Независимо от нашите представи, формирани от художествената литература, изобразителното изкуство

10 основополагащи принципа при секса в Римската империя

Независимо от нашите показа, образувани от художествената литература, изобразителното изкуство и киното, римляните в действителност не са били по-свободни или по-перверзни от други нации. Тяхното общество просто имало други правила и правила, които са претърпели забавна еволюция във времето, до момента в който доближат до стадия, който ние познаваме.

Ранното римско общество слага мъжа в центъра на всичко и му отрежда неоспорима водеща роля. Той е pater familias (баща на фамилията, цялостен стопанин на дома). Животът гравитира към него във всяка една сфера, в това число и в половата. Неговите сътрудници (били те дами, девойки или момчета), трябвало да му обезпечават наслаждение, постоянно когато пожелае. Единственото предписание, с което той се съобразявал (и което останало непроменено през цялата римска епоха) било, че лицето, с което мъжът прави секс в брака или отвън него би трябвало да е с по-нисък сан.

10 основополагащи правилото при секса в Римската империя

Правата на римската жена в полово отношение минават през няколко исторически стадия. В началото, брачната половинка – римска гражданка трябвало да бъде безусловно вярна на мъжа си, тъй като в случай че изневери, той имал цялостното право да убие нея и любовника или любовницата ѝ. Но както написа проф. Ева Кантарела: “Жените от I век след Хр. реализират равнище на автономност и независимост, което в модерната ера ще бъде извоювано едвам през седемдесетте години на двадесети век. “

Каква е повода за тази фрапантна смяна?

Просто дамите получават (чрез гласуването на нови закони) икономическа самостоятелност и право на бракоразвод. В продължение на три века и половина (от средата на I век след Хр. до III век след Хр.) фамилните и извънсемейни връзки еволюирали, до момента в който се стигнало до такава степен, че вместо класическото строго семейство, обвързано с всички условности на законите и морала, необятно разпространяване придобили съжителствата от всевъзможен вид, без публично обвързване. В разследване на това се появила даже демографска рецесия, с която император Август безрезултатно се опитал за се пребори, прокарвайки специфични закони.

Този интервал от римската ера се характеризирал с огромна полова независимост – половият живот станал по-открит и разрешен, и за мъжа и за дамата. Периодът завършил към 260 година след Хр., когато почнали варварските нашествия. Нестабилността и икономическата рецесия, провокирани от тях довели до промени в цялото римско общество и до завръщане на старите порядки.

В резултат от това женската независимост завършила – от дамата се изисквало да се омъжва девствена, да бъде вярна брачна половинка и да живее с мъжа си до гибелта на един от двамата. Възможността за право на избор или извънсемейни връзки към този момент не съществувала даже на доктрина.

Но дано се срещнем с 10 от най-важните правила в секса от римската ера.

1. За римлянина сексът във всяка форма бил подарък от боговете, най-много от Венера. Тоест, свободни били да му се любуват и било значимо да го вършат. Той бил едно от удоволствията на живота, само че се консумирал съгласно ясни обществени правила, които защото били разнообразни от актуалните ни се костват неприемливи.

2. Свободният римлянин (civis Romanus) трябвало постоянно да е преобладаващ „ стопанин “ в леглото – можел да прави секс с сътрудници от всевъзможен вид, единствено в случай че били обществено по-низши: жена, робиня, млад плебей.

3. Римлянинът трябвало да се любува, а не да доставя приятност. Това важело най-много за оралния секс – дейния сътрудник бил ненавиждан, за разлика от пасивния. Мъжът, римски жител не бивало да прави орален секс на различен мъж, не бивало да позволява да бъде принуден да го прави, и да прави орален секс на жена. Да бъде упрекнат римлянин, че е felator било най-голямата допустима засегнатост. Така завършила политическата кариера на сенатора Корацин, упрекнат обществено от политическия му съперник Марциал.

4. Груповият секс не бил целесъобразен, тъй като при него съществувал риск да се престъпят някои от тези забрани. Правилото се спазвало по време на пирове и други публични тържества, само че в интимна конюнктура мнозина нарушавали тези табута, в името на по-голямото и разнообразно наслаждение.

5. Алтернативната половост не била изключение или проблем – в латинския език от онази ера даже нямало специфични думи за това събитие, което приказва и за липса на предубеждения в това отношение. Днес разделяме мъжете и дамите на хетеросексуални, хомосексуални и бисексуални. Римският жител бил свободен да намира хубост и наслаждение, както в тялото на мъжа, по този начин и на дамата, като несъмнено съблюдава разпоредбите от точка 3.

6. В случай, че римският жител въпреки всичко предпочитал да е пасивната страна в половата процедура, то той към този момент се наричал cinaedus или pathicus – блудник. Придобивал и друг статус по закон – приравнявал се с проститутките, гладиаторите и актьорите, изгубвал право да гласоподава и да съставлява самичък себе си при правосъдни процеси.

7. Римската хомосексуалност, когато се отнасяла да правенето на секс с деца не била неоправдателна. Дори било всекидневно за богатите мъже да имат у дома по няколко хубави момчета и девойки (и то в същия дом, където живеела и законната съпруга). Тази мода се популяризирала през II век преди Хр., когато римските легиони покорили гръко-ориенталския свят и всичко „ задгранично “ станало забавно – храната, медицината, изкуството, философията и несъмнено – половите практики.

8. Модерно било също да се купуват плебеи и робини с хубава осанка, на възраст сред 12 и 18 години, чиято задача била да задоволяват полово господаря или господарката си. Затова към робите и даже към някогашните плебеи в римското общество се отнасяли с пренебрежение – предполагало се, че господарите им са злоупотребявали полово с тях.

9. Съществували и представители на най-древната специалност (свободни, само че небогати римски жители от простолюдието), които проституирали по улиците или в бордеите. За дамите било наложително да бъдат облечени „ леко “ и да имат оцветени в синьо или оранжево коси, с цел да се разпознават в тълпата. Мъжете – жигола били по-дискретни и не по този начин очевидно „ рекламиращи се “.

10. Друго, по-скоро естетическо предписание, отнасящо се за дамите в римската ера било обвързвано с външността. Шанс за полово внимание имали единствено добре закръглените дами и то по опция разполагащи с всичките си зъби (или най-малко с повечето). Мъжете трябвало да са мускулести, стройни и издръжливи, несъмнено.

Препоръчителните полови пози се изобразявали на всички места в интериора на дома – по стените във тип на стенописи, по подовете – като мозайки, даже по съдовете за хранене. При разкопките на Помпей и Херкулан са направени толкоз доста такива открития, че се наложило те да бъдат демонтирани от стените и подовете на постройките и прибрани в особено основано за задачата вместилище на музея в Неапол, наречено и до през днешния ден „ Кабинет на безсрамието “. Явно не се считало за аморално голите подиуми да бъдат обсъждани от дамите и дребните деца в дома.

Присъствието им в интериора се смятало за проява на разкош, просвета и благосъстояние. Най-често употребяваните пози били: „ мисионерската “, „ лъвицата “ – жена на колене, mulier ecuitans – „ яздещата жена “. Сред „ неодобряваните “ от разпоредбите и изобразявани по-скоро по съдовете от първокласна керамика, които можело да бъдат скрити в шкафове, само че очевидно интензивно употребявани пози били: „ 69 “, двама мъже и една жена, две дами и един мъж, многофигурни „ кълбета “, „ влакчета “ и така нататък

На някои от изображенията има изрисувани вибратори и други съоръжения за снабдяване и самодоставяне на наслаждение. Принципът, че най-съществен е резултатът от секса – приемането на висшия подарък на богинята Венера – удоволствието и тук е напълно явен.