Ценните музикални инструменти, които са културното ни наследство
Българската страна има дребна сбирка от извънредно скъпи музикални принадлежности. Това са един Страдивариус, една Гуарниери дал Джезо и една Джофредо Каппа. Трите инструмента са купени за именитите наши цигулари-виртуози Минчо Минчев, Стойка Миланова и Евгения-Мария Попова. Преди две седмици инструментите бяха върнати на страната. Каква е тяхната история и какво ще бъде бъдещето им описаха пред Българска национална телевизия виртуоза Минчо Минчев и служебния министър на културата маестро Найден Тодоров.
" Като си помисля, че е била в Болшой спектакъл няколко пъти, като си помисля, че е била в Кенеди сентър Уошингтън, в най-големите зали в света, Роял Алберт Хол. Като си помисля, че и моят крайник е стъпвал там, където ужасно велики реализатори са били. Това също е нещо, което ей по този начин, от време на време в спомените ти и в мислите ти е задоволително единствено да премине като лъч, и по този начин. Може би в този момент е моментът най-вероятно да държа тази цигулка за финален път в живота си. Човек може да се разтрепери. Винаги съм казвал, че аз съм имал две дами – едната е италианка, другата е българка и че с италианката съм по-често дружно, в сравнение с съм с българката ", сподели цигуларят Минчо Минчев.
" За мене е огромна чест да държа един от тези принадлежности в ръцете си и огромен боязън, също по този начин. Малко са случаите в света страна да има подобен инструмент. Действително нормално това са фондации, може би най-известната такава фондация е Нипон в Япония, която има едно съществено количество скъпи принадлежности и ги отдава за някакъв интервал от време на хора на културата, на музиката, които фактически вършат една добра кариера ", съобщи Найден Тодоров - длъжностен министър на културата.
" Ние тръгнахме отсам с човек, който представляваше България за Лондон малко преди Нова година, сред Коледа и Нова година 76-77 година. Вече знаех за цигулката, че е от златния му интервал 1716 година, позната под името Барон Витгенщайн. Знаех, че Йехуди Менухин е свирил на нея да я опитва, както още два Страдивариуса и едно Гуарниери. Това бяха сега цигулките, които бяха събрани от разнообразни точки на света, с цел да могат да се тестват и да се избере най-подходящия и да бъде закупен за... а в действителност поименно за мен. Това беше по същия метод за Стойка Миланова. Това са принадлежности, които са купени за Стойка Миланова и за мен ", сподели още цигуларят.
" Аз имах щастието да изсвирвам на Пиетро Гуарниери - цигулка, която е била владеене на Йосиф Сигети – един от най-големите международни цигулари, и я извадиха от сейф в Швейцария и ми я дадоха. Дадоха ми я след едно разкриване на сезона в Амстердам със симфоничен оркестър. И повярвайте ми, ставах нощно време, с цел да видя дали са там двете, да отворя калъфа, с цел да видя дали са там и да легна назад и по-късно отново скачах. Това, до момента в който върнах Гауарнелито в Швейцария ", споделя виртуозът.
" Невероятно сензитивно нещо е този инструмент цигулка. А всеки един е по-различен от всеки останал. И си припомням, че като попадна към този момент в ръцете ми, тя си имаше своя присъщ тон, и на нас ни трябваше - и на мен, и на нея, по тази причина споделям на нас - може би съвсем година и половина, до момента в който свикнем един с различен. Тя беше привикнала на едно отнасяне, на правене на звук; аз трябваше да я науча в най, най-малкия подробност в действителност това, което тя желае и е привикнала и последователно да започвам да я приучавам на това, което аз желая от нея, до момента в който станахме и се прегърнахме един различен ", спомня си той.
" Аз нея постоянно съм я третирал като моя глас и един артист в случай че не се грижи за гласа си, или ще престане да пее, или няма да го канят повече. Тъй че при най-малки подозрения се ходеше в лютиери, които са всекидневно с сходен жанр принадлежности, както беше Чарлз Биър в Лондон, както беше Жак Франсе в Ню Йорк, както беше Ват Ло в Париж и за годишни. Аз не си върша и не съм си правил годишната кръвна картина да знам положението ми, само че този инструмент е постоянно е бил по този метод обгрижван. Това е мое решение. Никой не ми е желал инструментът да бъде върнат назад. Аз считам, че е редно, почтено и нищо не би могло да ме разкандърдиса, да ме отклони от това решение ", описа Минчо Минчев.
" Това е една много дълга процедура, стартирала преди няколко държавни управления, която беше обвързвана и с обзор на инструментите, с тяхната оценка от специфична организация от Англия, с цел да се види какво е положението им. И преди не доста време фактически приключи тази процедура, когато тези принадлежности бяха дадени на страната. Това, което е доста значимо да се знае, това не са принадлежности, които би трябвало да седят в музея, в галерията, в банката, където и да е. Това са принадлежности, на които би трябвало да се свири ", разясни Найден Тодоров.
" Идва един миг, в който казваш " До тука, благодаря доста! ", приключи Минчо Минчев.
" Като си помисля, че е била в Болшой спектакъл няколко пъти, като си помисля, че е била в Кенеди сентър Уошингтън, в най-големите зали в света, Роял Алберт Хол. Като си помисля, че и моят крайник е стъпвал там, където ужасно велики реализатори са били. Това също е нещо, което ей по този начин, от време на време в спомените ти и в мислите ти е задоволително единствено да премине като лъч, и по този начин. Може би в този момент е моментът най-вероятно да държа тази цигулка за финален път в живота си. Човек може да се разтрепери. Винаги съм казвал, че аз съм имал две дами – едната е италианка, другата е българка и че с италианката съм по-често дружно, в сравнение с съм с българката ", сподели цигуларят Минчо Минчев.
" За мене е огромна чест да държа един от тези принадлежности в ръцете си и огромен боязън, също по този начин. Малко са случаите в света страна да има подобен инструмент. Действително нормално това са фондации, може би най-известната такава фондация е Нипон в Япония, която има едно съществено количество скъпи принадлежности и ги отдава за някакъв интервал от време на хора на културата, на музиката, които фактически вършат една добра кариера ", съобщи Найден Тодоров - длъжностен министър на културата.
" Ние тръгнахме отсам с човек, който представляваше България за Лондон малко преди Нова година, сред Коледа и Нова година 76-77 година. Вече знаех за цигулката, че е от златния му интервал 1716 година, позната под името Барон Витгенщайн. Знаех, че Йехуди Менухин е свирил на нея да я опитва, както още два Страдивариуса и едно Гуарниери. Това бяха сега цигулките, които бяха събрани от разнообразни точки на света, с цел да могат да се тестват и да се избере най-подходящия и да бъде закупен за... а в действителност поименно за мен. Това беше по същия метод за Стойка Миланова. Това са принадлежности, които са купени за Стойка Миланова и за мен ", сподели още цигуларят.
" Аз имах щастието да изсвирвам на Пиетро Гуарниери - цигулка, която е била владеене на Йосиф Сигети – един от най-големите международни цигулари, и я извадиха от сейф в Швейцария и ми я дадоха. Дадоха ми я след едно разкриване на сезона в Амстердам със симфоничен оркестър. И повярвайте ми, ставах нощно време, с цел да видя дали са там двете, да отворя калъфа, с цел да видя дали са там и да легна назад и по-късно отново скачах. Това, до момента в който върнах Гауарнелито в Швейцария ", споделя виртуозът.
" Невероятно сензитивно нещо е този инструмент цигулка. А всеки един е по-различен от всеки останал. И си припомням, че като попадна към този момент в ръцете ми, тя си имаше своя присъщ тон, и на нас ни трябваше - и на мен, и на нея, по тази причина споделям на нас - може би съвсем година и половина, до момента в който свикнем един с различен. Тя беше привикнала на едно отнасяне, на правене на звук; аз трябваше да я науча в най, най-малкия подробност в действителност това, което тя желае и е привикнала и последователно да започвам да я приучавам на това, което аз желая от нея, до момента в който станахме и се прегърнахме един различен ", спомня си той.
" Аз нея постоянно съм я третирал като моя глас и един артист в случай че не се грижи за гласа си, или ще престане да пее, или няма да го канят повече. Тъй че при най-малки подозрения се ходеше в лютиери, които са всекидневно с сходен жанр принадлежности, както беше Чарлз Биър в Лондон, както беше Жак Франсе в Ню Йорк, както беше Ват Ло в Париж и за годишни. Аз не си върша и не съм си правил годишната кръвна картина да знам положението ми, само че този инструмент е постоянно е бил по този метод обгрижван. Това е мое решение. Никой не ми е желал инструментът да бъде върнат назад. Аз считам, че е редно, почтено и нищо не би могло да ме разкандърдиса, да ме отклони от това решение ", описа Минчо Минчев.
" Това е една много дълга процедура, стартирала преди няколко държавни управления, която беше обвързвана и с обзор на инструментите, с тяхната оценка от специфична организация от Англия, с цел да се види какво е положението им. И преди не доста време фактически приключи тази процедура, когато тези принадлежности бяха дадени на страната. Това, което е доста значимо да се знае, това не са принадлежности, които би трябвало да седят в музея, в галерията, в банката, където и да е. Това са принадлежности, на които би трябвало да се свири ", разясни Найден Тодоров.
" Идва един миг, в който казваш " До тука, благодаря доста! ", приключи Минчо Минчев.
Източник: varna24.bg
КОМЕНТАРИ