Въпрос само на време е британски и американски сили да бъдат изпратени в Украйна
Ние не научаваме от учебниците по история по какъв начин суперсили са били побеждавани, наред с други неща, от големия брой войски, с които са се сражавали.
Докато новините от Америка са, че Джо Байдън е изискал големите 33 милиарда $ военна помощ за Украйна, би трябвало да има пауза за размисъл от двете страни на езерото. Това печеливша тактика ли е в Украйна? Наистина ли бойното поле е толкоз просто, че всичко, за което става дума, е наклоняване на салдото на военната техника в интерес на държавното управление на Зеленски, с цел да победи руснаците?
Ако погледнем изказванията, които не престават прилежно да се разгласяват от западните медии за молбите на Зеленски към Запада, ще наподобява, че настояванията му не подхождат на предлаганото, което би трябвало да провокира спор в западните медии, които задават някои много съществени въпроси. Тъй като украинските сили постепенно понижават, актуалната тактика за изпращане на повече съоръжение в действителност няма противоположен резултат против тези, които го изпращат, нали?
Помислете за тази военна тактика за секунда. Ако украинската войска се свива всеки ден след кървавите борби в Донбас, където Русия сигурно е на път да поеме контрола и на други места като Мариупол, където даже крайните украински командоси признават проваляне в обществените медии, защото им свършват храната и амунициите, тогава по какъв начин изпращането на още повече военна техника в Киев оказва помощ на украинците да завоюват?
Помага, в случай че визирате корупцията – а Украйна е и постоянно ще бъде първенец в това – и по какъв начин корупцията се усилва десетократно по време на война. Също по този начин оказва помощ, в случай че сте били във военни зони и сте видели какво се случва, когато армиите са победени.
Нека да разгледаме действителността на това, което може да се случи да кажем, със 100 бронетранспортьори, които Обединеното кралство изпраща там. Или даже противотанковите оръжия, от които множеството западни страни са захласнати. Тук е казусът. От 100 бронетранспортьора да речем, консервативна оценка за това, което се случва с тези транспортни средства е, че половината от тях се озовават при руснаците.
Ако даже 25 % бъдат изгубени, когато съветските сили победят украинците и ги заловят, това би било допустима цена, настояват мнозина. Но би трябвало да разберем, че още 25 % – най-малко – ще бъдат продадени на съветски и други предприемачи от корумпирани украински чиновници, които би трябвало да изхранват личната си политическа мрежа от поддръжници и милиции.
И по този начин, от 100 транспортни средства, по какъв начин това ще помогне, в случай че 50 се озоват при руснаците, до момента в който останалите 50 са оставени на произвола? Не звучи ли това като самоунищожително знамение? И това е в положителния случай.
Друго мнение може да твърди, че повече от половината в последна сметка ще бъдат пленени от съветската войска, която по-късно в действителност ги употребява, с цел да помогне на войските си да бият украинците с комплекта, който в началото е даден от Съединени американски щати и техните съдружници на Киев.
Това, в резюме, е казусът с финансирането на война единствено посредством техника, а не с налагането на неразрешена за полети зона. Това, от което се нуждаят украинците, е тази сериозна въздушна поддръжка, която руснаците имаха в Сирия, която поддържаше войските им на земята.
Колкото и техника да изпратим в Украйна, не можем да победим руснаците. Ние не научаваме от учебниците по история по какъв начин суперсили са били победени, наред с други неща, от големия брой войски, с които се бият.
Виетконгите знаеха това през цялото време по време на войната във Виетнам, когато трябваше да се бият с американски войски, които даже имаха превъзходна въздушна мощност. Те имаха решителността. И те имаха броя.
В края на Втората международна война съдружниците побеждават германците, тъй като разполагат с огромен брой. Огромният размер на съюзнически войски и танкове най-сетне преодоля надалеч превъзхождащите ги немски танкове и смели офицери от Вермахта, които водеха невероятна борба против всички вероятни шансове и съотношения.
Американските танкове Шерман бяха по-бавни, по-малко ефикасни и се взривяваха като бензинова бомба, когато биваха улучени на практика на всички места от превъзходните немски панзери, дотолкоз, че немските офицери ги нарекоха „ Ронсън “, кръстени на английската запалка.
Дори прословутите противотанкови оръжия, проектирани от Хитлер, с цел да бъдат ръководени от жители – панзерфаустове – даже в огромен брой в Берлин не можеха да победят руските танкове, които превзеха столицата много бързо.
В Украйна спечелилите ще бъдат тези, които могат да окопаят и управляват елементи от страната за по-дълга война. Ако продължим да изпращаме оръжие, само че не и бойци, тогава би трябвало да използваме единствено математическо уравнение, с цел да забележим, че Русия ще излезе победител, даже в случай че войната се проточи с години, което и двете страни желаят по този начин или другояче.
Продължавайки да изпращаме военни комплекти, само че не и бойците, които да работят, е звездна реклама за провалена политика, която би трябвало да угоди на Путин, който, сходно на Байдън и Борис, също мисли в дълготраен проект и има вяра, че Западът не може да издържи тактиката си за пробутване на милиарди лири или долари пари на данъкоплатците във война на безсилие, без да се вижда никаква победа.
Западът също по този начин има вяра, че Путин не може да издържи на нужното количество военна техника, което може да бъде неправилна тактика, в случай че танковете, транспортните средства и ракетите, които Обединеното кралство и Съединени американски щати изпращат, просто се озоват в ръцете на Путин.
С последните вести, че някои страни от Европейски Съюз са подготвени да заплащат за газ в рубли, Путин може да измисли тактика, чез която да играе доста по-дълга игра в Украйна от НАТО.
За страдание, този тип мислене ни води единствено на още по-страшно място. Докато Байдън моли Конгреса да поддържа непредставен пакет от помощ, който е половината от общия годишен боен бюджет на Русия, западните водачи като Борис, Байдън, Макрон и Шолц скоро ще имат компликации да обяснят по какъв начин по време на най-тежките стопански времена, когато най-бедните са изправени пред нараснали разноски за гориво и нови налози, парите им се изпомпват във война – такава, която наподобява няма край, защото всички страни са закрепени върху дълготраен проект.
Отговорът им, откакто наподобява, че пратките на военна помощ даже наподобяват оказват помощ на Русия, ще бъде, че имат решението. Те ще признаят, че актуалната тактика за изпращане на техниката в Украйна е неправилна. Трябва да изпратим и наши бойци, с цел да я защитим, ще кажат те.
Може да стартира, както се случи в Сирия, с няколко английски и американски бойци от специфичните елементи, изпратени там, с цел да обучат украинските бойци по какъв начин да употребяват комплекта, само че може да нарасне бързо.
За страдание, съгласно мен това е неизбежно, защото Америка е на хлъзгав надолнище с акцията си в Украйна, която може да бъде проследена от най-малко 8 години и в действителност се пробва да смъкна Путин.
Всъщност някои анализатори даже считат, че тактиката е била да се сътвори прокси война в Украйна и да се притегли Путин тъкмо за тези цели.
Неотдавнашното изказване на Борис Джонсън, че 7000 английски бойци са изпратени в района, би трябвало да ни тревожи. Това е първата стъпка от акция за адаптация, с цел да свикнат личните ни жители с концепцията, че английските войски са там, преди най-сетне да бъдат изпратени в самата Украйна, когато пресата се обръща против него [премиера], защото броят на хората в Обединеното кралство, които губят домовете си, ще скочи до небето през идващите месеци.
По същия метод Байдън се вкопчва в вярата за победа на НАТО против Путин, с цел да му се даде втори мандат, макар че остават доста въпроси по отношение на положението на здравето му.
* Мартин Джей е награждаван английски публицист, основан в Мароко, където е сътрудник на в. " Дейли Мейл ", като преди този момент е отразявал Арабската пролет за CNN, както и " Евронюз ". От 2012 до 2019 е основан в Бейрут, където работи за редица медии, като BBC, Al Jazeera, RT, DW, както и Daily Mail, The Sunday Times, TRT World.
Превод: СМ
Абонирайте се за Поглед Инфо и ПогледТВ:
Telegram канал: https://t.me/pogled
YouTube канал: https://tinyurl.com/pogled-youtube
Поканете и вашите другари да се причислят към тях!?
Докато новините от Америка са, че Джо Байдън е изискал големите 33 милиарда $ военна помощ за Украйна, би трябвало да има пауза за размисъл от двете страни на езерото. Това печеливша тактика ли е в Украйна? Наистина ли бойното поле е толкоз просто, че всичко, за което става дума, е наклоняване на салдото на военната техника в интерес на държавното управление на Зеленски, с цел да победи руснаците?
Ако погледнем изказванията, които не престават прилежно да се разгласяват от западните медии за молбите на Зеленски към Запада, ще наподобява, че настояванията му не подхождат на предлаганото, което би трябвало да провокира спор в западните медии, които задават някои много съществени въпроси. Тъй като украинските сили постепенно понижават, актуалната тактика за изпращане на повече съоръжение в действителност няма противоположен резултат против тези, които го изпращат, нали?
Помислете за тази военна тактика за секунда. Ако украинската войска се свива всеки ден след кървавите борби в Донбас, където Русия сигурно е на път да поеме контрола и на други места като Мариупол, където даже крайните украински командоси признават проваляне в обществените медии, защото им свършват храната и амунициите, тогава по какъв начин изпращането на още повече военна техника в Киев оказва помощ на украинците да завоюват?
Помага, в случай че визирате корупцията – а Украйна е и постоянно ще бъде първенец в това – и по какъв начин корупцията се усилва десетократно по време на война. Също по този начин оказва помощ, в случай че сте били във военни зони и сте видели какво се случва, когато армиите са победени.
Нека да разгледаме действителността на това, което може да се случи да кажем, със 100 бронетранспортьори, които Обединеното кралство изпраща там. Или даже противотанковите оръжия, от които множеството западни страни са захласнати. Тук е казусът. От 100 бронетранспортьора да речем, консервативна оценка за това, което се случва с тези транспортни средства е, че половината от тях се озовават при руснаците.
Ако даже 25 % бъдат изгубени, когато съветските сили победят украинците и ги заловят, това би било допустима цена, настояват мнозина. Но би трябвало да разберем, че още 25 % – най-малко – ще бъдат продадени на съветски и други предприемачи от корумпирани украински чиновници, които би трябвало да изхранват личната си политическа мрежа от поддръжници и милиции.
И по този начин, от 100 транспортни средства, по какъв начин това ще помогне, в случай че 50 се озоват при руснаците, до момента в който останалите 50 са оставени на произвола? Не звучи ли това като самоунищожително знамение? И това е в положителния случай.
Друго мнение може да твърди, че повече от половината в последна сметка ще бъдат пленени от съветската войска, която по-късно в действителност ги употребява, с цел да помогне на войските си да бият украинците с комплекта, който в началото е даден от Съединени американски щати и техните съдружници на Киев.
Това, в резюме, е казусът с финансирането на война единствено посредством техника, а не с налагането на неразрешена за полети зона. Това, от което се нуждаят украинците, е тази сериозна въздушна поддръжка, която руснаците имаха в Сирия, която поддържаше войските им на земята.
Колкото и техника да изпратим в Украйна, не можем да победим руснаците. Ние не научаваме от учебниците по история по какъв начин суперсили са били победени, наред с други неща, от големия брой войски, с които се бият.
Виетконгите знаеха това през цялото време по време на войната във Виетнам, когато трябваше да се бият с американски войски, които даже имаха превъзходна въздушна мощност. Те имаха решителността. И те имаха броя.
В края на Втората международна война съдружниците побеждават германците, тъй като разполагат с огромен брой. Огромният размер на съюзнически войски и танкове най-сетне преодоля надалеч превъзхождащите ги немски танкове и смели офицери от Вермахта, които водеха невероятна борба против всички вероятни шансове и съотношения.
Американските танкове Шерман бяха по-бавни, по-малко ефикасни и се взривяваха като бензинова бомба, когато биваха улучени на практика на всички места от превъзходните немски панзери, дотолкоз, че немските офицери ги нарекоха „ Ронсън “, кръстени на английската запалка.
Дори прословутите противотанкови оръжия, проектирани от Хитлер, с цел да бъдат ръководени от жители – панзерфаустове – даже в огромен брой в Берлин не можеха да победят руските танкове, които превзеха столицата много бързо.
В Украйна спечелилите ще бъдат тези, които могат да окопаят и управляват елементи от страната за по-дълга война. Ако продължим да изпращаме оръжие, само че не и бойци, тогава би трябвало да използваме единствено математическо уравнение, с цел да забележим, че Русия ще излезе победител, даже в случай че войната се проточи с години, което и двете страни желаят по този начин или другояче.
Продължавайки да изпращаме военни комплекти, само че не и бойците, които да работят, е звездна реклама за провалена политика, която би трябвало да угоди на Путин, който, сходно на Байдън и Борис, също мисли в дълготраен проект и има вяра, че Западът не може да издържи тактиката си за пробутване на милиарди лири или долари пари на данъкоплатците във война на безсилие, без да се вижда никаква победа.
Западът също по този начин има вяра, че Путин не може да издържи на нужното количество военна техника, което може да бъде неправилна тактика, в случай че танковете, транспортните средства и ракетите, които Обединеното кралство и Съединени американски щати изпращат, просто се озоват в ръцете на Путин.
С последните вести, че някои страни от Европейски Съюз са подготвени да заплащат за газ в рубли, Путин може да измисли тактика, чез която да играе доста по-дълга игра в Украйна от НАТО.
За страдание, този тип мислене ни води единствено на още по-страшно място. Докато Байдън моли Конгреса да поддържа непредставен пакет от помощ, който е половината от общия годишен боен бюджет на Русия, западните водачи като Борис, Байдън, Макрон и Шолц скоро ще имат компликации да обяснят по какъв начин по време на най-тежките стопански времена, когато най-бедните са изправени пред нараснали разноски за гориво и нови налози, парите им се изпомпват във война – такава, която наподобява няма край, защото всички страни са закрепени върху дълготраен проект.
Отговорът им, откакто наподобява, че пратките на военна помощ даже наподобяват оказват помощ на Русия, ще бъде, че имат решението. Те ще признаят, че актуалната тактика за изпращане на техниката в Украйна е неправилна. Трябва да изпратим и наши бойци, с цел да я защитим, ще кажат те.
Може да стартира, както се случи в Сирия, с няколко английски и американски бойци от специфичните елементи, изпратени там, с цел да обучат украинските бойци по какъв начин да употребяват комплекта, само че може да нарасне бързо.
За страдание, съгласно мен това е неизбежно, защото Америка е на хлъзгав надолнище с акцията си в Украйна, която може да бъде проследена от най-малко 8 години и в действителност се пробва да смъкна Путин.
Всъщност някои анализатори даже считат, че тактиката е била да се сътвори прокси война в Украйна и да се притегли Путин тъкмо за тези цели.
Неотдавнашното изказване на Борис Джонсън, че 7000 английски бойци са изпратени в района, би трябвало да ни тревожи. Това е първата стъпка от акция за адаптация, с цел да свикнат личните ни жители с концепцията, че английските войски са там, преди най-сетне да бъдат изпратени в самата Украйна, когато пресата се обръща против него [премиера], защото броят на хората в Обединеното кралство, които губят домовете си, ще скочи до небето през идващите месеци.
По същия метод Байдън се вкопчва в вярата за победа на НАТО против Путин, с цел да му се даде втори мандат, макар че остават доста въпроси по отношение на положението на здравето му.
* Мартин Джей е награждаван английски публицист, основан в Мароко, където е сътрудник на в. " Дейли Мейл ", като преди този момент е отразявал Арабската пролет за CNN, както и " Евронюз ". От 2012 до 2019 е основан в Бейрут, където работи за редица медии, като BBC, Al Jazeera, RT, DW, както и Daily Mail, The Sunday Times, TRT World.
Превод: СМ
Абонирайте се за Поглед Инфо и ПогледТВ:
Telegram канал: https://t.me/pogled
YouTube канал: https://tinyurl.com/pogled-youtube
Поканете и вашите другари да се причислят към тях!?
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ