Първи сред своите и вярата
Нина Христовска
Днес, във времето, когато означаваме 120 години Самоковска партийна организация, бележим и 100 години от рождението на доста обичан трибун на самоковското работническо придвижване преди и след Втората международна война - Никола Стоянов Куфарджиев. Когато човек се сблъсква с такава персона и орис си задава хиляди въпроси. Но най-важният е: каква мощна религия би трябвало да имаш, с цел да устоиш на всичко и да не загубиш вярата си в хората и партията?
...В студения 19 декември 1919 година в фамилията на Стоян и Анна Куфарджиеви се ражда четвъртото дете - момче, след три дъщери. Наричат го Никола. Бащата Стоян Куфарджиев е от Копривщица, чиито чичовци са известни борци против турците и са заточеници в Диарбекир, дами се за самоковката Ана Казакова. Децата им носят будния просветителски дух на Самоков и свободолюбието на Копривщица. Това комбиниране най-ярко е изразено точно при Никола. Бедността е превзела голям % от популацията. Никола Куфарджиев остава сирак и изпитва всички неволи на бедните деца. Но за разлика от другите, той стартира от прекомерно дребен да мечтае да направи по този начин, че да няма небогати хора. Твърде млад той се включва в работата на самоковската партийна организация. Едва 18-годишен е, когато го арестуват при разкрита интрига през 1937 година дружно с Асен Терзийски, Живка Гуцалска, Пешко Грозев, Радой Николов, Захари Несторов. След излизането от пандиза работи с още по огромен възторг и е определен за секретар на ОК на РМС и началник на младежкото кооперативно придвижване в Самоков. Той е един от основателите за основаването на селскостопанска кооперация " Производител " през 1937 година - първата трудово-производителна кооперация в Софийска област. На 2 юли 1941 година, както написа негов другар, по време на окопаването на картофите Куфарджиев е извикан " за дребна информация " в полицията и е изпратен в лагера " Гонда вода ". Той е първият интерниран от фашистката власт, а кооперация " Производител " е разтурена. Попада във филиала Идризово на Скопския затвор. Куфарджиев е определен за партиен секретар на незаконния затворнически комитет. Той се заема с подготвянето на най-голямото бягство от затвор и включването в антифашистката битка. Изготвен е проект, който е координиран с комунистическата партия на град Скопие. На 28 август през нощта бягството е осъществено. Формира се голяма походна колона с челна и тилна защита, обезпечавана от партизаните на Трета македонска ударна бригада. Колоната потегля към Китка планина и се включва във въоръжената битка. Когато Куфарджиев се завръща в Самоков, незабавно е определен да оглави самоковската партийна организация, без даже да смъкна партизанския си шинел... Със своите съратници той прави извънредно тежка работа във всички области на живота по пътя на обществото за възобновяване след войната. На 1 юни 1960 година по негова самодейност е адресирано писмо до членовете на Централен комитет на Българска комунистическа партия, което показва паниката на групата на Куфарджев от публичните деформации, които заплашват ориста на социализма. Първият автограф е на Н. Куфарджев. Авторите на писмото са задържани, изключени от партията и интернирани дружно с задачите си фамилии. След завръщането си в София Куфарджиев е шеф на кино " Севастопол ", а по-късно шеф отдел в Държавно стопанско обединение " Булгарплод ". На 29 април 1991 година прекъсва житейският му път в София.
През 2017 година излиза книгата на Димитър Иванов " Противопоставянето ", където създателят назовава групата на Куфарджиев " първите ", само че нещо, което мощно го впечатлява, е, че те след всичко изтърпяно бързат да вземат партийните си книжки. Никой не ругае страната си, партията си и Държавна сигурност. Продължават да имат вяра в развиването и усъвършенстването на обществото към по-добро и това, че справедливостта ще спечелва.
Днес, във времето, когато означаваме 120 години Самоковска партийна организация, бележим и 100 години от рождението на доста обичан трибун на самоковското работническо придвижване преди и след Втората международна война - Никола Стоянов Куфарджиев. Когато човек се сблъсква с такава персона и орис си задава хиляди въпроси. Но най-важният е: каква мощна религия би трябвало да имаш, с цел да устоиш на всичко и да не загубиш вярата си в хората и партията?
...В студения 19 декември 1919 година в фамилията на Стоян и Анна Куфарджиеви се ражда четвъртото дете - момче, след три дъщери. Наричат го Никола. Бащата Стоян Куфарджиев е от Копривщица, чиито чичовци са известни борци против турците и са заточеници в Диарбекир, дами се за самоковката Ана Казакова. Децата им носят будния просветителски дух на Самоков и свободолюбието на Копривщица. Това комбиниране най-ярко е изразено точно при Никола. Бедността е превзела голям % от популацията. Никола Куфарджиев остава сирак и изпитва всички неволи на бедните деца. Но за разлика от другите, той стартира от прекомерно дребен да мечтае да направи по този начин, че да няма небогати хора. Твърде млад той се включва в работата на самоковската партийна организация. Едва 18-годишен е, когато го арестуват при разкрита интрига през 1937 година дружно с Асен Терзийски, Живка Гуцалска, Пешко Грозев, Радой Николов, Захари Несторов. След излизането от пандиза работи с още по огромен възторг и е определен за секретар на ОК на РМС и началник на младежкото кооперативно придвижване в Самоков. Той е един от основателите за основаването на селскостопанска кооперация " Производител " през 1937 година - първата трудово-производителна кооперация в Софийска област. На 2 юли 1941 година, както написа негов другар, по време на окопаването на картофите Куфарджиев е извикан " за дребна информация " в полицията и е изпратен в лагера " Гонда вода ". Той е първият интерниран от фашистката власт, а кооперация " Производител " е разтурена. Попада във филиала Идризово на Скопския затвор. Куфарджиев е определен за партиен секретар на незаконния затворнически комитет. Той се заема с подготвянето на най-голямото бягство от затвор и включването в антифашистката битка. Изготвен е проект, който е координиран с комунистическата партия на град Скопие. На 28 август през нощта бягството е осъществено. Формира се голяма походна колона с челна и тилна защита, обезпечавана от партизаните на Трета македонска ударна бригада. Колоната потегля към Китка планина и се включва във въоръжената битка. Когато Куфарджиев се завръща в Самоков, незабавно е определен да оглави самоковската партийна организация, без даже да смъкна партизанския си шинел... Със своите съратници той прави извънредно тежка работа във всички области на живота по пътя на обществото за възобновяване след войната. На 1 юни 1960 година по негова самодейност е адресирано писмо до членовете на Централен комитет на Българска комунистическа партия, което показва паниката на групата на Куфарджев от публичните деформации, които заплашват ориста на социализма. Първият автограф е на Н. Куфарджев. Авторите на писмото са задържани, изключени от партията и интернирани дружно с задачите си фамилии. След завръщането си в София Куфарджиев е шеф на кино " Севастопол ", а по-късно шеф отдел в Държавно стопанско обединение " Булгарплод ". На 29 април 1991 година прекъсва житейският му път в София.
През 2017 година излиза книгата на Димитър Иванов " Противопоставянето ", където създателят назовава групата на Куфарджиев " първите ", само че нещо, което мощно го впечатлява, е, че те след всичко изтърпяно бързат да вземат партийните си книжки. Никой не ругае страната си, партията си и Държавна сигурност. Продължават да имат вяра в развиването и усъвършенстването на обществото към по-добро и това, че справедливостта ще спечелва.
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ