Никола Симеонов: Първото ми истинско готвене, като тук не говорим за палачинки и бъркани яйца
Никола Симеонов е един от най-любимите ни кулинари, известни в общественото пространство. Той набра известност след присъединяване си във втория сезон на Hell`s Kitchen, където стигна до заветното второ място. Оттогава не стопираме да следим забавното наличие, което основава, показано от него с доза комизъм.
Решихме да се срещнем с Никола, с цел да ни опише за пристрастеността си към готвенето, обичаните предписания, както и новите планове, с които се е захванал тази година. Един от тях е безвъзмезден в неговата страница. Звучи много вълнуващо и дори ни се прииска и ние да се запишем!
Продължавайте да четете, с цел да разберете още!
Здравейте, Никола! Благодарим Ви, че приехте поканата ни!
Вие сте един от най-популярните кулинари в страната. Как се роди Вашата обич към кухнята?
Предполагам, както е при множеството готвачи, обичам храната. Може би това беше повода до момента в който бях дете да са навъртам към майка ми, когато готви. Тук топнеш пръстче, там филийка... После стартира да ми става забавно и кое, по какъв начин и за какво се случва. Защо белтъците се разрушават? Защо крем карамелът се готви на водна баня и така нататък
Имате ли спомен кое беше първото ядене, което приготвихте и на каква възраст бяхте тогава?
Първото ми същинско готвене, като тук не приказваме за палачинки и бъркани яйца, беше когато бях на към 14 години. Всичките ми родственици бяха отишли някъде за през целия ден и аз желаех да подготвя пиле с ориз за вечеря. Имах точни указания, само че когато трябваше да сложа 3 чаши вода за всяка чаша ориз, просто не повярвах. Сложих по-малко, ориза остана недопечен и стартира да се препича. Продължих да поставям вода, до момента в който най-после не се сготви. Е, от горната страна беше изсъхнал, само че значимото е, че се изяде!
Работил сте в ресторант на Гордън Рамзи в Лондон. Това ли беше първият Ви допир с висшата кулинария?
Още в България бях работил в няколко, да ги назовем файн дайнинг ресторанта. Но когато стъпих в ресторанта на Гордън, разбрах какъв брой още имаме да учим. Оказа се, че висшата кулинария у нас въобще не е висша. Да я съпоставяме с тази в Лондон, е като да съпоставяме картинг съревнование с формула 1.
Какво Ви даде практиката Ви там? Кой е най-ценният урок, който научихте?
Там за шест месеца научих толкоз, колкото тук не бях научил за няколко години. Различни техники на готвене, неща които чак след години започнаха да навлизат в България. Да съм бърз и проведен, да работя напрегнат. Най-ценния урок, е да не правиш взаимни отстъпки.
Коя беше най-трудната част от това да работите в ресторант на толкоз високо равнище?
Най-трудно ми беше да привикна с организацията. Тук никой не работеше по този метод. Кухнята беше от 15 души, и 8 станции, всички работеха в синхрон. Всеки си имаше собствен таймер, когато влезе поръчка, тя би трябвало да излезе след 5 минути. Когато таймера на основния готвач звънне, и липсва някой съставен елемент ставаше проблем. След това разбрах, че макар че работния ден е 16 часа, работиш 5 дни в седмицата. Не единствено че работиш, а едвам смогваш. Работиш колкото можеш по-бързо, ядеш на крайник, безусловно не спираш за тези 16 часа. Не единствено че не спираш, даже и не забавяш темпото, от самото начало си на ръба да се издъниш. Отговорността и напрежението са големи, за доста хора и непостижими. Повечето хора на 30 към този момент се отхвърлят от тези заведения за хранене, тъй като не устоят. Гастрит, плексит, разширени вени, да не приказваме, че не ти остава време за безусловно нищо друго.
Възможно ли е и в България да има заведения за хранене от този сан?
Много готвачи в България могат да сготвят храна, заслужаваща звезда Мишлен. Но да поддържаш непрекъснато това равнище, да контролираш всичко в кухнята, и да не правиш компромис в никакъв случай, това още никой не е постигнал у нас. Често казано, нямам доверие някой да вземе звезда в околните години, а даже да я вземе, бързо ще я изгуби.
През 2019 година взехте присъединяване във втория сезон на Hell’s Kitchen България и станахте финалист. Как се решихте да се включите в това премеждие?
В Hell’s Kitchen се записах просто, тъй като трябваше. Нямаше по какъв начин да пропусна такава опция.
Очаквахте ли, че ще стигнете толкоз надалеч?
Честно казано, чаках даже да печеля. Мисля, че всеки записал се, би трябвало това да чака. Исках да печеля, не просто да вземам участие.
Притесняваха ли Ви камерите?
Никога не съм обичал да се фотографирам, какво остава да ме демонстрират по малкия екран. Камерите ме притесняваха доста, само че не ми пречеха на готвенето. Както, допускам се тормози, да речем реализатор на концерт. Гледат те толкоз хора, само че си репетирал, знаеш какво правиш, и просто го правиш.
Толкова ли е ужасно, колкото наподобява по малкия екран?
След заведенията за хранене на Гордън, няма кухня която да те уплаши.
Поддържате ли връзки с някои от участниците и в случай че да, кои са те?
Поддържам контакт с съвсем всички, само че рядко се виждаме. Най-често с Веселин и Тихомиров.
Кои бяха най-големите компликации по време на присъединяване в това риалити?
Готвенето в никакъв случай не ме е тормозило. Имаше сложни провокации, само че най-трудното беше изолацията. След толкоз време без контакт с външния свят, си доста изтощен душевен и прочувствено. Най-малкото нещо ти се отразява ненадейно доста.
Какво научихте, до момента в който бяхте там?
Научих, че не би трябвало да искаш нещо непременно и че е по-важно да не губиш себе си.
Забелязваме, че споделяте отзиви за участниците в неотдавна почналия нов сезон на формата. Какво Ви прави най-силно усещане във връзка с участниците?
В новия сезон има доста прями персонажи, подготвени да влязат в спор когато и да е.
Открои ли се някой като Ваш любимец и с какво Ви завоюва той?
Харесвам хора, които стоят надалеч от интриги, не подвигат доста звук към себе си, само че имат какво да покажат. В момента любимец ми е Артур.
Какво бихте посъветвали актуалните участници, в случай че можехте?
Да не си вършат номера! Всичко се вижда, няма по какъв начин да спечелиш с хитрини. Да играят за тима. Вярно е, че спечелилия най-после е един, само че е значимо по какъв начин ще извърви пътя си до финала.
Какви качества би трябвало да има един фен кулинар, с цел да се трансформира в експерт?
Границите доста се размиват тук-там, само че с изключение на по-големия опит, професионалния готвач знае по какъв начин се работи в кухнята на ресторант. Знае по какъв начин да провежда работата, поръчките, личния състав, менюто и тн.
Коя е обичаната Ви кухня?
Любимата ми кухня в последно време е Японската. Започват да се намират от ден на ден артикули на нашия пазар, и има от ден на ден заведения за хранене. Нещо което преди години липсваше.
Гурме или обичайната българска кухня?
Ако би трябвало да предпочитам с кое да се храня до края на живота си, несъмнено че Българската кухня. Ако би трябвало да предпочитам в какъв ресторант да отида един път месечно – гурме ресторант.
Кое е най-необичайното ядене, което сте опитвал и къде?
Вече не знам кое се води извънредно. Преди 10 години извънредно беше патешко с боровинки. После необикновени станаха меса от екзотични животни. След това започнаха да се ядат буболечки. Сега са ферментиралите храни и храни инфектирани с разнообразни типове мухъл. Ял ги съм всичките, само че може би най-необичайно звучи лимонен къс с мравки във Френска сладкарница в центъра на Лондон.
Кои известни кулинари ви служат за ентусиазъм?
Очевидно Гордън Рамзи е един от тях, първия ми кулинарен кумир. Марко Пиер Уайт, Рене Режепи, Грант Ахац, Хестън Блументал. Хора или с невероятна история или с забавен метод към кулинарията.
Напоследък демонстрирате интерес към едно друга сфера, а точно фотографията. Какви ви възпламени към това изкуство и планирате ли да придобиете професионална подготовка?
Никога не съм обичал да ме снимат, само че постоянно съм обичал да фотографирам. Имал съм и увлечение към рисуването, нещата в действителност са много сходни. Не знам тъкмо какво ме е запалило, само че сестра ми рисува, а татко ми и дядо ми са били фотографи. Сега просто желаех да върша по-хубави фотоси на ястията, които сготвям и си купих фотоапарат, само че нещата се задълбочават. Купувам си онлайн фотографски курсове, чета, влагам в техника. Просто ми харесва, само че да стана професионален фотограф, надали. Това си е обособена специалност.
Вижте цялото изявление на
Решихме да се срещнем с Никола, с цел да ни опише за пристрастеността си към готвенето, обичаните предписания, както и новите планове, с които се е захванал тази година. Един от тях е безвъзмезден в неговата страница. Звучи много вълнуващо и дори ни се прииска и ние да се запишем!
Продължавайте да четете, с цел да разберете още!
Здравейте, Никола! Благодарим Ви, че приехте поканата ни!
Вие сте един от най-популярните кулинари в страната. Как се роди Вашата обич към кухнята?
Предполагам, както е при множеството готвачи, обичам храната. Може би това беше повода до момента в който бях дете да са навъртам към майка ми, когато готви. Тук топнеш пръстче, там филийка... После стартира да ми става забавно и кое, по какъв начин и за какво се случва. Защо белтъците се разрушават? Защо крем карамелът се готви на водна баня и така нататък
Имате ли спомен кое беше първото ядене, което приготвихте и на каква възраст бяхте тогава?
Първото ми същинско готвене, като тук не приказваме за палачинки и бъркани яйца, беше когато бях на към 14 години. Всичките ми родственици бяха отишли някъде за през целия ден и аз желаех да подготвя пиле с ориз за вечеря. Имах точни указания, само че когато трябваше да сложа 3 чаши вода за всяка чаша ориз, просто не повярвах. Сложих по-малко, ориза остана недопечен и стартира да се препича. Продължих да поставям вода, до момента в който най-после не се сготви. Е, от горната страна беше изсъхнал, само че значимото е, че се изяде!
Работил сте в ресторант на Гордън Рамзи в Лондон. Това ли беше първият Ви допир с висшата кулинария?
Още в България бях работил в няколко, да ги назовем файн дайнинг ресторанта. Но когато стъпих в ресторанта на Гордън, разбрах какъв брой още имаме да учим. Оказа се, че висшата кулинария у нас въобще не е висша. Да я съпоставяме с тази в Лондон, е като да съпоставяме картинг съревнование с формула 1.
Какво Ви даде практиката Ви там? Кой е най-ценният урок, който научихте?
Там за шест месеца научих толкоз, колкото тук не бях научил за няколко години. Различни техники на готвене, неща които чак след години започнаха да навлизат в България. Да съм бърз и проведен, да работя напрегнат. Най-ценния урок, е да не правиш взаимни отстъпки.
Коя беше най-трудната част от това да работите в ресторант на толкоз високо равнище?
Най-трудно ми беше да привикна с организацията. Тук никой не работеше по този метод. Кухнята беше от 15 души, и 8 станции, всички работеха в синхрон. Всеки си имаше собствен таймер, когато влезе поръчка, тя би трябвало да излезе след 5 минути. Когато таймера на основния готвач звънне, и липсва някой съставен елемент ставаше проблем. След това разбрах, че макар че работния ден е 16 часа, работиш 5 дни в седмицата. Не единствено че работиш, а едвам смогваш. Работиш колкото можеш по-бързо, ядеш на крайник, безусловно не спираш за тези 16 часа. Не единствено че не спираш, даже и не забавяш темпото, от самото начало си на ръба да се издъниш. Отговорността и напрежението са големи, за доста хора и непостижими. Повечето хора на 30 към този момент се отхвърлят от тези заведения за хранене, тъй като не устоят. Гастрит, плексит, разширени вени, да не приказваме, че не ти остава време за безусловно нищо друго.
Възможно ли е и в България да има заведения за хранене от този сан?
Много готвачи в България могат да сготвят храна, заслужаваща звезда Мишлен. Но да поддържаш непрекъснато това равнище, да контролираш всичко в кухнята, и да не правиш компромис в никакъв случай, това още никой не е постигнал у нас. Често казано, нямам доверие някой да вземе звезда в околните години, а даже да я вземе, бързо ще я изгуби.
През 2019 година взехте присъединяване във втория сезон на Hell’s Kitchen България и станахте финалист. Как се решихте да се включите в това премеждие?
В Hell’s Kitchen се записах просто, тъй като трябваше. Нямаше по какъв начин да пропусна такава опция.
Очаквахте ли, че ще стигнете толкоз надалеч?
Честно казано, чаках даже да печеля. Мисля, че всеки записал се, би трябвало това да чака. Исках да печеля, не просто да вземам участие.
Притесняваха ли Ви камерите?
Никога не съм обичал да се фотографирам, какво остава да ме демонстрират по малкия екран. Камерите ме притесняваха доста, само че не ми пречеха на готвенето. Както, допускам се тормози, да речем реализатор на концерт. Гледат те толкоз хора, само че си репетирал, знаеш какво правиш, и просто го правиш.
Толкова ли е ужасно, колкото наподобява по малкия екран?
След заведенията за хранене на Гордън, няма кухня която да те уплаши.
Поддържате ли връзки с някои от участниците и в случай че да, кои са те?
Поддържам контакт с съвсем всички, само че рядко се виждаме. Най-често с Веселин и Тихомиров.
Кои бяха най-големите компликации по време на присъединяване в това риалити?
Готвенето в никакъв случай не ме е тормозило. Имаше сложни провокации, само че най-трудното беше изолацията. След толкоз време без контакт с външния свят, си доста изтощен душевен и прочувствено. Най-малкото нещо ти се отразява ненадейно доста.
Какво научихте, до момента в който бяхте там?
Научих, че не би трябвало да искаш нещо непременно и че е по-важно да не губиш себе си.
Забелязваме, че споделяте отзиви за участниците в неотдавна почналия нов сезон на формата. Какво Ви прави най-силно усещане във връзка с участниците?
В новия сезон има доста прями персонажи, подготвени да влязат в спор когато и да е.
Открои ли се някой като Ваш любимец и с какво Ви завоюва той?
Харесвам хора, които стоят надалеч от интриги, не подвигат доста звук към себе си, само че имат какво да покажат. В момента любимец ми е Артур.
Какво бихте посъветвали актуалните участници, в случай че можехте?
Да не си вършат номера! Всичко се вижда, няма по какъв начин да спечелиш с хитрини. Да играят за тима. Вярно е, че спечелилия най-после е един, само че е значимо по какъв начин ще извърви пътя си до финала.
Какви качества би трябвало да има един фен кулинар, с цел да се трансформира в експерт?
Границите доста се размиват тук-там, само че с изключение на по-големия опит, професионалния готвач знае по какъв начин се работи в кухнята на ресторант. Знае по какъв начин да провежда работата, поръчките, личния състав, менюто и тн.
Коя е обичаната Ви кухня?
Любимата ми кухня в последно време е Японската. Започват да се намират от ден на ден артикули на нашия пазар, и има от ден на ден заведения за хранене. Нещо което преди години липсваше.
Гурме или обичайната българска кухня?
Ако би трябвало да предпочитам с кое да се храня до края на живота си, несъмнено че Българската кухня. Ако би трябвало да предпочитам в какъв ресторант да отида един път месечно – гурме ресторант.
Кое е най-необичайното ядене, което сте опитвал и къде?
Вече не знам кое се води извънредно. Преди 10 години извънредно беше патешко с боровинки. После необикновени станаха меса от екзотични животни. След това започнаха да се ядат буболечки. Сега са ферментиралите храни и храни инфектирани с разнообразни типове мухъл. Ял ги съм всичките, само че може би най-необичайно звучи лимонен къс с мравки във Френска сладкарница в центъра на Лондон.
Кои известни кулинари ви служат за ентусиазъм?
Очевидно Гордън Рамзи е един от тях, първия ми кулинарен кумир. Марко Пиер Уайт, Рене Режепи, Грант Ахац, Хестън Блументал. Хора или с невероятна история или с забавен метод към кулинарията.
Напоследък демонстрирате интерес към едно друга сфера, а точно фотографията. Какви ви възпламени към това изкуство и планирате ли да придобиете професионална подготовка?
Никога не съм обичал да ме снимат, само че постоянно съм обичал да фотографирам. Имал съм и увлечение към рисуването, нещата в действителност са много сходни. Не знам тъкмо какво ме е запалило, само че сестра ми рисува, а татко ми и дядо ми са били фотографи. Сега просто желаех да върша по-хубави фотоси на ястията, които сготвям и си купих фотоапарат, само че нещата се задълбочават. Купувам си онлайн фотографски курсове, чета, влагам в техника. Просто ми харесва, само че да стана професионален фотограф, надали. Това си е обособена специалност.
Вижте цялото изявление на
Източник: inews.bg
КОМЕНТАРИ