Откъс от Преди да те видя от Емили Хоутън
1
Алис
В редките промеждутъци, когато идваше в схващане, примижаваше от ярката болнична светлина и ѝ се струваше, че усеща миризмата на личната си обгоряла плът.
Чу чужд глас да споделя:
– Извадила е шанс, че въобще е жива…
За кого говореха? Кои бяха тези хора? Къде се намираше?
Дали не сънуваше? Но не – болката беше прекомерно мощна, раздираща. И тази непоносима, заслепяваща светлина…
– Голям шанс, няма що… Дано и тя да мисли по този начин, когато се огледа в огледалото. Горкичката…
Направи изпитание да остане будна и да разбере какво се случва, само че отново се унасяше, потъваше в някаква тъмна, лепкава мъгла.
Изведнъж – проблясък. Говореха за нея. „ Горкичката “ беше тя.
Пожарът…
Миризмата на горяща плът.
Тя беше „ късметлийката “, останала жива.
Тя беше момичето в огъня.
2
Алфи
– Ето го и него! Алфи Мак, демонски шанс извади, братле, не знам дали си даваш сметка…
Позна гласа още преди да дръпне завесата на болничното легло.
Можеше ли да не познае гласа на Мати?
– О, да, дребосъче, давам си сметка и още по какъв начин! Все отново ми отрязаха единствено единия крак…
– И въпреки всичко си жив, братле! Не се давай, горе главата! Между другото, през днешния ден минавам напълно набързо – ще обядваме с родителите на дамата, знаеш по какъв начин е…
Знаеше по какъв начин е. Повечето му гости си намираха благовиден претекст да се махнат отсам час по-скоро. И изцяло ги разбираше.
– Няма проблем, значимото е, че се отби. И мен ме чакат куп задания.
– Сериозно?
Да, бе. Готов беше да се обзаложи, че приятелят му го слушаше с половин ухо. В най-хубавия случай.
– Ами да, ти по какъв начин мислиш? Графикът ни тук е много претрупан. От мен се чака да вземем за пример да проследя какъв брой пъти ще отиде до тоалетна многоуважаемият мистър Пи. Нелека задача, убеждавам те. Може да са седем или даже повече – изключително в случай че е прекалил с ябълковия сок.
От другия завършек на стаята някой изръмжа:
– Подигравай се ти… Като станеш на деветдесет и две, ще те запитвам. Не бих се учудил, в случай че започнеш да се напикаваш и в гащите. Само в случай че можех да ти виждам сеира отнякъде!
– Така е, мистър Пи, виноват, въобще не желаех да ви засегна. Сигурен ли сте, че не сте били публицист в някой предходен живот? Изказът ви е толкоз изразителен, речникът – убийствено прецизен.
Старецът в четиринайсето легло се ухили и сподели междинен пръст на Алфи – очевидно реши, че жестът е задоволително „ изразителен “. След което несмущаемо продължи да си чете вестника.
– Не, съществено, братле, по какъв начин я караш? Как ти се отразява физиотерапията? Има ли прогрес? Казаха ли по кое време ще се измъкнеш отсам?
Сега към този момент Мати звучеше откровено угрижен, само че уви, Алфи не можеше да отговори позитивно. Въпреки че всички му задаваха все същия въпрос. Той съзнаваше, че от една страна, околните му ще се радват да го видят отвън болничните стени, само че от друга, тази мисъл ги напрягаше. В болничното заведение Алфи най-малко беше в сигурни ръце. Какво щеше да се чака от тях оттук нататък? До каква степен Алфи щеше да може да продължи с живота си?
– Честно казано, нямам ни най-малка визия. Засега нещата са под надзор. Инфекцията е овладяна. Физиотерапевтите споделят, че се оправям добре и скоро ще ми вземат мярка за непрекъсната протеза. Това е в общи линии. И… както споделят сестрите тук, „ всяка дребна стъпка те приближава до края “.
– Брр. Не звучи изключително мотивиращо, а по-скоро злокобно.
– Зависи от кое място ще го погледнеш, приятелю.
– Ох, по този начин и не привикнах с черния ти хумор… Изобщо не си се трансформирал, да знаеш!
– Да, съвсем никак…
Наближаваше моментът да си кажат „ сбогом “ – схемата към този момент му беше до болежка позната. Идват да те видят, разменяте няколко престорено непринудени реплики, задават дежурните въпроси и става време да потеглят. Алфи не ги винеше – престоят в болница си е тестване даже когато си единствено клиент.
И ето, както и очакваше:
– Е, братле, аз ще потеглям. Мел и хлапетата ти пращат доста целувки. Ако имаш потребност от нещо, ще звъннеш, нали? Хайде, до неотдавна!
– Доскоро! Поздрави на Мел и хлапетата!
– Обичам те, братле…
– И аз теб, Мати.
Тези самопризнания бяха нещо ново, нетипично за него. А несъмнено и за Мати. Но приятелят му очевидно беше осъзнал, че едвам не го изгуби, и това промени всичко.
Когато за пръв път го чу, намерения, че халюцинира.
– Мати, извинявай, добре ли чух?
– Мисля, че да – сепнато се усмихна приятелят му. Все още не смееше да срещне погледа му. – Просто… желаех да го знаеш.
Алфи се разсмя и го тупна по рамото.
– Стига, братле. Да не ставаме сантиментални…
Може ли да обикнеш някого още преди да го видиш?
„ Преди да те видя “ от Емили Хоутън е сгряваща сърцата история, в която „ най-хубавото “ в действителност е „ незабележим...
Прочети повече
Но Мати го гледаше право в очите. И не отклони взор. После наведе глава, само че гласът му звучеше твърдо.
– Виж, знам какво споделих, и мога да го повторя. Държа да го знаеш. Важно ми е. Приятели сме от 100 години и взех решение, че в този момент е моментът да го чуеш. Радвам се, че ти го споделих.
Алфи усети необичайно парене в очите.
– Благодаря ти, братле.
Оттогава всякога си вземаха сбогом по този начин. Разбира се, без да се размекват и без непотребен драматизъм, само че го изричаха с цялата си откровеност.
Вече шест седмици, откогато Алфи беше пациент в болница „ Св. Франсис “. Още щом се реалокира да живее в Хакни преди три години, беше забелязал мрачната, старомодна и неприветлива постройка, която се извисяваше измежду актуализирания квартал като кръпка.
Откъс от " Инструкторът ", Питър Хелър
Настаниха го в бунгало до реката. В обраснал с бор и смърч каньон със скално било и каменисти скатове, стъпили във водата. Джак пусна...
Прочети повече
Тогава беше споделил с майка си:
– Ако инцидентно в миналото се озова в онази преизподня, апелирам те, измъкни ме оттова. Заклевам те във всичко!
– О, Алфи, даже не мисли за такива неща! Пък и това е единствено фасада – чувала съм, че там работят същински експерти.
– Хмм… в случай че една болница наподобява по този метод, въобще не ми я хвали!
– Виж какво, в тази болница са избавили живота на доста хора. Факт. Но що за тематика сме подхванали? Да не дърпаме дявола за опашката!
И не щеш ли в този момент, по подигравка на ориста, животът на Алфи беше в ръцете на хората от „ Св. Франсис “. Всъщност когато го докараха, беше на прага на гибелта и единствено с помощта на напъните им прескочи трапа. Оттогава беше минал повече от месец, само че Алфи към момента не можеше да се назова пълностоен човек. Кой би предположил, че това ще му пристигна до главата?
Още от ЛИТСПОТ:
Алис
В редките промеждутъци, когато идваше в схващане, примижаваше от ярката болнична светлина и ѝ се струваше, че усеща миризмата на личната си обгоряла плът.
Чу чужд глас да споделя:
– Извадила е шанс, че въобще е жива…
За кого говореха? Кои бяха тези хора? Къде се намираше?
Дали не сънуваше? Но не – болката беше прекомерно мощна, раздираща. И тази непоносима, заслепяваща светлина…
– Голям шанс, няма що… Дано и тя да мисли по този начин, когато се огледа в огледалото. Горкичката…
Направи изпитание да остане будна и да разбере какво се случва, само че отново се унасяше, потъваше в някаква тъмна, лепкава мъгла.
Изведнъж – проблясък. Говореха за нея. „ Горкичката “ беше тя.
Пожарът…
Миризмата на горяща плът.
Тя беше „ късметлийката “, останала жива.
Тя беше момичето в огъня.
2
Алфи
– Ето го и него! Алфи Мак, демонски шанс извади, братле, не знам дали си даваш сметка…
Позна гласа още преди да дръпне завесата на болничното легло.
Можеше ли да не познае гласа на Мати?
– О, да, дребосъче, давам си сметка и още по какъв начин! Все отново ми отрязаха единствено единия крак…
– И въпреки всичко си жив, братле! Не се давай, горе главата! Между другото, през днешния ден минавам напълно набързо – ще обядваме с родителите на дамата, знаеш по какъв начин е…
Знаеше по какъв начин е. Повечето му гости си намираха благовиден претекст да се махнат отсам час по-скоро. И изцяло ги разбираше.
– Няма проблем, значимото е, че се отби. И мен ме чакат куп задания.
– Сериозно?
Да, бе. Готов беше да се обзаложи, че приятелят му го слушаше с половин ухо. В най-хубавия случай.
– Ами да, ти по какъв начин мислиш? Графикът ни тук е много претрупан. От мен се чака да вземем за пример да проследя какъв брой пъти ще отиде до тоалетна многоуважаемият мистър Пи. Нелека задача, убеждавам те. Може да са седем или даже повече – изключително в случай че е прекалил с ябълковия сок.
От другия завършек на стаята някой изръмжа:
– Подигравай се ти… Като станеш на деветдесет и две, ще те запитвам. Не бих се учудил, в случай че започнеш да се напикаваш и в гащите. Само в случай че можех да ти виждам сеира отнякъде!
– Така е, мистър Пи, виноват, въобще не желаех да ви засегна. Сигурен ли сте, че не сте били публицист в някой предходен живот? Изказът ви е толкоз изразителен, речникът – убийствено прецизен.
Старецът в четиринайсето легло се ухили и сподели междинен пръст на Алфи – очевидно реши, че жестът е задоволително „ изразителен “. След което несмущаемо продължи да си чете вестника.
– Не, съществено, братле, по какъв начин я караш? Как ти се отразява физиотерапията? Има ли прогрес? Казаха ли по кое време ще се измъкнеш отсам?
Сега към този момент Мати звучеше откровено угрижен, само че уви, Алфи не можеше да отговори позитивно. Въпреки че всички му задаваха все същия въпрос. Той съзнаваше, че от една страна, околните му ще се радват да го видят отвън болничните стени, само че от друга, тази мисъл ги напрягаше. В болничното заведение Алфи най-малко беше в сигурни ръце. Какво щеше да се чака от тях оттук нататък? До каква степен Алфи щеше да може да продължи с живота си?
– Честно казано, нямам ни най-малка визия. Засега нещата са под надзор. Инфекцията е овладяна. Физиотерапевтите споделят, че се оправям добре и скоро ще ми вземат мярка за непрекъсната протеза. Това е в общи линии. И… както споделят сестрите тук, „ всяка дребна стъпка те приближава до края “.
– Брр. Не звучи изключително мотивиращо, а по-скоро злокобно.
– Зависи от кое място ще го погледнеш, приятелю.
– Ох, по този начин и не привикнах с черния ти хумор… Изобщо не си се трансформирал, да знаеш!
– Да, съвсем никак…
Наближаваше моментът да си кажат „ сбогом “ – схемата към този момент му беше до болежка позната. Идват да те видят, разменяте няколко престорено непринудени реплики, задават дежурните въпроси и става време да потеглят. Алфи не ги винеше – престоят в болница си е тестване даже когато си единствено клиент.
И ето, както и очакваше:
– Е, братле, аз ще потеглям. Мел и хлапетата ти пращат доста целувки. Ако имаш потребност от нещо, ще звъннеш, нали? Хайде, до неотдавна!
– Доскоро! Поздрави на Мел и хлапетата!
– Обичам те, братле…
– И аз теб, Мати.
Тези самопризнания бяха нещо ново, нетипично за него. А несъмнено и за Мати. Но приятелят му очевидно беше осъзнал, че едвам не го изгуби, и това промени всичко.
Когато за пръв път го чу, намерения, че халюцинира.
– Мати, извинявай, добре ли чух?
– Мисля, че да – сепнато се усмихна приятелят му. Все още не смееше да срещне погледа му. – Просто… желаех да го знаеш.
Алфи се разсмя и го тупна по рамото.
– Стига, братле. Да не ставаме сантиментални…
Може ли да обикнеш някого още преди да го видиш?
„ Преди да те видя “ от Емили Хоутън е сгряваща сърцата история, в която „ най-хубавото “ в действителност е „ незабележим...
Прочети повече
Но Мати го гледаше право в очите. И не отклони взор. После наведе глава, само че гласът му звучеше твърдо.
– Виж, знам какво споделих, и мога да го повторя. Държа да го знаеш. Важно ми е. Приятели сме от 100 години и взех решение, че в този момент е моментът да го чуеш. Радвам се, че ти го споделих.
Алфи усети необичайно парене в очите.
– Благодаря ти, братле.
Оттогава всякога си вземаха сбогом по този начин. Разбира се, без да се размекват и без непотребен драматизъм, само че го изричаха с цялата си откровеност.
Вече шест седмици, откогато Алфи беше пациент в болница „ Св. Франсис “. Още щом се реалокира да живее в Хакни преди три години, беше забелязал мрачната, старомодна и неприветлива постройка, която се извисяваше измежду актуализирания квартал като кръпка.
Откъс от " Инструкторът ", Питър Хелър
Настаниха го в бунгало до реката. В обраснал с бор и смърч каньон със скално било и каменисти скатове, стъпили във водата. Джак пусна...
Прочети повече
Тогава беше споделил с майка си:
– Ако инцидентно в миналото се озова в онази преизподня, апелирам те, измъкни ме оттова. Заклевам те във всичко!
– О, Алфи, даже не мисли за такива неща! Пък и това е единствено фасада – чувала съм, че там работят същински експерти.
– Хмм… в случай че една болница наподобява по този метод, въобще не ми я хвали!
– Виж какво, в тази болница са избавили живота на доста хора. Факт. Но що за тематика сме подхванали? Да не дърпаме дявола за опашката!
И не щеш ли в този момент, по подигравка на ориста, животът на Алфи беше в ръцете на хората от „ Св. Франсис “. Всъщност когато го докараха, беше на прага на гибелта и единствено с помощта на напъните им прескочи трапа. Оттогава беше минал повече от месец, само че Алфи към момента не можеше да се назова пълностоен човек. Кой би предположил, че това ще му пристигна до главата?
Още от ЛИТСПОТ:
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ