Седмицата: Аларма! Киро Броилката дебне за хранилката
Не му е към този момент по този начин елементарна работата на Кирил Петков. Е, остава в политическата история или в историята на политиката като първия отпътувал си министър председател с избор на съмнение, като водач на първата нещо като партия, която продължава смяната, без да я е почнала. Остава просто като ПростоКиро най-много. Но в действителност не му е просто! Едно е да скочиш в Народното събрание от „ съумял длъжностен министър “, напълно друго – от неуспешен премиер-министър и то за има-няма 6-7 месеца. И няма по какъв начин, запече му се втората предизборна акция в живота му още преди да е почнала. Още в седмицата, в която би трябвало да се записва за вота.
Ама по какъв начин да се записва „ Промяната “ – без смяна независимо или да се нахака в личното си продължение на смяната, като след управнически съдружен сътрудник Демократична България му стане избирателен съдружен приятел. То и по тази причина Кирил се заплете в нова странна дума посредством меко казано странното си говорене, „ в превод от британски “ вероятно. Този път сподели, че „ няма смисъл да вършим алармистки изявления “. Алармистиката беше във връзка на служебното държавно управление, това отново на президента Румен Радев, само че което към този момент не му е бащиния, както когато от министър се ускори да е министър председател. Но мотивът си е мотив, с цел да даде мотив да се разбере повода.
И да, повода е напълно алармистка. Голяма тревога му е в главата и на Кирил Петков, и на цялата им „ смяна “. Дрънчи през деня и нощем и броят ли броят. Какво броят ли? Не са пилците наесен – пилците измряха от " смяната ", наесен отново ще има избори. Броят отново същото и за новия парламент, като в предишния скоротечен парламент – до 121. По думите на Киро от миналата седмица - тия алармистките, прецизират към момента „ в какъв формат да се явят, тъй че да имат максимален късмет за 121 депутати “. Е да, алармистка, алармистика звучи някак си като стъкмистика, но по звучно – нещо като пестник, който ти кънти в главата като тревога.
То тревога в българския си я използваме като сигнал за паника. И да, обезпокоително му е на Петков, откакто по този начин бързо излезе от властта, а в този момент му е алармистки неразбираемо по какъв начин отново да влезе. То и ръководството му беше неразбираемо за всички, с изключение на вероятно за самия него, само че това е друга работа. В момента е работа на служебната власт не бащински да го гази и чегърта, че то „ службата “ им ще мине и замине с изборите, само че би трябвало яка следа да се остави в CV-то на Румен Радев в интерес на идващите му „ работи “.
За сведение на алармиста-лингвист Кирил Петков обаче, тревога в българския я използваме и като „ подвигам тревога “ – сиреч, „ подвигам врява “. То той я подвигна крепко за 6-7 месеца, та в този момент сме целокупно в поза „ Олеле! “. Понеже „ Промяната “ се забърка, забърка и цялата си четворна съдружна власт, във всичките синоними – на български, на тая „ тревога “: паника, ужас, суматоха, блъсканица, безвластие и така нататък
И в този момент нищо друго не им остава на ПростоКиро и компания(та) му, с изключение на да броят. Минимум до 121, най-много – отново до 121, то за повече огромно мечтаене би трябвало. Колкото и да са огромни фантазиите обаче, като начало се обрисува да се преброи до едно или нааай-много – до две. Понеже предизборното коалиране на „ смяната “, по-сложното коалиране в съпоставяне със следизборното, и съгласно политолози е допустимо единствено с още един „ приятел “ – Демократична България. Само дето не е само задоволителен страхът по какъв начин поотделно ще влязат въобще в Народното събрание. Понеже въпреки всичко броенето е до 121 – друго не им прави работа. И други страхове има. Като да вземем за пример, в случай че се коалират предизборно дали Демократична България няма да издуха, а и изсърба супата, да изяде попарата като „ показа “ изборно отговорността за всякаквите негативи от „ политиките “ на Политическа партия в досегашната им сякаш обща власт. Понеже може пък този път да се окаже, на следващите избори, че гласоподавателят към този момент не търси неразумни и небалансирани ръководещи, които си имаха собствен „ разсъдък “ и свои „ салда “, от които му избиха балансите на българина. По-просто казано, може пък този път гласоподавателят да не се включи в играта „ Броилка за хранилка “. Още по-просто речено: да не взе участие изборно-кулинарно в подготовката на пълненето посредством власт на всеки тулум, който я пожелае тая власт единствено и само с тази цел – нахранването.
И тревога! Броилките на Киро Броилката просто ги знае всяко дете. Ей ги на, в тях всичко си е казано, просто би трябвало да се четат и предизборно, и следизборно:
" Онче Бонче, счупено пиронче. Риба щука, махай се от тука "
" Корабите стопираха, рибите измряха. Само един остана - чичо дунда. Хвърли се в морето, спука си шкембето "
" Ала-бала-ница, счупена паница… наш калпазанчо върви по полята, плаши той децата "
Също по този начин:
" Aла-бала портокала кой изяде кашкавала "
" Давай газ за Бургас, в случай че нямаш газ, отивай си у вас! "
" Стига, мечо, мед си ял, че си отново надебелял. И кожухът ти от предходната есен към този момент ти е станал доста стеснен "
Но най-много хем най-популярната, само че в това време с най-големи последствия за всички, освен за броящите се към хранилката:
" Балонът се надува. Надувайте, момчета да стане на части. Бум! "
Ама по какъв начин да се записва „ Промяната “ – без смяна независимо или да се нахака в личното си продължение на смяната, като след управнически съдружен сътрудник Демократична България му стане избирателен съдружен приятел. То и по тази причина Кирил се заплете в нова странна дума посредством меко казано странното си говорене, „ в превод от британски “ вероятно. Този път сподели, че „ няма смисъл да вършим алармистки изявления “. Алармистиката беше във връзка на служебното държавно управление, това отново на президента Румен Радев, само че което към този момент не му е бащиния, както когато от министър се ускори да е министър председател. Но мотивът си е мотив, с цел да даде мотив да се разбере повода.
И да, повода е напълно алармистка. Голяма тревога му е в главата и на Кирил Петков, и на цялата им „ смяна “. Дрънчи през деня и нощем и броят ли броят. Какво броят ли? Не са пилците наесен – пилците измряха от " смяната ", наесен отново ще има избори. Броят отново същото и за новия парламент, като в предишния скоротечен парламент – до 121. По думите на Киро от миналата седмица - тия алармистките, прецизират към момента „ в какъв формат да се явят, тъй че да имат максимален късмет за 121 депутати “. Е да, алармистка, алармистика звучи някак си като стъкмистика, но по звучно – нещо като пестник, който ти кънти в главата като тревога.
То тревога в българския си я използваме като сигнал за паника. И да, обезпокоително му е на Петков, откакто по този начин бързо излезе от властта, а в този момент му е алармистки неразбираемо по какъв начин отново да влезе. То и ръководството му беше неразбираемо за всички, с изключение на вероятно за самия него, само че това е друга работа. В момента е работа на служебната власт не бащински да го гази и чегърта, че то „ службата “ им ще мине и замине с изборите, само че би трябвало яка следа да се остави в CV-то на Румен Радев в интерес на идващите му „ работи “.
За сведение на алармиста-лингвист Кирил Петков обаче, тревога в българския я използваме и като „ подвигам тревога “ – сиреч, „ подвигам врява “. То той я подвигна крепко за 6-7 месеца, та в този момент сме целокупно в поза „ Олеле! “. Понеже „ Промяната “ се забърка, забърка и цялата си четворна съдружна власт, във всичките синоними – на български, на тая „ тревога “: паника, ужас, суматоха, блъсканица, безвластие и така нататък
И в този момент нищо друго не им остава на ПростоКиро и компания(та) му, с изключение на да броят. Минимум до 121, най-много – отново до 121, то за повече огромно мечтаене би трябвало. Колкото и да са огромни фантазиите обаче, като начало се обрисува да се преброи до едно или нааай-много – до две. Понеже предизборното коалиране на „ смяната “, по-сложното коалиране в съпоставяне със следизборното, и съгласно политолози е допустимо единствено с още един „ приятел “ – Демократична България. Само дето не е само задоволителен страхът по какъв начин поотделно ще влязат въобще в Народното събрание. Понеже въпреки всичко броенето е до 121 – друго не им прави работа. И други страхове има. Като да вземем за пример, в случай че се коалират предизборно дали Демократична България няма да издуха, а и изсърба супата, да изяде попарата като „ показа “ изборно отговорността за всякаквите негативи от „ политиките “ на Политическа партия в досегашната им сякаш обща власт. Понеже може пък този път да се окаже, на следващите избори, че гласоподавателят към този момент не търси неразумни и небалансирани ръководещи, които си имаха собствен „ разсъдък “ и свои „ салда “, от които му избиха балансите на българина. По-просто казано, може пък този път гласоподавателят да не се включи в играта „ Броилка за хранилка “. Още по-просто речено: да не взе участие изборно-кулинарно в подготовката на пълненето посредством власт на всеки тулум, който я пожелае тая власт единствено и само с тази цел – нахранването.
И тревога! Броилките на Киро Броилката просто ги знае всяко дете. Ей ги на, в тях всичко си е казано, просто би трябвало да се четат и предизборно, и следизборно:
" Онче Бонче, счупено пиронче. Риба щука, махай се от тука "
" Корабите стопираха, рибите измряха. Само един остана - чичо дунда. Хвърли се в морето, спука си шкембето "
" Ала-бала-ница, счупена паница… наш калпазанчо върви по полята, плаши той децата "
Също по този начин:
" Aла-бала портокала кой изяде кашкавала "
" Давай газ за Бургас, в случай че нямаш газ, отивай си у вас! "
" Стига, мечо, мед си ял, че си отново надебелял. И кожухът ти от предходната есен към този момент ти е станал доста стеснен "
Но най-много хем най-популярната, само че в това време с най-големи последствия за всички, освен за броящите се към хранилката:
" Балонът се надува. Надувайте, момчета да стане на части. Бум! "
Източник: lupa.bg
КОМЕНТАРИ