Миялна машина или машина за превод - изберете сами
Никой от нас не яде в мръсни чинии...
И не на всеки му е необходим превод от арабски...
Обаче от време на време...
... Неотдавна ме поканиха за превод на доста високо междудържавно ниво. Приех го като почитане. Няколко дни преди пътуването получих електронно писмо, подписано от Гергана Георгиева от известната компания за преводи "arte.doc ". В което от компанията ме уведомяваха, че ще получа хонорар от 23,45 лева дневно. Двадесет и три лв. и четиридесет и пет стотинки.
Това написа в профила си във Facebook известният експерт по арабски език Мая Ценова.
Позволих си да загатна, че Съюзът на преводачите в България има одобрени така наречен защитни цени (между другото в тази цена за услугата "придружаване с превод " е посочена сумата 25 до 50 лева на час). На което отговорът на госпожа Георгиева - по телефона - беше: Аз доста от дълго време работя с преводачи и знам какви са цените, само че съм обвързана с контракт, в който е посочена тази сума и не мога да дам повече. След което получих от нея и второ електронно писмо: " Здравейте, апелирам, за документално удостоверение, че се ангажирате със поръчката. " На което аз отговорих - с електронно писмо: “Потвърждавам. Което направих още през вчерашния ден и пред работа "Протокол ", където трябваше да си занеса паспорта и документите за виза.”
*
Защо приказвам постфактум? Защото не преводачът е лицето, на което се пада да оповестява програмата на висшите държавни мъже.
Защо не отхвърлих, щом съм била известена авансово? – Защото за мен е въпрос на чест, а не на пари да си свърша работата.
А за какво приказвам в този момент? – Защото съгласно мен всички ние си изискуем уместно почитание на личното си достолепие. Аз сама си го дължа и на мен ми го дължат по този начин, както аз съм длъжна и – съгласно силите си – го демонстрирам към другите. В това число и към работата си, и към сътрудниците си. А сумата от 23,45 лева дневно не е даже насмешка с специалността на преводача - тя е засегнатост.
*
Тук стигам до прелестната по план система на държавните поръчки - нейният план е таман да няма ни кумове, ни сватове. Обаче и тя като много други системи, присадени на родна почва, се изражда в... дано спестя квалификациите - ние, преводачите, имаме добър боеприпас от вербални изразни средства.
На българска почва в съответния случай преводаческите организации си вършат дъмпинг между тях на гърба на преводачите. Което няма по какъв начин да не нанесе удар директно върху качеството на услугата превод - което пък е във щета на потребителите на тази услуга. А колкото по-високо е равнището на потребителя, толкоз по-чувствително може да се окаже ощетяването на публичния интерес. В телефонния ни диалог с госпожа Георгиева, когато ми изясни, че знае какви са същинските цени, тя добави - надали не заплашително: "Вие можете да им откажете, само че аз би трябвало да знам. " След като аз към този момент съм дала отговор непосредствено на потребителите, че за мен е чест?! А мога ли да попитам госпожа Георгиева, в случай че - хипотетично - аз бях отказала, кого " "arte.doc " щеше да откри в границите на три дни, с цел да го изпратят с делегацията, че и той да се съгласи на цената 23,45?
Между другото, изначало бях откровено озадачена от метода, по който са изчислени 45-те стотинки. После другари ме подсетиха - това е сумата, която се получава дневно при в този момент настоящата в България минимална работна заплата.
И по този начин преводаческа организация "arte.doc " е спечелила състезанието за държавната поръчка, с помощта на офертата да заплаща един ден отговорност на най-високо държавно равнище на равнище минимална работна заплата. За това виновността - съгласно мен - носи преводаческата организация, а не държавната институция, която е длъжна да подписа контракта за държавната поръчка с представилия най-хубавата оферта.
Допреди уведомлението от "arte.doc " не бях се замисляла трудът на кои специалности в България се заплаща с минимална работна заплата. В този ход на мисли обаче тогава написах: "да се смееш ли, да плачеш ли... май най-добре да си подвигна чукалата - че там някъде, оттатък (и той е същият оня едновремешен "отвъд "!), май и миячките са по-напред с финансовия израз на уважението към техния несъмнено нужен на обществото труд. " Е, в миенето на чинии все по-чувствително се намесват миялните машини... Но за нашите условия те са към момента скъпички, та и аз си мия чиниите на ръка. Машините за превод пък към момента са единствено пробни, изключително в междудържавните връзки, където към този момент въобще нямат приложение. Та в случай че продължим с математическите интервенции (защото самата дума хонорар произлиза от "час ", т.е. в основата е почасовото заплащане), ще излезе, че "arte.doc " прави оценка моята отговорност за един час превод на най-високо междудържавно ниво кръгло 0,98 лева
Не ми остава нищо друго, с изключение на да благодаря на оценителите. "Берекет версин, " споделяше баба ми, чиста българка. Бих желала да им предложа - в символ на благосклонност - да си запазят хонорара, който са ми отредили - в размер на три дни по 23,45 лева и да го вложат за задачите на положителното развиване на тяхната организация. Не мога обаче да премълча моето предложение - правилно, признавам си, че е същински дъмпинг във връзка с офертата на "arte.doc ": за мен е въпрос на чест да си свърша работата, която ми е предоставена, и ми е изцяло задоволителен мигът, когато се изкачвам по стълбичката на самолета с надпис "Република България " - различен "хонорар " въобще не ми е нужен. Длъжна съм обаче да слага намерено този въпрос, тъй като тук става дума за уважението към труда на моите сътрудници, към цяла една специалност, освен това имам поради превода на всички равнища, изключително в навечерието на наближаващия 1 януари 2018.
И не на всеки му е необходим превод от арабски...
Обаче от време на време...
... Неотдавна ме поканиха за превод на доста високо междудържавно ниво. Приех го като почитане. Няколко дни преди пътуването получих електронно писмо, подписано от Гергана Георгиева от известната компания за преводи "arte.doc ". В което от компанията ме уведомяваха, че ще получа хонорар от 23,45 лева дневно. Двадесет и три лв. и четиридесет и пет стотинки.
Това написа в профила си във Facebook известният експерт по арабски език Мая Ценова.
Позволих си да загатна, че Съюзът на преводачите в България има одобрени така наречен защитни цени (между другото в тази цена за услугата "придружаване с превод " е посочена сумата 25 до 50 лева на час). На което отговорът на госпожа Георгиева - по телефона - беше: Аз доста от дълго време работя с преводачи и знам какви са цените, само че съм обвързана с контракт, в който е посочена тази сума и не мога да дам повече. След което получих от нея и второ електронно писмо: " Здравейте, апелирам, за документално удостоверение, че се ангажирате със поръчката. " На което аз отговорих - с електронно писмо: “Потвърждавам. Което направих още през вчерашния ден и пред работа "Протокол ", където трябваше да си занеса паспорта и документите за виза.”
*
Защо приказвам постфактум? Защото не преводачът е лицето, на което се пада да оповестява програмата на висшите държавни мъже.
Защо не отхвърлих, щом съм била известена авансово? – Защото за мен е въпрос на чест, а не на пари да си свърша работата.
А за какво приказвам в този момент? – Защото съгласно мен всички ние си изискуем уместно почитание на личното си достолепие. Аз сама си го дължа и на мен ми го дължат по този начин, както аз съм длъжна и – съгласно силите си – го демонстрирам към другите. В това число и към работата си, и към сътрудниците си. А сумата от 23,45 лева дневно не е даже насмешка с специалността на преводача - тя е засегнатост.
*
Тук стигам до прелестната по план система на държавните поръчки - нейният план е таман да няма ни кумове, ни сватове. Обаче и тя като много други системи, присадени на родна почва, се изражда в... дано спестя квалификациите - ние, преводачите, имаме добър боеприпас от вербални изразни средства.
На българска почва в съответния случай преводаческите организации си вършат дъмпинг между тях на гърба на преводачите. Което няма по какъв начин да не нанесе удар директно върху качеството на услугата превод - което пък е във щета на потребителите на тази услуга. А колкото по-високо е равнището на потребителя, толкоз по-чувствително може да се окаже ощетяването на публичния интерес. В телефонния ни диалог с госпожа Георгиева, когато ми изясни, че знае какви са същинските цени, тя добави - надали не заплашително: "Вие можете да им откажете, само че аз би трябвало да знам. " След като аз към този момент съм дала отговор непосредствено на потребителите, че за мен е чест?! А мога ли да попитам госпожа Георгиева, в случай че - хипотетично - аз бях отказала, кого " "arte.doc " щеше да откри в границите на три дни, с цел да го изпратят с делегацията, че и той да се съгласи на цената 23,45?
Между другото, изначало бях откровено озадачена от метода, по който са изчислени 45-те стотинки. После другари ме подсетиха - това е сумата, която се получава дневно при в този момент настоящата в България минимална работна заплата.
И по този начин преводаческа организация "arte.doc " е спечелила състезанието за държавната поръчка, с помощта на офертата да заплаща един ден отговорност на най-високо държавно равнище на равнище минимална работна заплата. За това виновността - съгласно мен - носи преводаческата организация, а не държавната институция, която е длъжна да подписа контракта за държавната поръчка с представилия най-хубавата оферта.
Допреди уведомлението от "arte.doc " не бях се замисляла трудът на кои специалности в България се заплаща с минимална работна заплата. В този ход на мисли обаче тогава написах: "да се смееш ли, да плачеш ли... май най-добре да си подвигна чукалата - че там някъде, оттатък (и той е същият оня едновремешен "отвъд "!), май и миячките са по-напред с финансовия израз на уважението към техния несъмнено нужен на обществото труд. " Е, в миенето на чинии все по-чувствително се намесват миялните машини... Но за нашите условия те са към момента скъпички, та и аз си мия чиниите на ръка. Машините за превод пък към момента са единствено пробни, изключително в междудържавните връзки, където към този момент въобще нямат приложение. Та в случай че продължим с математическите интервенции (защото самата дума хонорар произлиза от "час ", т.е. в основата е почасовото заплащане), ще излезе, че "arte.doc " прави оценка моята отговорност за един час превод на най-високо междудържавно ниво кръгло 0,98 лева
Не ми остава нищо друго, с изключение на да благодаря на оценителите. "Берекет версин, " споделяше баба ми, чиста българка. Бих желала да им предложа - в символ на благосклонност - да си запазят хонорара, който са ми отредили - в размер на три дни по 23,45 лева и да го вложат за задачите на положителното развиване на тяхната организация. Не мога обаче да премълча моето предложение - правилно, признавам си, че е същински дъмпинг във връзка с офертата на "arte.doc ": за мен е въпрос на чест да си свърша работата, която ми е предоставена, и ми е изцяло задоволителен мигът, когато се изкачвам по стълбичката на самолета с надпис "Република България " - различен "хонорар " въобще не ми е нужен. Длъжна съм обаче да слага намерено този въпрос, тъй като тук става дума за уважението към труда на моите сътрудници, към цяла една специалност, освен това имам поради превода на всички равнища, изключително в навечерието на наближаващия 1 януари 2018.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ