Никой не е в състояние да предизвика в теб гняв

„ Никой не е в положение да провокира в теб яд или стрес. Само ти можеш да го сториш посредством метода, по който възприемаш света. “ - Уейн Дайър

На всеки се е случвало да изпадне в обстановка, в която да излезе отвън надзор. Понякога изпитваме съществени усложнения да не се ядосваме на хората към нас, на моментите, когато работният развой е блокирал или проектите ни не се развиват по стремежи от нас метод. Сред огромната палитра от страсти, замисляли ли сте се за какво сме склонни да се поддадем точно на гнева в тези моменти на стрес? Каква е същинската аргументи да се гневим и до какво води това?

Да се ядосваме не е по никакъв начин продуктивно, може да бъде плашещо и натоварващо за близките и рядко взема решение проблемите. Но в случай че " ни е паднало пердето ", е мъчно да се мисли за каквото и да е, нали? Затова в случай че постоянно изпадате в такова положение и не можете да излезете от тази неприятна наклонност, е добре да се постараете да разберете от къде идва това чувство за яд. Това характерно и помитащо здравия разсъдък възприятие не се появява просто по този начин – нормално то се прикрепва към други страсти вътре в нас и някак ги прикрива, потиска ги и резултатът от това е едно неприятно некомфортно чувство и напрежение.

Специалистите показват някои от главните аргументи, които водят до чувството за яд:

Страх – съществена причина за множеството хора да се усещат гневни. Независимо, дали този боязън е обвързван със загуба на някого или нещо, боязън да не изглеждаме неуместно в очите на хората, боязън да не бъдем засегнати. Ние се борим в отговор на този боязън и започваме да усещаме гнева в себе си. Гневът е защитна реакция, с цел да изглеждаме мощни и владеещи ситуацията. Но това е видимо.

Безпомощност – в известна степен това чувство се приближава и до страха: можем да се почувстваме безпомощни в някаква банална обстановка на работното място или в избран миг от забързаното всекидневие (трафик, опашка в дадена институция, връзка с натоварващи хора). Истината е, че в случай че се ядосваме, няма да решим тези проблеми.

Чувство на незадоволеност – от време на време и най-малкото нещо може да ни извади от равновесие, само че е добре да бъдем реалисти и да осъзнаем, че има неща, които няма по какъв начин да направляваме – те просто не зависят от нас. В тези обстановки просто е нужно да погледнем на нещата в по-широк аспект и да действаме съгласно събитията.

Болка и разочарования от предишното – случва се да изпаднем в обстановки, които извикват в съзнанието ни мемоари от минали събития, когато сме били засегнати по някакъв метод. Това връщане към тези усеща може да се отрази отрицателно, само че признавайки, че гневът, който чувствате в дадения миг няма нищо общо с актуалната ви обстановка, е ключът към разпръскване на негативните страсти.

Изтощение – при огромни натоварвания, стрес и липса на сън, човек се усеща умствено привършен и по-лесно се поддава на отрицателното чувство. В такива обстановки не се тормозете да помолите някого за помощ – това никога не е симптом на уязвимост. Стресът е сериозен претекст за саморазрушителни прояви, каквито са гневните прояви, работи многопосочно и все отрицателно.

Завист – да се разгневим заради възприятие на злоба е мотив за терзание и е добре да се замислим съществено над това. И двете страсти са негативни, а в композиция могат да бъдат рискови и нездравословни, както за нас, по този начин и за хората, с които поддържаме връзка. Ако се почувствате гневни, тъй като не разполагате с нещо, което някой различен има или е постигнал, е апел да се обърнете към себе си, да подредите мислите и целите си. Ако щастието и чувството ни за сигурност зависи от това, което някой различен прави и има, то тогава в действителност имаме проблем. Използвайте тези усеща за ентусиазъм и мотивация в гонене на личните си упоритости.

Очакване на утвърждение – тези, които непрекъснато чакат утвърждението на хората към себе си и в работната среда, и в обкръжението си, могат да се почувстват мощно разочаровани, когато не получават предстоящото отношение и противоположна връзка, което от своя страна да провокира мощна доза яд. Не позволявайте оценката и мнението на другите да рефлектират върху самочувствието ви.

Манипулация – има случаи, когато гневът се употребява като манипулационен инструмент за надзор над хората в дадена среда. Гневният изблик може да е добре режисирано държание, с което да изплашите по-чувствителен човек и да постигнете това, което желаете от него. Гневният човек е заплашителен и никой не желае да се изпречва отсреща му, нали?

Разбира се, няма по какъв начин внезапно да стартираме да управляваме страстите си – въпреки всичко не сме програмирани и не сме роботи. Важното е да изследваме чувствата си и да работим със и за себе си.

Можете да започнете с някои дребни неща и ще имате по-голям надзор:

Създайте нещо красиво – заложете на артистичната си страна: креативните занимания потвърдено имат лечебен резултат. Можете да опитате със специфичните книги за оцветяване (на пазара има голямо многообразие и сигурно нещо ще ви допре и ще ви донесе приятна емоция), рисувайте с пръсти, потопени в багра, пишете, снимайте, разхождайте се повече измежду природата. Подобни действия оказват помощ да извадим на повърхността страстите, да се освободим от насъбраното напрежение. Освен това, тези инициативи разрешават да се ангажират и двете страни на мозъка, което е повече от добре точно за справяне с вилнеещите страсти.

Спортувайте - упражненията ни разрешават да освободим напрежението и възприятието на незадоволеност по физически метод. Тренировките също по този начин спомагат за освобождението на ендорфини, които усъвършенстват настроението. Предизвикателството на физическата интензивност ангажира както тялото, по този начин и мозъка.

Смейте се – тук не става въпрос да потискате страстите си, просто вкарайте малко възприятие за комизъм и обстановката може да се промени по един непредвиден метод. Пошегувайте се със себе си и казуса си – ще се изненадате от резултата.

Говорете – постоянно, когато изговорим вербално проблемите си, те някак се смаляват. Използвайте думите, споделете с непосредствен човек, който да даде своето без значение мнение, съвет и нова позиция – „ споделената тъга е половин тъга “, както знаем.

Намерете своята техника за справяне с гнева - сигурно има нещо, което може да ви задържи отвън гнева. Средство, с което канализирате напрежението и изваждате гнева по метод, който не ви вреди и на близките. Наблюдавайте се и я прилагайте, когато усетите, че губите надзор.

Както написа Джим Бустер в „ Бялата нощ “: „ Гневът е просто яд. Той не е добър. Той не е и неприятен. Просто е подобен. Това, което вършиме с него е от голяма важност. Той е като всичко друго. Можете да го употребявате за създаване или за заличаване. Просто би трябвало да извършите избор. “