Гастарбайтерите - гостите, които си вземат довиждане, но не си тръгват
Немските турци се усещат повече от решително на немска земя
Думата гастарбайтер, която е добре позната на всички ни и, почтено казано, постоянно възприемана с отрицателна конотация, се появява в Западна Германия при започване на 60-те години на предишния век. Всъщност това е обединение на две немски думи Gast - т.е. посетител и Arbeiter - в смисъл на служащ.
Но от тези далечни времена обстановката се е трансформирала много. И макар че гастарбайтерите не са спрели да извършват функционалностите си на служащи, те от дълго време не са на посетители. И не може да се каже, че хазяите им са извънредно щастливи от сходни метаморфози.
Е, какво има да се радваме, в случай че значително гастарбайтерите са ниско образовани, извънредно религиозни и в това време те изповядват най-вече исляма, живеят в своите много изолирани общности и затова избират да поддържат връзка извънредно на своя роден език и не са склонни към обществени контакти с коренното население, като контактуват с него основно по време на работа?
Да вземем да вземем за пример Германия. Когато в края на 1950-те години казусът с дефицита на работна ръка стана изострен, немското държавно управление подписа редица интернационалните съглашения със страни, в това число европейски, където в този миг имаше доста нарастване на безработицата. Така първите гастарбайтери на немска земя са хора от Италия, Испания, Гърция, Турция, Мароко, Южна Корея, Португалия и Югославия.
В резултат на политиката за привличане на служащи от чужбина броят на чужденците в Германия се е нараснал от 280 хиляди на 2,6 милиона души единствено от 1960 до 1973 година
Първоначално изискванията на подписаните съглашения предвиждаха краткотраен темперамент на престоя на немските гастарбайтери - не повече от две години. Освен това те засягаха извънредно мъже в трудоспособна възраст и установяваха възбрана за събиране на фамилиите. В резултат множеството от задграничните служащи се завърнаха вкъщи.
Но имаше и такива, които не желаеха да създадат това. Такива се оказаха най-вече гастарбайтерите от Турция – етнически турци, кюрди, черкези и доста други нации, населявали централната част на някогашната Османска империя.
Непретенциозни и работливи, те бързо се интегрират в икономическия живот на Германия. Въпреки това тогавашното немско държавно управление се разгласи изрично срещу удължаването на престоя им.
Така министърът на труда и публичните въпроси, един от създателите на партията ХДС (Християндемократически съюз), Теодор Бланк, счита, че културната бездна сред Германия и Турция е прекомерно огромна и по принцип Германия към този момент не се нуждае от толкоз доста нови служащи, защото в бедните региони на Германия се появиха задоволителен брой безработни, подготвени да заемат празните сега работни места.
Изглеждаше, че казусът е решен. Но тогава се намеси геополитиката - Съединените щати се включиха и под формата на ултиматум желаеха от немското управление освен да удължат работните визи за турските гастарбайтери, само че и да трансформират законодателството, тъй че те да могат да идват в Германия с задачите си фамилии, да получават позволение за престояване и в допълнение да аплайват за цялостно немско поданство.
Какво ги е грижа Съединените щати за турските служащи в Германия, ще попитате? И тук отговорът е елементарен: тъкмо по това време Вашингтон натискаше Анкара с цел да разположи своите ракети с нуклеарни бойни глави на турска територия (което по-късно породи известната Кубинска ракетна криза) и ориста на турските гастарбайтери, от които Турция с всички сили искаше да се отърве като от непотребни хора, се трансфораха в разменна монета.
Между другото, ето дребна част от „ различната “ история по тематиката по какъв начин би могло да бъде всичко, в случай че не беше намесата на Съединени американски щати. Швейцария, съседката на Германия, също има потребност от спомагателна работна ръка след войната и също прибягва до помощта на гастарбайтери, най-вече турци. Но за разлика от Германия, швейцарците не трансформираха законите си и строго ограничиха интервала, за който се издава работна виза. В резултат след завършването на периода всеки гастарбайтер беше заставен да се прибере.
Така швейцарските управляващи изначално се избавиха от „ главоболието “, обвързвано с обстоятелството, че с течение на времето служащите - мигранти, забравяйки, че са единствено посетители тук, стартират да упорстват за равни права с локалните поданици, искайки да претендират за високите си заплати, качествени медицински услуги, положителни пенсии, компенсации за безработица и даже право на присъединяване в политическия живот на страната.
Но Германия нямаше шанс. В резултат на това, след премахването на всички ограничавания за турските мигранти (какви „ гастарбайтери ” са те по-късно?), техният брой в Германия набъбна до съвсем 5 милиона души. Затова не е учудващо, че към 80% от всички турци в Европейския съюз живеят в Германия.
И тук си коства да приказваме за проблемите, свързани с това.
Първо, демографският. Не е загадка, че коренното население на Европа постепенно измира. Не се заблуждавайте от цифрите за увеличението на броя на жителите на ЕС; всичко това се дължи на новите или някогашни мигранти.
Възрастовият състав на турците в Германия е радикално друг от този на немското население. Докато една четвърт от германците са над 60 години, това може да се каже за единствено 5% от турците /т.е. пет пъти по-малко/. Така турците в Германия са приблизително доста по-млади от германците, а естественият приръст на популацията в турската диаспора остава прекомерно висок от доста години - приблизително 1,5% годишно.
Второ, интеграцията. Турците, които съгласно педантичната немска статистика са най-голямата група чужденци в Германия (повече от 18% от общия брой некоренни жители), в по-голямата си част остават отдадени на своя роден език, просвета, вяра и обичаи, като на практика не се интегрира в немското общество.
Всеки път, когато има мач сред националните тимове на Германия и Турция на футболното игрище, немските турци, даже и тези, които имат немски паспорт (а двойното поданство към момента е неразрешено и всеки от тях би трябвало да направи избор сред остарялата и новата родина), трескаво и фанатично поддържат „ своите “, вършат автомобилни шествия из немските градове с звук и врява в коли, украсени с турски флагове. Няма по какъв начин да се каже, че такова демонстративно опълчване на локалното население доста се харесва на германците.
Сред главните аргументи за близостта на турската общественост в Германия, социолозите показват стабилността на немската просвета и национална еднаквост, огромната разлика в манталитета сред коренното население и турската диаспора, неналичието на нуждата и най-много на желанието да работят, особено за болшинството от турските дами, които играят ролята на домакини и по този метод не се стремят да имат обществени връзки отвън етническата общественост, плюс дребния брой смесени бракове.
По предписание развъждането на деца в такива фамилии се прави от дами, които отглеждат потомството си, несъмнено, в традициите на турската национална и религиозна просвета.
Допълнителна поддръжка за изолацията на турската диаспора е необятно разгърнатата турска инфраструктура в Германия. Турците имат опция всеки ден да четат пресата на родния си език, да гледат турска телевизия, да слушат турско радио, да употребяват турски интернет запаси, да посещават турски заведения за хранене, магазини, да употребяват услугите на предприятия за услуги, където ще бъдат посрещнати от съплеменници. Просто идеалната система за самоизолация.
И най-после, на трето място, проблемите на урбанизацията. По-голямата част от немските турци (около 60%) живеят в огромни градски агломерации, основно в някогашна Западна Германия. Сред местата с най-голяма централизация на турско население са провинциите Северен Рейн-Вестфалия и Баден-Вюртемберг, градовете Берлин, чието предградие Кройцберг даже назовават „ дребния Истанбул ”, Кьолн, Дуисбург, Дюселдорф, Франкфурт, Манхайм, Майнц, Мюнхен и Щутгарт.
Нещо повече, тук-там се появи застрашителен етнически дисбаланс. Така в град Манхайм, третият (след Щутгарт и Карлсруе) по величина град в провинция Баден-Вюртемберг, центърът на 2,5-милионната агломерация „ Триъгълник Рейн-Некар “, още от средата на 90-те години на ХХ век, локалното немско население е очевидно малцинство, на места съвсем до равнището на статистическата неточност. По едно време имах опция да пребивавам там няколко месеца и в случай че не знаех с безапелационна сигурност, че съм в Германия, а не в Турция, в никакъв случай нямаше да допускам.
Изначално турците не бяха доста склонни да се интересуват от немската политика, само че последователно укрепвайки и утвърждавайки се на тази земя, осъзнавайки, че са тук съществено и за дълго, турската диаспора се трансформира в забележима мощ както във вътрешнополитическия, по този начин и в и интернационалния живот на Германия.
Не е загадка, че в навечерието на неотдавнашните избори турският президент Ердоган организира дейна акция измежду притежателите на турски паспорти в Германия, а една от немските партии, ГСДП, умишлено „ обласкава “ турския електорат, с цел да получава гласовете му на провинциалните и федерални избори.
Така по време на предизборната акция за Бундестаг през 2005 година съвсем 90% от турските жители на Германия гласоподаваха за немските социалдемократи. В знак на признателност ГСДП лобира за построяването на няколко джамии в огромните немски градове. Както тъжно се майтапят самите германци, тази заран Германия се разсънва не от миризмата на преди малко сварено кафе и преди малко изпечени хлебчета, а от пеенето на мюезина от височината на минарето.
Така че не е чудно, че турците от ден на ден се усещат пълновластни господари на немска земя, без да стават германци нито по религия, нито по дух. Що се отнася до самите германци, неправилно разбраната приемливост и безумната миграционна политика на немското управление последователно трансформира някогашните локални поданици на Германия в непознат детайл, заставен от ден на ден да отстъпва мястото си под слънцето на гостите, които не желаят да си потеглят за у дома.
Превод: Европейски Съюз
Поход за мир, 26.11.23г., 14.00ч., НДК: https://www.facebook.com/events/368621645621417/?active_tab=discussion
Нов наш Youtube канал: https://www.youtube.com/@aktualenpogled/videos
Нашият Ютуб канал: https://www.youtube.com/@user-xp6re1cq8h
Каналът ни в Телеграм: https://t.me/pogled
Влизайте непосредствено в уеб страницата: https://www.pogled.info
Така ще преодолеем рестриктивните мерки.
Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците.
Думата гастарбайтер, която е добре позната на всички ни и, почтено казано, постоянно възприемана с отрицателна конотация, се появява в Западна Германия при започване на 60-те години на предишния век. Всъщност това е обединение на две немски думи Gast - т.е. посетител и Arbeiter - в смисъл на служащ.
Но от тези далечни времена обстановката се е трансформирала много. И макар че гастарбайтерите не са спрели да извършват функционалностите си на служащи, те от дълго време не са на посетители. И не може да се каже, че хазяите им са извънредно щастливи от сходни метаморфози.
Е, какво има да се радваме, в случай че значително гастарбайтерите са ниско образовани, извънредно религиозни и в това време те изповядват най-вече исляма, живеят в своите много изолирани общности и затова избират да поддържат връзка извънредно на своя роден език и не са склонни към обществени контакти с коренното население, като контактуват с него основно по време на работа?
Да вземем да вземем за пример Германия. Когато в края на 1950-те години казусът с дефицита на работна ръка стана изострен, немското държавно управление подписа редица интернационалните съглашения със страни, в това число европейски, където в този миг имаше доста нарастване на безработицата. Така първите гастарбайтери на немска земя са хора от Италия, Испания, Гърция, Турция, Мароко, Южна Корея, Португалия и Югославия.
В резултат на политиката за привличане на служащи от чужбина броят на чужденците в Германия се е нараснал от 280 хиляди на 2,6 милиона души единствено от 1960 до 1973 година
Първоначално изискванията на подписаните съглашения предвиждаха краткотраен темперамент на престоя на немските гастарбайтери - не повече от две години. Освен това те засягаха извънредно мъже в трудоспособна възраст и установяваха възбрана за събиране на фамилиите. В резултат множеството от задграничните служащи се завърнаха вкъщи.
Но имаше и такива, които не желаеха да създадат това. Такива се оказаха най-вече гастарбайтерите от Турция – етнически турци, кюрди, черкези и доста други нации, населявали централната част на някогашната Османска империя.
Непретенциозни и работливи, те бързо се интегрират в икономическия живот на Германия. Въпреки това тогавашното немско държавно управление се разгласи изрично срещу удължаването на престоя им.
Така министърът на труда и публичните въпроси, един от създателите на партията ХДС (Християндемократически съюз), Теодор Бланк, счита, че културната бездна сред Германия и Турция е прекомерно огромна и по принцип Германия към този момент не се нуждае от толкоз доста нови служащи, защото в бедните региони на Германия се появиха задоволителен брой безработни, подготвени да заемат празните сега работни места.
Изглеждаше, че казусът е решен. Но тогава се намеси геополитиката - Съединените щати се включиха и под формата на ултиматум желаеха от немското управление освен да удължат работните визи за турските гастарбайтери, само че и да трансформират законодателството, тъй че те да могат да идват в Германия с задачите си фамилии, да получават позволение за престояване и в допълнение да аплайват за цялостно немско поданство.
Какво ги е грижа Съединените щати за турските служащи в Германия, ще попитате? И тук отговорът е елементарен: тъкмо по това време Вашингтон натискаше Анкара с цел да разположи своите ракети с нуклеарни бойни глави на турска територия (което по-късно породи известната Кубинска ракетна криза) и ориста на турските гастарбайтери, от които Турция с всички сили искаше да се отърве като от непотребни хора, се трансфораха в разменна монета.
Между другото, ето дребна част от „ различната “ история по тематиката по какъв начин би могло да бъде всичко, в случай че не беше намесата на Съединени американски щати. Швейцария, съседката на Германия, също има потребност от спомагателна работна ръка след войната и също прибягва до помощта на гастарбайтери, най-вече турци. Но за разлика от Германия, швейцарците не трансформираха законите си и строго ограничиха интервала, за който се издава работна виза. В резултат след завършването на периода всеки гастарбайтер беше заставен да се прибере.
Така швейцарските управляващи изначално се избавиха от „ главоболието “, обвързвано с обстоятелството, че с течение на времето служащите - мигранти, забравяйки, че са единствено посетители тук, стартират да упорстват за равни права с локалните поданици, искайки да претендират за високите си заплати, качествени медицински услуги, положителни пенсии, компенсации за безработица и даже право на присъединяване в политическия живот на страната.
Но Германия нямаше шанс. В резултат на това, след премахването на всички ограничавания за турските мигранти (какви „ гастарбайтери ” са те по-късно?), техният брой в Германия набъбна до съвсем 5 милиона души. Затова не е учудващо, че към 80% от всички турци в Европейския съюз живеят в Германия.
И тук си коства да приказваме за проблемите, свързани с това.
Първо, демографският. Не е загадка, че коренното население на Европа постепенно измира. Не се заблуждавайте от цифрите за увеличението на броя на жителите на ЕС; всичко това се дължи на новите или някогашни мигранти.
Възрастовият състав на турците в Германия е радикално друг от този на немското население. Докато една четвърт от германците са над 60 години, това може да се каже за единствено 5% от турците /т.е. пет пъти по-малко/. Така турците в Германия са приблизително доста по-млади от германците, а естественият приръст на популацията в турската диаспора остава прекомерно висок от доста години - приблизително 1,5% годишно.
Второ, интеграцията. Турците, които съгласно педантичната немска статистика са най-голямата група чужденци в Германия (повече от 18% от общия брой некоренни жители), в по-голямата си част остават отдадени на своя роден език, просвета, вяра и обичаи, като на практика не се интегрира в немското общество.
Всеки път, когато има мач сред националните тимове на Германия и Турция на футболното игрище, немските турци, даже и тези, които имат немски паспорт (а двойното поданство към момента е неразрешено и всеки от тях би трябвало да направи избор сред остарялата и новата родина), трескаво и фанатично поддържат „ своите “, вършат автомобилни шествия из немските градове с звук и врява в коли, украсени с турски флагове. Няма по какъв начин да се каже, че такова демонстративно опълчване на локалното население доста се харесва на германците.
Сред главните аргументи за близостта на турската общественост в Германия, социолозите показват стабилността на немската просвета и национална еднаквост, огромната разлика в манталитета сред коренното население и турската диаспора, неналичието на нуждата и най-много на желанието да работят, особено за болшинството от турските дами, които играят ролята на домакини и по този метод не се стремят да имат обществени връзки отвън етническата общественост, плюс дребния брой смесени бракове.
По предписание развъждането на деца в такива фамилии се прави от дами, които отглеждат потомството си, несъмнено, в традициите на турската национална и религиозна просвета.
Допълнителна поддръжка за изолацията на турската диаспора е необятно разгърнатата турска инфраструктура в Германия. Турците имат опция всеки ден да четат пресата на родния си език, да гледат турска телевизия, да слушат турско радио, да употребяват турски интернет запаси, да посещават турски заведения за хранене, магазини, да употребяват услугите на предприятия за услуги, където ще бъдат посрещнати от съплеменници. Просто идеалната система за самоизолация.
И най-после, на трето място, проблемите на урбанизацията. По-голямата част от немските турци (около 60%) живеят в огромни градски агломерации, основно в някогашна Западна Германия. Сред местата с най-голяма централизация на турско население са провинциите Северен Рейн-Вестфалия и Баден-Вюртемберг, градовете Берлин, чието предградие Кройцберг даже назовават „ дребния Истанбул ”, Кьолн, Дуисбург, Дюселдорф, Франкфурт, Манхайм, Майнц, Мюнхен и Щутгарт.
Нещо повече, тук-там се появи застрашителен етнически дисбаланс. Така в град Манхайм, третият (след Щутгарт и Карлсруе) по величина град в провинция Баден-Вюртемберг, центърът на 2,5-милионната агломерация „ Триъгълник Рейн-Некар “, още от средата на 90-те години на ХХ век, локалното немско население е очевидно малцинство, на места съвсем до равнището на статистическата неточност. По едно време имах опция да пребивавам там няколко месеца и в случай че не знаех с безапелационна сигурност, че съм в Германия, а не в Турция, в никакъв случай нямаше да допускам.
Изначално турците не бяха доста склонни да се интересуват от немската политика, само че последователно укрепвайки и утвърждавайки се на тази земя, осъзнавайки, че са тук съществено и за дълго, турската диаспора се трансформира в забележима мощ както във вътрешнополитическия, по този начин и в и интернационалния живот на Германия.
Не е загадка, че в навечерието на неотдавнашните избори турският президент Ердоган организира дейна акция измежду притежателите на турски паспорти в Германия, а една от немските партии, ГСДП, умишлено „ обласкава “ турския електорат, с цел да получава гласовете му на провинциалните и федерални избори.
Така по време на предизборната акция за Бундестаг през 2005 година съвсем 90% от турските жители на Германия гласоподаваха за немските социалдемократи. В знак на признателност ГСДП лобира за построяването на няколко джамии в огромните немски градове. Както тъжно се майтапят самите германци, тази заран Германия се разсънва не от миризмата на преди малко сварено кафе и преди малко изпечени хлебчета, а от пеенето на мюезина от височината на минарето.
Така че не е чудно, че турците от ден на ден се усещат пълновластни господари на немска земя, без да стават германци нито по религия, нито по дух. Що се отнася до самите германци, неправилно разбраната приемливост и безумната миграционна политика на немското управление последователно трансформира някогашните локални поданици на Германия в непознат детайл, заставен от ден на ден да отстъпва мястото си под слънцето на гостите, които не желаят да си потеглят за у дома.
Превод: Европейски Съюз
Поход за мир, 26.11.23г., 14.00ч., НДК: https://www.facebook.com/events/368621645621417/?active_tab=discussion
Нов наш Youtube канал: https://www.youtube.com/@aktualenpogled/videos
Нашият Ютуб канал: https://www.youtube.com/@user-xp6re1cq8h
Каналът ни в Телеграм: https://t.me/pogled
Влизайте непосредствено в уеб страницата: https://www.pogled.info
Така ще преодолеем рестриктивните мерки.
Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците.
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ