Нека да дадем покой на паметниците Страшна работа са бесовете.

Нека да дадем покой на паметниците

Страшна работа са бесовете. Страшна работа е желанието да ритнеш нещо, да го счупиш, да го разбиеш на части, да го махнеш от погледа си и сякаш да го махнеш от живота и времето. Каква е тая наша природа - в едната ръка да държим мистрия за строене, а в другата - токмак за разрушение?

Като погледна обратно, човечеството все нещо издига и все нещо унищожава. Езичеството кой знае какво е разрушило. После християнството чупи и троши езичеството. После полумесецът троши кръста. После кръстоносци трошат всичко каквото видят. После цъфва с кървясъл цвят Инквизицията, след това има вещици, след това едни генерали и едни нации тъпчат други нации и други генерали. После комунизмът бута църкви. Преди това Френската гражданска война също бута църкви и манастири. Та до ден сегашен, до към този момент трагичния монумент на Съветската войска.

Всичко, каквото можахме да свършим за тия трийсет и три години от 1989 - свършихме. Потънахме в благоденствие и лукс, престъпност нямаме никаква, правораздаването ни грее, опазването на здравето едвам смогва да ни избави да не умрем до един. Селското ни стопанство ни зарина с плодове и зеленчуци, образовахме се от първия до последния човек и се уголемихме като хора толкоз доста, че се побрахме в три града.

За вас - не знам. Но на мен ми настръхва косата от това. Има и други обаче, на които освен че не им настръхва косата, ами и ръката им не трепва да крадат - с милиони - със стотици милиони и милиарди, да ни гледат с почтените си очички, да мигат и да ни поучават.

Но тъй като мравунякът е рисков, в случай че мравките не се разпилеят, някой все има интерес да дръжка с пръчка и да разпилява мравките . Истината, в случай че въобще съществува някъде, се обърна на каскет, който всеки подмята и гледа да постави на главата си.

Близо петдесет години си мислех, че дядо ми - Никола Соколов. Убит като доброволец във втората международна война при Страцин и сражавал се на страната на Червената войска, е воин, а то се оказа, че е умрял, биейки се един до друг с окупатори и терористи. Щом ще махат паметника на Червената войска, значи е по този начин. И си мисля дали пък, в случай че дядо ми се беше бил на страната на хитлеристка Германия, нямаше в този момент да му повдигнат монумент за мъжество в Княжеската градина.

Гръмнахме Мавзолея от нелепост и от престарание. Бутнахме паметника пред НДК от слаба просвета и комплекси. Сега пристигна ред на паметника на Съветската войска. Да се готви паметникът на Альоша в Пловдив - още повече, че има такива апели от видни християнски писатели пловдивчани, които сочат София за образец.

След година-две ще погнем съветските монументи. Отсега се сещам за Панорамата в Плевен, за паметника на Цар Освободител, за Докторския монумент . Ще въртим, ще сучем, ще стигнем до Шипка - там пък ни вади очите Столетов . И най-циничното е. че паметниците не се бутали, а се премествали в Музея на социалистическото изкуство - разбирайте - на тоталитарното, отвратително, некачествено, ниско и пропагандно изкуство. Нещо като резерват за монументи.

И дано бъда явен - историята постоянно се е четяла от разнообразни, комфортни за четящия страни. И постоянно, но постоянно е обслужвала краткотрайните спечелили. Така да бъде - няма да го променим. Но най-малко да се сдържаме и да не бутаме и трошим монументи, че е срамотия. Който бута монументи, каквито и да са те, би трябвало да е наясно, че ще го сполети същото (ако въобще се снабди с паметник). Това е неизбежно.

Слънцето, уважаеми рушители на монументи, свети ту в гърба на индивида и го топли, ту му заслепява очите. Внимавайте със заслепяването на очите. А другояче е ясно, че актът с бутането на паметника на Съветската войска има преходен, агитационен и избирателен темперамент. И гледа да ни настрои един против различен.

Нека да дадем покой на монументи, наизуст, на имена, на кръв и на история.

RS. Искам да изчистя въпроса до дъно - бутането на паметника на Съветската войска би трябвало да послужи като заварка и като легитимация на предстоящ съюз: Политическа партия, Демократична България и ГЕРБ. И второ - да покаже пред брюкселските и натовските ни шефове, че толкоз ненавиждаме днешна Русия, че сме подготвени да си го върнем чак на Съюз на съветските социалистически републики

Автор: Николай МИЛЧЕВ, поет/Златна възраст