Шансът на Украйна да се пребори
Никой не може да каже по кое време ще завърши съветската инвазия в Украйна - или по какъв начин. Но месеците на сражения обрисуваха пет трасета в украинската земя и един ден те ще слеят и ще доведат до мир. Макар войните да имат своя лична логичност на развиване, най-хубавият индикатор за бъдещето е да се наблюдава посоката на тези пет пътеки.
Първото трасе е устойчивото преимущество на Украйна на бойното поле. Русия има население, което е три пъти по-голямо от това на съседката й, и се пробва интензивно да унищожи инфраструктурата на Украйна и да й попречи да бъде функционираща страна, само че Владимир Путин ще среща усложнения да образова, екипира и доставя войска, способна да окупира четирите анексирани украински провинции. Колкото повече той притиска нежелаещите руснаци да влязат в борба, толкоз повече трупове ще се пишат на негова сметка и проблемите му ще се множат.
От друга страна, Украйна е в добра позиция да набира отдадени бойци и тактически умели офицери, снабдявани с оръжия и разследващи данни от страните от НАТО. Вероятно откакто изтощят съветските отбранителни позиции на юг и в Донбаския район, украинските сили ще повторят стремително бързото възвръщане на окупирани територии в изтока и в юга, каквото към този момент направиха през септември и октомври. Но даже и да не съумеят, би трябвало да могат да продължат бавното си нахлуване.
От украинска позиция е жизненоважно да съумеят. Сам по себе си импулсът няма да завоюва войната, само че е основата за всичко останало, в това число за второто трасе - непоколебимата западна поддръжка за украинските старания. Според калкулациите на Путин Западът ще изостави Украйна или най-малко ще я принуди да се задоволи с неравномерен мир. Затова той се пробва да компенсира обратите на бойното поле с спиране на газовите доставки за Европа и с предизвестия за нуклеарна война.
Реклама
Тези закани дадоха противоположен резултат, като убедиха западните държавни управления, че опитите да се угоди на Путин са рискови. Отстъпването пред Кремъл, както през 2014 година, когато Русия за първи път нападна Украйна, единствено би подготвило сцената за идващия спор. Ето за какво потоците от западните оръжия ще не престават да текат на изток, а съветският газ в никакъв случай повече няма да тече на запад в огромни количества. Зимата ще бъде сложна, а идната може да бъде още по-лоша, изключително в случай че китайското търсене на сила се съживи и вдигне цените на петрола и газа. Но до момента в който Украйна продължава да напредва на бойното поле, европейската решителност ще се резервира.
Третото трасе включва останалия свят. Китай продължава да поддържа Русия, като не се намесва. Индия и редица разрастващи се страни стоят настрани, раздразнени от настояванията да поддържат западния дневен ред, откакто Западът по този начин постоянно подценява техния. Но даже и тук Путин губи поддръжка. Той получи хладно посрещане от водачите на срещата на върха на Шанхайската организация за съдействие през септември. През октомври при гласоподаване в Съвета за сигурност на Организация на обединените нации за съветските анексии той претърпя най-голямото си проваляне от началото на нашествието.
Тези първи три трасета се срещат с четвъртото - възходящият интернационален напън за преустановяване на сраженията. В днешните сложни времена никой не може да си разреши война. Организацията за икономическо сътрудничество и раз, клуб на богатите страни, пресмята, че тя ще коства 2.8 трлн. $ през 2023 година Недостигът на оръжия на Запад ще се трансформира в засилваща се паника. Съответно очаквайте през 2023 година да се приказва доста за сюжетите за реализиране на мир.
Проблемът е, че към момента нито руснаците, нито украинците са подготвени да прекратят огъня. Путин желае или да продължава сраженията с вярата, че може да премине в атака и да си възвърне самодейността, или да замрази спора за да попречи на Украйна да се трансформира в просперираща и мирна европейска народна власт. Украинският президент Володимир Зеленски, заслепен от триумфите, дава обещание да върне всички територии, които страната е изгубила от 2014 година насам. Западните страни упорстват, че Украйна сама би трябвало да реши по кое време да договаря. На процедура обаче те са тези, които заплащат за войната. И в някой миг ще приложат напън.
Реклама Войната завършва в Москва
Настъпването на този миг евентуално ще бъде несъмнено от петото и най-несигурно трасе. За да има постоянен мир, в Москва нещо би трябвало да се промени. Руските нуклеарни оръжия значат, че на Кремъл няма по какъв начин да бъде наложено помирение със мощ. Вместо това руснаците би трябвало да осъзнаят истината - че Путин пропилява живота им в безсмислена и невъзможна за продобиване война.
Путин може да прибегне до използването на химически или нуклеарни оръжия - въпреки даже това да не подсигурява съветска победа. По-вероятно е да стартира да лимитира вредите в опит да се задържи на власт или да бъде зарязан от елитите. В началото на новата година Путин се надява нещо да се промени - обстановката на бойното поле да се обърне, Китай да му изпрати военна помощ, европейското единение да се пропука или Доналд Тръмп да бъде избран отново и да изостави Украйна. Руският президент знае, че по време на война всичко е допустимо. Но също по този начин би трябвало да знае, че всичко е против него.
2022, The Economist Newspaper Limited. All rights reserved
Етикети Персонализация
Ако обявата Ви е харесала, можете да последвате тематиката или създателя. Статиите можете да откриете в секцията Моите публикации
Автор The Economist
Първото трасе е устойчивото преимущество на Украйна на бойното поле. Русия има население, което е три пъти по-голямо от това на съседката й, и се пробва интензивно да унищожи инфраструктурата на Украйна и да й попречи да бъде функционираща страна, само че Владимир Путин ще среща усложнения да образова, екипира и доставя войска, способна да окупира четирите анексирани украински провинции. Колкото повече той притиска нежелаещите руснаци да влязат в борба, толкоз повече трупове ще се пишат на негова сметка и проблемите му ще се множат.
От друга страна, Украйна е в добра позиция да набира отдадени бойци и тактически умели офицери, снабдявани с оръжия и разследващи данни от страните от НАТО. Вероятно откакто изтощят съветските отбранителни позиции на юг и в Донбаския район, украинските сили ще повторят стремително бързото възвръщане на окупирани територии в изтока и в юга, каквото към този момент направиха през септември и октомври. Но даже и да не съумеят, би трябвало да могат да продължат бавното си нахлуване.
От украинска позиция е жизненоважно да съумеят. Сам по себе си импулсът няма да завоюва войната, само че е основата за всичко останало, в това число за второто трасе - непоколебимата западна поддръжка за украинските старания. Според калкулациите на Путин Западът ще изостави Украйна или най-малко ще я принуди да се задоволи с неравномерен мир. Затова той се пробва да компенсира обратите на бойното поле с спиране на газовите доставки за Европа и с предизвестия за нуклеарна война.
Реклама
Тези закани дадоха противоположен резултат, като убедиха западните държавни управления, че опитите да се угоди на Путин са рискови. Отстъпването пред Кремъл, както през 2014 година, когато Русия за първи път нападна Украйна, единствено би подготвило сцената за идващия спор. Ето за какво потоците от западните оръжия ще не престават да текат на изток, а съветският газ в никакъв случай повече няма да тече на запад в огромни количества. Зимата ще бъде сложна, а идната може да бъде още по-лоша, изключително в случай че китайското търсене на сила се съживи и вдигне цените на петрола и газа. Но до момента в който Украйна продължава да напредва на бойното поле, европейската решителност ще се резервира.
Третото трасе включва останалия свят. Китай продължава да поддържа Русия, като не се намесва. Индия и редица разрастващи се страни стоят настрани, раздразнени от настояванията да поддържат западния дневен ред, откакто Западът по този начин постоянно подценява техния. Но даже и тук Путин губи поддръжка. Той получи хладно посрещане от водачите на срещата на върха на Шанхайската организация за съдействие през септември. През октомври при гласоподаване в Съвета за сигурност на Организация на обединените нации за съветските анексии той претърпя най-голямото си проваляне от началото на нашествието.
Тези първи три трасета се срещат с четвъртото - възходящият интернационален напън за преустановяване на сраженията. В днешните сложни времена никой не може да си разреши война. Организацията за икономическо сътрудничество и раз, клуб на богатите страни, пресмята, че тя ще коства 2.8 трлн. $ през 2023 година Недостигът на оръжия на Запад ще се трансформира в засилваща се паника. Съответно очаквайте през 2023 година да се приказва доста за сюжетите за реализиране на мир.
Проблемът е, че към момента нито руснаците, нито украинците са подготвени да прекратят огъня. Путин желае или да продължава сраженията с вярата, че може да премине в атака и да си възвърне самодейността, или да замрази спора за да попречи на Украйна да се трансформира в просперираща и мирна европейска народна власт. Украинският президент Володимир Зеленски, заслепен от триумфите, дава обещание да върне всички територии, които страната е изгубила от 2014 година насам. Западните страни упорстват, че Украйна сама би трябвало да реши по кое време да договаря. На процедура обаче те са тези, които заплащат за войната. И в някой миг ще приложат напън.
Реклама Войната завършва в Москва
Настъпването на този миг евентуално ще бъде несъмнено от петото и най-несигурно трасе. За да има постоянен мир, в Москва нещо би трябвало да се промени. Руските нуклеарни оръжия значат, че на Кремъл няма по какъв начин да бъде наложено помирение със мощ. Вместо това руснаците би трябвало да осъзнаят истината - че Путин пропилява живота им в безсмислена и невъзможна за продобиване война.
Путин може да прибегне до използването на химически или нуклеарни оръжия - въпреки даже това да не подсигурява съветска победа. По-вероятно е да стартира да лимитира вредите в опит да се задържи на власт или да бъде зарязан от елитите. В началото на новата година Путин се надява нещо да се промени - обстановката на бойното поле да се обърне, Китай да му изпрати военна помощ, европейското единение да се пропука или Доналд Тръмп да бъде избран отново и да изостави Украйна. Руският президент знае, че по време на война всичко е допустимо. Но също по този начин би трябвало да знае, че всичко е против него.
2022, The Economist Newspaper Limited. All rights reserved
Етикети Персонализация
Ако обявата Ви е харесала, можете да последвате тематиката или създателя. Статиите можете да откриете в секцията Моите публикации
Автор The Economist
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ