Не всички сгради в България се нуждаят от изваждането на

Не всички здания в България се нуждаят от изваждането на механически паспорт, разкри инж. Снежана Милева, ръководител на Камарата на инженерите в капиталовото планиране – (КИИП), Регионална гилдия - Варна. Това са обектите, въведени в употреба след 1 януари 2007 година, и те имат този документ.

По-голямата част от жилищните здания, строени до тази дата, обаче нямат механически паспорт. Той е юридически на тези, които през последните години са били санирани по държавната стратегия, само че другите, в случай че етажната благосъстоятелност не е инициирала изваждането му, не имат подобен документ. Той не е волност, нито на инженери, нито на конструктори, нито на архитекти, а е условие на Европейския съюз към всички страни членки, изясни експерта.

Техническият паспорт на градеж обгръща следните елементи: основни характерности на строежа (населено място, община, област, кадастрален регион, номер на поземления парцел, тип, адрес, тип на собствеността, предопределение на градежа, категория на градежа, извършени промени (пристрояване, надстрояване), главен ремонт, смяна на предназначението, ограничения за поддържане на градежа и периоди за осъществяване на поправки, инструкции и указания за безвредна употреба, застроена повърхност, височина, инсталационна и софтуерна осигуреност, сеизмичната резистентност, пожароустойчивост, водоснабдяване, канализация, енергийна характерност, пожарна сигурност и други, разясни председателят на КИИП-Варна.

Инж. Милева добави, че механически паспорт се издава на всеки обособен обект. Това значи, че в един парцел, в който има две здания, долепени една до друга, сред които има фуга, или в един двор има два обекта, то за всеки от тях ще би трябвало да бъде изработен обособен документ.

Процедурата е следната: провежда се Общо заседание на етажната благосъстоятелност, на което се взема решение за стартирането на производството. На него се разпорежда или на домоуправителя, или на нотариално умълномощено лице (професионален домоуправител, в случай че има подписан контракт с такава компания, или гражданин с нотариален акт от обекта) да набере нужния пакет от документи за постройката. Такава се намира в съответната община. За част от постройките обаче такава липсва. Причината е, че това са били ведомствени жилища - строителните бумаги са били в архива на дружество или организация, която или е банкрутирала, или е приватизирана, изясни експерта за една от спънките. Експертът обаче успокои, тъй като при такива случаи се прави архитектурно снимане и проучване на обекта - на структурата, ВиК, ел.-мрежата, общи елементи (стълбища, избени помещения) и други

След като етажната благосъстоятелност придобие цялостната документи, би трябвало да набере предложения - от надзорна компания по строителството или колектив от експерти (ВиК, ел., проектант и др.). В обществените регистри има цялостна информация за правоспособните специалисти, добави още инж. Снежана Милева.

След сключването на контракта се прави така наречен " пътна карта " - съгласува се по кое време експертите ще посетят обекта, с цел да го обследват, което е доста значимо, защото денем множеството хора са на работа. Процедурата е мудна, само че не е мъчителна за хората. Не е допустимо да се влиза във всеки дом. Експертите са чудесно подготвени да схванат за структурата, ВиК, ел.-мрежата даже и извън. Задължително би трябвало да ревизират избените пространства, стълбищната клетка, канализацията, електричеството и други механически параметри, изясни инж. Милева. Тя добави, че за техническите паспорти на паметниците на културата, би трябвало да се съгласува с Министерството на културата.

Експертът успокои, че изваждането на паспорт на обект, няма да задължи притежателите да отстранен противозаконното остъкляване на балконите, което е всеобща процедура у нас.

Цялостната процедура по обследването обаче е дълга. От 2 до 4 месеца, според от това, къде се намира постройката и какъв брой е огромна, лишава за правенето на техническия паспорт. Обследването включва сформиране на осведомителна база данни за нормативните (проектните) стойности на техническите характерности на градежа, анализ на действителните механически характерности, съставяне на отчет за резултатите, в това число оценка за сеизмичната осигуреност на градежа, събиране, изследване и разбор на наличната техническа документи, екзекутивно снимане - при липса на техническа документи, оглед и измервания на градежа за събиране на механически данни (описват се типът и размерите на дефектите, повредите или разрушенията в строежа), извършване на нужните изчислителни инспекции (свързани с измервания, пробни натоварвания и др.).

След правенето на техническия паспорт, който включва отчет и снимков материал, истинските екземпляри (хартиен и на електронен носител) се дават: по един на етажната благосъстоятелност или собственика на градежа, на основния проектант на общината, областния шеф - за градежите с обсег и значение за повече от една община, министъра на районното развиване и благоустройството - за градежите с обсег и значение за повече от една област и за градежи с национално значение. Те поддържат списък и водят указател на издадените механически паспорти. Собственикът дава копия от техническия паспорт, заверени от лицата, които са го съставили, на Агенцията по геодезия, картография и кадастър и на Министерството на културата – за недвижимите културни полезности. Технически паспорт на строеж е документ, който включва техническите характерности на детайлите на градежа, свързани с осъществяването на главните условия, указания за употреба, обслужване, проучване, поддържане и ремонт и отразява всички осъществени строителни и монтажни работи след въвеждането на градежа в употреба, заключи инж. Снежана Милева, ръководител на КИИП, Регионална гилдия - Варна.