Иван Кръстев: Живеем в предвоенно време и всички важни представи за нашата сигурност вече не важат
Факт е, че " Европа е в режим на оцеляване ", показва Кръстев пред швейцарското издание. Но споделя и опасенията си, че хората ще изпаднат в потрес, в случай че непрекъснато им се повтаря, че щом проблемите не бъдат позволени в този момент, няма да бъдат позволени в никакъв случай. " Чешкият публицист Милан Кундера споделя, че световъртежът не е боязън от рухване ", напомня Кръстев. Световъртежът е желанието да паднем, на което се съпротивляваме посредством страха си ".
" Идеята за мир рухна ". Други илюзии също.
Българският политолог съпоставя днешните времена с късните 1980-те години в България, когато системата бе в рецесия, само че се смяташе, че комунизмът ще продължи с десетилетия, а нещата се трансформираха доста бързо. " И през днешния ден светът ни се трансформира доста бързо. Идеята за дълготраен мир в Европа рухна. Разбираме, че живеем в предвоенно време и всички значими показа, на които се базираше нашата сигурност, към този момент не важат ".
Иван Кръстев поддържа думите си със следните образци: мислеше се, че взаимната политическа взаимозависимост значи мир, а през днешния ден към този момент знаем, че зависимостта може да бъде превърната в политическо оръжие - както стана с съветския газ. Европа също така беше повярвала, че военната мощ към този момент няма значение, тъй като разчиташе, че Съединени американски щати подсигурява нейната сигурност. Тази заблуда бе разрушена. Или пък национализмът - считан за дух от предишното, през днешния ден точно неговата мощ оказа помощ на украинците да се отбраняват толкоз дълго против руснаците.
" Страховете в Европа са разнообразни "
Пред НЦЦ Кръстев декларира още, че страховете в Европа са доста разнообразни - германците и французите се боят от нуклеарна война, до момента в който поляците и балтийците - че страните им могат да бъдат окупирани. И това има своето историческо пояснение - тъй като страните в Източна Европа не възприемат съществуването си като даденост. " Страна като Полша прекомерно постоянно е била разделяна, прекомерно постоянно е изчезвала от картата ", напомня политологът.
Според Иван Кръстев Путин не се стреми към възобновяване на Съветския съюз - той се пробва в доста по-голяма степен да дефинира по новому съветската нация. " Войната в Украйна бе подтикната и от демографското развиване, т.е. от бързото размразяване на популацията в Русия. Путин желае украинците да станат руснаци ", счита ръководителят на Центъра за демократични тактики.
А дали европейците ще съумеят да се защитят сами, питат публицистите от швейцарското издание. Кръстев акцентира, че връзката сред Съединени американски щати и Европа към този момент не е толкоз здрава. И добавя: " Ако европейците са задоволително наясно с ситуацията, не виждам за какво да не съумеят. Смятаме доста неща за невъзможни, единствено тъй като сме прекомерно мързеливи да ги правим. Когато Путин стартира нападението си, мнозина имаха вяра, че Украйна няма да удържи повече от шест седмици. В последна сметка е въпрос на воля ".
" Изборите в никакъв случай до момента не са били по-европейски "
Във връзка с идните евроизбори Иван Кръстев подчертава върху разликата сред боязън и тревога. " Страхът е обвързван с съответна опасност и активизира. Тревожността е разпръсната и има податливост да сковава ", споделя той. Когато се натрупат доста закани и опасности - Украйна няма да удържи повече от шест седмици, инфлацията, миграцията - резултатът е тревога, която е от изгода за крайната десница. Но самата тя също е разкъсвана - да вземем за пример за отношението си към Русия.
Изборите в никакъв случай до момента не са били по-европейски, тъй като в този момент жителите знаят, че фактически става дума за това накъде ще върви Европа, споделя Кръстев, който е и откривател в Института по филантропични и обществени науки във Виена. " Това е от една страна следствие от войната в Украйна, която докара до доста мощна интеграция на Европа. Но в същото време в другите страни отношението и възприятията по отношение на войната са доста разнообразни. Защото войната върна историята назад, а тя е национално кодирана ".
Българският политолог акцентира и следното: " Хората се убеждават от ден на ден, че Европа не е на прав път. Но те съвсем не вършат разлики сред националното и европейското ниво. Евроскептицизмът е изменен - той към този момент не е подозрение в качествата на Европейски Съюз, а същностно възприятие, че посредством обичайна политика не може да се реализира нищо ".
В същото време той напомня, че европейците нямат общ език и обща история, а това, което ги сплотява, са взаимните принадлежности, които се основават - като да вземем за пример проектът за възобновяване и поддръжката за Украйна. Инструменти, които значително се одобряват добре. На фона на огромните рецесии, които засягат всички, поддръжниците на Европейски Съюз и техните съперници все по-добре знаят, че са в една и съща лодка, споделя Кръстев. Само че за едните я назовават " Титаник ", а за другите тя е тип Ноев ковчег, обобщава политологът.
Материалът е оповестен
" Идеята за мир рухна ". Други илюзии също.
Българският политолог съпоставя днешните времена с късните 1980-те години в България, когато системата бе в рецесия, само че се смяташе, че комунизмът ще продължи с десетилетия, а нещата се трансформираха доста бързо. " И през днешния ден светът ни се трансформира доста бързо. Идеята за дълготраен мир в Европа рухна. Разбираме, че живеем в предвоенно време и всички значими показа, на които се базираше нашата сигурност, към този момент не важат ".
Иван Кръстев поддържа думите си със следните образци: мислеше се, че взаимната политическа взаимозависимост значи мир, а през днешния ден към този момент знаем, че зависимостта може да бъде превърната в политическо оръжие - както стана с съветския газ. Европа също така беше повярвала, че военната мощ към този момент няма значение, тъй като разчиташе, че Съединени американски щати подсигурява нейната сигурност. Тази заблуда бе разрушена. Или пък национализмът - считан за дух от предишното, през днешния ден точно неговата мощ оказа помощ на украинците да се отбраняват толкоз дълго против руснаците.
" Страховете в Европа са разнообразни "
Пред НЦЦ Кръстев декларира още, че страховете в Европа са доста разнообразни - германците и французите се боят от нуклеарна война, до момента в който поляците и балтийците - че страните им могат да бъдат окупирани. И това има своето историческо пояснение - тъй като страните в Източна Европа не възприемат съществуването си като даденост. " Страна като Полша прекомерно постоянно е била разделяна, прекомерно постоянно е изчезвала от картата ", напомня политологът.
Според Иван Кръстев Путин не се стреми към възобновяване на Съветския съюз - той се пробва в доста по-голяма степен да дефинира по новому съветската нация. " Войната в Украйна бе подтикната и от демографското развиване, т.е. от бързото размразяване на популацията в Русия. Путин желае украинците да станат руснаци ", счита ръководителят на Центъра за демократични тактики.
А дали европейците ще съумеят да се защитят сами, питат публицистите от швейцарското издание. Кръстев акцентира, че връзката сред Съединени американски щати и Европа към този момент не е толкоз здрава. И добавя: " Ако европейците са задоволително наясно с ситуацията, не виждам за какво да не съумеят. Смятаме доста неща за невъзможни, единствено тъй като сме прекомерно мързеливи да ги правим. Когато Путин стартира нападението си, мнозина имаха вяра, че Украйна няма да удържи повече от шест седмици. В последна сметка е въпрос на воля ".
" Изборите в никакъв случай до момента не са били по-европейски "
Във връзка с идните евроизбори Иван Кръстев подчертава върху разликата сред боязън и тревога. " Страхът е обвързван с съответна опасност и активизира. Тревожността е разпръсната и има податливост да сковава ", споделя той. Когато се натрупат доста закани и опасности - Украйна няма да удържи повече от шест седмици, инфлацията, миграцията - резултатът е тревога, която е от изгода за крайната десница. Но самата тя също е разкъсвана - да вземем за пример за отношението си към Русия.
Изборите в никакъв случай до момента не са били по-европейски, тъй като в този момент жителите знаят, че фактически става дума за това накъде ще върви Европа, споделя Кръстев, който е и откривател в Института по филантропични и обществени науки във Виена. " Това е от една страна следствие от войната в Украйна, която докара до доста мощна интеграция на Европа. Но в същото време в другите страни отношението и възприятията по отношение на войната са доста разнообразни. Защото войната върна историята назад, а тя е национално кодирана ".
Българският политолог акцентира и следното: " Хората се убеждават от ден на ден, че Европа не е на прав път. Но те съвсем не вършат разлики сред националното и европейското ниво. Евроскептицизмът е изменен - той към този момент не е подозрение в качествата на Европейски Съюз, а същностно възприятие, че посредством обичайна политика не може да се реализира нищо ".
В същото време той напомня, че европейците нямат общ език и обща история, а това, което ги сплотява, са взаимните принадлежности, които се основават - като да вземем за пример проектът за възобновяване и поддръжката за Украйна. Инструменти, които значително се одобряват добре. На фона на огромните рецесии, които засягат всички, поддръжниците на Европейски Съюз и техните съперници все по-добре знаят, че са в една и съща лодка, споделя Кръстев. Само че за едните я назовават " Титаник ", а за другите тя е тип Ноев ковчег, обобщава политологът.
Материалът е оповестен
Източник: dir.bg
КОМЕНТАРИ