Не съм израснал в домакинство със закуска — във всеки

Не съм израснал в домакинство със закуска — във всеки случай не в някакъв обичаен смисъл. Беше както условие, по този начин и следваща мисъл: прекъсване на бензиностанцията за пакетирани мъфини или кубинската пекарна за крокета с шунка на руло, които постоянно се ядеха в колата на татко ми на път за учебно заведение. Но закуската въпреки всичко съумя да показа своя личен тип тръпка, миг за свързване с татко ми, когато беше най-натиснат от време.

Сега, като възрастен, аз m пълностоен човек, който закусва, някой, който прави топла купа овесени ядки в скандалния час 14:00. — и го обича. Всичко това би трябвало да се каже, че да си човек, който закусва, няма рима, време или причина: това е дух, възприятие.

Бързо и вкусно

15 минути или по-малко Яйца, приготвени на пара в микровъл...

Прочетете целия текст »