Съвет за жени: защо не бива да спорите с мъжете
Нека стартираме, като разбираем ролята на човешкия мозък във взаимоотношенията. Сигурно сте чували, че мозъкът има две половини - лява и дясна. Лявата половина най-общо дава отговор за мисленето и логиката, дясната - за възприятията.
Двете половини са съединени от връзка, наречена Корпус калозум. При мъжете този корпус е по-малък, до момента в който при дамите е по-голям.
Резултатът е, че нежният пол може да мисли и да изпитва усеща по едно и също време, до момента в който мощният в действителност не е кадърен на това. Най-добрият образец в тази ситуация е по какъв начин двата пола поддържат връзка с деца. За дамите е по-лесно да се погрижат съответно за потребностите на малко дете (мислене: какво би трябвало да направя за него), тъй като те незабавно усещат прочувствена връзка с хлапето (чувстване: толкоз е миличко, напряко ме разтапя).
За мъжете, чийто Корпус калосум е по-малък, е доста мъчно да усещат, до момента в който мислят. Във времената на първобитните хора, това е било доста потребно за мъжете, тъй като, когато те са се борили за живота си, са имали опция да изключват възприятията си (страх, смут, паника) и бързо да преценяват по какъв начин да реагират.
Но какво значи тази мъжка „ специфичност " за околните връзки? Когато възникне спор, мъжът незабавно го възприема като обстановка, в която се изисква мислене и съответните нападателни дейности - на някакво надълбоко равнище той е програмиран да възприема разногласието като еднакъв на моментите, когато пещерни мечки са нападали прародителите му. Щом превключи на умствената си стратегия за спор, мъжът изключва възприятията си и навлиза в позната територия. Затова всякога, когато една жена атакува мъжа си словесно и желае да спори, тя попада на територия, която той познава доста по-добре. Това не значи, че дамите по принцип не могат да спорят или че са неспособни да се защитят.
Аргументът ми обаче е, че когато дамата се кара с мъжа си, има единствено два съществени метода, по които той е кадърен да реагира: може да се съобщи и да се затвори в черупката си или да стартира да се състезава с нея с едничката мисъл да завоюва. Резултатът и в двата случая е, че тя ще бъде засегната и че ще последва болежка и за двамата сътрудници.
Когато споделям, че дамата би трябвало да заобикаля да спори и да се конкурира с мъжа, нямам поради, че тя би трябвало да заобикаля споровете във връзката.
Моля, разберете това добре, тъй като е от изключителна значимост: споровете са споровете са неизбежна и в действителност и здравословна част от всяка връзка. Каквото и да вършиме в връзките ви с мъжа до вас, постоянно ще има спорове - и популярност богу, тъй като, в случай че като жена, съумеете да се справите с тях по съответен метод, мъжът ви ще ви обожава. Господата ценят като зеницата на очите си дамите, които знаят по какъв начин да отстояват правата си, само че го вършат елегантно!
Най-грешното нещо, което можете да вършиме в една връзка, е да избягвате споровете. Но спорът и разногласието са две разнообразни неща.
Конфликтът е да имаш различие с някого, а разногласието е форма за разрешаване на това различие. Затова е допустимо да имате спор с някого и да не спорите с него. От друга страна е напълно невероятно да спорите с мъжа и това да не докара до спор с него. Запомнете: мъжете могат да позволяват добре споровете, само че със разногласията се оправят доста зле.
Може би желаете да знаете какво тъкмо съставлява разногласието? Всички разногласия, без значение че могат да бъдат за разнообразни неща, имат една обща характерност: при тях нито една от страните няма възприятието, че другата страна я чува. Така се стартира преливане от пусто в празно с ескалиране на гнева.
Затова ви поучавам: в случай че желаете съразмерен живот с мъжа до вас, заместете разногласието с различен метод за разрешаване на спорове.
Oще по тематиката:
Как да отличим мъжа, който си коства?
Да се научим да ласкаем, с цел да сме очарователни за другите
Какво е общото сред флирта и нахалството?
Силата, която притегля мъжете и дамите един към различен
Животни ли сме в любовта?
Дали мъжете би трябвало да одобряват дамата такава, каквато е?
Двете половини са съединени от връзка, наречена Корпус калозум. При мъжете този корпус е по-малък, до момента в който при дамите е по-голям.
Резултатът е, че нежният пол може да мисли и да изпитва усеща по едно и също време, до момента в който мощният в действителност не е кадърен на това. Най-добрият образец в тази ситуация е по какъв начин двата пола поддържат връзка с деца. За дамите е по-лесно да се погрижат съответно за потребностите на малко дете (мислене: какво би трябвало да направя за него), тъй като те незабавно усещат прочувствена връзка с хлапето (чувстване: толкоз е миличко, напряко ме разтапя).
За мъжете, чийто Корпус калосум е по-малък, е доста мъчно да усещат, до момента в който мислят. Във времената на първобитните хора, това е било доста потребно за мъжете, тъй като, когато те са се борили за живота си, са имали опция да изключват възприятията си (страх, смут, паника) и бързо да преценяват по какъв начин да реагират.
Но какво значи тази мъжка „ специфичност " за околните връзки? Когато възникне спор, мъжът незабавно го възприема като обстановка, в която се изисква мислене и съответните нападателни дейности - на някакво надълбоко равнище той е програмиран да възприема разногласието като еднакъв на моментите, когато пещерни мечки са нападали прародителите му. Щом превключи на умствената си стратегия за спор, мъжът изключва възприятията си и навлиза в позната територия. Затова всякога, когато една жена атакува мъжа си словесно и желае да спори, тя попада на територия, която той познава доста по-добре. Това не значи, че дамите по принцип не могат да спорят или че са неспособни да се защитят.
Аргументът ми обаче е, че когато дамата се кара с мъжа си, има единствено два съществени метода, по които той е кадърен да реагира: може да се съобщи и да се затвори в черупката си или да стартира да се състезава с нея с едничката мисъл да завоюва. Резултатът и в двата случая е, че тя ще бъде засегната и че ще последва болежка и за двамата сътрудници.
Когато споделям, че дамата би трябвало да заобикаля да спори и да се конкурира с мъжа, нямам поради, че тя би трябвало да заобикаля споровете във връзката.
Моля, разберете това добре, тъй като е от изключителна значимост: споровете са споровете са неизбежна и в действителност и здравословна част от всяка връзка. Каквото и да вършиме в връзките ви с мъжа до вас, постоянно ще има спорове - и популярност богу, тъй като, в случай че като жена, съумеете да се справите с тях по съответен метод, мъжът ви ще ви обожава. Господата ценят като зеницата на очите си дамите, които знаят по какъв начин да отстояват правата си, само че го вършат елегантно!
Най-грешното нещо, което можете да вършиме в една връзка, е да избягвате споровете. Но спорът и разногласието са две разнообразни неща.
Конфликтът е да имаш различие с някого, а разногласието е форма за разрешаване на това различие. Затова е допустимо да имате спор с някого и да не спорите с него. От друга страна е напълно невероятно да спорите с мъжа и това да не докара до спор с него. Запомнете: мъжете могат да позволяват добре споровете, само че със разногласията се оправят доста зле.
Може би желаете да знаете какво тъкмо съставлява разногласието? Всички разногласия, без значение че могат да бъдат за разнообразни неща, имат една обща характерност: при тях нито една от страните няма възприятието, че другата страна я чува. Така се стартира преливане от пусто в празно с ескалиране на гнева.
Затова ви поучавам: в случай че желаете съразмерен живот с мъжа до вас, заместете разногласието с различен метод за разрешаване на спорове.
Oще по тематиката:
Как да отличим мъжа, който си коства?
Да се научим да ласкаем, с цел да сме очарователни за другите
Какво е общото сред флирта и нахалството?
Силата, която притегля мъжете и дамите един към различен
Животни ли сме в любовта?
Дали мъжете би трябвало да одобряват дамата такава, каквато е?
Източник: edna.bg
КОМЕНТАРИ