Патриарх Неофит: Христовото Възкресение е фундаментът на нашата спасителна вяра
" Нека в деня на Христовото Възкресение, прославяйки успеха над гибелта и тържеството на живота, да отправим още по-усърдни молебствия към Всеподателя за всички, чийто живот е бил лишен във война или при друго злополучие, както и за всички страдащи, угнетени и онеправдани, и да придружим молитвите си с каузи на състрадание и добротворство, на онази съвършена обич, която води до славата на Кръста и светлината на Възкресението ". Това се споделя в патриаршеското и синодално обръщение на патриарх Неофит.
Ето и цялостния текст на патриаршеското и синодално обръщение:
" Възлюбени в Господа рожби на светата ни Църква,
Радостната новина за Възкръсналия от мъртвите Господ Иисус Христос и тържеството на живота сгрява сърцата и просвещава мозъците ни, прогонва надалеч от нас всяка паника, тъга и обезсърчение, укрепва и утвърждава вярата ни, и огряни от Светлината на Възкресението, ние още веднъж ликуваме с пасхалния привет:
ХРИСТОС ВОСКРЕСЕ!
Възкръсна Христос и гибелта вечно изгуби властта, която имаше над човешкия жанр! Възкръсна Христос и мракът отстъпи пред Светлината, която не можеше да обземе! Възкръсна Христос и животът се възцари! И въпреки в нашия свят и през днешния ден да сме очевидци на изблиците на злото, ние обаче знаем, че неговото празненство е единствено видимо, тъй като цялата му власт беше „ погълната с победа “ (1 Кор. 15:54). И по тази причина към този момент не скърбим като такива, „ които нямат вяра “ (1 Сол. 4:13), тъй като: „ Христос възкръсна от мъртвите, със гибелта Си гибелта победи и на тия, които са в гробовете, живот подари! “ (Тропар на Пасха).
Със Своето славно Възкресение Господ победи гибелта не за Себе Си, а поради нас, с цел да имаме ние живот. Той по тази причина се въплъти, живя сред нас, яви ни Своята божественост и светът видя „ славата Му, популярност като на Единороден от Отца “ (Йоан. 1:14) – тъй като такава беше Божията свята воля: „ … всякой, който има вяра в Него, да не погине, само че да има живот безконечен “ (Йоан. 3:15).
Христовото Възкресение е фундаментът на нашата избавителна религия. Върху него се основава нашата светла и от нищо непомрачима вяра. А нашата религия и вяра намират реализирането си и се демонстрират по най-хубавия метод в любовта, на която пръв Христос ни научи. Тази обич Той ни завеща като безвъзвратен белег за принадлежността ни към Неговото ново общество - Неговата свята Църква.
Като принадлежащи към Църквата Христова, ние познаваме и притежаваме Откровението за Божията воля - най-съвършеното и налично за индивидите, по тази причина Господ чака от нас да принасяме и нашите плодове (срв. Йоан. 15:16). А своите плодове ние принасяме тогава, когато изпълняваме и най-важната Христова заповед към всички нас: „ Тази е Моята заповед: да любите един другиго, както Аз ви възлюбих “ (Йоан. 15:12). Без любовта към другия, към нашия близък, християнството ни е единствено видимо и ние не сме Христови.
Христовото Възкресение, в чиято наслада живеем през днешния ден и посредством което имаме вяра и религия да наследим живот безконечен, е резултат и плод на Божията обич към нас, индивидите. Спасителят Господ Иисус Христос пръв ни възлюби и ни възлюби „ до дъно “ (Йоан. 13:1), а по тази причина и нашият път към Възкресението и безконечния живот в лоното на Отца е път, който не може да бъде извървян без същински жертвената, безкористна обич, която е венецът на християнските добродетели и на християнското съвършенство.
Днес тази съвършена христоподражателна обич е по-нужна отвсякога. Днес, когато тестванията и пред християните, и пред цялото човечество се усилват неимоверно, когато живеем във все по-голяма неустановеност и страхове, когато естествени бедствия и военни спорове осъждат стотици и милиони на изгнаничество и ограничения, а прибързано погубените човешки животи са безчет, в света от ден на ден се ускорява тягостното чувство за изтощение и беззащитност.
Неспособността ни като хора да живеем в дълготраен мир и снизхождение, в примирение, взаимно съгласие и взаимопомощ, отсъствието на съчувствие и състрадание в отношението на човек към индивида, а също по този начин и нежеланието за реализирането на Божията свята и съвършена воля – всичко това все по-видимо дефинира образа на актуалния свят и заплашва да ни лиши от убеденост в самия смисъл на нашия живот и битие.
Като християни ние знаем, че единственото, което е в положение да промени тази нерадостна картина, да върне и да укрепи увереността ни в смисъла на спасението, а с това да промени и действителността, в която живеем, това е упованието ни в Бога и в Неговия мил промисъл за света и индивида. Като християни ние не забравяме, че по Божий промисъл индивидът е основан не за гибел, а за живот (срв. Прем. Сол. 2:23); че таман с цел да имаме живот (срв. Йоан. 10:10), Сам Бог влезе в света, с цел да може посредством Своето Възкресение да върне индивида на пътя към неговото богоуподобяване.
Тази е единствената наша същинска разтуха и по тази причина през днешния ден, без значение от всичко, на което сме очевидци в света, насладата ни е цялостна. Христовото Възкресение е дивен плод на безпределната Божия обич към нас. Възкръсналият Господ е начало за всеобщото възкресение на всички, „ които са Христови “ (1 Кор. 15:23).
Нека в деня на Христовото Възкресение, прославяйки успеха над гибелта и тържеството на живота, да отправим още по-усърдни молебствия към Всеподателя за всички, чийто живот е бил лишен във война или при друго злополучие, както и за всички страдащи, угнетени и онеправдани, и да придружим молитвите си с каузи на състрадание и добротворство, на онази съвършена обич, която води до славата на Кръста и светлината на Възкресението.
Отечески всесърдечно поздравяваме всички рожби на светата ни Православна черква, в Родината и надалеч от нея, с доброжелание за чиста и светла пасхална наслада!
Мирът и благодатта на Възкръсналия Господ и Спасител наш Иисус Христос да бъдат с всички вас! "
Ето и цялостния текст на патриаршеското и синодално обръщение:
" Възлюбени в Господа рожби на светата ни Църква,
Радостната новина за Възкръсналия от мъртвите Господ Иисус Христос и тържеството на живота сгрява сърцата и просвещава мозъците ни, прогонва надалеч от нас всяка паника, тъга и обезсърчение, укрепва и утвърждава вярата ни, и огряни от Светлината на Възкресението, ние още веднъж ликуваме с пасхалния привет:
ХРИСТОС ВОСКРЕСЕ!
Възкръсна Христос и гибелта вечно изгуби властта, която имаше над човешкия жанр! Възкръсна Христос и мракът отстъпи пред Светлината, която не можеше да обземе! Възкръсна Христос и животът се възцари! И въпреки в нашия свят и през днешния ден да сме очевидци на изблиците на злото, ние обаче знаем, че неговото празненство е единствено видимо, тъй като цялата му власт беше „ погълната с победа “ (1 Кор. 15:54). И по тази причина към този момент не скърбим като такива, „ които нямат вяра “ (1 Сол. 4:13), тъй като: „ Христос възкръсна от мъртвите, със гибелта Си гибелта победи и на тия, които са в гробовете, живот подари! “ (Тропар на Пасха).
Със Своето славно Възкресение Господ победи гибелта не за Себе Си, а поради нас, с цел да имаме ние живот. Той по тази причина се въплъти, живя сред нас, яви ни Своята божественост и светът видя „ славата Му, популярност като на Единороден от Отца “ (Йоан. 1:14) – тъй като такава беше Божията свята воля: „ … всякой, който има вяра в Него, да не погине, само че да има живот безконечен “ (Йоан. 3:15).
Христовото Възкресение е фундаментът на нашата избавителна религия. Върху него се основава нашата светла и от нищо непомрачима вяра. А нашата религия и вяра намират реализирането си и се демонстрират по най-хубавия метод в любовта, на която пръв Христос ни научи. Тази обич Той ни завеща като безвъзвратен белег за принадлежността ни към Неговото ново общество - Неговата свята Църква.
Като принадлежащи към Църквата Христова, ние познаваме и притежаваме Откровението за Божията воля - най-съвършеното и налично за индивидите, по тази причина Господ чака от нас да принасяме и нашите плодове (срв. Йоан. 15:16). А своите плодове ние принасяме тогава, когато изпълняваме и най-важната Христова заповед към всички нас: „ Тази е Моята заповед: да любите един другиго, както Аз ви възлюбих “ (Йоан. 15:12). Без любовта към другия, към нашия близък, християнството ни е единствено видимо и ние не сме Христови.
Христовото Възкресение, в чиято наслада живеем през днешния ден и посредством което имаме вяра и религия да наследим живот безконечен, е резултат и плод на Божията обич към нас, индивидите. Спасителят Господ Иисус Христос пръв ни възлюби и ни възлюби „ до дъно “ (Йоан. 13:1), а по тази причина и нашият път към Възкресението и безконечния живот в лоното на Отца е път, който не може да бъде извървян без същински жертвената, безкористна обич, която е венецът на християнските добродетели и на християнското съвършенство.
Днес тази съвършена христоподражателна обич е по-нужна отвсякога. Днес, когато тестванията и пред християните, и пред цялото човечество се усилват неимоверно, когато живеем във все по-голяма неустановеност и страхове, когато естествени бедствия и военни спорове осъждат стотици и милиони на изгнаничество и ограничения, а прибързано погубените човешки животи са безчет, в света от ден на ден се ускорява тягостното чувство за изтощение и беззащитност.
Неспособността ни като хора да живеем в дълготраен мир и снизхождение, в примирение, взаимно съгласие и взаимопомощ, отсъствието на съчувствие и състрадание в отношението на човек към индивида, а също по този начин и нежеланието за реализирането на Божията свята и съвършена воля – всичко това все по-видимо дефинира образа на актуалния свят и заплашва да ни лиши от убеденост в самия смисъл на нашия живот и битие.
Като християни ние знаем, че единственото, което е в положение да промени тази нерадостна картина, да върне и да укрепи увереността ни в смисъла на спасението, а с това да промени и действителността, в която живеем, това е упованието ни в Бога и в Неговия мил промисъл за света и индивида. Като християни ние не забравяме, че по Божий промисъл индивидът е основан не за гибел, а за живот (срв. Прем. Сол. 2:23); че таман с цел да имаме живот (срв. Йоан. 10:10), Сам Бог влезе в света, с цел да може посредством Своето Възкресение да върне индивида на пътя към неговото богоуподобяване.
Тази е единствената наша същинска разтуха и по тази причина през днешния ден, без значение от всичко, на което сме очевидци в света, насладата ни е цялостна. Христовото Възкресение е дивен плод на безпределната Божия обич към нас. Възкръсналият Господ е начало за всеобщото възкресение на всички, „ които са Христови “ (1 Кор. 15:23).
Нека в деня на Христовото Възкресение, прославяйки успеха над гибелта и тържеството на живота, да отправим още по-усърдни молебствия към Всеподателя за всички, чийто живот е бил лишен във война или при друго злополучие, както и за всички страдащи, угнетени и онеправдани, и да придружим молитвите си с каузи на състрадание и добротворство, на онази съвършена обич, която води до славата на Кръста и светлината на Възкресението.
Отечески всесърдечно поздравяваме всички рожби на светата ни Православна черква, в Родината и надалеч от нея, с доброжелание за чиста и светла пасхална наслада!
Мирът и благодатта на Възкръсналия Господ и Спасител наш Иисус Христос да бъдат с всички вас! "
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ