Николас Гомес Давила е роден на 18 май 1913 година

Николас Гомес Давила е роден на 18 май 1913 година в Колумбия в семейство от столичния хайлайф и въпреки формалното му обучение да завършва с гимназията, чете непрестанно освен на родния си испански, само че и на овладените още в детството френски, британски, латински и гръцки, както и немски, италиански, португалски и даже датски – на по-зряла възраст. До края на живота си събира библиотека от 30 000 тома. Резултатът от толкоз доста четене и размисли излиза през годините в няколко тома афоризми (Notas, 1954; Escolios a un Texto Implícito, 1977, Nuevos Escolios a un Texto, 1986, и др.), част от които ви предлагаме тук. Взети са от изключителния български уебсайт, отдаден на Давила - https://ngdavila.wordpress.com. направен от Б. Тодоров.

— Глупавите хрумвания трансформират даже походката на своите фенове.

— Шарлатанството на великите хора е очаровало XIX век; XX век се захласва по дребни шарлатани.

— Съвременният публицист не помни, че единствено загатването на жестовете на любовта предава същността ѝ.

— Врагът на цивилизацията е не толкоз външният ѝ съперник, колкото вътрешното ѝ изхабяване.

— Умът на марксиста с времето се вкаменява, а този на левичаря се размеква като гъба.

— Демократът трансформира метода на филантропичните науки, когато някой извод стартира да го безпокои.

— Обичайно възхваляват правата, с цел да могат да подценяват отговорностите.

— Опасната концепция не е неправилната, а отчасти вярната.

— Самотата ни учи да бъдем интелектуално по-честни, само че и ни подтиква да бъдем интелектуално по-малко вежливи.

— Правдоподобието е изкушението, на което историкът-любител най-лесно се поддава.

— Повторението на старите истини е същинската цивилизаторска работа.

— Вкусът на младия би трябвало да уважава, а на остарелия да избира.

— Съвременният човек няма вътрешен живот: колкото да има вътрешни спорове.

— Там, където няма следи от остарялата християнска αγάπη (любов), даже в чистата вежливост има нещо студено, двулично, сурово.

— Ние, реакционерите доставяме на простаците удоволствието да се усещат като дръзки авангардни мислители.

— Победеният би трябвало да се утешава не с вероятните възмездия на историята, а с чистото предимство на идеята си.

— Когато се целим нависоко, няма аудитория, способна да разбере дали сме уцелили.

— Понятието жанр съдържа три смисъла: свойствата на самостоятелната експресивност, система от форми и необикновен набор от полезности. Всичко написано може да има жанр в първия смисъл, неизбежно го има във втория и от време на време съумява да го има в третия.

— Единственото чисто наслаждение е в откриването на някаква концепция.

— Не постоянно можем да отличим това, което ранява нашата сензитивност от това, което провокира нашата злоба.

— Относителността на усета е опрощение, употребявано от епохите с неприятен усет.

— Писателят, които не се старае да ни убеди, губи по-малко от времето ни и от време на време ни убеждава.

— Истината е не толкоз безлично изказване, колкото метод на мислене и чувство.

— Четенето е опиат, без който не можем, защото то ни избавя не толкоз от посредствеността на живота ни, колкото от посредствеността на душата ни.

— Обществата, опитващи да унищожават нужните институции, се обричат на по-лошо.
Там, да вземем за пример, където не ръководи военният, ръководи служителят на реда.

— Проблемите на цялата тази „ модерна юноша “ са съвършена досада.

— Откровеният разговор нормално приключва със скандал.

— Поставянето на „ на практика цели “ постоянно ни довежда на разположение с близък, който не бихме желали да допираме и с крайник.

— Важното не дава доказателства за себе си.

— След днешните господари, вчерашните възмущават доста по-малко.

— Поезията може и да е магия, само че поетът е безвкусен магьосник.

— „ Безкласово общество “ е това, в което няма нито аристокрация, нито народ. Там в обращение е единствено еснафът.

— Християнството не учи, че казусът има решение, а че на хлопащия ще се отвори.

— Фалшивият мит се заменя не с научни тезиси, а с същински мит.

— Цивилизовано общество е това, в което болката и удоволствието не са единствените причини.

— Трудното не е да повярваме в Бога, а да повярваме, че ние имаме значение за Него.

— Християнството не взема решение „ проблеми”: то ни задължава да ги претърпяваме на по-високо равнище. Който упорства те да бъдат решени, обрича християнството на иронията, съпътстваща всяко решение.

— Нашата ера създава по-лесно от други това, за чието произвеждане не се изисква гений.

— Както в обществото, по този начин и в душата, когато отстъпват йерархиите, настъпват нагоните.

— Вярата почиства мозъка.

— Геният оставя трудовете си не на „ човечеството “, а на себеподобните си.

— Новите генерации обикалят към останките на западната просвета, като група японски туристи измежду руините на Палмира.

— Смъртта е безспорното удостоверение за нашата взаимозависимост. Нашата взаимозависимост е безспорното съображение на нашата вяра.

— За същински значимото не съществуват доказателства, а единствено свидетелства.

— Това, което трансформира контракцията на лицевата мускулатура в усмивка е докосването от невидими крила.

— Душата се кове единствено под хиляди атмосфери мечти.

— Вярата в Бога не е религия в Бога: тя е неспособност да не се има вяра в Него.

— Дистанцията сред нациите, класите, културите, расите е несъществена. Пропастта лежи сред плебейското и аристократическото схващане.

— Активизмът има единствено един лимит – пъкъла.

— Днес, за предизвикването на огромни произшествия не са нужни велики упоритости, задоволителна е купчина дребни грехове.

— Да възпитаваш значи да предаваш не наставления, а омерзение и екстаз.

— Човекът е долен човек, кадърен от време на време да се засрами.

— На този, който с безпокойствие ме пита какво може през днешния ден да бъде направено, ще отговоря почтено, че в наше време най-подходяща е безсилната изясненост на мозъка.

— Религиозната съвестност очарова, етическата суровост отблъсква.

— Образованият човек е измислил ритуалите, с цел да се отбрани от прямотата на простака.



— Когато прогресивното духовенство приключи демонтажа на църквата, последната оживяла цивилизация ще загине.

— Неверието не е грях, а наказване.

— За да може обществеността да стартира да почита една безкористна концепция, би трябвало първо да бъде зашлевена с нея.

— Никой не може да остане дълго време значим, без да се трансформира в простак.

— Съвременният разказ мирише не на светилно, а на машинно масло.

— Нищо не вбесява по този начин прогресиста, както твърдоглавие на оня, който отхвърля да жертва вярното поради новото.

— Наивността на умния либерал непрекъснато обърква наблюдаващия.

— Благородният човек е оня, който си слага условия, без те да са наложени от събитията.

— Истинските творби на изкуството се взривяват в идващите столетия като снаряди, останали забити на полесражението.

— Във всяка специалност простакът се демонстрира по друг метод, което дезориентира профана.

— В океана на вярата уловът се прави с мрежите на подозрението.

— На строгия разум са простени странностите.

— Учебниците по модерна история са регистри на банкрутите.

— Вярата не е приемане на някакви убеждения, а ненадейно озарение, което ни събаря на колене.

— Тълпата се възмущава от безсърдечието на оня, който не разрешава на неопитни и несръчни ръце да оперират болния.

— Името, с което сме познати, е просто най-известният от нашите псевдоними.

— Ако се вслушаме в шепота на изповедта, ще разберем, че индивидът има потребност не толкоз от наставление, колкото от екзорсизъм.

— Затвор е всичко, конструирано съгласно науката.

— Да пишеш добре значи да опишеш една крива посредством допустимо минимум допирателни.

— Славата е лотария за не изключително надарените.

— Без структурата на йерархията не е допустимо свободата да бъде превърната от нереалност в действителност. Обикновено либералът прекомерно късно открива за себе си, че цената на равенството е всесилната страна.

— Реакционерът се ужасява не толкоз от плебейския пир, на който революциите дават воля, колкото от усърдната буржоазност на реда, който те откриват.

— Атеистът в никакъв случай няма да елементарни на Бога, че не съществува.

— Увеличаващият се брой на тези, които намират днешния свят за „ непоносим” би ни утешило, в случай че не знаехме, че те са пленници на същите убеждения, които вършат този свят нетърпим.

— В бъдещото общество и реакционерите и марксистите ще живеем еднообразно неудовлетворени. Но в случай че марксистите ще го гледат с невярващите очи на предците си, ние ще го гледаме с иронията на чужденеца.

— Да изберем допустимо най-незабележителното битие. Истинският отстъпник не е концептуално нито космат, нито голобрад.



— Който не подушва миризмата на сяра в модерния свят, е лишен от подушване.

— Не да позволяваме несъгласията, а да ги степенуваме, е единственото, към което можем да се стремим.

— Историята е не толкоз еволюция на човечеството, колкото проява на другите аспекти на човешката природа.

— Обуржоазяването на пролетариата е разследване на обръщането му в индустриалната религия, проповядвана от социализма.

— Само старите обувки не раняват краката на човечеството в неговите дълги скитания.

— Безброй проблеми са породени от метода, с който се опитваме да ги решим.

— Невъзможно е да приказваме непосредствено за скъпото.

— Бог маскира чудото по този начин, както индивида – капан.

— Проблемите, които ни тревожат, ни опазват от проблемите, които ни опорочават.

— Ако не шета неуморно за облекчаване на алчността си, индивидът в модерното общество се усеща малко отговорен.

— Просветлението е плячката на победения.

— Честната формула би трябвало да съдържа противоотровата си.

— Когато не се сблъсква с поредност бариери на недоумение, творбата на изкуството не съумява да внуши никому смисъла си.

— Аз жегвам единствено една тематика: възгордяването. Всички други са нейни отпечатъци.

— Понеже е чул, че религиозните изказвания са метафори, простакът взема решение, че те са небивалица.

— Нашите истини би трябвало да пазим не толкоз от обиждащата ги незначителност, колкото от защитаващата ги незначителност.

— Превръщането на хората в плебс изисква усърдното и безрезервно присъединяване на демократа.

— Чувствеността е културно завещание от античния свят. Обществата, в които гръцко-римската диря е заличена, познават единствено сантименталното и половото.

— В течение на няколко века „ освобождението на индивида “ се свежда до насърчаването на неговото вулгарно държание.

— Даже от самата обич сексът плете интриги.

— Останките на империята дремят в криптата на църквата.

— Това, че някой простак е написал нещо по някоя тематика, е задоволително съображение за различен простак почтително да включи написаното в библиографията по тематиката.

— Простакът се отличава от културния човек по присъединяване на първия в „ културния живот”.

— Усвоена от простаци, истината оглупява.

— За да отсъжда тъкмо, човек би трябвало да няма правила.

— Да опитаме да превърнем тежестта, която ни смазва, в действие, въздигаща ни към спасението.

— Само посредством това, което е съумял да изрази по доблестен метод, индивидът схваща значимите истини.

— Всичко бълбука в безпорядък, до момента в който думата не стартира да оформя света.

— В есента на културите виталният им сок се съхранява в най-сухите им клони.

— Не единствено всичко умира, само че съвсем всичко пропада.

— Всяка концепция е, като предписание, пределно елементарна.

— Нито приемането на правилните естетически правила подсигурява триумф, нито неверните водят безусловно до неуспех.

— Уродливостта на актуалното лице е етическо събитие.

— Грешката дава плодове единствено в сянката на истината. Даже дяволът от досада напуща местата, където е угаснало християнството.

— За да ни склонят да ги приемем, глупавите хрумвания се базират на многочислената аудитория, която ги споделя.



— Човекът умира от мраз не из земните степи, а в концептуалните покои на интелекта.

— Никоя работа не е презряна, в случай че не си присвоява значителност, каквато няма.

— Когато споделяме, че думите преобразяват, простакът схваща, че те изопачават.

— Сериозното му университетско образование защищава експерта от всевъзможни хрумвания.

— Любовта към близък е несъмнена заповед, само че Евангелието е обич, която ни чака.

— Вярата не се губи, тъй като рецензиите към християнството наподобяват обосновани. Напротив, те стартират да наподобяват обосновани едвам със загубата на вярата.

— Литературното майсторство се състои в умеенето да се подържа температурата на фразата.

— Истините кацат, само че не вият гнезда.

— Гръцката скулптура е наследила телесната си цялост от елинистичния дух. Там, където имат вяра единствено в тялото, има единствено безжизнена геометрия.

— Всяка ера приключва с маскарад.

— Либерализмът, с цел да възпита народа, го разглезва до превръщането му в остарял блудник.

— Осъзнаването на личните несъгласия защищава духа от омаята на гротескни хармонии.

— Демократичните институции отварят пред жителя само вратите на политическата изразителност.

— Няма някой, който да не знае, че „ преобразяването на света “ значи бюрократизирането на индивида.

— Да осъдиш себе си е не по-малко нескромно, в сравнение с да си дадеш амнистия.

— Което може да се знае сигурно не е действително, а действителното не може да се знае сигурно.

— Либералните хрумвания са привлекателни. Последствията им са трагични.

— Иронията е снизходителността на песимиста.

— Колкото по-благороден е един пейзаж, толкоз по-нетрайна е следата, която оставя в душите на актуалните пътешественици.



— Революцията наподобява не толкоз техника за осъществяване на някакъв план, колкото опиат против модерната досада на свободното време.

— Католицизмът дори за чужденеца е освен това от християнска фракция. Католицизмът е цивилизацията на християнството.

— Властта покварява по-сигурно оня, който я желае, в сравнение с оня, който я има.

— Да се назовава остаряло това, което към този момент не е разбираемо, е известна неточност.

— Политическата концепция, която не води към злополука, не става известна.

— В края на краищата, ревниво пазиме и атакуваме единствено религиозните позиции.

— Деветнайсети век назовава империализъм цялостната диаметралност на това, което в средновековието се назовава империя.

— В този век съчувствието е идеологическо оръжие.

— Индивидуализмът не е антитеза на тоталитаризма, а негово изискване. Напротив, тоталитаризмът и йерархията са крайните точки на придвижвания в противоположни направления.

— В благородните души правилата са натурализирани.

— Следването на ясния текст на нечий превъзходен разум е единственото напълно удоволствие.

— Дори единичното интелектуално постижение може да избави.

— Умът на съвременника бързо се трансформира в хватателен орган на неговата алчност.

— Свободата е право на различие; равенството е неговата възбрана.

— Цивилизоването значи ограничение на свободата, с цел да може стволът да пораства прав. За да може зеленината да се сгъсти в короната.

— Егалитаризмът на демократичните демокрации не ликвидира богатите, а единствено почтените измежду тях.

— Либерализмът прогласява правото на личността на опошляване, при изискване, че с това не се пречи на опошляването на съседа.

— За да бъде отприщено сатанинско възгордяване у демократа, е задоволително инцидентно да бъде настъпен по мазола.

— Диктатурата е технизация на политиката.

— Истинската персона не може да бъде добавена, единствено може да бъде степенувана.

— Либералът се вълнува повече от изтезанието на килъра, в сравнение с от гибелта на жертвите.

— Мнозина считат, че подражават, до момента в който в действителност единствено изопачават.

— Политическите причини, които са изглеждали безапелационни, с течение на времето стартират да наподобяват неразбираеми.

— Между диктатурата на техниката и техниката на диктатурата, индивидът не намира междина, през която да се измъкне.

— Да се чака, че увеличаваща се накърнимост на един все по-интегриран от техниката свят няма да наложи цялостен абсолютизъм, е просто неуместно.

— Да се постараем да не се превърнем просто в негатив на съперниците си.

— Всеки типично съвременен израз е зачатък на осквернение.

— Без актуалния опит нямаше да бъде известно, че свободата може да покварява освен тирана.



— Тъй като и най-посредственото копие би се трансформирало в оригинал в случай че забравим за копирания оригинал, оригиналността не е естетическа категория.

— Книгите, с които не желаеме да се разделим, нормално са книгите, към които не сме желали да се приближим.

— Прекомерната упоритост ни защищава от суетата.

— Да не позволяваме убежденията ни да придобият дребнавата придирчивост на остаряла мома.

— Малцина се възхищават, без да се интересуват дали възхищението им ги дискредитира или ги популяризира.

— Което е физически допустимо, в никакъв случай не е човешки неприемливо. Интелектуалните и моралните бариери са се преплели.

— За да срещаме добре възпитани хора, би трябвало да четем преписка отпреди минимум един век.

— Когато не е обвързано с някакво политическо предопределение, благосъстоянието непоправимо деморализира. Дори плутокрацията е за предпочитане пред безотговорната имотност.

— „ Доказателствата “ за християнството са опити да се премълчи за благодатта.

— Ще научи ли в миналото човечеството да избира достойните изобретения пред печелившите изобретения?

— Конфликтите рядко избухват заради действителни различия.

— Политическите убеждения на левия са по-лесно търпими от останалите му убеждения.

— Нека не залъгваме никого: дяволът може да обезпечи материалните благосъстояния, които дава обещание.

— Деспотизмът изсушава, протестът скопява, свободата покварява. Нещо възвишено може да бъде издигнато единствено върху свободното послушание.

— Расистът лъже себе си, вярвайки в съществуването на чисти раси, а антирасистът – вярвайки, че съставките на напитката нямат значение.

— Глупакът, спасен от финансови безредици, умира от досада.

— Болшинството в едно общество има дадена мисловност, тъй като обществото има дадена конструкция, само че обществото има дадена конструкция, тъй като едно малцинство има дадена мисловност.

— Псевдонауки като психоанализата и марксизма недоволстват против техните анализатори като против техни гонители.

— Съвременникът редува положения на отстъпчивост и неотстъпчивост. Щом престане да бъде прочувствен, става безсърдечен.

— Научното мислене почиства мозъка, само че изтрива доста при почистването.

— Не тъй като са отвратителни – още по-малко тъй като са известни – би трябвало да отхвърлим решенията на народа, а тъй като се афишират за суверенни.

— Реформите са рампите, водещи към революциите.

— Демокрацията е политиката на гностическата теология.

— Прирастът на библиографии се дължи не толкоз на изобилието на откриватели, колкото на дефицита на критерии.

— Единственият, който би трябвало да моли не за благосклонност, а за правдивост, е художникът.

— Забележките на чужд(оземн)ия критик могат да бъдат точни, само че рядко са уместни.

— Да бъдеш буржоа значи да не можеш да си представиш, че индустриализацията може да не бъде мечтана и че по нейните артикули могат да не копнеят.

— Историята е нарушение на биологическите навици от религиозни вихрушки.

— Освен тавтологиите, нищо в света не е чист артикул на своите аргументи.

— Днес желаят да създадат прошката равносилна на самопризнание, че няма нарушение.

— Индивидуализмът е лекарство, което разболява здравия, само че лекува болния.

— Демокрацията би била безобидна смешка, в случай че не беше маска на едно осквернение.

— Най-безсрамното представление е сладострастният боязън, с който тълпата слуша ласкаещия я оратор.

— Съвременната рецензия по този начин разчепква художественото произведение, че от него остава единствено кълбо мръсна вълна.

— Разтварянето на няколко капки християнство в левичарския разум трансформира простака в идеален простак.

— За същинските резултатите на отминалата гражданска война би трябвало да се допитаме до революционерите, подготвящи идната.

— Действителното предимство е отвратително за простака. Имитациите на предимство, обаче, го очароват.

— Реакционерът просто приказва непрекъснато това, което останалите споделят единствено в паузите сред гуляите.

— Продуктите на „ демократичния “ разум са толкоз бездушни, че се оказват безжизнени.

— Човекът излиза не толкоз на лов за истини, колкото в търсене на оправдания.

— Който се доближава към тайната без нейно разрешение, намира празнота на нейно място.

— В сегашния век „ десен “ не е нищо повече от клеймо, с което едни леви секти очернят други сродни секти.

Източник: