Умиращи в болниците италианци се сбогуват с предсмъртни обаждания и писма
Никой от умиращите с ковид няма опция да бъде изпратен от деца, братя и сестри в Италия. Затова доста от болните поверяват предсмъртните си послания на медсестри и лекари, които ги предават, или им оказват помощ да видят на видео за последно околните си.
Кметът на Волвера Иван Марусич разгласява в профила си във фейсбук описа на здравна сестра от торинската болница “Сан Луиджи ди Орбасано ” за последните мигове от живота на една майка на 4 сина.
“Влизаш при пациентката, познаваш я и я поздравяваш. Тя има на главата си каска, назовава се C-pap и ѝ оказва помощ да диша по-добре, само че няма вяра да живее и мониторът, с който е обвързвана, го удостоверява. Пациентката обаче е в цялостно схващане, с избистрен и явен разум, ориентира се добре във времето и пространството, и най-много знае, че ще почине. Усеща го и не яде от дни. Тази заран обаче желае да закуси. Има неконтролируем диабет, само че дали той в този момент е най-големият ѝ зложелател? Този неин умоляващ взор те убива. Отвреме в точния момент си отклоняваш погледа от нея, с цел да не умреш вътре в себе си. Моля я да опише какво усеща.
“Имам 4-ма сина и постоянно са били мамини синчета. Имаме прелестни връзки, тъй като съм им била и татко, и майка, защото от млада съм вдовица. Не ме е боязън да умра, не желая обаче да пострадвам. Един ден един от синовете ми пристигна да ме види, само че не го пуснаха.
Не можах повече
да видя внуците си,
снахите си. Аз съм тук, те – у дома... Обаждам им се всеки ден, слушам ги и те страдат, тъй като не могат да бъдат с мен до края ми. ”
Влиза доктор, звъни един от синовете и докторът му разказва обстановката. Казва на госпожата, че би трябвало да бъде интубирана и не ѝ остава доста да живее. Синът моли да я види за последно, само че това не е допустимо. Лекарят излиза от стаята и госпожата плаче обезверено. Докато е на телефона с майка си, синът ѝ плаче дружно с нея. Тя е с постоянно умоляващ взор към теб, като че ли те моли да направиш нещо.
Госпожата има остарял телефон, не можеш да го доближиш до ухото си, по тази причина не знаеш какво споделя синът ѝ, само че този взор те пробива и ти не си единствено медицински служащ, а майка, щерка. Казваш на сина да се съберат с другите братя и да се обадят с видео на твоя телефон. Така могат да видят майка си за последно... След към час отговаряш от твоя телефон на видеообаждане и виждаш и четиримата синове. Пациентката прелива от благополучие. Те си приказват, споделят си какъв брой се обичат, и ти не си в положение да искаш от тях да завършват.
Обаждането продължава към половин час и все едно, че кръгът се е затворил... Тя беше устояла до в този момент единствено поради тях, с цел да ги види, да се сбогува. Сърцето ти се къса. Мислиш си за теб и за личните ти синове. Взема ти ръката, благодари ти, споделя ти, че ще бди над теб за това, което си направил. След това пациентката угасва. Решаваш да излезеш и да оставиш на сътрудниците си да извършат процедурите – поливат я с дезинфектант, обгръщат я в чаршаф и
я отнасят към
моргата. Сам-сама,
всичките ѝ персонални
движимости се слагат в
троен черен чувал,
който ще бъде изгорял. В неделя заран погребалната организация идва да вземе натрупа. Само един от синовете участва, само че от разстояние. Дава инструкции на погребалния сътрудник и си отива – неговата кола завива надясно, а трупът наляво, самичък. ”
Вълнуващо е и писмото за довиждане на жена от Пиченца до брачна половинка ѝ, който гасне с ковид в болничното заведение. За него описват доброволци от Червения кръст, които разнасят медикаменти по домовете. На тях намиращата се под карантина жена се обажда, с цел да повери плик с “лекарство ” за мъжа ѝ. Но опипвайки го, доброволците схващат, че е писмо. В гъсто изписаните редове
дамата излива
любовта и живота
си, изживян дружно
с обичания човек
Доброволците отнасят до мъжа последното “лекарство ” от жена му.
На 12 март почива с ковид в Рим Марко Трикарико – предприемач в областта на оптиката, брачен партньор и татко от Ферентино, област Лацио. На 26 март в профила му във фейсбук е оповестено след гибелта му писмо, което е написал приживе.
“Бях заречен на околните си, че през първия ден след излекуването ми ще обявявам нещо във фейсбук. Но щом съм получил всички ваши известия и прелестни мисли, значи, не съм съумял. Гледам ви всички от горната страна. Разбира се, сред един и различен клиент, тъй като и тук съм доста зает...
Преди да продължа, желаех да ви оповестя, че през днешния ден всичките ми близки излизат публично от насилствената карантина.Те са здрави, нямат признаци и в никакъв случай не са излизали през тези 14 дни. Страдали са безшумно, физически са сами и към момента не могат да повярват.
През тези дни се пуснаха какви ли не клюки, прочетох доста мнения и никой не си беше помислил по какъв начин могат да се усещат околните ми в един толкоз внимателен миг. Звярът (искам да го нарека тъкмо така) влезе в дома ми безшумно и ми отнесе най-скъпото, което имах – ЖИВОТА.
Елизабета, Аличе и Матия, не тъгувайте! Знам, че болката е голяма и неописуема, само че аз ще бъда с вас ВИНАГИ. Винаги съм ви обичал до лудост! Вие ми давахте сили през тези години. Вие бяхте чист О2!
Аличе с усмивката си и упоритостта си, Матия, толкоз дребен, само че постоянно е бил огромен и ми потвърди това, карайки ме да се гордея (видях, че е окосил и тревата в градината), Елизабета – моята спътница в живота от 36 година, която обичах ден след ден, от ден на ден и повече и ще продължа да те обичам. Както се споделя в една от обичаните ми песни „ стана, каквото стана, шансът занапред ще те срещне ”.
Нашите животи се разделиха физически, само че ви потвърдих, че МЕН МЕ ИМА. Не унивайте, дори в противен случай, посрещнете живота с гърдите напред, както съм ви учил и преследвайте постоянно фантазиите си. Вие можете. Винаги ще бъда до вас и ще ви поддържам. ” /24chasa.bg
Припомняме, че от 13 март 2020 година на територията на Република България е въведен режим на изключително състояние, целящ ограничението на разпространяването на коронавирусна зараза и болестта, наричано COVID-19. Със заповед на министъра на опазването на здравето са въведени редица ограничаващи ограничения в обществения и икономическия живот. Стриктното съблюдаване на напътствията на специалистите и Националния спешен щаб ще предотврати разрастването на епидемията.
Пазете себе си и се грижете за околните си!
Спазвайте хигиеничните наставления и помнете:
- избягвайте контакт с заболели хора, изключително такива с кашлица;
- избягвайте визити на пазари и места, където има живи или мъртви животни;
- прилагайте общите хигиенични правила във връзка с хигиената на ръцете и хигиената на храната;
- измивайте ръцете си със сапун и вода ИЛИ използвайте антисептичен разтвор на алкохолна основа преди хранене, след потребление на тоалетната и след всеки контакт с животни;
- избягвайте контакт с животни, техните екскременти или изпражнения
Останете си вкъщи!
Кметът на Волвера Иван Марусич разгласява в профила си във фейсбук описа на здравна сестра от торинската болница “Сан Луиджи ди Орбасано ” за последните мигове от живота на една майка на 4 сина.
“Влизаш при пациентката, познаваш я и я поздравяваш. Тя има на главата си каска, назовава се C-pap и ѝ оказва помощ да диша по-добре, само че няма вяра да живее и мониторът, с който е обвързвана, го удостоверява. Пациентката обаче е в цялостно схващане, с избистрен и явен разум, ориентира се добре във времето и пространството, и най-много знае, че ще почине. Усеща го и не яде от дни. Тази заран обаче желае да закуси. Има неконтролируем диабет, само че дали той в този момент е най-големият ѝ зложелател? Този неин умоляващ взор те убива. Отвреме в точния момент си отклоняваш погледа от нея, с цел да не умреш вътре в себе си. Моля я да опише какво усеща.
“Имам 4-ма сина и постоянно са били мамини синчета. Имаме прелестни връзки, тъй като съм им била и татко, и майка, защото от млада съм вдовица. Не ме е боязън да умра, не желая обаче да пострадвам. Един ден един от синовете ми пристигна да ме види, само че не го пуснаха.
Не можах повече
да видя внуците си,
снахите си. Аз съм тук, те – у дома... Обаждам им се всеки ден, слушам ги и те страдат, тъй като не могат да бъдат с мен до края ми. ”
Влиза доктор, звъни един от синовете и докторът му разказва обстановката. Казва на госпожата, че би трябвало да бъде интубирана и не ѝ остава доста да живее. Синът моли да я види за последно, само че това не е допустимо. Лекарят излиза от стаята и госпожата плаче обезверено. Докато е на телефона с майка си, синът ѝ плаче дружно с нея. Тя е с постоянно умоляващ взор към теб, като че ли те моли да направиш нещо.
Госпожата има остарял телефон, не можеш да го доближиш до ухото си, по тази причина не знаеш какво споделя синът ѝ, само че този взор те пробива и ти не си единствено медицински служащ, а майка, щерка. Казваш на сина да се съберат с другите братя и да се обадят с видео на твоя телефон. Така могат да видят майка си за последно... След към час отговаряш от твоя телефон на видеообаждане и виждаш и четиримата синове. Пациентката прелива от благополучие. Те си приказват, споделят си какъв брой се обичат, и ти не си в положение да искаш от тях да завършват.
Обаждането продължава към половин час и все едно, че кръгът се е затворил... Тя беше устояла до в този момент единствено поради тях, с цел да ги види, да се сбогува. Сърцето ти се къса. Мислиш си за теб и за личните ти синове. Взема ти ръката, благодари ти, споделя ти, че ще бди над теб за това, което си направил. След това пациентката угасва. Решаваш да излезеш и да оставиш на сътрудниците си да извършат процедурите – поливат я с дезинфектант, обгръщат я в чаршаф и
я отнасят към
моргата. Сам-сама,
всичките ѝ персонални
движимости се слагат в
троен черен чувал,
който ще бъде изгорял. В неделя заран погребалната организация идва да вземе натрупа. Само един от синовете участва, само че от разстояние. Дава инструкции на погребалния сътрудник и си отива – неговата кола завива надясно, а трупът наляво, самичък. ”
Вълнуващо е и писмото за довиждане на жена от Пиченца до брачна половинка ѝ, който гасне с ковид в болничното заведение. За него описват доброволци от Червения кръст, които разнасят медикаменти по домовете. На тях намиращата се под карантина жена се обажда, с цел да повери плик с “лекарство ” за мъжа ѝ. Но опипвайки го, доброволците схващат, че е писмо. В гъсто изписаните редове
дамата излива
любовта и живота
си, изживян дружно
с обичания човек
Доброволците отнасят до мъжа последното “лекарство ” от жена му.
На 12 март почива с ковид в Рим Марко Трикарико – предприемач в областта на оптиката, брачен партньор и татко от Ферентино, област Лацио. На 26 март в профила му във фейсбук е оповестено след гибелта му писмо, което е написал приживе.
“Бях заречен на околните си, че през първия ден след излекуването ми ще обявявам нещо във фейсбук. Но щом съм получил всички ваши известия и прелестни мисли, значи, не съм съумял. Гледам ви всички от горната страна. Разбира се, сред един и различен клиент, тъй като и тук съм доста зает...
Преди да продължа, желаех да ви оповестя, че през днешния ден всичките ми близки излизат публично от насилствената карантина.Те са здрави, нямат признаци и в никакъв случай не са излизали през тези 14 дни. Страдали са безшумно, физически са сами и към момента не могат да повярват.
През тези дни се пуснаха какви ли не клюки, прочетох доста мнения и никой не си беше помислил по какъв начин могат да се усещат околните ми в един толкоз внимателен миг. Звярът (искам да го нарека тъкмо така) влезе в дома ми безшумно и ми отнесе най-скъпото, което имах – ЖИВОТА.
Елизабета, Аличе и Матия, не тъгувайте! Знам, че болката е голяма и неописуема, само че аз ще бъда с вас ВИНАГИ. Винаги съм ви обичал до лудост! Вие ми давахте сили през тези години. Вие бяхте чист О2!
Аличе с усмивката си и упоритостта си, Матия, толкоз дребен, само че постоянно е бил огромен и ми потвърди това, карайки ме да се гордея (видях, че е окосил и тревата в градината), Елизабета – моята спътница в живота от 36 година, която обичах ден след ден, от ден на ден и повече и ще продължа да те обичам. Както се споделя в една от обичаните ми песни „ стана, каквото стана, шансът занапред ще те срещне ”.
Нашите животи се разделиха физически, само че ви потвърдих, че МЕН МЕ ИМА. Не унивайте, дори в противен случай, посрещнете живота с гърдите напред, както съм ви учил и преследвайте постоянно фантазиите си. Вие можете. Винаги ще бъда до вас и ще ви поддържам. ” /24chasa.bg
Припомняме, че от 13 март 2020 година на територията на Република България е въведен режим на изключително състояние, целящ ограничението на разпространяването на коронавирусна зараза и болестта, наричано COVID-19. Със заповед на министъра на опазването на здравето са въведени редица ограничаващи ограничения в обществения и икономическия живот. Стриктното съблюдаване на напътствията на специалистите и Националния спешен щаб ще предотврати разрастването на епидемията.
Пазете себе си и се грижете за околните си!
Спазвайте хигиеничните наставления и помнете:
- избягвайте контакт с заболели хора, изключително такива с кашлица;
- избягвайте визити на пазари и места, където има живи или мъртви животни;
- прилагайте общите хигиенични правила във връзка с хигиената на ръцете и хигиената на храната;
- измивайте ръцете си със сапун и вода ИЛИ използвайте антисептичен разтвор на алкохолна основа преди хранене, след потребление на тоалетната и след всеки контакт с животни;
- избягвайте контакт с животни, техните екскременти или изпражнения
Останете си вкъщи!
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ