Никола Фурнаджиев е един от самобитните български поети. От първата

Никола Фурнаджиев е един от самобитните български поети. От първата му стихосбирка „ Пролетен вятър “ до „ Най-трудното “ той приказва със собствен глас, рисува облици и пресъздава времето, в което живее. За него Христо Радевски споделя, че е „ един от огромните поети на нашето международно време. С него можеш да вървиш през цветя и тръни, да си сигурен и спокоен, да ловиш риба, да пиеш вино и да разделиш последната цигара. От близостта с подобен човек ти постоянно се чувстваш отговорен по тази причина, че вземаш, а не можеш да дадеш “.

Тъкмо творчеството го среща с бъдещата му брачната половинка Надежда Костакева. Двамата се срещат за първи път през есента на 1926 година на лекция по история на философията. Тя към този момент познава творчеството му от варненската девическа гимназия, където със свои съученички са отгръщали страниците на „ Пролетен вятър “. Надежда научава, че създателят на стихосбирката слуша лекции в залата. Вълнението ù да се види очи в очи с поета е огромно.

Намира го с взор. Той стои в коридора пред аудиторията и пуши цигара. Чака професора да пристигна. Докато другите студенти търсят опция да се срещнат с девойките и остроумничат, Фурнаджиев е самичък.

По-късно слуша задълбочено в залата, явно се увлича във философските проблеми. Надежда не крие интереса си към него, гледа го с детски почтен взор.

След лекциите в университета Надежда и приятелката ù го наблюдават по софийските улици. Тя към момента не знае, че живее на квартира в дребна къща на края на ул. „ Оборище “. Той се храни в гостилница „ Средна гора “, против „ Славянска сказка “. Храната не е най-вкусната, само че тук се събират колоритни персони – писатели, художници, актьори и други странници. Фурнаджиев беседва с приятелите си Ангел Каралийчев и Илия Бешков. Двете госпожици също влизат в гостилницата и сядат на своя маса. Продължават да го следят. След известно време го заговарят. Започва другарство сред тях, което минава в нежна обич.

На 8 декември, студентския празник, Фурнаджиев показва Надежда Костакева пред приятеля си, художника Илия Бешков на една от масите в гостилницата. В гласа му нещо потрепва. Тогава Надежда вижда художника за първи път от близко. Тя е още веднъж с приятелката си, за която художникът  казава, че му наподобява на Настася Филиповна от „ Идиот “ на Достоевски. Продължава да се майтапи и да подмята закачки. Идват и други другари на Фурнаджиев. Заформя се шумно забавление, което приключва в Борисовата градина късно през нощта. Така стартират връзките сред Надежда Костакева и Никола Фурнаджиеви, които  не престават пет години.

Двамата се срещат съвсем всеки ден с приятелите му. Вечерите стартират със съществени диалози. Постепенно настроението се покачва след някоя чаша вино. Сипят се смешки и остроумия. Бешков е душата на фирмите. Добър подражател, рецитира, танцува като балерина с прелест, бие дайре, свири на винени чаши. Свири с дудуците си, на дудук, на флейта, импровизира на окарина.

„ Спомням си, на един имен ден на Ангел Каралийчев Илия беше в стихията си – свиреше като демон на дудук. Насядали на земята върху  възглавници, слушахме някаква негова пасторална ария. Дойде Панчо Владигеров. Още изпод чул тая неизмеримо въодушевена мелодия, спря се на вратата и дълго слуша, до момента в който Илия свърши. Стисна възторжено ръцете му и сподели: „ Ти си бил огромен занаятчия – същински актьор. Аз не знаех това! “ За пръв път чуваше Бешков “. Бешков споделя всевъзможни лакардии толкоз колоритно и комично, че всички се превиват от смях.

Както постоянно става студентите се забавляват и не помнят, че на другия ден са на лекции. Веселбите не престават до момента в който келнерите не оповестят, че затварят заведението. Но забавите и смеховете не престават по улиците. Понякое време наемат файтон, накачват се няколко души и не престават веселието по софийските улици. Но, когато имат сесия интензивно четат.

Никола и Надежда денем са дружно на лекции. Обядват в някоя гостилница. Почти не се разделят. Освен в часовете, когато тя има някаква работа. Тогава той се среща с другари. После се намират в гостилницата. Вечерите отново не престават в някоя механа, където пекат хубави наденички, сервират апетитен специалитет на заведението и хубаво вино. Скоро там се събират и други другари на Фурнаджиев.

Двамата влюбени вървят на посетители, нормално в неделя, в дома на Георги Цанев, който към този момент е фамилен и има две деца. Четат стихове на Блок, Есенин, Пастернак, някои наши поети. Мъжете приказват за литература и политика. Гостуват и на Николай Лилиев, който живее със сестра си и племенницата си. Там също се четат литературни творби и лирика. Домакините сервират ароматно кафе, което Фурнаджиев доста обича.

В дома на Сирак Скитник гледат картините му, които още са незасъхнали от боята. У Георги Райчев пък постоянно има хубаво вино, което се лее в обилие. Двамата посещават и проф. Михалчев, който им преподава в университета и има прекрасен бар в приземието. Понякога идва Бешков с обичаната си Сия и веселбите стартират.

Така минава студентството на Никола и Надежда – „ без нито едно облаче “. През 1931 година двамата приключват философия в Софийски университет. Същата година в един топъл септемврийски ден, подвигат женитба в Кърнаре. Кръстници стават писателят Ангел Каралийчев и красивата му брачната половинка Вела Ушева. Може би напълно не инцидентно. 

Още през 1926 година, когато стартира другарството и любовта сред Никола и Надежда, на литературно четене Вела Ушева, която е артистка в Народния спектакъл, чете стихотворението на Фурнаджиев „ Сватба “. Публиката избухва в бурни овации. Каралийчев е един от огромните му другари. 

Сватбената гала е под лозата в двора, в къщата, където живеят родителите му на квартира. По това време бащата на Фурнаджиев работи като инженер, управлява градежа на пътя, който свързва Карлово с Троян.

Извеждат младоженците. След ритуала следва богата гощавка с хубаво вино за гостите, блага, песни и забавление. Кумовете са очарователни, само че неопитни и с огромно старание извършват отговорностите си по сватбените ритуали.

Каралийчев си спомня: „ Другарката на Фурнаджиев беше доста радостно момиче, нежна и слабичка, затуй дядо Кондьо (дядото на Фурнаджиев – б. а.) постоянно споделяше: „ Нашата снаха е доста тънкокора “.

Младоженците по време на празника са благи, естествени, само че и леко обезпокоени.

След сватбата семейство Фурнаджиеви се открива в София. Живеят в къщата на художника Илия Бешков и брачната половинка му Сия, където приспособяват две семейства.

Първите години от брачния им живот са щастливи, само че нелеки. Той няма непрекъсната работа. Временно е назначен за помощник-библиотекар в Министерството на националната култура. После остава без приходи. Това го изтезава. Баща му оказва помощ на младото семейство, само че се грижи и за другия си наследник, който учи архитектура в Грац. Налага се Фурнаджиев да си откри работа. Надежда е учителка по заменяне в прогимназия, а след това преподавател в курсове за служащи от Държавната печатница.

Предлагат на брачна половинка ù да завежда литературната страница на вестник „ Пладне “, само че той отхвърля, не желае политически да се обвързва със Земеделския съюз.

След лутания, посредством намесата на тогавашния министър на просветата Стоян Костурков, братовчед на татко му, Българският екзарх в Цариград му обезпечава място като преподавател в българското учебно заведение. Семейството отпътува за южната ни съседка. Той е афектиран от обстоятелството, че за него няма работно място в личната му татковина.

В Цариград Фурнаджиев е уважаван изключително от македонците, които са от дълго време изселени там и децата им учат в българското учебно заведение. Градът, новата атмосфера впечатляват поета и той като че ли позабравя огорчението си от България. Но с времето носталгията го преследва. Пише писма до приятелите си – желае книги и български вестници, с цел да научи какво се случва в литературния и политическия живот. На фамилията се ражда наследник, което малко разсейва неприятните му чувства в непознатата страна.

Заплатата му се изплаща с по няколко месеца забавяне и фамилията живее в заеми. Фурнаджиев изпраща пари на татко си, с цел да му оказва помощ към издръжката на брат му. „ Потиснат и изтерзан от всички страни - от идните кървави събития, които Фурнаджиев не се съмняваше, че идат; от персоналната си орис – да живее надалеч от близки и другари и надалеч от родината си, - той не написа нищо. Само в последната 1937 година написа няколко стихотворения: „ Сбогом “, „ Завръщане “, „ Дни “ и „ Глас “ “, споделя в мемоари брачната половинка му.

Семейството се завръща в България. Фурнаджиев е преподавател по логичност, нравственос и съветски език в девическата гимназия в Пазарджик, където тогава живеят и родителите му. Но остава единствено една година. На идната си намира работа в Министерството на националната култура. После е преподавател по български език във Втора софийска девическа гимназия.

Фурнаджиеви постоянно се събират с другарски фамилии – Георги Цанев, Христо Радевски, Бешкови, Петканови, Пипкови. Говорят за войната, за събитията, които се случват у нас. Когато настроението стане минорно Пипков, който е добър подражател, се гримира в прилежаща стая и имитира Хитлер по какъв начин държи речи.

В това време стартират бомбардировките над София и фамилията се изтегля в село Койнаре, Белослатинско. Поетът претърпява тежка бронхопневмония и остава в Койнаре, а жена му краткотрайно отива във Варна. И тази стихия преминава…

Семейният им живот върви изцяло безпрепятствено. Сутрин тя му сервира кафе. С чаша в ръка той преглежда пресата. После написа, превежда, чете стихове. Предпочита Блок, Пастернак и Маяковски. Понякога ù чете и на нея. Но не приказва за работата си вкъщи, нито пък какво е захванал да написа. Когато тя го попита какво е почнал да работи той дава отговор: „ Пиша, ще забележим какво ще излезе “. Друг път, когато се колебае в написаното чете на жена си. Интересува го общото звучене и дълбочина. Допитва се до нея и за преводите си, в които е извънредно придирчив. Хвърля лист след лист в кошчето. Не бърза да печата стихосбирките си. Пише вкъщи си, само че късните си стихотворения. Тези от „ Пролетен вятър “ са писани в кафенетата на един мирис. 

Фурнаджиев обича да се майтапи и остроумничи със брачната половинка си. След като е поработил в стаята си отива при нея, с цел да ù каже някоя смешка. Разсмива я, а след това отронва: „ Ако не съм аз да те развеселявам и забавлявам, какво щеше да правиш? Много скучно щеше да прекараш живота си “.

В късна възраст обича да върви на Женския пазар за зеленчук. Купува салати, охлюви, леща. Удоволствие му основава навалицата от хора и шума. Обикаля сергиите. Разговаря с продавачите. Това му припомня детството, когато дядо му обикалял сливенската чаршия.

Двамата пътуват, когато имат опция. Той обича Копривщица, Панагюрище, Жервна, Стара Загора, Чирпан, Търново, Свищов, изключително Сливен, където е живял като дете при дядо си и баба си, с майка си и брат си, до момента в който татко му е мобилизиран по време на Първата международна война. В библиотеката си има книги за историята на тези и други български градове.

Поетът не може без хора, без другари. Обича чистотата в душата на хора. Не понася кариеристите, лицемерите и подлеците. Мрази лъжата и пошлостта. Хора свързани с тези пороци отминава без даже да ги поздрави. Правдив и непосреден е в връзките си с тях. Казва намерено какво мисли. Изстрелва истината без да се замисли. 

Има другари от всички среди. След като се освободи от работата си денем потегля да ги търси в някой ресторант. Или ги кани на посетители в дома си. Фурнаджиев обича хубавото вино. Радва се да сервира на приятелите си някое рядко вино, донесено от Чирпан или различен лозарски край, където е бил. Друг тип алкохол не пие. Когато се увлече в приказки с другари и закъснее, на другия ден съжалява.  Семейство Фурнаджиеви също върви на посетители. Гостуванията минават в среднощни разходки.

Понякога Фурнаджиев става „ мъчен “, както споделя за него Христо Радевски. Изпада в свои си мрачни положения. Страда и е изтерзан. Раздразнителен е и експлозивен. Личните си скърби и разочарования крие от брачната половинка си, не търси помощта ù. Но след това се извинява за държанието си. Често ù казвал: „ Кога и ти веднъж иска ми се извиниш? Все аз ти се оправдавам “. На нея мъчно ù минава. След като припламнат искрите на гнева му единствено след половин час всичко му минава и като че ли нищо не е било. Такъв е и с другите хора, освен вкъщи. Търси виновността у себе си, в случай че е убеден, че е сбъркал. Не мисли, че е унизително да си признаеш.

Изключително завързан е освен към фамилията, което е основал, само че и към това на родителите си. Нежно е отношението му към майка му и в никакъв случай не използва неприятни думи пред нея. Понякога се майтапи. Тя го е научила да обича книгите. С татко си са другари. Пият кафето си дружно, четат вестници, разясняват събития или приказват за литература. Особено се умилява от бабите и дядовците си, които са колоритни хора.

Фурнаджиев има и други недостатъци. Обича спорта, гледа с неспокойствие мачове, играе добре шах, табла и карти. В един интервал от време събира марки, само че за малко.

Ходи за риба. По цели дни скита по крайбрежията на реките, с цел да метне въдицата си на място, където ще хване добър улов. В това му буйно занятие го увлича Ангел Каралийчев. С тях постоянно е и Дамян Калфов. В нощи преди риболова не може да спи от неспокойствие.

„ Когато предстоеше да отиде на лов на риба, рано, от предния ден ще купи стръвта (ако беше ангажиран, аз отивах и ме учеше по какъв начин да познавам стръвта дали е прясна); вечер до късно ще връзва въдички, ще си подготвя целия екип, а заран рано, в 4 часа лятно време, е на крайник: вари си кафе, закусва, подготвя се. Винаги ме увещаваше да потегли дружно с него: „ Колко е хубаво да станеш заран рано! Колко е безшумно, свежо, красиво! “ Но на мен не ми се тръгваше толкоз рано. Все намирах аргументи, с цел да остана. Рядко го придружавах, а по какъв начин се радваше, когато отивахме двамата! (Как скърбя за тия изгубени дни да бъда с него!) “.

След риболова мъжете изтощени хапват в дребна механа и изпиват по чаша вино. Съпругата на Каралийчев е решила, че той има потребност от диета. Тук създателят на детски приказки си хапва порядъчно, а в къщи пред нея диетичната храна, която му е приготвила. Всички се смеят на това.

Каралийчев написа в мемоари: „ Никола Фурнаджиев е умел въдичар и постоянно хваща риба, с цел да уважи гостите си с чорбица, само че с най-едри рибки е цялостна неговата книжовна кошница “. 

Старостта плаши Никола Фурнаджиев. Той знае за нейното изтощение и заболяванията. Няма предпочитание дълго да живее. Горд човек е и не желае нито околните, нито останалите хора да го виждат в беззащитност. Така и се случва. Вземат го в болница с тежка рецесия и единствено за два дни душата му отлита.

Надежда Фурнаджиева мъчно претърпява загубата му. Образът му и спомените дружно я крепят до края на дните ù.