Излиза, че проблем има само когато корумпираният е спипан
Николай Слатински е професор по интернационална и национална сигурност, преподава в УНСС и Военната академия. Текстът е от профила му във " Facebook " и е във връзка посланията на Бойко Борисов към актива на ГЕРБ. В речта си на Националното заседание на партията в неделя той предизвести съпартийците си да внимават хората да не усетят, че са станали " доста лъскави, номенклатура, тъй като тогава партията е починала ".
Така излиза след вчерашния ден, че проблем има не когато има корупция, а когато корумпираният е хванат за корупция. Случи ли се да го спипат - прошка няма да има.
Изводът е единствено един - корупционерствай колкото искаш, само че мъдро.
Който е осведомен с битката против престъпността и корупцията, а по-общо - против нарушаванията на разпоредбите, знае, че когато е въпрос на персонален избор дали да нарушаваш разпоредбите, тогава нарушаванията стават доста по-сериозни и мащабът им става доста по-значителен, тъй като колкото по-голям е рискът, толкоз за по-голямо нещо рискуваш (не е тъкмо, само че да вземем за пример в случай че мога да печеля 1000 лв., ще заложа 10 лева; в случай че обаче мога да печеля 100 000 лв., ще заложа 1000 лева).
Далеч по-краен образец е, че налагането на смъртни санкции като предписание (не споделям - винаги) води до растеж на тежките закононарушения.
С други думи, не ми се желае да се разгръщам нашироко, да заявиш: тежко и горко, в случай че ви заловен, прошка няма да има, е в общия случай
обръщение, което единствено ще вдигне равнището на корупцията у нас
Корупцията може да се понижи в случай че има система, която да се бори с нея, в случай че има неотвратимост на наказването, в случай че има социална непоносимост към корупцията и в случай че има водачи, които са пример за морална непорочност.
Когато, както у нас, система няма, върлува безотговорност, обществото толерира корупцията (огромна част от българите са срещу корупцията единствено тъй като не могат да я упражняват), водачите са милионери, а имаме към този момент и милиардери (по-точно, създали първия милиард) посредством политиката, то
обособената персона е изправена пред алтернативата - да се корумпира или не.
А както споделих, в случай че се стигне до такава степен (не)корупмираността да е персонален избор, то следствията - и това неведнъж е потвърдено - са две: непрекъснато нараства броят на корумпираните (иначе човек наподобява глупак) и нараства мащабът на присвоените посредством корупция средства (като ще е, да е).
Пример за това е точно ръководещата партия - там и честни хора стават последователно корупмирани, и мащабите на корупцията гонят астрономически висоти.
Така излиза след вчерашния ден, че проблем има не когато има корупция, а когато корумпираният е хванат за корупция. Случи ли се да го спипат - прошка няма да има.
Изводът е единствено един - корупционерствай колкото искаш, само че мъдро.
Който е осведомен с битката против престъпността и корупцията, а по-общо - против нарушаванията на разпоредбите, знае, че когато е въпрос на персонален избор дали да нарушаваш разпоредбите, тогава нарушаванията стават доста по-сериозни и мащабът им става доста по-значителен, тъй като колкото по-голям е рискът, толкоз за по-голямо нещо рискуваш (не е тъкмо, само че да вземем за пример в случай че мога да печеля 1000 лв., ще заложа 10 лева; в случай че обаче мога да печеля 100 000 лв., ще заложа 1000 лева).
Далеч по-краен образец е, че налагането на смъртни санкции като предписание (не споделям - винаги) води до растеж на тежките закононарушения.
С други думи, не ми се желае да се разгръщам нашироко, да заявиш: тежко и горко, в случай че ви заловен, прошка няма да има, е в общия случай
обръщение, което единствено ще вдигне равнището на корупцията у нас
Корупцията може да се понижи в случай че има система, която да се бори с нея, в случай че има неотвратимост на наказването, в случай че има социална непоносимост към корупцията и в случай че има водачи, които са пример за морална непорочност.
Когато, както у нас, система няма, върлува безотговорност, обществото толерира корупцията (огромна част от българите са срещу корупцията единствено тъй като не могат да я упражняват), водачите са милионери, а имаме към този момент и милиардери (по-точно, създали първия милиард) посредством политиката, то
обособената персона е изправена пред алтернативата - да се корумпира или не.
А както споделих, в случай че се стигне до такава степен (не)корупмираността да е персонален избор, то следствията - и това неведнъж е потвърдено - са две: непрекъснато нараства броят на корумпираните (иначе човек наподобява глупак) и нараства мащабът на присвоените посредством корупция средства (като ще е, да е).
Пример за това е точно ръководещата партия - там и честни хора стават последователно корупмирани, и мащабите на корупцията гонят астрономически висоти.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ