместваха настрана с жално скърцане на ръждиви зъбни колела и дрънкане на тежки вериги.

– С него влизаш и излизаш.

– Трябва ми код и за излизане, по този начин ли? – попита Джак.

Кърт беше отворил мрежата срещу комари и буташе с рамо вратата на бунгалото. Беше наедрял мъж, над метър и осемдесет, с каубойска шапка и вълнен елек. Посивял на слепоочията, със зачервени сини очи, наближаващ петдесет.

– Вратата заяжда – сподели той. – Утре ще ти донеса шкурка да я загладиш.

– Няма потребност. Имам пила в пикапа, ще свърши работа.

Ако Кърт бе чул отговора му, с нищо не го сподели. Вече беше влезнал и оглеждаше оскъдната покъщнина на бунгалото от дървени трупи: два дребни прозореца с дръпнати встрани завеси, привързани с връв, в дъното барплот с мивка и два газови котлона; дребна баня с душкабина и газов бойлер, който се включваше при завъртане на крана. Подово отопление и печка с дърва в ъгъла, по-скоро за атмосфера. Осветлението се състоеше от два аплика с тенекиени абажури във формата на мечка плюс настолна лампа върху нощното шкафче от жестоко одялани дъски. На стената над дребното бюро до вратата беше термостатът на климатика. Уютно. Леглото беше персон и половина с две пъстри вълнени одеяла.

Перфектно.

Бунгалото беше много тясно за двама. В задния джоб на джинсите си Джак имаше платнена маска и понечи да си я постави, само че Кърт махна с ръка и сподели:

– Това няма да ти би трябвало тук. Пък и напряга гостите. Всъщност всички сме тествани, а вечер Джини мери температурата на посетителите в бара още с влизането. А и ти нямаш тип на човек, който си пада по огромните компании, така че ще пожертвам.

– Беше тръгнал да ми казваш за портата – сподели Джак.

– Така ли?

– Да, за какво се отваря с код? Отвътре, имам поради.

– Защото, в случай че е с елементарен бутон, може да я отвори животно, да вземем за пример койот. Или паднал клон от дърво. Предишната се отваряше от единствено себе си, влизаха всевъзможни навлеци и отиваха на реката да ловят риба, до момента в който не ги изгонехме, да им се не види.

– Не е живот това – сподели Джак.

Ако в тона му имаше жлъч, шефът не го видя.

Кърт завърши с огледа на стаята и въздъхна шумно.

– Няма да повярваш какви откачалки се навъртат в близост. Местните назовават нашия сектор от реката Милята на милиардерите. Тук тя е частна, а нагоре и надолу по течението е социална благосъстоятелност. Наоколо сме ние, хижа „ Тейлър “ малко по-нататък и още един-два частни парцела. Да бяха затворили целия каньон, та притежателите да си отдъхнат. Ще ти би трябвало кибрит за печката, а също и секира да си нацепиш подпалки.

– Имам си – сподели Джак.

Не загатна, че ранчото в Колорадо, което притежаваха двамата с татко му, също е сред публични речни сектори и до момента в никакъв случай не са имали проблеми.
" Инструкторът " -шокираща интрига в сърцето на един естествен парадайс.
„ Кингфишър “ е курортен комплекс в каньона на девствена река в Колорадо. Наричат го Милята на милиардерите, тъй като предлага...
Прочети повече
– Е, добре. Ще ти оказа помощ да си пренесеш багажа. Вечерята е в шест и трийсет. Ако дойдеш малко по-рано, ще се запознаеш с Коуди, другия инструктор. И с твоята клиентка от на следващия ден нататък. Казва се Алисън К.

– К.?

– Знаменитост. Такива доста си падат по буквите, ха-ха.

– Ясно.

 

Още от ЛИТСПОТ: