ЗДХК и животновъди след кръгла маса: Месото, което ядем не е нито качествено, нито българско
Ние нямаме говеждо месо. Статистиката демонстрира произвеждане от 1,2 кг на човек от популацията годишно в България. Общо произвеждаме 16-17 кг от всички типове животни, които отглеждаме в страната. Затова е напълно обикновено да се появяват развалени меса, тъй като те са замразени, размразяваме ги веднъж, повторно, кой знае през какъв брой тирове и хладилници минават.
Това съобщи изпълнителният шеф на Националния съюз на говедовъдите в България (НСГБ) Михаил Михайлов по време на кръгла маса на тематика " Качествени и конкурентни ли са българските месни артикули? ", която се организира в Националния пресклуб на Българска телеграфна агенция в София през днешния ден. Събитието е част от поредицата на Сдружение " За налична и качествена храна ".
Според Михайлов различен главен проблем е, че нямаме профилирани породи за месо - имаме 90 000 крави, които разгласяваме за месо, от тях единствено 14 000-15 000 са същински месодайни крави, които заслужават интерес. Той цитира обява, в която се твърди, че най-хубавите луканки, които се вършат в България, са с румънско месо.
" Много би трябвало да се работи по този въпрос. Можем в доста къс период да създадем това, което направиха другите - субсидиране на месодайното говедовъдство ", уточни Михайлов и даде за образец Румъния, която прави взрив в това отношение, и Гърция, която от тази година влиза в стратегия за субсидиране на телетата и кравите за месо. Той изрази мнение, че още през идната година пазарът ни ще бъде залят от гръцко телешко и говеждо месо.
Важен въпрос съгласно Михайлов е и системата за изкупуване на месо. Той цитира статистика, съгласно която 36 000 бройки са заклани в нашите кланици. " От 550 000 говеда единствено 36 000 са минали през кланиците и въпросът е къде са другите ", попита изпълнителният шеф на НСГБ.
По думите на Михайлов съществува и казусът с прекупвачите. Той още веднъж даде за образец Румъния, където ги отстраняват, само че нашите наредби принуждават фермерите да работят с тях.
Качествени и конкуретни ли са българските месни артикули Източник: ЗДХК
Изпълнителният шеф на НСГБ не пропусна и тематиката за администрацията за месодайното говедовъдство, където проблеми също не липсват. " Тази година нашите говедовъди са подложени на заколение, заради липса на ваксини - нито могат да си изкарат животните на пасищата, нито могат да ги продадат някъде ", описа той. Михайлов въпреки всичко изрази признателност към Българска организация по сигурност на храните (БАБХ), които бързо са реагирали на техен сигнал и са създали документ, с който фермерите да могат да закарат животните за кръвопролитие. Без това е имало ферми от огромните, които са щели да влязат с 300 000-400 000 лв. загуби, заради това че не могат да си продадат кравите.
" За огромна част от потребителите не е ясно какво употребяват. Ако на даден артикул написа, че е създаден по БДС, това не значи, че суровините са български. Затова от години се борим да се промени Българския държавен стандарт, като наложително за неговите условия би трябвало да бъде суровината да е с генезис България ", показа Симеон Караколев, съпредседател на Национална овцевъдна и козевъдна асоциация (НОКА). По думите му сега всеобщо в месопреработвателната индустрия саламите, които се употребяват са с вносни първични материали, а това по никакъв метод не поддържа българското произвеждане.
Караколев цитира информация от организацията по храните, съгласно която в България има влезнали 700-800 тона овче месо, главно от Испания, то се влага главно в саламите и се показва може би за говеждо или свинско. " С актуалните смешни санкции никой няма да се стресне. Българските институции като контролни органи не желаят да нарушават статуквото на неточните по отношение на производители и потребителите преработватели ", сподели Караколев, допълвайки, че лобито на преработвателите е доста мощно.
Според Михайлов би трябвало да черпим опит от близките страни. Той даде за образец по какъв начин предходната година в Гърция най-голямата мандра и млекопреработвател е санкционирана с 250 000 евро, тъй като вместо козе е поставила краве мляко в сиренето фета. " Мандрата се знае, на всички места написана, с предизвестие, че при втори случай ще ѝ лишават лиценза за 6 месеца. Друг случай, с втората по величина, санкционирана със 160 000 евро, тъй като не е спазила периода за престояване на сиренето. Това е разковничето - санкциите и тези, които са сбъркали, да са на показ ", разяснява той.
По мнението на Караколев е по-добре да банкрутират няколко неточни производители на некачествени храни, с цел да отворят път за доста повече качествена българска храна. По думите на доктор Татяна Николова, шеф отдел в дирекция " Контрол по храните " в Българска организация по сигурност на храните (БАБХ), те са безкомпромисни с сигурността на храните и подхващат изцяло съответни ограничения. Тя съобщи, че всичко, което излиза от животинските ферми, е с обезпечен генезис.
По нейното мнение етикетирането към този момент е много правилно, като при формалния надзор на БАБХ не са установявани пусната храна с неразрешени добавки. Съветът на доктор Николова е потребителите да четат етикета. " Държавата би трябвало да има национални цели, които сега липсват. Затова дребните производители малко по малко се отхвърлят. Единственият резистентен модел са кооперативи, които при нас също липсват. Това не идва единствено от сектора, би трябвало политическа воля за развиване на секторите. Няма ли я политическата воля, ще продължаваме да си приказваме едно и също ", заключи Караколев.
Той беше подсилен от доктор Светла Чамова, ръководител на Съюз по хранителна индустрия, която съобщи, че отглеждането на животни има потребност от доста сериозна поддръжка и би трябвало тактика за най-малко 10 години напред, а не да се работи на парче. Караколев показа един спъващ работата на животновъдите проблем - да продаваш агне, заклано във твоята плантация, сега е незаконно. " А това е къса верига на доставка и би трябвало да я развием ", акцентира той.
Тук своя опит показа началник Николай Немигенчев, член на УС на Сдружение " За налична и качествена храна ", който употребява към 100 кг месо на седмица от породата Блек ангъс. " Производителят, от който пазаря, е от региона на Рила планина. Той също има огромен проблем с коленето на животни - би трябвало да ги заведе в съответната касапница, няма разрешителното да си заколи самичък животното ", изясни Немигенчев. Според него това от време на време това има негативно въздействие върху качеството на продукта, защото е заклано и транжирано неспособно.
Той предложи Министерство на земеделието и храните да вземе някакви ограничения, с цел да може по-малкият производител, които гледа 100-200-300 говеда годишно, да си прави работата самичък. Според доктор Татяна Николова и в този момент има мобилни кланици, в които фермерът може да заколи единствено личните си животни, само че тези обекти не са толкоз доста.
Немигенчев, който разчита на по-малки производители, а не на огромните, счита, че страната би трябвало да подкрепи дребните производители, тъй като когато те станат повече, за огромните ще има конкуренция на пазара. " Така пазарът ще им се стори по-тесен и ще стартират да се мъчат да вършат по-качествени артикули ", съобщи той.
Това съобщи изпълнителният шеф на Националния съюз на говедовъдите в България (НСГБ) Михаил Михайлов по време на кръгла маса на тематика " Качествени и конкурентни ли са българските месни артикули? ", която се организира в Националния пресклуб на Българска телеграфна агенция в София през днешния ден. Събитието е част от поредицата на Сдружение " За налична и качествена храна ".
Според Михайлов различен главен проблем е, че нямаме профилирани породи за месо - имаме 90 000 крави, които разгласяваме за месо, от тях единствено 14 000-15 000 са същински месодайни крави, които заслужават интерес. Той цитира обява, в която се твърди, че най-хубавите луканки, които се вършат в България, са с румънско месо.
" Много би трябвало да се работи по този въпрос. Можем в доста къс период да създадем това, което направиха другите - субсидиране на месодайното говедовъдство ", уточни Михайлов и даде за образец Румъния, която прави взрив в това отношение, и Гърция, която от тази година влиза в стратегия за субсидиране на телетата и кравите за месо. Той изрази мнение, че още през идната година пазарът ни ще бъде залят от гръцко телешко и говеждо месо.
Важен въпрос съгласно Михайлов е и системата за изкупуване на месо. Той цитира статистика, съгласно която 36 000 бройки са заклани в нашите кланици. " От 550 000 говеда единствено 36 000 са минали през кланиците и въпросът е къде са другите ", попита изпълнителният шеф на НСГБ.
По думите на Михайлов съществува и казусът с прекупвачите. Той още веднъж даде за образец Румъния, където ги отстраняват, само че нашите наредби принуждават фермерите да работят с тях.
Качествени и конкуретни ли са българските месни артикули Източник: ЗДХК Изпълнителният шеф на НСГБ не пропусна и тематиката за администрацията за месодайното говедовъдство, където проблеми също не липсват. " Тази година нашите говедовъди са подложени на заколение, заради липса на ваксини - нито могат да си изкарат животните на пасищата, нито могат да ги продадат някъде ", описа той. Михайлов въпреки всичко изрази признателност към Българска организация по сигурност на храните (БАБХ), които бързо са реагирали на техен сигнал и са създали документ, с който фермерите да могат да закарат животните за кръвопролитие. Без това е имало ферми от огромните, които са щели да влязат с 300 000-400 000 лв. загуби, заради това че не могат да си продадат кравите.
" За огромна част от потребителите не е ясно какво употребяват. Ако на даден артикул написа, че е създаден по БДС, това не значи, че суровините са български. Затова от години се борим да се промени Българския държавен стандарт, като наложително за неговите условия би трябвало да бъде суровината да е с генезис България ", показа Симеон Караколев, съпредседател на Национална овцевъдна и козевъдна асоциация (НОКА). По думите му сега всеобщо в месопреработвателната индустрия саламите, които се употребяват са с вносни първични материали, а това по никакъв метод не поддържа българското произвеждане.
Караколев цитира информация от организацията по храните, съгласно която в България има влезнали 700-800 тона овче месо, главно от Испания, то се влага главно в саламите и се показва може би за говеждо или свинско. " С актуалните смешни санкции никой няма да се стресне. Българските институции като контролни органи не желаят да нарушават статуквото на неточните по отношение на производители и потребителите преработватели ", сподели Караколев, допълвайки, че лобито на преработвателите е доста мощно.
Според Михайлов би трябвало да черпим опит от близките страни. Той даде за образец по какъв начин предходната година в Гърция най-голямата мандра и млекопреработвател е санкционирана с 250 000 евро, тъй като вместо козе е поставила краве мляко в сиренето фета. " Мандрата се знае, на всички места написана, с предизвестие, че при втори случай ще ѝ лишават лиценза за 6 месеца. Друг случай, с втората по величина, санкционирана със 160 000 евро, тъй като не е спазила периода за престояване на сиренето. Това е разковничето - санкциите и тези, които са сбъркали, да са на показ ", разяснява той.
По мнението на Караколев е по-добре да банкрутират няколко неточни производители на некачествени храни, с цел да отворят път за доста повече качествена българска храна. По думите на доктор Татяна Николова, шеф отдел в дирекция " Контрол по храните " в Българска организация по сигурност на храните (БАБХ), те са безкомпромисни с сигурността на храните и подхващат изцяло съответни ограничения. Тя съобщи, че всичко, което излиза от животинските ферми, е с обезпечен генезис.
По нейното мнение етикетирането към този момент е много правилно, като при формалния надзор на БАБХ не са установявани пусната храна с неразрешени добавки. Съветът на доктор Николова е потребителите да четат етикета. " Държавата би трябвало да има национални цели, които сега липсват. Затова дребните производители малко по малко се отхвърлят. Единственият резистентен модел са кооперативи, които при нас също липсват. Това не идва единствено от сектора, би трябвало политическа воля за развиване на секторите. Няма ли я политическата воля, ще продължаваме да си приказваме едно и също ", заключи Караколев.
Той беше подсилен от доктор Светла Чамова, ръководител на Съюз по хранителна индустрия, която съобщи, че отглеждането на животни има потребност от доста сериозна поддръжка и би трябвало тактика за най-малко 10 години напред, а не да се работи на парче. Караколев показа един спъващ работата на животновъдите проблем - да продаваш агне, заклано във твоята плантация, сега е незаконно. " А това е къса верига на доставка и би трябвало да я развием ", акцентира той.
Тук своя опит показа началник Николай Немигенчев, член на УС на Сдружение " За налична и качествена храна ", който употребява към 100 кг месо на седмица от породата Блек ангъс. " Производителят, от който пазаря, е от региона на Рила планина. Той също има огромен проблем с коленето на животни - би трябвало да ги заведе в съответната касапница, няма разрешителното да си заколи самичък животното ", изясни Немигенчев. Според него това от време на време това има негативно въздействие върху качеството на продукта, защото е заклано и транжирано неспособно.
Той предложи Министерство на земеделието и храните да вземе някакви ограничения, с цел да може по-малкият производител, които гледа 100-200-300 говеда годишно, да си прави работата самичък. Според доктор Татяна Николова и в този момент има мобилни кланици, в които фермерът може да заколи единствено личните си животни, само че тези обекти не са толкоз доста.
Немигенчев, който разчита на по-малки производители, а не на огромните, счита, че страната би трябвало да подкрепи дребните производители, тъй като когато те станат повече, за огромните ще има конкуренция на пазара. " Така пазарът ще им се стори по-тесен и ще стартират да се мъчат да вършат по-качествени артикули ", съобщи той.
Източник: zonanews.bg
КОМЕНТАРИ