Защо ставаме агресивни от умиление?
Никое дете не обича да го щипят по бузите – все пак възрастните като че ли не могат да се спрат. Случвало ли ви се е да видите сладко кученце или бебе и да извикате “Ще те изям! ”? В това няма нищо необичайно. Ново проучване откри, че нападателните реакции, провокирани от гледката на миловидни същества, са нещо всекидневно, написа Live Science.
Оказва се, че хората освен изричат тези нападателни стремежи, само че и ги демонстрират в дейностите си, твърди изследването, показано на 18 януари на годишна среща на Дружеството за личностна и обществена логика на психиката в Съединени американски щати.
Според Ребека Дайър, психолог от Йейлския университет, става дума за мощно позитивна страст, съпроводена от възприятие за загуба на надзор: “Просто не можете да го понесете – нещо сходно е. ”
Дайър стартира да се интересува от този чудноват вид експанзия, откакто разисква с сътрудниците си какъв брой постоянно фотосите на миловидни животни в интернет провокират предпочитание да смачкаш или да стиснеш сладкото творение. Всички съществуващи проучвания върху реакцията на трогване допускат противоположна реакция – човек би трябвало да се стреми да се отнася с миловидното създание деликатно и грижовно.
И в действителност не става дума за това, че хората в действителност желаят да причинят зло на котетата в кошницата, когато видят дребните топчета да се прекатурват едно върху друго; не работим със социопати, изяснява Дайър. Но опитите, които тя организира, в действителност демонстрират нещо извънредно.
Участниците в проучването – 109 души – гледат фотоси на “сладки ”, “смешни ” и “неутрални ” животни. Първите са дребни и пухкави, вторите – възрастни животни в смешни обстановки, а последните – елементарни възрастни животни.
