Лейди Гага без костюм и грим
Не може да се каже, че съм чакала „ Gaga: Five foot two ”, само че знаех, че Netflix го пускат на 22 септември. Знаех, че филмът е доста предстоящ, че към този момент е показан на фестивал в Торонто, тъй че вечерта ни беше за нея, обичаната ми. Тръпки ме побиха още при откриващата сцена, тъй като от тв приемника се понесе нечовешката полифония на „ Мистерията на българските гласове ” с една доста красива ария, „ Кавал свири ”, до момента в който камерата демонстрира Лейди Гага издигаща се нагоре преди старта на шоуто й в паузата на Super Bowl – висшият миг в кариерата на всеки американски реализатор. С по-дълга фраза песента се появява в още един доста хубав миг, още веднъж ориентиран нагоре...
„ Gaga: Five foot two ” на режисьора Крис Мукарбел е един извънреден подарък и акт на женска опозиция, в който всяка от нас може да се огледа. Да, ние не запълваме паузата на Super Bowl, само че водим своите борби като дами, с цел да останем достоверни или с цел да откриваме нови достоверности макар насилието на етикетите, непознатите упования или онази мощ, над която никой няма власт. Всяка от нас живее с хроничните си болки и с хроничното си ентусиазъм, които се борят за превъзходство – дами, които „ не са безупречни на тип, само че са с диамантени сърца ”, има на всички места.
Точно този миг – да надделееш над вътрешните си болки и външния напън и да поемеш в посоката, в която се чувстваш същински и себе си, е обект на „ Gaga: Five foot two ”.
Технически филмът е сниман по време на записването на последния й леден албум, , промотирането му и подготовката за шоуто по време на Super Bowl. Но концепцията за нова достоверност на Лейди Гага е загатната по-отрано. Раздялата й с артиста Тейлър Кини, която въодушевява някои от песните в албума и още не е изцяло преодоляна от Стефани, както и епизод от фамилната й история, обвързван с умрялата й вуйна Джоан, са процесите, които я тласкат към смяна и е ясно, че към този момент (може би) няма да я забележим облечена в пържоли.
Филмът е в тона на „ Don’t Look Back ” (1967) за Боб Дилън и „ Truth or Dare ” (1991) за Мадона. За разлика от тях обаче тук епохата е друга и е доста мъчно да се „ повдигне завесата ”, с цел да се каже нещо ново в свят, в който Интернет се грижи тя да си стои повдигната непрекъснато. Ето за какво едната рецензия към кино лентата е в действителност, че това е един PR, целящ продажби на албума, и в това намирам и логичност, и ненапълно поддръжка.
Но в действителност за мен казусът на „ Gaga: Five foot two ” въобще не е в това. Проблемът му е, че е прекомерно аполитичен, а светът сега няма изгода от губене на време в това отношение и Лейди Гага трябваше освен да загатва и прошепва някои неща, а да ги каже ясно и високо.
Иначе Стефани е в цялостно схващане за камерата, следяща я на всички места, и прави няколко подиуми, които са изцяло ненужни – да вземем за пример диалогът, до момента в който стои топлес към басейна, или пък тази в лекарския кабинет, когато лекарката подрежда инжекциите, до момента в който я гримират за идната й поява.
Но други подиуми не протичат по метода, по който са замислени, и тъкмо те са най-интересните – визитата при баба й явно трябваше да докара до един катарзисен миг, което обаче потегли в една непредвидена и спонтанна посока с доста човешки, покъртителен и умен свършек. Сцените с почитателите й също са доста откровени и неподлежащи на дирижиране, както и епизодът в супермаркета, където не открива албума си по рафтовете. Заради тези и още такива подиуми фенът научава повече за Стефани и за и по тази причина давам на този филм високата си персонална оценка.
Лейди Гага страда от това, от което страдат най-големите хора. Тя желае да има всичко, само че схваща, че не може – желае единствено да написа песни, да пее, да я обожават хората, да се обича с някой мъж, да имат деца и да са щастливи сред къщите й с 300-милионното й благосъстояние. Един от най-трогателните моменти във кино лентата е обвързван с това – когато споделя, че през целия ден е лудница, в която всички желаят единствено нея, приказва се единствено за нея и с нея, само че най-после остава в една дълбока тишина сама.
И тъкмо тук като че ли идва мястото на „ Мистерията на българските гласове ” – с цел да покажат на нас, девойките с диамантените сърца, че има един Космос, над който нямаме власт. Можем само да се стремим да бъдем себе си. Което по никакъв начин не е малко.
„ Gaga: Five foot two ” на режисьора Крис Мукарбел е един извънреден подарък и акт на женска опозиция, в който всяка от нас може да се огледа. Да, ние не запълваме паузата на Super Bowl, само че водим своите борби като дами, с цел да останем достоверни или с цел да откриваме нови достоверности макар насилието на етикетите, непознатите упования или онази мощ, над която никой няма власт. Всяка от нас живее с хроничните си болки и с хроничното си ентусиазъм, които се борят за превъзходство – дами, които „ не са безупречни на тип, само че са с диамантени сърца ”, има на всички места.
Точно този миг – да надделееш над вътрешните си болки и външния напън и да поемеш в посоката, в която се чувстваш същински и себе си, е обект на „ Gaga: Five foot two ”.
Технически филмът е сниман по време на записването на последния й леден албум, , промотирането му и подготовката за шоуто по време на Super Bowl. Но концепцията за нова достоверност на Лейди Гага е загатната по-отрано. Раздялата й с артиста Тейлър Кини, която въодушевява някои от песните в албума и още не е изцяло преодоляна от Стефани, както и епизод от фамилната й история, обвързван с умрялата й вуйна Джоан, са процесите, които я тласкат към смяна и е ясно, че към този момент (може би) няма да я забележим облечена в пържоли.
Филмът е в тона на „ Don’t Look Back ” (1967) за Боб Дилън и „ Truth or Dare ” (1991) за Мадона. За разлика от тях обаче тук епохата е друга и е доста мъчно да се „ повдигне завесата ”, с цел да се каже нещо ново в свят, в който Интернет се грижи тя да си стои повдигната непрекъснато. Ето за какво едната рецензия към кино лентата е в действителност, че това е един PR, целящ продажби на албума, и в това намирам и логичност, и ненапълно поддръжка.
Но в действителност за мен казусът на „ Gaga: Five foot two ” въобще не е в това. Проблемът му е, че е прекомерно аполитичен, а светът сега няма изгода от губене на време в това отношение и Лейди Гага трябваше освен да загатва и прошепва някои неща, а да ги каже ясно и високо.
Иначе Стефани е в цялостно схващане за камерата, следяща я на всички места, и прави няколко подиуми, които са изцяло ненужни – да вземем за пример диалогът, до момента в който стои топлес към басейна, или пък тази в лекарския кабинет, когато лекарката подрежда инжекциите, до момента в който я гримират за идната й поява.
Но други подиуми не протичат по метода, по който са замислени, и тъкмо те са най-интересните – визитата при баба й явно трябваше да докара до един катарзисен миг, което обаче потегли в една непредвидена и спонтанна посока с доста човешки, покъртителен и умен свършек. Сцените с почитателите й също са доста откровени и неподлежащи на дирижиране, както и епизодът в супермаркета, където не открива албума си по рафтовете. Заради тези и още такива подиуми фенът научава повече за Стефани и за и по тази причина давам на този филм високата си персонална оценка.
Лейди Гага страда от това, от което страдат най-големите хора. Тя желае да има всичко, само че схваща, че не може – желае единствено да написа песни, да пее, да я обожават хората, да се обича с някой мъж, да имат деца и да са щастливи сред къщите й с 300-милионното й благосъстояние. Един от най-трогателните моменти във кино лентата е обвързван с това – когато споделя, че през целия ден е лудница, в която всички желаят единствено нея, приказва се единствено за нея и с нея, само че най-после остава в една дълбока тишина сама.
И тъкмо тук като че ли идва мястото на „ Мистерията на българските гласове ” – с цел да покажат на нас, девойките с диамантените сърца, че има един Космос, над който нямаме власт. Можем само да се стремим да бъдем себе си. Което по никакъв начин не е малко.
Източник: momichetata.com
КОМЕНТАРИ